Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20 21.02.2019 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шести февруари Година
2019
в публичното заседание в следния състав:
Председател: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
Членове:
СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
Секретар Митка Тодорова
Прокурор ХРИСТО
МИШОВ
като разгледа докладваното
от докладчика СП. ДРАГОТИНОВА
ВНOXД № 1016
по описа за 2019 година.
Производството е по чл.318 и сл.
от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба от защитника на
подсъдимия М.В.Г., адв. К.М.У. ***, против присъда № 75/
28.11.2018 г., постановена по НОХД № 1489/ 2017 г. по описа на Районен съд –
Казанлък, с която същия е признат за виновен в извършено от него престъпление
по чл. 343, ал.1, б. “а”, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три
месеца лишаване от свобода, а по първоначалното обвинение за нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, го е признал за невиновен и го е оправдал. На основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок
от три години. На осн. чл. 343г от НК е лишил подс. М.В.Г. от правото да
управлява МПС за срок от три месеца. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати
на **** за причинените имуществени вреди сумата от 10080 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 19.08.2016 г., както и за
направените по делото разноски в размер на 1050 лева.
С жалбата, която е мотивирана и конкретна, са
направени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в частта относно
наложеното наказание. Счита, че в случая съдът е бил длъжен да приложи
разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като са налице всички основания за това.
С оглед на което да отхвърли и предявения граждански иск. В този смисъл
позоваването в мотивите към присъдата на посочената съдебна практика намира за
неотносима, тъй като касае други обстоятелства. Счита, че тъй като по делото са налице обективни
данни за изплатено застрахователно обезщетение, няма пречка, ако
приеме доводите им, въззивният съд
да приложи разпоредбите, визирани в Глава ХХVІІІ от НПК. Поради което прави
искане за отмяна на присъдата, постановена в нарушение на материалния закон и
при допуснати процесуални нарушения като след признаване на подсъдимия за
виновен по предявеното му обвинение и поради наличието на предпоставките на
чл.78а от НК, моли същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено справедливо административно наказание като бъде отхвърлен
предявения граждански иск. В съдебно заседание същата се
поддържа от подсъдимия жалбоподател и от другия му защитник, адв. А. Ч. от
АК-П.. Последният също счита, че са налице основанията по чл. 78а от НК за
освобождаване на подзащитния им от наказателна отговорност. Освен това според
него, ако се потвърди пхрисъдат ав гражданаската и част, би се стигнало до
неоснователно обогатяване на гражданския ищец,
тъй като присъдената сума като абсолютна стойност била много повече от
преклудираната сума. Претендират и за направените по дерото разноски от
доверителя им за заплащане на оказаната правна помощ по делото в размер на
сумата от 2000 лева като представят и Списък на разноските.
Подсъдимият жалбоподател М.В.Г. поддържа казаното от
защитниците си и моли за налагане на
административно наказание.
По
делото е постъпило и писмено възражение от ощетеното ЮЛ- „***. В същото се оспорва твърдението
в жалбата, че са получили от застрахователя обезщетение за имуществените вреди
от престъплението за двете ППС- автовлекач марка ДАФ с рег. № РА 0744 ВХ с
прикачено към него полуремарке “Шварцмюлер” с Рег. № РА6940ЕЕ, като заявяват,
че това не отговаря на обективната истина.
Процесуалният им
представител по делото, адв. С.Д. ***, заявява, че обезщетение за
полуремаркето като отделно ППС, част от състава на увредената автокомпозиция, действително
е получено, но това е станало от застрахователя по силата на сключен договор за
застраховка, но не са получили обезщетение на товарния влекач, който също е
самостоятелно ППС. Макар и това обезщетение да надхвърля общата стойност за
обезвреда на двете ППС, самия размер, договорен между дружеството и застрахователя,
няма никакво отношение към вредите, претърпени от дружеството за другото ППС –
процесния влекач, за което няма сключен договор със застрахователя. Поради
което счита, че имуществените вреди за дружеството не са изцяло обезщетени. Което
е пречка за удовлетворяване на искането на подсъдимия. Предвид което намира
присъдата както в гражданската, така и в наказателната част за правилна и
обоснована и моли да бъде потвърдена изцяло. В съдебно заседание възражението
се поддържа. От името на дружеството прави искане за заплащане на направените
във въззивното производство разноски в размер на 700 лв., заплатени му изцяло
от дружеството.
Представителят на Старозагорска окръжна прокуратура намира присъдата на РС-Казанлък за правилна и законосъобразна и моли настоящият съд да я потвърди.
Окръжният съд след проверка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
в предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, преценени с оглед
изискванията на материалния и процесуалния закон, и извърши цялостна проверка
на влязлата в сила присъда на основание чл.314, ал.1 във връзка с чл.313 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от
с.н.а., поради което е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХІ от
НПК съдебен акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната присъда
№ 75/ 28.11.2018 г., постановена по НОХД № 1489/ 2017 г. по описа на Районен
съд – Казанлък, съдът е признал подсъдимия М.В.Г. с ЕГН **********,
за виновен в това,
че на 19.08.2016 г. по второкласен път II-55, км 38 в „Прохода на
Републиката“, в землището на с. Пчелиново, общ. Гурково при управление на МПС - автовлекач марка „ДАФ“ с
рег. № РА 0744 ВХ с прикачено към него полуремарке марка „Шварцмюлер“ с рег. №
РА 6940 ЕЕ с 98 км/ч, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 15 296 лева, поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три
месеца лишаване от свобода, а по първоначалното обвинение за нарушение на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, го е признал за невиновен и го е оправдал. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години. На осн. чл. 343г от НК подсъдимия Г. е
лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца. С присъдата е бил
уважен изцяло в претендирания размер /след изменението му/ предявения от
гражданския ищец ****, граждански иск за причинените вследствие на деянието
имуществени вреди в размер на сумата от 10 080 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 19.08.2016 г., като подсъдимия е осъден
да му заплати направените по делото разноски в размер на 1050 лева, а на
държавата-направените по делото разноски, както и съответната държавна такса върху уважения размер
на гр. иск.
Обосновано с оглед на всички събрани
по делото доказателства КРС е приел, че на инкриминираната дата- 19.08.2016 г., около 22.00 часа, подсъдимият
М.Г., работещ като *****, при изпълнение на курс от гр. Русе за гр. Пазарджик
с автокомпозиция, състояща се от автовлекач „Даф“ с рег. № РА 0744 ВХ на
стойност 10 080 лв. и прикачено към него
полуремарке марка „Шварцмюлер“ с рег. № РА 6940 ЕЕ/последното на стойност 5 196 лв., всичко на обща стойност 15 276 лв./, по пътен
участък на път II-55, км. 38
в Прохода на Републиката, в землището на с. Пчелиново, общ. Гурково, движейки
се със скорост 98 км/ч вместо максимално допустимата за движение извън
населените места скорост от 70 км/ч за ППС от категории С+Е, навлязъл в
насрещната лента за движение, пи въпреки задействаната от подс. Г. спирачната
система, влекачът поднесъл и се обърнал обратно на посоката на движение към
полуремаркето. Автокомпозицията станала неуправляема и това довело до сблъсъка
ѝ в крайпътен скален масив с причиняване на тотални щети по нея. На
27.09.2018 г. дружеството бракувало автокомпозицията и прекратило регистрациите
на автовлекача и полуремаркето. На 06.10.2016 г. по силата на сключен застрахователен
договор с работодателя на подсъдимия ***, ЗАД **** обезщетило дружеството със
сумата от 17 627,20 лв. за щетите по
полуремаркето с „Шварцмюлер“ с рег. № РА 6940 ЕЕ, но автовлекачът нямал
пълно застраховане. Предвид което
горната фактическа обстановка, изложена в пърнота от РС, е правилно и
непротиворечиво установена. В тази насока са събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство и приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, чл. 283 от НПК доказателства: показанията
на свидетели, извлечения от банкова сметка, ***, протокол за ПТП, две
удостоверения за техническа изправност, две свидетелства за регистрация, две
застрахователни полици, 6 бр. фотоснимки, трудов договор, експертните
заключения на тройната авто-техническа, тройната автотехническа оценителна и
повторната тройна автотехническа оценителна експертизи, и вещественото
доказателство № 23/17 – тахошайба, които напълно кореспондират помежду си. Предвид
което безспорен по делото се явява както механизма на ПТП, така и авторството
на деянието. Правилни и обосновани са и
правните изводи на съда, че подс. Г. е извършил деянието при съзнавана
непредпазливост (самонадеяност), тъй като е надценил техническите възможности
на автокомпозицията да се движи по влажен участък със скорост 98 км/ч вместо
със 70 км/ч или по-ниска скорост. Поради което е бил способен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, но самонадеяно е мислил, че те
няма да настъпят, т.е. ще ги предотврати. Напълно законосъобразно и в
съответствие съ съдебната практика по приложението на закона съдът е признал
подс. Г. за невинен и оправдан по това обвинение, че е нарушил общата норма на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като нормата на ч 21, ал.1 от ЗДвП се явява специална по
отношение на първата. Освен това именно превишаването на допустимата скорост от
8.98 км/ч за този пътен участък, а не липсата на контрол върху управляваното
ППС е в пряка причинна връзка с допуснатия пътен инцидент, при който са
причинени значителни имущесдтвени вреди. Не
се оспорва и извода, че в случая, с оглед експертните заключения на тройната и повторната тройна
автотехническа оценителна експертиза, общата стойност на щетите по
автокомпозицията е в размер на 15 276 лв., респ. над 5 880 лв. , т.е.
надхвърля стойността на 14 минимални работни заплати към 19.08.2016 г. с
оглед размера на минималната работна заплата от 420 лв. (ПМС № 375/28.12.2015 г.), поради
което представляват “значителни имуществени вреди”.
Още по време на съдебното
следствие защитниците са оспорили размера на установените от назначената
повторна АТОЕ вреди като считат, че от една страна то е прекомерно завишено, а
от друга- че с оглед на по- големия размер на изплатеното застрахователно
обезщетение от застрахователя по договор за “Автокаско”, той покрива и
установения размер на вредите като цяло и следва да се приеме, че същите са
възстановени. Което пък дава основание за приложението на института на чл. 78а
от НК по отношение на наказателната отговорност на подзащитния им.
Обосновано
съдът е приел, че макар и дружеството да е било обезщетено за щетите по
полуремаркето със сумата от 17 627, 20 лв. по силата на застрахователен договор с ЗАД ****, която надхвърля
както отделната експертна оценка на полуремаркето в размер на 5 196 лв., така и на общата експертна оценка на цялата
композиция от 15 276 лв., не всички вреди от
престъплението са възстановени с оглед приложението на разпоредбата на чл. 78а
от НК, тъй като не са възстановени изобщо щетите за влекача от
композицията. Това, че застрахователят е изплатил по силата на сключения
договор за застраховка по- висока застрахователна премия за едното ППС, което е
част от цялата автокомпозиция/ за ремаркето/, която не само покрива, но и
надхвърля общия размер на вредите, установени от повторната автотехническа
оценителна експертиза/АТОЕ/, не се отразява върху извода за липсата на пълно
възстановяване на съставомерните вреди/ във връзка с нейното заключение
прокурорът е изменил, и съдът е допуснал изменение на обвинението/. В случая с направеното изменение
на обвинението в съдебно заседание на 29.10.2018 г. е било съществено изменена
обстоятелствената част на обвинителния акт с оглед увеличения размер на
съставомерните вреди от деянието. Видно от протокола от това съдебно заседание
защитника на подсъдимия адв. У., е заявил, че не следва да се приема заключението
на повторната АТОЕ, и че следва да се извърши съдебен оглед, за да могат да
бъдат възприети изводите на тази експертиза относно действителното състояние на
автокомпозицията. Но от приложената писмена документация, е видно, че се касае
за тотална щета и двете ППС, представляващи отделни части от цялата
автокомпозиция, са били бракувани от дружеството. Поради което направеното
искане правилно е било отхвърлено. Напълно обоснован е и извода на съда, че свободното
договаряне в зависимост от застрахователните премии позволява в случай на
застрахователно събитие пострадалият да договори по-добри условия на
обезщетяване от действителния размер на вредите. Но последното обстоятелство по
отношение на наказателната отговорност не може да се счита за валидно основание,
за да се се приеме, че е налице пълно възстановяване на вредите. Освен това,
макар и да може да предяви впоследствие регресен иск към подсъдимия за
изплатеното застрахователно обезщетение,
това не означава, че последният ще плати двойно, тъй като разполага с
възможността да оспори в това производство пред гражданския съд размера на
обезщетението, ако той е по- висок от прието от наказателния съд в съответствие
с чл. 300 от НПК относно задължителната сила на мотивите на присъдата. Поради
което правилно е прието, че в случая е налице изплатено обезщетение само за съставомерните
вредите по ремаркето, но не и за самия товарен автомобил/влекач/, поради което
не може да се приеме, че всички съставомерни вреди са възстановени. Отделен е
въпросът, че гр. ищец не е претендирал в настоящия наказателен процес от
подсъдимия заплащане на вредите по полуремаркето, които са репарирани от
застрахователя на основание сключена застраховка “Автокаско”. Изменил е само
размера на гр. иск като е увеличил същия до размера на сумата от 10 080
лева- само за вредите по товарния автомобил/но не и за останалата част от
сумата от 5 196 лева, касаещи вредите по ремаркето/. Именно досежно тази
неизплатена част от застрахователя е бил уважен от съда ведно със законните
последици от това и гр. иск. Обосновано съдът е приел, че за тази сума по
делото няма данни подс. Г. нито лично, нито чрез трето лице, включително
застраховател, да е обезщетил дружеството. Поради което и настоящият въззивен
съд намира, че в конкретния случай не са налице условията за приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като именно съгласно задължителното за
приложение от съдилищата ТР №2/ 2016 г. на ВКС по т.д.№ 2/2016 г., ОСНК,
за да се приложи диференцираната процедура по глава ХХVІІІ от НК/Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/ следва
да са възстановени или обезпечени съставомерните имуществени вреди от
престъплението по чл. 343 от НК. В случая съставомерните вреди включват
както тези за обезщетението по ремаркето, така и тези за товарния
автомобил/автовлекач/. За последното ППС не е изплатено застрахователно
обезщетение, поради което не може да се приеме, че всички преки и
непосредствени реално причинени вреди от престъплението са напълно възстановени.
Предвид което правилно съдът е приел,
че наказателната отговорност на подсъдимия Г. следва да бъде реализирана по
общия ред и е определил наказанието му при условията на чл. 54 от НК- при
изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства- на самия минимум на
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, а именно- за срок от три месеца. Обосновано не е прието
наличието на някакви изключителни причини, респл наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства за налагане на наказание при условията на чл.
55 от НК, предвид обстоятелството че пътния инцидент е станал по изключително
негова вина и в него не са участвали други ППС. Като смекчаващи вината обстоятелства обосновано са отчетени необремененото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и частичното
възстановяване на вредите от застраховател. Като отегчаващо вината
обстоятелство обосновано е приета високата стойност на вредите, което
приблизително три пъти надхвърля приетата за гранична стойност от 5880 лв. с
оглед критерия за значителни имуществени вреди. С оглед наличието на
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК законосъобразно изтърпяването на горното наказание на подсъдимия Г. е отложено
за срок от три години. Предвид липсата на основания за приложението на чл. 78а,
ал.6 от НК законосъобразно е наложено и другото кумулативно предвидено в закона
наказание като на осн. чл. 343г от НК подс. Г. е бил лишен от правото да управлява МПС-во за минимален
срок от три месеца. Поради което това искане на подсъдимия не може да бъде
удовлетворено.
Правилно предвид гореизложеното е
произнесено и по предявения гр. иск, който е бил уважен изцяло в съответствие
със заключението на повторната АТОЕ ведно със законните последици от това- заплащане
на държавна такса и разноските на процесиалния представител на гр.ищец.
Поради
което намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, а при
извършената съгласно чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт извън направените искания и възражения, не се установиха основания
за отмяната или изменението му.
При
разглеждане на делото въззивният съд не констатира в някои от стадиите на
наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Ето
защо, поради изложените съображения и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334,
т. 6 НПК присъдата на Казанлъшкия районен съд следва да бъде потвърдена изцяло.
Предвид
потвърждаването на присъдата в гражданската и част следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ощетеното ЮЛ- **** направените разноски за
възнаграждение напроцесуалния му представител в размер на 700 лева.
Мотивиран
от всичко изложено и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 НПК,
Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 75/ 28.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 1489/ 2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА подсъдимия М.В.Г., с ЕГН - **********,***, да заплати на ****,
направените по делото разноски за възнаграждение на процесуалния му
представител пред въззивната съдебна инстанция в размер на сумата от 700/седемстотин/
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протестиране.
На
основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.