Р Е Ш Е Н И Е №
260112
гр. Пазарджик, 14.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на дванадесети януари, две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ненчева, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 135 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Предявени са искове от „ЕКО - ТИТАН" ЕООД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. В., „П.К.Лворов"
№ I, ет. 2, представлявано по пълномощие
от адв. П.Е.А., САК, с адрес: ***- В., БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. В., бул. „Хан Аспарух" № 35, представлявана от
кмета – К. К.
Обстоятелствата, на които се основават исковете са
следните:
На 16.02.2009 г. ищецът сключил с ответника, в писмена
форма с нотариална заверка на подписите, договор за възлагане на обществена
поръчка, по силата който, се задължил ежемесечно да извършва: сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на
Община В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване,
включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване;
почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от
сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране срещу задължението на възложителя да заплаща
възнаграждение, определено в чл. 9 и в ценова оферта - неразделна част от
договора - също с нотариална заверка на подписите. Срокът на договора бил
определен до 01.03.2019 г. В приложението към договора било предвидено, че
ориентировъчната обща стойност на услугите „на месечна база“ е 117 492, 57
лева, без ДДС /140 991, 08 лева с ДДС/, като в същото се съдържало и
ценообразуването на отделните дейности, включени в услугите, предмет на
договора. В т. 5 от заключителните разпоредби на договора, изрично било
посочено, че ценовата оферта, с която кандидатът е спечелил процедурата по
възлагане на обществената поръчка е неразделена част от същия. В чл. 9, ал. 2 е
предвидено, че в началото на всяка календарна година цената се индексира с
официално обявения от НСИ индекс на инфлация. В чл. 10 от договори е
предвидено, че действително извьршеппш видове и
количества paбота подлежат на заплащане въз
основа на двустранно подписани протоколи между ответника и ищеца, като
действително извършени се считат само тези видове и количества, отразени в
протоколите. Предвидено било, че срокът за плащане е 30 дневен от представяне
на акта за действително извършени работи за съответния месец и на фактура.
Ищецът
твърди, че през месец юни 2016 г. е извършил услугите, предмет на договора,
както в частта „Чистота", така и в частта „Озеленяване". Изброява услугите
в част „Чистота": събиране, сметоизвозване
и депониране на битови отпадъци; поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в Община - В.; почистване на тротоари и улици, които не са
част от четвъртокласната пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране на
територията на Община – В. и тези слуги в част „Озеленяване": оборка на
зелени площи, ръчно метене на алеи, събиране на шума от тревни площи, извозване
на растителни и битови отпадъци, отсичане на дървета с автовишка,
отсичане на дървета без автовишка, извозване на
отсечена дървесна маса, резитба на корони на дървета с автовишка,
кастрене и събиране на клони, товарене на клони, изтръскане
на сняг от храсти и дървета.
Твърди, че
ответникът отказал да подпише протоколи за действително извършените видове и
количества работи за посочения месец, поради което му била изпратена нотариална
покана и даден 14 - дневен срок да направи възражения по изпълнението. Такива
не били направени, като това било удостоверено с констативен протокол на
нотариус. В сроковете по чл. 303,ал.4 от ТЗ ответникът не възразил срещу
изпълнението в качествено или количествено отношение, поради което работата се
считала за пирета.
За
извършената работа ищецът издал две фактури - 10/29.07.2016 г. относно услугите
в част „Чистота" на стойност от 107
657, 75 лева и № 11/29.07.2016 г. - за част „Озеленяване" на стойност от
33 333, 33 лева. Фактурите били изпратени, съответно получени от ответника.
Общата стойност на двете фактури без ДДС е 117 492, 57 лева /140 991, 08 лева с
ДДС/ - точно колкото предвиждал договора като дължимо възнагражденише
на месечна база.
Ищецът се позовава на
правилата за настъпване изискуемостта на вземанията по договора за изработка,
какъвто е процесния, като счита, че това става в
момента на извършване на съответната работа за месеца. Доколкото ответника бил
отказал след декември 2015 г. да участва изобщо в съставянето на актовете по
чл. 10 от договора, както и да получава, издадените от ищеца фактури, то срокът
за плащане, предвиден в същия текст, бил започвал да тече от изтичане на
съответния месец. Т.е изискуемостта на вземането за възнаграждение по договора
за м. юни 2016 г. настъпила на
30.07.2016 г., а длъжникът изпаднал в забава на 18.08.2016 г., когато изтекъл срока по връчената му втора
нотариална покана и бил съставен констативен протокол от нотариус. От тази дата
до предявяване на иска на осн. чл. 86 ЗЗД за ищецътвъзникнало вземане за обезщетение в размер на законнана лихва върху неплатеното възнаграждение, като
размера на това обезщетение бил 40 848, 25 лв.
Заявеният петитум
е следния: да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 140 991, 08 лева, представляващо възнаграждение по
договор за възагане на обществена поръчка от 16.02.2009
г. , за извършване на услугите по почистване дейност „ЧИСТОТА" по офертата
към договора за юни 2016 г. и за извършване на услугите по озеленяване -
дейност „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ" за 2016 г.,
както и обезщетение в размер на законната лихва от подаване на исковата молба
/31.01.2019 г./ до окончателното плащане на главницата, а така също-мораторна лихва /обезщетение за забава/ в размер на
40 848, 25 лв. върху главницата за периода от 18.08.2016 г. до датата на
предявяване на иска.
При условията на евентуалност,
в случай че по някаква причина се приеме отсъствие на договор между страните,
ищецът излага твърдения, че описаната
по-горе работа следвало да се приеме за извършена при условията на чл. 60 ЗЗД.
Счита, че била предприета в интерес на ответника и водена добре, дори да не е
бил натоварен с нея. По тази причина му се дължали разноските по водене на чуждата
работа, които били на стойност 117 492,57 лв., представляващи платени
разходи за работни заплати, осигуровки, гориво-смазочни материали, посадъчен материал,
консумативи, резервни части и ремонти, амортизационни разходи. Дължала му се и
законната лихва върху тази сума от изтичане датата на нотариалната покана-
18.08.2016 г., която била в размер на 34 040, 23 лв.
Исканията за присъждане на
тези суми, както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба, са заявени като евентуални искове на извъндоговорно
основание, които да бъдат разгледани в случай на отхвърляне на главните,
основаващи се на съществуващ договор между страните.
Прави се и искане за
присъждане на разноските по делото.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк" АД: BIC ***, IBAN ***.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в законния срок, в който прави следните възражения:
І.За
нищожност на договор за възлагане на обществена
поръчка поради което
ответникът нямал и не можел да има парични задължения към ищеца на база
на този договор, което възражение се основава на следните обстоятелства:
1.Договорът
бил сключен с „Еко-титан“ ЕЕОД – клон София, който нямал правосубектност.
2.С влязло в сила решение на ВАС по адм.д.
№ 8216/2009 г. били прогласени за нищожни Решението за откриване на
процедурата № 1929 от 17.12.2008 г. и Решението за избор на изпълнител №
159/16.02.2009 г. Тези два административни акта били задължителни елементи от
сложния фактически състав на процедурата по възлагане на обществена поръчка.
Щом те липсвали, то не можела да настъпят правните последици от сключения
договор за възлагане на поръчката и той също се явявал нищожен.
ІІ.За
неизвършване на работата, за която са издадени проформа
фактурите /т. е. за неизпълнение на договора от страна на ищеца/.
Двете
фактури за м. юни не били приети от ответника, именно защото смитал, че работа
не е извършена. Липсвали актове, в които да са описани действително извършените
работи, както и нямало доказателства за приемането й, както изисква чл.10,ал.2
от договора. С фактурите не били изпратени протоколи за извършена работа за м.
юни 2016 за да се извърши проверка и приемането й. А в самите фактури не се
сочели конкретни дейности, които да са извършени през съответния месец.
Ответникът
твърди, че фактически от началото на м. февруари същата година ищецът не бил
почиствал битовите отпадъци, не извършвал сметосъбиране и сметоизвозване
и битовите отпадъци били натрупани поради това неизпълнение. Озеленяване и
поддържане на зелените площи също не било извършвано. Не били подавани заявки
от възложителя за такива работи, нито пък били приемани като извършени тези, за
които се претендира плащане.
Ищецът
нямала право да претендира определена сума като месечен абонамент за
договорените услуги, а имал право да иска плащане за само за реално извършени
конкретни дейности,
ІІІ.За
неправилно определяне размера на задълженията по договора:
1.Ответникът
се позовава на ценовото предложение на изпълнителя, според което годишната
стойност за сметосъбиране, сметоизвозване и
транспортиране на твърди битови отпадъци била 943 438 лв. с ДДС, а за
озеленяване и поддържане на зелените площи била предложена годишна стойност по
5 дейности / не се сочи конкретен размер в отговора/. За дена година – от юни
2015 г. до юни 2016 г. изпълнителят бил надхвърлил предложената от него цена
със стотици хиляди левове, а ответникът счита, че е недопустимо и противоречащо
на ЗОП заплащане на стойности на извършени услуги, надхвърлящи предложението на
изпълнителя, прието от възложителя, което реално представлявало „фактуриране на
дейности извън договора“.
2.
Позовава се на нищожността на клаузите на чл.9, ал.2,3 и 4 от договора /касаещи
индексиране на цената на договора в началото на всяка календарна година и при
настъпването на определени условия/, като твърди, че тези каузи били обявени за
нищожни с влязло в сила решение по т. д. № 180/2012 г. на ОС-Пазаржджик.
3.Считано
от 01.01.2015 г. от Община-В. били отделени три
населени места и била създадена нова община – С., чиито граници били утвърдени
с указ на президента. В следствие на това ищецът счита, че е отпаднал обема на
дейността на изпълнителя по отношение на тези три населени места, като
месечната стойност на отпадналите дейности за тяхната територия възлизала на
6 779,50 лв. с ДДС.
Възражения
по евентуалния иск:
Не
можело да се претендират суми срещу общината за водене на чужда работа без
пълномощно, тъй като така се заобикалят закона – ЗОП.
Освен
това по същество срещу този иск се поддържат и възраженията срещу главния – че
работата не била извършвана.
Прави се
и възражение за липса на конкретност на обстоятелствата, на които се основава
евентуалния иск, което съдът намира за основателно, поради което на осн. чл. 145, ал.2 ЗЗД указа на ищеца най-късно в първото
съдебно заседание да конкретизира твърденията относно размера на разходите,
направени при извършване на дейностите през месец юни 2016 г.
Възражения
за прихващане:
Прави се
от ответника, в случай, че бъде уважен главния или евентуалния иск за
присъждане на парични суми. Основана се на съществуващо вземане срещу ищеца в
размер на 1 977, 33 лв., произтичащо от неоснователно плащане на тази сума
по фактура №
443/28.12.2012 г. за дейности, които не били реално извършени, но били
фактурирани и платени в повече, както на вземане в размер на 331 855 лв.,
представляваща дължима от ищеца продажна цена за предоставените от ответника
при сключване на договора съдове за смет, подробно описани в отговора.
Твърди
се, че тези съдове били предоставени, за да бъдат ползвани под наем или при
закупуване, но до сега нищо не било заплатено за тях, поради което се определя
средна пазарна цена на 1 бр. от всеки вид и се претендира заплащането на общата
сума от 331 855 лв. за закупуването им.
Ищецът се
е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която допълва и
уточнява обстоятелствата, на които основава претенциите си,
сочейки, че нищожност
по ЗОП могат да бъдат релевирани само по исков ред,
не и чрез възражение, и то само от лице с правен интерес. Нормата на чл. 120а,
ал. 1 от ЗОП /отм./ била процесуална и
установявала кръга от лицата, имащи правен интерес и легитимирани да предяват иск за установяване нищожността на договор за
обществена поръчка. Действително законът в редакцията му към датата на
сключване на договора не сочи кое е това заинтересовано лице, което може да
предяви иска за установяване на нищожността, но такива били само лицата които
са имали интерес от възлагането на обществената поръчка и са участвали в
процедурата по нейното възлагането. Подобен извод можело да бъде обоснован при
изследване на въпроса кои са лицата имащи право на жалба по чл. 120, ал. 2 от
ЗОП. Законът използвал същото понятие: „всяко заинтересовано лице". От
друга страна тълкуването на нормата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП сочело, визаните в нея лица можело да предявят освен иск за установяване нищожност на
договор и такъв за обезщетение на вредите в резултат на нарушения па закона в
процедурата по обществена поръчка. Очевидно било, че само участниците в
процедурата биха могли да претърпят вреди и имат правен интерес от предявяване
на такъв иск. Очевидно било също така, че правен интерес от предяваването
и на двата иска имат едни и същи лица. Нормата на чл. 120а, ал. 1 от ЗОП била
въведена с оглед установяване на правна стабилност в отношенията между публичноправни и частноправни субекти, особено когато са
дългосрочни, както в настоящия случай. В разглежданата редакция ЗОП не
определяла кои са заинтересовани лица от предявяване на иск, но извод за това,
както и за това, че са ограничени случаите на релевиране
на нищожността на договорите за обществена поръчка чрез иск в определен преклузивен срок, може да бъде направен въз основа на
развитието на правната уредба.
При своето
историческо тълкуване ищецът се позовава на отменения ЗОП в действащата към
момента на отмяната му редакция, където легалното определение за заинтересовано
лице се съдържала в §. 1, т.6г от ДР – „всяко лице, което има или е имало
интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена
или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение“. От това определение
се установявало, че възложителят и изпълнителят по договора за обществена
поръчка нямат право на иск за установяване на нищожността му. Нормата на §1, т.
6г от ДР на ЗОП имала тълкувателен характер и е приета през 2010 г. Тълкувателните
норми имат обратно действие - към момента на влизане в сила на тълкувания акт.
Освен това, в допълнителните разпоредби на нормативните актове се установявали
легални определения. Разпоредбата на чл. 50 от ЗНА, изрично предвижда, че
тълкуването има действие от момента на влизане в сила на акта, който се
тълкува. Дори и допълнителната разпоредба да нямала обратно действие, то същата
тълкувана във връзка с чл. 120а, ал. 1 от ЗОП, установявала процесуалното
правило кой има правен интерес от предявяване на иск за установяване
нищожността на договора за възлагане на обществена поръчка.
Ищецът
твърди, че приетото изменение на закона от 2010 г. било в изпълнение на
Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11.12.2007 г. за
изменение на директиви 89/665/ЕИО и 91/13/ЕИО на Съвета с цел повишаване
ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени
поръчки. От анализа на преамбюла към директивата /мотиви 13, 14, 17, 18/ и чл.
1, т. 3 от същата било видно, че правен интерес от преразглеждане на договор за
възлагане на обществена поръчка /в смисъл да бъде обявена неговата унищожаемост/ имат само
лицата, които са имали интерес от спечелването на дадена обществена поръчка.
Този принцип, според ищецът, намерил
изражение и в сега действащия закон за обществените поръчки - § 2, т. 12, 13 и
14 от ДР.
Оспорвайки допустимостта на
възражението на нищожност на договора, ищецът твърди още, че с изменението на
чл. 122и от 3011 /отм./ ДВ, бр. 93 от 2011 г., нищожността вече била преквалифицирана
на недействителност без да се посочва вида и. От анализа на посочения текст във
връзка с разпоредбата на §1, т. 6 г от ДР, можело да се направи извод, че е
уредена относителна недействителност.Счита, че би могла да бъде поддържана и
тезата, че договорите за възлагане на обществени поръчки, които са били нищожни
при действието на предходната уредба, са станали относителни недействителни, а на относителната недействителност страните по сделката не можели да се позовават.
Според ищеца, едва ли
законодателят бил искал договорите, сключени в нарушение на преди действащата
правна уредба да бъдат санкционирани с по - тежки правни последици от тези
сключени след измененето от 2011 г. При действието на
новия ЗОП тази недействителност вече била преквалифицирана на унищожаемост в чл. 225, което поставяло
въпроса не е ли преквалифициран нищожния, съответно относително недействителния
договор за възлагане на обществена поръчка по отменения закон като унищожаем при действието на новия закон. Впрочем договорите
сключени в нарушение на правилата за обществените поръчки, посочената
Директива третирала именно като унищожаеми /т. 13 и т. 21 от преамбюла и чл. 2 г., т. 1 и
т. 21.
От изложеното било видно, че след като ответникът не
разполага с правно на иск като по - интензивното средства за защита, той не
разполага и с възражение за това. Нищожността уредена от ЗОП е специална по
отношение на тази уредена в ЗЗД / чл. 45 от ЗОП/. Специалният характер на
разпоредбите касаещи недействителността и в частност - нищожността /унищожаемостгта по действащия ЗОП/, се потвърждавал и от
разпоредбата на чл. 122и, ал. 2 и ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗОП, които
предвиждат изрично само исков път на защита в определен преклузивен
срок. Нормата на чл. 122и, ал.З от ЗОП била процесуална по храктера
си, защото установявала преклузивен срок. След като
правото на иск не е упражнено в преклузивния срок, то
и защитата чрез възражение в процесуално правен смисъл била преклудирана.
Уредбата на унищожаемостта и по сега действащия ЗОП
била сходна. Установен бил преклузивен срок за
предявяване на унищожаемостта само по исков ред не и
чрез възражение. Нормите определящи реда за защита и сроковете за това като
процесуалноправни и имали незабавно действие, т.е. същите следвало да се
прилагат и по отношение на възникнали преди тяхното приемане права /Проф. Ж. С.,
Българско гражданско процесуално право, изд. „Сиела",
2012 г., отр. 52/.
Възражението за нищожност се правило след изтичане на
всякакви преклузивни срокове и от страна на лице без
правен интерес. В действащия закон - § 2, т. 12, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗОП,
били посочени лицата, които разполагат с правото на иск. Ответникът не бил е
сред тях. Възражението, като облегчен способ за
защита на материалното право, но само в случаите, в които правната норма е
предоставила на страната по правоотношението право на иск. Очевидно
разглежданият случай не бил такъв. Горните изводи, се подкрепяли и от
практиката на САС /решение №
2113 по в.т.д. № 3204/2015 г., недопуснато до касационно обжалване/.
Между страните имало и три влезли в сила съдебни
решения, в които се приемало, че договорът да обществена поръчка не е нищожен.
Ответникът
бил заявил възражение за нищожност на договора за обществена поръчка, поради
това, че същият е сключен без провеждане на процедура по възлагане на
обществена поръчка, въпреки наличие на основанията за провеждането и поради
това, че е сключен преди решението на възложителя да влезе в сила. Законът
обаче имал предвид фактическо непровеждане на процедура по обществена поръчка,
а не - провеждане на опорочена процедура. Имало се предвид неосъществяване на факти, а не -
неосъществяване на правни последици от тях.
Оспорва се
и основателността на възражението за нищожност, поради липса на правосубектност на клона на дружеството, което се сочи като
страна.Ищецът се позовава на чл. 20 от ТЗ, която имплицитно допускала преки
отношения с клона. Що се отнася до представителната власт на управителя на
клона, в конкретния случай той бил и управител на дружеството-принципал,
а и комисията с решение № 159/16.02.2009 г. била класирала на първо място
„Еко-титан“ ЕООД, така че било ясно кой е участника в процедурата и съответно –
за кого договорът е породил действие.
Ищецът
твърди, че е извършвал работата, за която са издадени фактурите.
Позовава
се на протокол от 09.08.2016 г. за количеството извозени и депонирани отпадъци.
Изброява
по видове и другите конкретни работи, които твърди, че са се извършвали през
месец юни 2016 г. , но както се сочело в
исковата молба ответникът отказвал да съставя протоколи за действително
извършената работа и актове за оценка на качеството. Не възразил обаче в
количествено и качествено отношение след получаване на нотариалната покана.
Месечното
възнаграждение ставало изискуемо не от момента на издаване или получаване на
фактура, а от момента в който изтече 30 дневния срок по чл. 10, ал. 1 от
договора за възлагане на обществена поръчка, започващ да тече от края на
месеца, през който са предоставени услугите. Характерът на работата изключвал
фактическото и получаване от ответника ежедневно, а същата следвало да се счита
за приета при условията на 264, ал. 3 от ЗЗД -
при отсъствие на възражения по качеството и количеството след връчване
на първите нотариални покани.
Ищецът
счита, че да се приеме нещо различно, би означавало да се толерира забава или
неизпълнение на задължението на ответника по чл. 264, ал. 1 от ЗЗД. Забавата за
плащане била настъпила в случая от
момента на връчване на издадените фактури. Неоснователно било възражението за
неприемане на работата, съобразно чл. 10, ал. 2 от договора. Същият текст
касаел не приемането на работата, a нейното получаване. Доколкото ответникът
бил в забава за получаване и удостоверяване на извършената работа, то по тази причина
се наложило ищецът да му отправя нотариални покани, с които да го кани да
участва в съставянето на протоколи, съответно – да прави възражения по
качеството на извършената работа. Ответникът не може да се позовава на
собственото си недобросъвестно поведение и забава за получаване.
От
характера на предмета на договора било видно, че е невъзможно работата да бъде
предавана, съответно - получавана ежемесечно, доколкото се е извършвала всеки
ден в рамките на месец. По тази причина по силата на чл. 8 и чл. 12.1. от
договора, страните предвидили възложителят да осъществява цялостен контрол
върху дейностите, извършвани въз основа на договора. Съобразно чл. 112 от ЗУО,
кметът на общината осъществява контрол върху дейностите, свързани с образуване,
събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на
битови и строителни отпадъци. Съобразно чл. 113 от ЗУО, директорът на РИОСВ
упражнява контрол върху кмета относно изпълнение на задълженията му по чл. 19 и
сл. от ЗУО. В тази връзка ищецът твърди, че не са му налагани принудителни
административни мерки или санкции във връзка с изпълнение на задълженията му по
управление на отпадъците, в това число -
събиране и извозване за процесния период нито по реда
на ЗУО, нито по реда на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и
опазване на чистотата на територията на Община В.. На кмета на общината също не
са били налагани санкции заради неизпълнение на задълженията му чл. 19 и сл. от
ЗУО. Това от своя страна означавало, че договорените услуги са били
предоставяни на общината за процесния период.
По
отношение дейностите по озеленяване, съобразно чл. 7 от Наредбата за управление
на зелената система на В., Община В., чрез своята дейност
"Озеленяване" била органът, който отговаря, ръководи, дава становища,
съгласува и контролира всички възникнали въпроси и проблеми, отнасящи се до
зелената система на нейната територия. По силата на чл.10. от Наредбата,
дейност "Озеленяване" се ръководи от гл.експерт, пряко подчинен на
Началник "ИСИ", който осъществява непосредствен контрол за изпълнение
на Наредбата. По силата на чл. 15 от Наредбата дейност "Озеленяване"
организирала редовен контрол върху изразходването на общинските бюджетни
средства, качественото изпълнение на работите по изграждане, поддържане, ремонт
на общинските озеленени площи. На ищеца не били
съставяни наказателни постановления за нарушения във връзка с
изпълнението на договора, поради което било очевидно, че услугите по озеленяване са
извършвани през процесния период.
Неоснователно
било възражението за надхвърляне на годишното ценово предложение, по повод на
което ответникът манипулативно включвал при оценката си предишната календарна
година.
Обявяването
на някои от клаузите на договора за нищожни, не рефлектирало върху неговата
действителност като цяло, след като те можело да бъдат заменени от императивни
правни норми.
Оспорва се възражението, че общината не можела да отговаря
по иск за гесция, по съображения, че така се
елиминирало прилагането на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Сочи се практика на ВКС.
По повод на това възражение съдът намери основание да внесе
корекции в първоначалния доклад по делото и това беше сторено в съдебното
заседание на 13.10.2020 г. /л.810 от делото/. Правното основание, на което
следва да бъде разгледан евентуалния иск е чл.59 ЗЗД, доколкото се претендира
парично обезщетение за извършена престация с
невеществен характер /почистване, озеленяване и пр./
Срещу двете възражения за прихващане, ищецът противопоставя
следните доводи:
Сумата от
1 977, 33 лв. била част от по-голямо вземане, по отношение на което били
направени по-рано възражения за прихващане по други дела – т. д. №62819 Г. И Т.
Д. № 90/19 г. по описа на същия съд, поради което тук то не следвало да се
допуска за разглеждане. Другото възражение се оспорва като нередовно заявено и неснователно.
В
определението за насрочване на делото в първо открито съдебно заседание съдът
указа на ответника да уточни какво претендира всъщност и какво представлява
така посочената от него „средна пазарна цена“ – продажна или наемна цена за 1
бр. контейнер от съответния вид и какво иска да му бъде заплатено – пазарна
цена при закупуване или обезщетение за лишаване от ползване на собствените му
вещи. Също така следваше да уточни кога са предадени на ищцовото
дружество и с каква уговорка – за закупуване или за ползване под наем и какви
доказателства съществуват за факта на предаването и индивидуализация на
предадените вещи.
След
направеното уточнение от адв. Г. в с. з. на 07.07.2020 г. съдът посочи в доклада по делото, че е сезиран
само с възражение за прихващане до размера от 49 872,84 /предявено
частично – за част от по-голямо насрещно вземане на ответника/, основаващо се
на следните обстоятелства: че ищецът е ползвал съдове за събиране на смет,
собственост на общината, без да има основание за това и не ги е върнал след
прекратяване на договора за обществена поръчка, поради което дължал сумата, с
която се иска са се извърши прихващане като част от средната пазарна стойност
на контейнерите и кофите към датата на постановяване на съдебното решение или
евентуално – като обезщетение в размер на пазарния наем за ползването на
съдовете за периода от 01.04.2009 г. до 30.11.2026 г.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички свои възражения,като
повтаря или допълва своите доводи за тяхната допустимост и основателност.
Позовава
се на практиката на ВКС по въпроса за приложимостта на общото основание за
нищожност на договора, поради противоречие със закона по отношение на
договорите, сключени по реда на ЗОП, като твърди, че то е приложимо при
нарушение на императивна правна норма, включена в този закон и именно такъв бил
конретения случай. Изводът се прави въз основа на твръдяната по-рано нищожност на решенията за обявяване на
процедурата и на заповедта за избор на изпълнител. При липсата на тези актове
договорът за възлагане на обществена поръчка се явявал нищожен като сключен в
противоречие с чл. 41 от ЗОП.
Поддържа
възражението за неизвършване на работите по през м. юни, като счита, че изпълнението
можела да се докаже само въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от
възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи и
само така установени работи подлежат на заплащане.
Възразява,
че лицето, подписало протокола от 09.08.2015 г. не било опровомощеното
от кмета по смисъла на чл.112от ЗУО, като оспорва този протокол в частта
относно материализираните изявления в таблица на ежемесечните количество в
периода януари-юли 2016 г.
Твърди
също така, че ищецът в качеството си на оператор е длъжен съгласно чл. 44 от
този закон да води отчетни книги, заверени от съответните орган издаващ
разрешението по чл. 35, която да съдържа хронологична информация за количеството,
естеството, произхода на отпадъците и пр.
От
фактическа страна по делото е установено следното:
На
16.02.2009 г. ищецът-търговско дружество и ответникът-Община-В. са сключили
договор за възлагане на обществена
поръчка за срок от 10 години, по силата на който изпълинителят се е задължил
ежемесечно да извършва: сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци
на територията на Община В., поддържане чистотата на всички територии за
обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на
зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от
четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и
лугиране, срещу задължението на възложителя да заплаща ежемесечно възнаграждение
за осъществяването на тези дейности.
Няма спор,
че договорът е сключен след формалното провеждане на процедура от страна възложителя /общината/ по реда на
действащия към онзи момент Закон за обществените поръчки. Процедурата е била
открита с Решение № 1929/17.12.2008 г. на Кмета на Община В., а след преминаване през предвидените в закона
етапи, кметът е издал Решение № 159/16.02.2009 г. за класиране
на участниците и обявяване на изпълнител на същата обществена поръчка.
Самото
решение по чл.38, ал.1,т-1 от ЗОП /отм./ не е представено, но не се спори
относно факта, че с този административен акт, финализиращ процедурата, за
изпълнител е бил избран именно ищеца. Данни
за датата на постановянето му от кмета на Община – В. се съдържат в приложеното
решение на ВАС № 2779/02.03.2010 г., с което е потвърдено това на Комисията за
защита на конкуренцията относно обявяване нищожността, както на решението за
откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, така и на Решение №
159/16.02.2009 г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на
същата обществена поръчка /л.56-60 от делото/
Още
на същата дата -16.02.2009 г. кметът на Община-В. е сключил от името на
общината и самият договор за възлагане на обществена поръчка с клона на ищцовото
дружество със седалище на клона в гр. София. Останалите кандидати, участвали в
процедурата обаче, са упражнили своето право да обжалват решението за избор на
изпълнител, Производството по обжалването му е приключило с окончателното
решение на ВАС, посочено по-горе, с което този акт, както и решението за самото
откриване на административната процедура са обявени за нищожни административни
актове, поради констатирани тежки, непреодолими пороци. Накратко, както става
ясно от мотивите на КЗК и ВАС, процедурата по възлагане на обществена поръчка е
била открита и проведена при неприключила друга, по-рано стартирала такава със
същия предмет.
Позовавайки
се на тези фактически основания – обявяването за нищожни, както на решението за
откриване на процедурата, така и на това за избор на изпълнител, ответникът по
делото прави възражение за нищожност на договора, сключения между него и субекта,
избран за изпълнител. Съдът квалифицира като такова за нищожност на договора на
осн. чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и следва да го разгледа, като първото и
основно правоизключващо възражение, с което ответика се брани срещу предявените
осъдителни искове за парични вземания.Таково възражение е допустимо като
средство за защита на ответника във всеки един процес при предявени претенции
за реално изпълнение на договор. Не може да бъде споделено виждането на ищеца,
че нищожността на договор за възлгане на обществена поръчка може да бъде
установявана единствено с предявяването на иск, но не и да се релевирана с
възражение в процес по иск за реално изпълнение на този договор.
Нито е
вярно, че по отношение на този вид договори не се прилагат общите правила на
ЗЗД относно недействителността. Напротив, тези правила и в частност – общото
правило на чл. 26,ал.1, предл.1-во от ЗЗД за нищожност на договора поради
противоречие със закона, категорично се прилага по отношение на договорите,
сключени по реда на ЗОП. В този смисъл е и решение на ВКС № 92/2013 г. по т. д.
№ 1107/2011 г.
Противоречието
със закона е по естеството си такова основание за нищожност, което се отнася до
всички сделки, независимо от страните по тях и вида им. Това че договорите за
възлагане на обществена поръчка са уредени в специален закон, не може да
дерогира действието на посоченото общо правило за нищожност, което, за да се
приложи, следва да се съчетае с конкретна императивна правна норма, която е
нарушена. Тя би могла да бъде от своя страна също обща гражданско правна норма
или – императивна разпоребда от специален закон.
В конкретния
случай ответникът от фактическа страна много ясно очертава предмета на своето
възражение за нищожност на договора, като го свързва с обявените за нищожни
решение за откриване на процедурата и финализиращия процедурата акт – това за
обявяване на изпълнител. Счита, че щом са обявени за нищожни, то тези административни
актове не пораждат целеното и предписано от специалния закон правно действие,
което според него е равносилно на сключване на договора без проведена процедура
по реда на ЗОП.
И наистина,
обявяването на един административен акт за нищожен има обратно действие,
неговата недействителност, прогласена по съответния ред, е абсолютна и
изначална. Сиреч, не пораждат действие нито решението за откриване на
процедурата, нито това за обявяване клона на „Еко-титан“ за изпълнител. Липсата
на тези два конститувни елемента от сложния фактически състав на възлагането на
обществена поръчка има за последица нищожност и на самия договор за възлагане
на поръчката. Това е така, защото без тях съществено са нарушение принципите на
самия специален закон /ЗОП/. Неприемливо е, договор сключен като последица от
актове, обявени за нищожни и по своето естество - основополагащи и имащи
съществено значение за законособразното провеждане на процедурата, да се
възприема за действителен.
Нормално
би било страните да предприемат действия по прекратяване изпълнението на
договора и да се обяви нова процедура за възлагане на обществена поръчка със
същия предмет. Очевидно е, че не са го сторили по някакви неясно какви причини.
Но продължаващото изпълнение на дейностите от страна на ищеца, дори да се
приеме за безспорен факт, не може да санира порока в
договора и не може да го превърне в действителен, при положение, че е бил
сключен въз основа на обявени за нищожни административни актове.
Убеждението
на съда е, че обратното разбиране – че сключеният при тези обстоятелства
договор е действителен, би означавало да не се зачетат последиците от влязлото
в сила решение на административния съд за обявяване нищожността на
предхождащите го администиративни актове.
Дали ще се
прибегне до разширително тълкуване на чл. 120а ЗОП, на която се позовава
ответникът и чиято буква сочи за нищожен договор, сключен при „непроведена
процедура“ или ще се приеме, че противорчието със закона произтича от
нарушението на чл. 41 и чл.38, ал.1,т.1 ЗОП /отм./ , които повеляват, че може
да се сключи договор само след приключване на процедурата с обявяване на
изпълнител и единствено с обявения за такъв със съответното решение, резултатът
в конкретния случай е все един и същ.
Убеждението
на съда е, че процесният договор е нищожен поради противоречието му на закона,
тъй като нищожното решение за обявяване на изпълнител е равнозначно на липсата
на такова. Т. е., нарушена е разпоредбата на чл. 41 във вр.с чл. 38, ал.1, т.1
от ЗОП /отм/. и това дава основание договорът да се приеме за нищожен, съгласно
чл.26,ал.1, предл.1 ЗЗД.
При
нищожен договор, страните не са обвързани от него и не са длъжни да изпълняват
уговорениет престации. За това макар да твърди и се опитва да докаже, че през
процесния месец / а и в продължение на няколко години/ е изпълнявал дейностите,
включени в предмета на обществената поръчка, „възложена“ с нищожния договор,
ищецът няма право да търси реално изпълнение на уговореното с него
възнаграждение, нито – обезщетение за забава поради неизпълние в срок на същото
за извършена работа през м. януари 2016 г.
Главният,
а от там – и акцесорния иск, основаващи се на
договорното основание, не са доказани, поради което съдът следва да ги
отхвърли, без да обсъжда /по повод на тези искове/ фактите и доказателствата,
касаещи изпълнението на дейностите, обема и качеството им, нито - приемането на
работа. Това са все обстоятелства, които биха имали значение при съществуване
на договорна връзка между страните, което обаче бе оборено с доказването на
правоизключващото възражение за нищожност на договора.
В своята
допълнителна искова молба /най-горе на стр.4-та от същата/ ищецът съвсем
мимоходом споменава, че има три влезли в сила решения между страните, с които
било прието, че договорът не е нищожен. Не е заявено ясно и конкретно
възражение за сила на пресъдено нещо по този въпрос, но все пак, доколкото
решенията са представени съдът е длъжен да прецени пораждат ли те такава сила
по отношение на разгежданото в настоящия процес възражение за нищожност на
договора за обществена поръчка от 16.02.2009 г.
Изводът от
тази преценка е, че представените три решения на въззивни състави на
Пазарджишкият окръжен съд нямат обвързваща сила при решаване на настоящото
дело. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростира по принцип
само по отношение на конкретното спорно право „за същото искане и на същото
основание“ /чл.298,ал.1 ГПК/. Необходимо е да има пълно тъждество както в
съдържанието на самото спорно право, така и между правопораждащите факти. В
случая такова тъждество няма, тъй като се претендират различни облигационни
вземания, произтичащи от два договора, сключени по различно време, а инцидентен
установителен иск за нищожност не е разглеждан.
Мотивите
на сочените съдебни решения не се ползват със сила на пресъдено относно
повдигнатите по другите дела възражения за нищожност, тъй като не става дума за
изключенията, предвидени в чл. 298,ал.4 ГПК. Ето защо, каквото и да е прието в
тях като фактически констатации и правни изводи /по повод възражениено за
нищожност на договор от 01.07.2015 г./, това не преклудира възможността на
ответника да постави за разглеждане в настоящия процес въпроса за нищожност на
договора от 16.02.2009 г. Друг би бил въпроса, ако с тези решения бе разгледан
и отхвърлен инцидентен установителен иск с такъв предмет, но видимо от
съдържанието на съдебните актове, това не е сторено.
Следва да
се отбележи, че в случая не става дума и за предявени частични искове по
решените други три дела, а до искове за различни вземания, основани при това на
договор от 01.07.2015 г. за възлагане на „допълнителни работи“. Приетото в
мотивите на тези решения, че този договор нямал самостоятелен характер и
евентуалната нищожност на процесния би се отразила на преценката за неговата
действителност, по никакъв начин не обвързва нито страните нито съда при
разглеждане и решаване на настоящото дело. И няма как влезлите в сила решения
за заплащане на възнаграждения по договора от 01.07.2015 г. за възлагане на
допълнителни работи да имат задължителна сила по въпроса за действителността на
договора от 16.02.2009 г., който не е решен с тях със сила на пресъдено нещо.
Каквото и
да е посочено в мотивите на тези решения относно вързката между двата договора,
съдебните актове не разпорстират своята сила на пресъдено нещо по отношение на преюдициалния
факт за настоящия спор – действителността
на договора от 16.02.2009 г., доколкото не е отречено изрично с решението, че
липсва конкретно твърдяно от ответника основание или основания за такава нищожност.
Това би могло да стане, само ако бе предявен, разгледан и отхъврлен с
представените решения инцидентен установителен иск за нищожност на самия
договор от 16.02.2009 г.
В
по-новата практита на ВКС относно силата на пресъдено нещо относно факти, които
са общи за вземания, предявени в различни производства /без да става дума да
частични искове/, има постановено решение № 154/2016 г. по гр. д. № 3848/2015
г., като настоящия състав напълно споделя даденото по това дело разрешение на
поставения въпрос.
Извън горните
разсъждения за обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът намира за
нужно да отбележи, че в мотивите на никое от представените решения не е
отречено съществуването на основание за нищожност на договора, поради
посоченото по-горе противоречие на закона.
Прието е
от всики състави, решащи споровете между същите страни, че не е допустимо
въпросът за нищожност на този вид договор да се релевира с възражение-от една
страна, а от друга – че възложителят и изпълнителят, не са легитимирни да искат
обявяване на таква нищожност, защото не са „заинтресовани лица“ по смисъла на
цитирана специална разпоредбна на ЗОП. Така тези спорове са решени при
фактическа констатация за съществуване на договорното правоотношението между
страните, като става дума за договора от 01.07.2015 г. И макар бегло да са
засегнати някои от фактите, сочени като основания за нищожост от ответника, в
мотивите към тези решения ясно е декларирано, че „въззивният съд не разглежда
по същество възражението на ответната страна за нищожност на договора за
възлагане на обществена поръчка“. Съдебните състави са намерили за нужно освен
това да посочат, че „ако се разгледа по същество, възражението за нищожност на
договора за обеществена поръчка е основателно“ /на едно от сочените там
основания/.
Поставя се
въпроса, ако се възприема тезата на ищеца за обвързваща сила на мотивите, коя
част от тях да изберем за такава? След като в един съдебен акт се отказва да се
разгледа едно от възраженията за нищожност, но се приема, че ако бъде
разгледано по същетво – би било основателно, ответникът също би могъл да
претендира, че подобно решение има сила на пресъдено нещо в негова полза.
По
исковете, предявени при условията на евентуалност:
На първо
място следва да се отбележи, че правното основание на иска за заплащане на
сумата от 140
991, 08 лева
/главница/ на извъндоговорно основание е чл. 59 ЗЗД.
Това основание бе посочено в определението за изменение на доклада по делото,
направено в с. з.на 13.10200 г. Става дума за работа, която се твърди да е била
извършена след като е имало възлагане на същата с формално сключен договор, който
обаче се оказва нищожен, като се иска заплащане на направените разходи за
нейното осъществяване. Т. е. страната по един нищожен договор, която твърди, че
изпълнила уговореното в него, без да получи нищо в замяна, очевидно се позовава
на неоснователно разместване на материални блага, търсейки обезщетение за това.
А след като не може да иска връщане на престацията,
поради нейния невеществен характер, няма друг иск, с който да защити правото си
на ощетен субект поради настъпилото неоснователно обогатяване, освен субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД.
Макар в
исковата молба претендираната сума да се нарича
“разноски“ за извършване на работата, тези направени разходи следва да послужат като база за определяне размера на
обедняването, съответно – обогатяването, по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Тезата на
ищеца, че става дума за водене на чужда работа без пълномощие, не ангажира съда
при определяне правното основание на иска, а чл. 63 ЗЗД не може да се приложи в
случая, доколкото сключването на договора, макар и при пороци, водещи до
нищожност, изключват съзнателното предприемане на работата като чужда, без
съответното възлагане. Отношенията между страните по нищожен договор по повод
даденото в изпълнение на същия, се уреждат от разпоредбата на чл.55 ЗЗД,
респективно – от субсидиарната норма на чл.59 ЗЗД,
когато връщането на престацията е практически
невъзможно поради нейното естество.
Изменяйки доклада по делото, съдът е разпределил и доказателствената тежест по евентуалния иск според
предвиденото в правната норма на чл.59 ЗЗД.
От фактическа страна ищецът следваше да докаже
най-напред, че е извършвал през месец юни 2016 г. всички описани н исковата
молба дейности, възложени му с приетия за нищожен договор. В тази връзка се
позовава на свидетелските показания на св. М., заключението на вещото лице Л.Я.Т.
и писмени доказателства, които следва да бъдат анализирани относно тяхното
съдържание, авторство и доказателствена стойност.
Св. М. дава
най-общи показания за това, че работата продължила да се извършвана през юни 2016 г., както и през
предишните месеци, сметта се извозвала по график, контейнерите се дезинфекцирали,
правело се обичайното за сезона зацветяване,
подрязване на хортензии, косене и поддържане на тревните площи, метене и оборка
на алеите, поливане на цветята. Признава обаче, че по това време вече били
спрели да представят в общината дневни отчети за извършваните дейности, като
твърди, че такива се изготвяли и представяли „в началото“ и някъде от май-април
тази практика била установена. /не са представени дневни отчети, нито общ
месечен за м. юни 2016 г. за която и да е от дейностите – „чистота“ и „озеленяване“/.
Представен е един единствен двустранен
приемно-предавателен протокол /том.ІІ-ри, лист 491-492 от делото/ за ежемесечно
депониране на отпадъци на общинско депо, обхващащ периода януари-юли 2016 г., в
който е посочено, че през юни ищцовото дружество е
депонирало отпадъци на общинско депо в гр. В.. Протоколът е подписан от св. М.,
в качеството на управител на клона на ищцовото
дружество в гр. В. и Р. Х. „представител на общината“.
В отговора
на допълнителната искова молба обаче ответникът е оспорил доказателствената
стойност на този частен свидетелстващ документ, като твърди първо, че подписалото
го лице не било оправомощеното от кмета по смисъла на
чл.112 от ЗУО /Закон за управление на отпадъците/, и второ – че материализираните
изявления относно месечните количества депонирани отпадъци не отговаряли на истината. Т. е. за този
частен свидетелстващ документ се твърди, че е с невярно съдържание, при което
ищецът следваше са докаже с други доказателства факта на депонирането на
определено количество отпадъци през месец юни, които да са събрани и извозени
съответно през същия месец, но такива доказателства не бяха ангажирани.
Не бяха
представени и доказателства за това кметът на Община – гр. В. да е делегирал на
лицето, подписало протокола, своите правомощия по чл. 92 от ЗУС, където в ал. 2
е посочен и контрола по депониране на отпадъците.
Изводът е,
че този протокол, при направеното оспорване и в съответствие с предвидената в
чл. 180 доказателствена сила на частните
свидетелстващи документи не може да послужи като доказателство за депониране на
посоченото в него количество отпадъците през месец юни, респективно – като
косвено такова за осъществени през същия месец от ищеца дейности по
сметосъбиране и сметоизвозване.
Следва
да се кредитират показанията на св. Х. и
св. Т., които казват, че през юни а и през целия летен сезон на 2016 г. ищцовото дружество не извършвало дейности като: косене,
кастрене на клони, почистване на общински територии, сметоизвозване,озеленяване
и др. и общината наела хора или използвала свои работници и техника /вишка/, за извършването им.
Двете свидетелки са служителки
на Община – В., но истинността на показанията им за извършване на описаните
дейности през м. юни от наети допълнително хора, както и използването на техника,
собственост на общината за рязане на клоните и събиране и извозване на
отпадъците, се потвърди и от свидетеля М. /управител на клона на ищцовото дружество към момента, за който се отнасят тези
показания/. Той заяви, че през процесния
месец е виждал наети от общината жени, които да метат улиците, мъже, които да
косят и „някаква вишка“, но твърди, че не знае какво
е наложило наемането на тези групи, след като те /от „Еко-Титан“/ работили,
„както винаги по график“. Именно в последната част неговите показания следва да
се поставят под съмнение, като се вземе предвид възможната негова
заинтересованост, като човек който по онова време е отговарял за ръководеното на
същите тези дейности, извършвани от ищеца на територията на Община-В.. За да не
ги кредитира съдът изхожда от признатия от него факт на преустановяване на
практиката за изготвяне и представяне в общината на дневни отчети, както и от
липсата на такъв за целия месец юни поне за някоя от дейностите, които ищецът
твърди, че е продължил да изпълнява.Прави впечатление, че за предходен период
/януари –декември 2015 г./ двустранни месечни протоколи поне за дейността
„озеленяване“ са съставяни и подписвани, докато за юни.2016 г. не се представи
такъв.Това следва да се има предвид и при преценка за достоверност на
показанията на св. Х., която подчертава, че имало разлика между 2015 г. От
показанията й съдът прави изводи, че през 2016 г. въпросните дейности се
извършвали редовно от ищеца, а през 2016 г. започнали да се извършват рядко и
напълно спряла към м.юни 2016 г., когато общината започнала да търси други решения на проблема.
Отделно от
това са представени граждански договори за извършване на почистване и косене с
начална дата на изпълнение на дейностите – 24.06.2016 г. Според свидетелите на
ответника, решение да това било взето, след като изминал период от време, в
който ищцовото дружество не изпълнявало дейностите,
за чието извършване претендира заплащане в настоящия процес.
Ответникът прави също така и
възражение, че ищецът в качеството си на „оператор“ по смисъла на ЗУО е бил
длъжен съгласно чл. 44 от ЗУС да води отчетни книги, заверени от съответния
орган, издаващ разрешението по чл. 35, които да съдържат хронологична
информация за количеството, естеството, произхода на отпадъците и пр., но не се
установило в процеса да го е правил.
И действително, съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба ищецът като лице, извършващо дейност по сметосъбиране и сметоизвозване е бил длъжен да представи за заверка отчетна
книга за събиране и транспортиране на отпадъци, отговаряща на изискванията на
Приложение № 2 към § 1,т.13 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1от 04
юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри липсата
на заверка при водене на отчетните книги се счита за водене на невярна
отчетност . Еко- титан ЕООД не е
заверявало за процесният период, както и за цялата
2016г. отчетна книга по събиране и
транспортиране на отпадъците, а по данни на Изпълнителната агенция по околна
среда годишни отчети за събиране и транспортиране на отпадъци за 2016 г. не са постъпвали от Еко- титан ЕООД.
На основание горните констатации, неоспорени от ищеца,
може да се направи извод, че дружеството не е представило никакви
документи, свързани с прилагането на
ЗУО и Наредба № 1от 04 юни 2014 г. за извършване дейности по събиране и
транспортиране на отпадъци на територията на Община В. и не разполага с
официални писмени данни, които да са индиция, че за процесният период е извършвана именно от него дейност по
събиране и транспортиране на отпадъци на територията на община В..
Ищецът като лице, което извършва събиране и
транспортиране на отпадъци е бил задължен съгласно чл.14 от цитираната наредба
да представи и годишният си отчет за събиране и транспортиране на отпадъците
пред Изпълнителната агенция по околната среда и водите.
Видно от събраните по делото доказателства ищецът не е
представил и подобен отчет за цялата 2016г., от което може да се направи извод,
че такава дейност едва ли е извършвана от него.
Свидетелките Х. и Т. твърдят, че през месец юни е
констатирано натрупване на смет около съдовете, поради това, че не са
почиствани редовно. Свидетелката Г. никога не е видяла съдовете за смет да се
измиват или дезинфекцират. Свидетелката Х. разказва подробно как и защо се
стигнало до ангажиране на хора и техника, за почистване на града, озеленяване и
извозване на отпадъци. Описват подробно улиците и частите от града, където е
имало струпване на отпадъци и създадени „нерегламенритани
сметища“. Посочва като причина за това спирането на дейността от страна на ищцовото дружество. Подчертава, че имало разлика между 2015
г., когато тази дейност се извършвала редовно и 2016 г., когато не се
извършвала изобщо или се извършвала „много рядко“ от „Еко титан“. Това наложило
работници от Общината с товарни автомобили,с каквито разполагат, и багер, да
събират и извозват отпадъците, събрани в кофите и натрупани около тях.
Включвала се дори тя и други служители, за да помагат и да разчистят града.
При тези показания и при липсата на отчетни книги,
заверени от съответното РИОСВ , не може да се приемат за обективни
осчетоводените данни за разходи през месец юни 2016 г. в размер на 95 338.50
лева, представляваща стойността на разноските, направени през юни 2016 г. по
водена от ищеца чужда работа без пълномощие, изразяваща се в сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на
Община В., поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване,
вкл. нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване.
Тези счетоводни записвания са извършени от страната, която желае да се ползва
от тях като доказателства, без да се подкрепят от документи за извършването и
евентуалното приемане от ответника на определена работа /установена като вид,
количество и време на извършване/, която да може да се остойности
по някакъв начин.
Ето защо тези счетоводни записвания, издадените
едностранно фактури и заключението на Л.Я.-Т., което е базирано на тях, не
могат да послужат като доказателство за установяването на обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, като елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
Става дума за вписвания в счетоводните книги на ищеца,
които по принцип могат да му послужат като доказателство, но се преценяват от
съда според тяхната редовност, но и с оглед на другите обстоятелства по делото
Вещото лице поясни в съдебното проведено на 13.10.2020
г., че в дружеството ищец няма обособена аналитична отчетност за изпълнението
на процесният договор и че е известно, че ищецът
изпълнява и други подобни договори на територията на страната със сходен
предмет на дейност-сметосъбиране и сметоизвозване.
Отделно от това,
размерът на осчеводените разходи за
работниците и служителите няма как да бъде отнесен като такъв за изпълнение на процесните дейности на територията на Община –гр.В., без да
са представени трудовите им договори, от
които да е видно какви са те хните длъжности и
мястото на изпълнение на работата. Без тази данни изводът, че 92 лица са
работили в почистването, озеленяването и пр. на територията на ответната община
Липсват и доказателства, които да дават основание да
се свържат осчетоводените за м. юни разходи за гориво и др. консумативи за
транспортни средства с осъществяването на процесните
дейности. Т. е. тези разходи сами по себе си също не доказват обогатяването на
ответника, за сметка на обедняване на ищеца.
В обобщение следва да се посочи, че ищецът не
представи убедителни преки доказателства, че е извършвал през м. юни в полза на
ответната община дейностите, описани в исковата молба – нито както твърди, в
пълния им обем, описан в приложението към сключения договор /нищожен според
прието от настоящия състав/, нито в какъвто и да е друг конкретен обем, което да
позволи евентуално да се остойности в пари
обогатяването на ответника в резултат от това и неговото собствено обедняване.
Показанията на св. М. от една страна са лишени от нужната конкретност, а и едва
ли с гласни доказателства може да се установи ясно и точно обема на работата,
включваща няколко различни вида дейности, за цял месец и на територията на цяла
община. Отделно от това, те са в противоречие в останалия доказателствен
материал, подробно обсъден по-горе.Ето защо и евенуалните
искове следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на
ответника сторените от него разноски, а именно: 6 224,15 лв. за адвокатско
възнаграждение и 500 лв. – разноски за вещо лице.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЕКО - ТИТАН" ЕООД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. В., „П.КЯворов" № I, ет. 2, представлявано по пълномощие от адв. П.Е.А.,
САК, с адрес: ***, срещу ответника ОБЩИНА
- В., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. В., бул. „Хан Аспарух" № 35,
представлявана от кмета на общината, за заплащане на: 140 991, 08 лева - възнаграждение по договор за
възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009 г. , за извършване на услугите
по почистване дейност „ЧИСТОТА" по офертата към договора за м. януари 2016
г. и за извършване на услугите по озеленяване - дейност „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ" за м.
юни 2016 г., 40 848,25 лв. -
обезщетение за забава за периода от 18.08.2016 г. до 25.05.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба /26.05.2019 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност
искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 117 429,57 лв. – обезщетение
за неоснователно обогатяване на осн. чл. 59 от ЗЗД
/поради незаплащане на извършени дейности, възложени с нищожен договор/,
34 040,23 лв.-обезщетение за забава за периода от 18.08.2016 г. до
25.05.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /26.05.2019 г./ до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЕКО -
ТИТАН" ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. В., „П.КЯворов"
№ I, ет. 2, представлявано по пълномощие
от адв. П.Е.А., САК, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА - В., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. В., бул. „Хан
Аспарух" № 35, представлявана от кмета на общината, разноски по делото в размер на 6 724,15 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получавне на
препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: