Определение по дело №133/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 124/10.10.2012г., постановено по гр.д. N 435/2012г., К.йският районен съд е отменилкато незаконосъобразни Заповед № РДА 09-26/23.01.2012г. и Заповед № РДА 08-13/23.01.2012г., и двете на Началника на РИО-К., за прекратяване на трудовото правоотношение с Ш. Ю. Х. от Г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.188, т.З от КТ, считано от 23.01.2012г.; признал е уволнението за незаконно и е възстановил ищцата на предишната й работа на длъжността Директор на ОУ "С.К. и М." С., О.. С решението си съдът е осъдил ОУ "С. К. и М." С., О. да заплати на Ш. Ю. Х. сумата от 4 684, 68 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 23.01.2012г. до 23.07.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, както и ДТ и деловодни разноски по сметка на КРС.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ "С. К. и М." С., О., който чрез пълномощника си го атакува като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявените искове; претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - Ш. Ю. Х., не се явява, представлява се от А.М.. Оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ш. Ю. Х. от Г., в която ищцата сочи, че работила като директор на ОУ "Св. Св. К. и М." с. Г., О.. Със заповед №РДА 09-26/23.01.2012г. й било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.188, т.З от КТ във вр. с чл.187, т.10 от КТ и със заповед № РДА 08-13/23.01.2012г. на Началника на РИО-К. било прекратено трудовото й правоотношение с ответника ОУ "Св. Св. К. и М." с. Г.. Твърди, че двете заповеди са незаконосъобразни, тъй като на 22.12.2011г. била извършила всички необходими действия за организация и контрол на учебния процес. Сочи, че заповед № РДА 09-26/23.01.2012г. на Началника на РИО-К. била издадена в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ и чл.195, ал.1 от КТ, тъй като съдържала формални и общи мотиви, които не можели да обосноват и формират извод за допуснати нарушения на посочените правни основания. Счита, че от осъщественото дисциплинарно производство не се установявало има ли извършено и установено нарушение; не била преценена тежестта на нарушенията; при налагане на дисциплинарното наказание не били съобразени нормативните изисквания на чл.189, ал.1 от КТ и наложеното наказание не съответствало на вмененото й нарушение.

Не се спори по делото, че ищцата е работила като директор на ОУ "Св. Св. К. и М." с. Г., О..

Установява се от гласните доказателства, че на 22.12.2011г. времето било лошо, валяло сняг. В този ден ищцата наредила устно продължителността на учебните часове в ответното училище да бъде намалена както следва: за 2-ри и 3-ти час с по 10 минути, като по този начин вместо 45 минути, същите станали с продължителност 35 минути, а за 4,5 и 6 часове - с по 5 минути, като по този начин вместо 45 минути, същите станали с продължителност 40 минути; било намалено и първото междучасие с 5 минути. Учебните занимания приключили в 12,45ч., а около 13,40ч. в училището пристигнали ст.експерт в РИО К. А. Х. и мл.експерт в РИО К. С. Г., които констатирали, че сградата на училището е заключена. Около 13,50ч. дошла чистачката на училището, която обяснила, че поради лошото време всички са си тръгнали по-рано; двете инспекторки посочват в доклад вх.№ОД-20-2957/22.12.2011г. /л.37 от делото/, че „поради влошената зимна обстановка в училището и района около него е прекъснато захранването с електричество”. След около 15-20мин. дошла и директорката – ищцата Х., която обяснила, че последните 2 часа за учениците от прогимназиален етап били намалени, за да могат учениците да си тръгнат с автобуса, който извозва учениците от начален етап и това било направено поради липсата на отопление и влошената пътна обстановка.

На 06.01.2012г. РИО-К. изпратило до ищцата Х. уведомително писмо с изх.№ОД-04-8/06.01.2012г., с което от последната били поискани обяснения относно описаните в същото нарушения – неспазване изискването на чл. 96, ал.1 от ППЗНПр, и нарушение на чл.147, ал.1, т.1 и 3 от ППЗНПр, а на 11.01.2011г. ищцата Х. депозирала отговор изх.№562/09.01.2012г., в който посочва, че учебните часове били с продължителност, регламентирана в чл.96, ал.1 от ППЗНПр, и че не Õ нарушила нормата на чл.147, ал.1, т.1 и 3 от ППЗНПр.

Прието по делото е заверено копие на констативен протокол с вх.№ ОД-02-148/23.01.2012г. на РИО-К., от който се установява, че на същата дата учителите в ОУ "Св. Св. К. и М." с. Г. З. В., Р. К., П. К., Н. Ж. и И. Ю. са описали установената по-горе фактическа обстановка, и са положили подписите си върху този протокол.

На същата дата - 23.01.2012г. началникът на РИО-К. е издал атакуваните 2бр. заповеди с № РДА 09-26/23.01.2012г. и №РДА 08-13/23.01.2012г., с които е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата и е прекратил трудовото правоотношение с нея. И двете заповеди са получени от последната на 23.01.2012г.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение.

При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. Преценката на съда за съответствие между нарушението и наказанието е комплексна и обхваща всички обстоятелства, касаещи това съотношение, и те винаги са строго индивидуални. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя /Решение № 305 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о.; Определение № 814 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 106/2012 г., IV г. о.; Решение № 476 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г., III г. о., и др./, които в случая не са преценени. По делото не само че не са установени настъпили неблагоприятни последици от поведението на ищцата, а напротив – установява се, че решението й е било продиктувано от грижа за децата - поради лошите метеорологични условия, и липсата на ток и отопление, за учениците е било по-благоприятно да приключат учебни занимания по-рано и да се придвижат с транспорта, осигурен за начален курс. Тук следва да се отбележи още, че ответникът по иска, в чиято тежест е да докаже в пълнота извършеното от наказаната директорка нарушение, не сочи доказателства за това на процесната дата 22.11.2011г. намалените часове за ученици от кой клас са били относими – с оглед на това, че на ищцата е вменено нарушение на изискването за продължителност на учебния час в 5-13 клас. Също така, от приложеното по делото лично трудово досие на въззиваемата се установява, че няма наложени дисциплинарни наказания, с оглед на които да бъде характеризирано поведението й като особено укоримо.

За пълнота следва да се добави още, че е несъстоятелен доводът, изложен от въззивника за това, че за директорката съществувало задължение да съгласува намалението на часовете с РИО и кмета на общината, каквото било изискването на чл.93а, ал.3 от ППЗНПр. Това е така, тъй като сочената разпоредба касае не друго, а обявяването на учебни дни за неучебни за училищата на територията на общината, в случай на извънредни или непредвидени обстоятелства.

В обобщение, предявените обективно съединени искове по чл.344 т.1-2 от КТ са основателни и доказани и като такива следва да се уважат, поради което и акцесорният иск по чл.344, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е основателен и доказан в предявения размер.

Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, и с оглед претенцията на въззивника за разноски, същите следва да останат в негова тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 124/10.10.2012г., постановено по гр.д.N 435/2012г. по описа на К.йския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.