№ 5018
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100508910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Г. Т., чрез адв. А. И. – особен
представител, срещу решение № 20019927/09.03.2022г., постановено по гр.дело №
1981/2019г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че жалбоподателят дължи
на „Топлофикация София” ЕАД сумата 745.53 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия през периода от 06.02.2015г. до 30.04.2017г. в имот с аб. № 268895,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2018г. до окончателното изплащане, сумата 70.36
лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от
15.10.2015г. до 24.01.2018г., сумата 31.51 лева – възнаграждение за извършено дялово
разпределение за периода от 06.02.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2018г. до окончателното изплащане, и
сумата 5.34 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода
от 15.10.2015г. до 24.01.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.05.2018г. по ч.гр.д. № 8344/2018г. по описа на СРС, 57-и
състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
1
решение в обжалваната част. Намира, че по делото не се установявали твърденията на
ищеца за доставка на топлинна енергия през процесния период и извършването на
услугата дялово разпределение. Не били събрани доказателства за валидно взето
решение на ОС на етажната собственост за присъединяване към топлоснабдителната
мрежа на ищеца, договорът между ищеца и ТЛП бил с изтекъл срок на действие,
предвид на което ТЛП не било надлежно ангажирано да извършва дялово
разпределение. Сключеният между ЕС и „Т.С.“ ЕООД договор и протокол от ОС на ЕС
и списък към него надлежно били оспорени от ответника, които възражения останали
необсъдени от СРС. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявените срещу ответника искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство поддържа, че
същата е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище
по жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира намира обжалваното решение за правилно
на въведените от въззивника доводи по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от който се установява, че на 01.12.1999г. ответникът К. Г. Т. придобил правото на
собственост върху процесния апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. *******.
От съдържанието на представената по делото молба-декларация вх. № ОП-
3528/03.07.2000г. се установява, че след като придобил собствеността ответникът
поискал от ищеца откриването на партида за топлоснабдяването на имота.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч.
горната молба-декларация, извлечение от сметка за аб. № 268895, съобщения към
2
фактури и неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. се
установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния
период била топлоснабдена, а възраженията на ответника в противен смисъл са
напълно неоснователни.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът К.
Г. Т. през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Ирелевантни за предмета на спора са възраженията на ответника във връзка с
провеждането на общо събрание на етажните собственици. Съгласно чл. 13, ал. 1
ПУРНЕС /отм./ законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната
собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск
за отмяната им. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за
обжалване на решение на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС /отм./.
Поради това и влязлото в сила решение на общото събрание на етажната собственост
за сключване на договор за топлинно счетоводство с ФДР, обвързва ответника в
качеството му на етажен собственик, без оглед взел ли е участие в общото събрание и
съгласен ли е с така взетото решение.
Неоснователни са доводите на ответника, че ТЛП не било надлежно ангажирано
да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на адрес: гр. София,
ж.к. „******* Б, предвид представения по делото договор за топлинно счетоводство,
сключен на 30.09.2002г. между ЕС и „В.Е.С.“ ЕООД, чийто правоприемник е ТЛП по
делото. Разпоредбата на р. V, т. 2 от договора предвижда възможност за автоматичното
му продължаване.
Неоснователни са и доводите на ответника, че липсвал договор между ищеца и
третото лице-помагач, предвид представения по делото такъв от 01.11.2007г. При
3
доказателствена тежест за ответника да установи фактите, на които основава
възраженията си /чл. 154, ал. 1 ГПК/, по делото не са ангажирани никакви
доказателства за това страните да са прекратили договора. Нещо повече – от
неоспорените заключения на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че дяловото
разпределение през процесния период фактически било извършвано именно от ТЛП
„Т.С.“ ЕООД. Поради това съдът намира, че дяловите разпределения били извършени
от оторизирано дружество.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото
в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се установява
количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на
СТЕ и приема за установено по делото, че процесният имот бил обслужван от абонатна
станция, с монтиран общ топломер. Същият бил отчитан по електронен път всеки
месец, на първо число, в 0.00 часа, посредством т.нар. терминал. От отчетеното
количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество били
приспаднати технологичните разходи, а разликата се разпределяла от ФДР между
всички потребители. Съобразно неоспореното заключение на СТЕ топлинното
счетоводство през процесния период било извършвано от ТЛП „Т.С.“ ЕООД.
Дружеството извършило отчет на топлоразпределителите и водомерите за гореща вода,
монтирани в имотите във входа, преди изготвянето на изравнителните сметки.
През процесния период в имота на ответника нямало монтирани и работещи
отоплителни тела. По данни на ФДР всички отоплителни тела били демонтирани. За
целия процесен период суми за консумация на ТЕ за отопление на жилището не били
начислявани. В имота имало водомер за топла вода, но не били извършени отчети
поради неосигурен достъп, за което надлежно били съставени съответни протоколи. ТЕ
за БГВ била начислена при спазване на поднормативната уредба. През процесния
период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, била изчислена по
формулата в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура – 119
куб.м, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице.
Съобразно неоспореното заключение на СТЕ изчисленията, извършени от ФДР
съответствали на действащата нормативна уредба.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за процесния период са
отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени
задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер
са съобразени изготвените от ФДР 3 бр. изравнителни сметки за процесния период на
обща стойност 305.44 лева за доплащане от абоната.
При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по
делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за
4
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на
изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията
по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия,
за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Съгласно заключението на ССчЕ задълженията на абоната за горния процесен
период възлизали на обща стойност 801.89 лева. При проверката си вещото лице
установило, че никаква част от задължения на абоната за исковия период не била
погасена. Правилно СРС кредитирал неоспореното заключение на ССчЕ и правилно
приложил института на погасителната давност по отношение дължимата от ответника
сума за главница за ТЕ.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. Правилно СРС кредитирал неоспореното заключение на ССчЕ и
правилно приложил института на погасителната давност и по отношение дължимата от
ответника сума за дялово разпределение.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение изпадането на ответника в забава, както и относно
установените задължения за лихви за забава, съдът не намира основание за промяна
изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е
ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 300 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че
такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор
на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата
5
инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с
която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че
защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради
което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК,
вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника К. Г. Т..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20019927/09.03.2022г., постановено по гр.дело №
1981/2019г. по описа на СРС, 57-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че К. Г. Т., ЕГН
**********, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата 745.53 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 06.02.2015г. до
30.04.2017г. в имот с аб. № 268895, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със
законната лихва от 06.02.2018г. до окончателното изплащане, сумата 70.36 лева –
обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 15.10.2015г. до
24.01.2018г., сумата 31.51 лева – възнаграждение за извършено дялово разпределение
за периода от 06.02.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от 06.02.2018г. до
окончателното изплащане, сумата 5.34 лева – обезщетение за забава за плащането на
същата главница за периода от 15.10.2015г. до 24.01.2018г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.05.2018г. по ч.гр.д. №
8344/2018г. по описа на СРС, 57-и състав..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Г. Т., ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 300 лева – разноски във
въззивното производство за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, К. Г. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
6
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 *******.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7