№ 1393
гр. П., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А. Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №
20225220100599 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на П. З. Б.,
ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, чрез пълномощник адвокат Р. П., със съдебен
адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, против Регионална дирекция
по горите гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „А.С.“ № 50,
представлявана от директора В.А..
В исковата молба се твърди, че с трудов договор /ТД/ № 2/14.03.2016 г. ищецът е бил
назначен на длъжност „заместник-директор в РДГ П.. Съгласно длъжностната му
характеристика замествал директора при негово отсъствие. Сочи, че на 10.04.2018 г.
тогавашният директор инж. А. К. му връчил Заповед № ЧР-26/13.10.2017 г., издадена от
предишния директор инж. Влахов, за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/
поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“- чл.330, ал.2, т.6,
във вр.с чл.188, т.3, чл.190, ал.1 ,т.1 и т.3 и чл.187, т.1 КТ. Тази заповед била отменена и
ищецът бил възстановен на длъжност „Заместник директор“, като на 09.08.2019 г. се върнал
на работа.
Твърди се, че с писмо рег. № РДГ 09-312/15.01.2021 г., връчено на 18.01.2021 г. и
проект за ДС № 1/21.01.2021 г. му било предложено на основание чл.119 КТ да бъде
преназначен на длъжността „главен специалист, контрол по опазването на горските
територии и защита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” при РДГ П., но той не се
съгласил и отказал да подпише това ДС. При този отказ му било наредено да отиде в офис
на РДГ, находящ се в гр. В., без да му се поставят конкретни задачи като „заместник
директор“. В периода 21.01.2021 г. до 04.02.2021 г. всеки ден ходил на работа в този офис и
1
на практика не работил нещо по длъжностната му характеристика.
Посочва, че на 04.02.2021 г. му бил предложен ТД № К-7/04.02.2021г. да заеме
длъжността „Директор на РДГ П.“, за което той се съгласил и го подписал, макар да бил на
основание чл.68, ал.1, т.4 КТ - времето, докато бъде заета въз основа на конкурс с
шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Счита, че на практика с това
повишаване в длъжност се искало да го уволнят. Намира, че този ТД е бил недействителен,
тъй като е следвало да бъде такъв по чл.67, ал.1, т. 1 КТ.
Същевременно ТД № 2/14.03.2016 г. за длъжността „заместник-директор” не бил
прекратен.
Сочи, че от 04.02.2021 г., ищецът излязъл в 1-годишен неплатен отпуск. На
08.07.2021 г. му била връчена Заповед № К-750/08.07.2021г. за прекратяване на ТД № К-
7/04.02.2021г. за длъжността „директор”, на основание чл.71, ал.1 КТ, без да е насрочен и
проведен конкурс за тази длъжност. Едва през м. 11.2021 г. за временно изпълняващ
длъжността „директор на РДГ П.” бил назначен инж. В.А..
Твърди, че ТД № 2/14.03.2016г. за длъжността „заместник-директор” не е прекратен и
към настоящия момент. Сочи, че при завръщането му на работа на 07.02.2022 г., другият
зам. директор инж. Ц. В. му връчил, подписана от самия него, Заповед № ЧР02-01/
07.02.2022 г. за прекратяване на ТПО от длъжността „главен специалист“, „Контрол по
опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в
РДГ П., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - съкращаване в щата, считано от 07.02.2022
г., като в заповедта било посочено, че имало съкращаване в щата на посочената длъжност в
длъжностното разписания (ДР) на РДГ, в сила от 21.07.2021 г.. Също било посочено, че
ищецът не боледувал от заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г.. Сочи, че е декларирал
такова обстоятелство – страда „диабет“ с декларация от 03.02.2022 г., изпратена по ел. поща
в 15:55:57 часа, с вх.№ РДГ09-956/04.02.2022 г.. Бил приложил и епикриза. Сочи, че това
обстоятелство било известно на ответника отпреди - по гр.д. № 840/2017 г. на РС П. и
подробно обсъдено в мотивите на решението по в.гр.д. № 343/2019г. на ОС П.. Посочва, че
на 07.02.2022 г., при явяване на работа, от „Човешки ресурси“ му било заявено, че
декларацията по Наредба № 5/1987г. следвало да е по образец и му дали такъв образец да го
подпише, като същевременно на екземпляра, който бил в РДГ го накрали и написал, че
оттегля декларацията от 03.02.2022 г.. В тази декларация „по образец“ от 07.02.2022 г.,
ищецът отново декларирал, че боледува от болест, включена в Наредба № 5/1987 г. и същата
била заведена под № РДГ09-1043/07.02.2022 г..
Във връзка с горното твърди, че Заповедта е незаконосъобразна/нищожна и
необоснована по следните съображения:
Издадена е и подписана от зам. директора инж. В., без да има правомощията на
работодател по чл.5, ал.1, т.8 от Устройствен правилник на регионалните дирекции по
горите, въпреки позоваването на чл.5, ал.2 от същия. Сочи, че директорът А. не е издавал
заповед да бъде заместван от заместник-директора В. или друго длъжностно лице.
2
Ищецът е уволнен от длъжност „главен специалист, контрол по опазването на
горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство" в РДГ П.), която не
е заемал, тъй като е заемал длъжността заместник-директор”, поради обстоятелството, че ТД
№ 2/14.03.2016 г. не е бил прекратен. В този смисъл счита, че от длъжността „заместник-
директор на РДГ-П.” може да го уволни само директора на РДГ П., но след съгласуване с
изп. директор на ИАГ (чл.4.ал.З от УПРДГ). Посочва, че такова съгласие липсвало.
Твърди, че в действителност няма съкращаване на някаква длъжност през 2021 г. в
РДГ П..
Уволнението е станало в нарушение на чл.333, ал.1, т.3, във вр.с чл.328, ал.1, т.2 КТ
във връзка с чл.1, ал.1, т.6 (захарна болест - „Obs.Diabetus mellitus“) от Наредба № 5/1987 г.,
тъй като се ползвал с особена закрила на КТ и е следвало да бъде изискано предварително
писмено разрешение от Инспекцията по труда за уволнението му на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ и мнението на ТЕЛК, но такова нямало
Твърди, че след уволнението е останал без работа и доходи и веднага се регистрирал
като безработен в БТ В.. През м. 01.2021 г. бил в платен отпуск 9 дни. Имал и отработени 7
дни на длъжността „зам.директор”, за която му бил издаден отделен фиш за заплата. С
отделен фиш за длъжността „гл.специалист”, която той не приел да изпълнява, му били
начислени и 4 дни /след 21.01.2021 г./. В този смисъл работодателят издал 2 фиша за БТВ, а
именно: 1/ за 7 дни като „зам.директор”- 396,88 лева и 2/ за 4 дни като „гл.специалист” –
507,50 лева. Към м.12.2020 г. БТВ на ищеца било 2122,83 лева. В тази връзка счита, че
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ следва да се определи на базата на БТВ за
длъжността „заместник директор” за месеца, предхождащ прекратяването на ТПО, през
който е отработил повече от 10 дни, т.е 17 дни за м.12.2020 г. – 2122,83 лева. Поради тази
причина за период от 6 месеца - от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г. му се дължи обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ в размер на 12736,98 лева, заедно със законната лихва.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае уволнението на П. З. Б. за незаконно и отмени Заповед № ЧР02-
1/07.02.2022 г.; да възстановите ищеца на предишната му работа „заместник директор на
РДГ П. и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер
11906,40 лев /на основание чл.214 ГПК претенцията е намалена от 12736,98 лева/, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане
Претендира разноски.
При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването за ищеца се явява
пълномощник - адвокат Р. П. от АК П.. Иска от съда да постанови решение, с което исковете
3
да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита в срок.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорвам изцяло
исковете и счита, че същите са допустими с изключение на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, но
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Излага твърдения касаещи недопустимостта на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Оспорва твърденията в исковата молба.
Възразява срещу твърдението в исковата молба, че трудов договор № 2/14.03.2016 г.
за длъжността „заместник-директор” на Б. не е прекратен.
Възразява срещу твърденията в исковата молба, че на 07.02.2022 г. при явяване на
работа, от „Човешки ресурси” на Б. му било заявено, че декларацията по Наредба № 5/1987
г. следвало да е „по образец” и му дали да подпише такъв образец, като същевременно на
екземпляра, който бил в РДГ - П. го накарали и той написал, че оттегля декларацията от
03.02.2022 г..
Възразява срещу твърдението, че в декларацията от 07.02.2022 г. Б. отново е
декларирал, че боледува от болест, включена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ.
Счита, за неоснователно твърдението, че Заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на длъжността главен специалист
„Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, в дирекция „Горско
стопанство” при РДГ - П. е издадена и подписана от некомпетентно лице, както и че ищецът
е уволнен от длъжност, която не е заемал.
Оспорва твърденията в исковата молба, че „в действителност нямало никакво
съкращаване на някаква длъжност през 2021 г. в РДГ - П.”, че уволнението е станало в
нарушение на чл.333, ал.1, т.3, във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка с чл.1, ал.1, т.6 от
Наредба № 5 от 1987 г, както и че ищецът е страдал от диабет/захарна болест, заболяване по
чл.1, ал.1, т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, към
момента на връчването на заповедта за уволнение.
Счита, че уволнението е законосъобразно, тъй като от одобреното от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите длъжностно разписание на Регионална
дирекция по горите - П., в сила от 01.01.2021 г., е била предвидена 1 щатна бройка за
длъжност „заместник-директор в РДГ“ , както и че в него под № 27 е създадена нова
длъжност главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от
пожари” - 1 щатна бройка, която се заема по трудово правоотношение, което било
различното от старото длъжностно разписание, в което били предвидени две бройка за
длъжността „заместник-директор в РДГ“, т.е. с ново била съкратена едната щатна бройка и е
била създадена нова длъжност „Контрол по опазването на горските територии и защита от
пожари”.
4
Във връзка с горното твърди, че на 15.01.2021 г. директорът на РДГ - П. е отправил
предложение с изх. № РДГ09-312/15.01.2021 г. до инж. П. Б., във връзка с утвърденото
длъжностно разписание, в сила от 01.01.2021 г., в което за длъжността „заместиик-директор
на РДГ” е предвидена само 1 щатна бройка /едната щатна бройка за длъжността е
съкратена/, същият на основание чл.119 от КТ да заеме вакантната длъжност главен
специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, в дирекция
„Горско стопанство” при РДГ - П.. Предложението било прието от ищеца Б., който
собственоръчно изписал върху него, че приема отправеното предложение, като е отразил час
- 16.55 ч. и дата 18.01.2021 г. на него, подписал се е и изписал двете си имена. Посочва, че в
изпълнение на изискванията на чл.4, ал.3 от Устройствения правилник на регионалните
дирекции по горите, съгласно който договорът със заместник-директора се сключва, изменя
и прекратява от директора на РДГ след съгласуване с изпълнителния директор на ИАГ, с
писмо с изх. № РДГ09-417/19.01.2021 г. директорът на РДГ - П. е предложил на
изпълнителния директор на ИАГ да съгласува изменението на трудовото правоотношение
на Б.. С писмо с peг. № ИАГ-1405/20.01.2021 г. изпълнителният директор на ИАГ
съгласувал исканото изменение на трудовото правоотношение на инж. П. Б. и
преназначаването му на длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските
територии и защита от пожари”. Твърди, че от страна на гл. експерт „Човешки ресурси” при
РДГ - П. е установено, че на оригиналния екземпляр на предложението, находящ се в
трудовото досие на ищеца, е направено дописване, като е дописано „Не” преди
собственоръчно изписания текст от Б. „Приемам отправеното предложение”, така че да
изглежда, че предложението не се приема. Това „не“ липсвало в екземпляра изпратен до
ИАГ.
Сочи, че на 21.01.2021 г. е сключено Допълнително споразумение № 1/21.01.2021 г.
към трудов договор № 2/14.03.2016 г., с което на основание чл.119, във връзка с чл.67, ал.1,
т.1 КТ ищецът е приел да изпълнява в РДГ - П. длъжността - главен специалист „Контрол по
опазването на горските територии и защита от пожари”, считано от 21.01.2021 г..
Допълнителното споразумение било подписано от страните, в т.ч. и лично от Б. на
21.01.2021 г., което се установявало от отбелязването върху него, поради което същото било
валидно и е породило правните си последици. На същата дата бил връчен екземпляр от
длъжностната характеристика на ищеца и утвърдено поименно разписание на длъжностите
на РДГ - П., в сила от 21.01.2021 г., в което под № 45 на длъжността гл. експерт „Контрол
по опазването на горските територии и защита от пожари” фигурирал инж. П. Б..
Твърди, че на 04.02.2021 г. с Трудов договор № К-77/04.02.2021 г., сключен между
ИАГ, представлявана от изпълнителния директор и ищеца, последният е назначен на
длъжността „директор” на РДГ - П. на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ, с шестмесечен срок за
изпитване в полза на работодателя, считано от 05.02.2021 г. На 05.02.2021 г. ищецът бил
встъпил в длъжността „директор”, за което е подписал акт за встъпване в длъжност. Със
Заповед № 32/05.02.2021 г., подписана от ищеца, в качеството на директор на РДГ - П.,
същият си е разрешил ползването на 1 г. неплатен отпуск на длъжността гл. специалист
5
„КОГТЗП”, считано от 05.02.2021 г. до 05.02.2022 г.
Сочи, че със Заповед № К-750/08.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжността „директор” на РДГ - П. на
основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 09.07.2021 г. Заповедта била връчена на лицето на
08.07.2021 г., като от 09.07.2021 г. до 08.08.2021 г. ползвал отпуск за временна
неработоспособност, на основание Болничен лист за временна неработоспособност №
Е20210774477 от 12.07.2021 г., който бил обжалван.
Твърди, че в длъжностно разписание на Регионална дирекция по горите - П., в сила
от 26.07.2021 г. е съкратена длъжността главен специалист „Контрол по опазването на
горските територии и защита от пожари”. Във връзка с горното сочи, че е изпратено писмо с
изх. № РДГ09-5772/27.07.2021 г. до ищеца, с което същият се приканва да представи в РДГ -
П. информация дали попада в някоя от категориите на защитените лица по чл.333 КТ, както
и да представи надлежни медицински документи, при условие, че има качеството на
трудоустроено лице или страда от някоя от болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от КТ. Твърди, че към писмото бил приложен образец на декларация по реда на
чл.333 от КТ. Посочва, че писмото не било връчено. Поради тази причина било изготвено
ново писмо, което било връчено на 02.02.2022 г.. Посочва, че на електронната поща на
дирекцията постъпила Декларация от ищеца, с която същият декларира, че боледува от
захарен диабет, която болест е посочена в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
Декларацията била входирана в деловодството на РДГ - П. с per. № РДГ09- 956/04.02.2022
г.. Ответникът твърди, че е предприе действия във връзка с изпълнение на изискванията на
чл.3 от Наредба №5 от 20.02.1987 г.
Твърди, че на 07.02.2022 г., след изтичането на неплатения му отпуск на длъжността
главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”,
ищецът се явил в административната сграда на РДГ - П. и в кабинета на „заместник-
директора” в присъствието на инж. Ц. В. - зам-директор на РДГ - П. и Н. Т. - гл. експерт
„Човешки ресурси” е заявил, че иска да попълни нова декларация по реда на чл.333 КТ, като
декларирал, че не страда от болест по наредба № 5/20.02.1987 г.. Върху декларацията
ищецът собственоръчно написал, че оттегля предходна декларация, подадена от него на
03.02.2022 г. с вх. № РДГ09-956/04.02.2022 г. Декларацията на Б. от 07.02.2022 г. е
входирана в РДГ - П. с per. № РДГ09- 1043/07.02.2022 г.
Сочи, че на 07.02.2022 г. на ищеца е връчено предизвестие с изх. № РДГ09-
1039/07.02.2022 г. на основание чл.326, ал.2 от КТ във връзка с чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ.
Със Заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца
на длъжността главен специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита
от пожари”, в дирекция „Горско стопанство” при РДГ - П., считано от 07.02.2022 г. на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Със заповедта било наредено на служителя да се
изплатят обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за срока на неспазено предизвестие — една
основна месечна заплата и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
6
годишен отпуск за 2021 г. - 3 дни. Заповедта била връчена на ищеца на 07.02.2022 г.
Заповедта била подписана от инж. Ц. В. - на длъжност „заместник-директор” на РДГ - П.,
тъй като инж. В.А. - директор на РДГ - П. към дата на издаване на заповедта - 07.02.2022 г.
бил в отпуск при временна неработоспособност.
Ответникът твърди, че на 07.02.2022 г. е утвърдено поименно разписание на
длъжностите на РДГ - П., в сила от 07.02.2022 г.
Посочва, че на 24.02.2022 г. в РДГ - П. е постъпило писмо с изх. № 26/22.02.2022 г.,
входирано в РДГ - П. с per. № РДГ09-1708/24.02.2022 г., от председателя на ТЕЛК I-ви
състав, с което ги уведомява, че след проверка в РКМЕ-РЗИ гр. П. се е установило, че
ищецът нямал подадени медицински документи и издадено експертно решение за
заболяването - захарен диабет, както и че, в епикризата, която е изпратена на ТЕЛК не пише,
че е със заболяване захарен диабет, а пише - съмнение за захарен диабет.
Оспорва иска по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ по основание и размер.
Счита, че искът е недоказан, тъй като от представените към исковата молба страници
от трудова книжка на Б. не може да се установи, дали лицето е започнало работа след
уволнението. Смята, че за незаконосъобразно искането на ищеца дължимото обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ да се определи на база на БТВ за длъжността „заместник-директор” за
месеца, предхождащ прекратяването на ТПО, през който Б. е отработил повече от 10 дни,
т.е. 17 дни за месец 12.2020 г., тъй като ищецът не е уволнен от длъжността „заместник-
директор”, а е прекратено трудовото му правоотношение на длъжността главен специалист
„Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари” при РДГ - П.. Твърди,
че за месец януари 2021 г. ищецът има отработени 7 дни на длъжността гл. специалист
КОГТЗП, а за месец февруари 2021 г. има отработени 4 дни на длъжността гл. специалист
КОГТЗП, т.е. същият няма отработен пълен работен месец на тази длъжност. Счита, че в
случая следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като работникът не е отработил нито един пълен месец при
работодателя, на длъжността, от която е уволнен. Поради което размерът на БТВ по чл.228
КТ следва да бъде определен съобразно разпоредбите на чл.17 и чл.19 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Прави възражение за прихващане със заплатеното на ищеца обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ в размер на 1450 лева.
Оспорва искането да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта за обезщетението по КТ.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът
изпраща процесуален представител – юрисконсулт Х., която моли съда да отхвърли
исковата претенция. Депозира писмени бележки по съществото на спора в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а това се установява от представения трудов договор №
7
2/14.03.2016 г., че страните са били в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал
длъжността „Заместник директор“, шифър по НКПД: 1112-7050. Посочено е, че страните се
договарят за изпитателен срок, възлизащ на три месеца, считано от датата на постъпване на
работа. Уговорено е, че размерът на основното трудово възнаграждение е 1330 лева.
От ищеца е представено заверено копие на предложение от инж. А. К. – директор на
РДГ П., адресирано до него, относно преназначаване на друга длъжност по трудово
правоотношение, а именно: главен специалист „Контрол по опазване на горските територии и
защита от пожари“, дирекция „Горско Стопанство“ при РДГ П.. Върху предложението има
ръкописен текст в следния смисъл: „Не Приемам отправеното предложение 16:55 ч.,
18.01.2021 г.. С ОИМ е представено същото по съдържание предложение, в което е изписан
следния ръкописен текст „Приемам отправеното предложение 16:55 ч., 18.01.2021 г.“.
От приложеното по делото копие на допълнително споразумение № 1/21.01.2021 г.
към трудов договор № 2/14.03.2016 г. се установява, че ищецът е приел да изпълнява
длъжността главен специалист „Контрол по опазване на горските територии и защита от
пожари, шифър по НКПД: 3359-3023, с индивидуална основна заплата в размер на 1450 лева.
От ответника е представено заявление с рег. № РДГ09-951/05.02.2021 г. от ищеца, в
което е посочил, че заема длъжността „Гл. специалист“ и иска да му бъде разрешено
ползването на неплатен отпуск за периода от 05.02.2021 г. до 05.02.2022 г.. Приложена е и
заповед № 32/05.02.2021 г., издадена от ищеца, вече в качеството му на директор на РДГ П., с
която разрешава на себе си – инж. П. З. Б. „на длъжност гл. спец. „КОГТЗП“ да ползва
неплатения си отпуск.
Приложен е трудов договор № /не се чете/ 04.02.2021 г., от който се установява, че
ищецът е бил назначен на длъжност „Директор“, с шифър по НКП 11127028, за времето,
докато бъде заета въз основа на конкурс с шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя. Встъпил е в длъжност на 05.02.2021 г., видно от приложения акт за встъпване в
длъжност. Трудовото правоотношение на ищеца по горния договор е било прекратено със
заповед № К-750/08.07.2021 г., на основание чл.71, ал.1 КТ.
Приложено е писмо от директора на РДГ, адресирано до ищеца, с което го приканват в
1-дневен срок от получаването му да представи информация в РДГ П., дали попада в някоя от
категориите на защитени лица по чл.333 КТ. Към писмото е приложена и декларация за
улеснение, която да се попълни и представи. Посочено е, че ако страда от някое от
заболяванията, следва да представи копие на надлежни медицински документи,
удостоверяващи тези факти.
От ищеца е представена декларация с рег. № РДГ09-956/04.02.2022 г., в която е
посочил, че боледува от захарна болест, която е посочена в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 КТ, за което е представил епикриза изх. № 5531/2017 г.. От посочената
епикриза се установява, че ищецът има придружаващо заболяване „Obs. Diabetus mellitus”.
Дадени са указания за провеждане на консултация с ендокринолог.
8
Приложена е й декларация по реда на чл.333 КТ, попълнена от ищеца /това не се
оспорва/, в която е зачертано „не съм трудоустроен, боледувам не“. След зачеркването следва
– боледувам от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г… Ръкописно е изписано в
края на декларацията „оттеглям предходната декларация подадена от мен на 03.02.2022 г. с
вх. № РДГ09956/04.02.2022 г. /07.02.2022 г. и подпис.
Установява се, че до директора на РЗИ – П. и до председателя на ТЕЛК – П. е
изпратено искане от заместник-директора на РДГ Ц. В., относно изготвяне на експертно
медицинско мнение във връзка с предстоящо уволнение на ищеца с рег. индекс РДГ09-957-
04.02.2022 г..
На 24.02.2022 г. е входирано писмо от ответника, адресирано до директора на РЗИ П.,
в което е посочено, че за изготвяне на експертно медицинско мнение, ТЕЛК уведомява, че
след проверка в РКМЕ- РЗИ гр. П. се установило, че П. З. Б. нямал подадени медицински
документи и издадено експертно решение за заболяването, което сочи - захарен диабет. В
епикризата, която била приложена с изпратените към искането документи не пишело, че е със
заболяване захарен диабет, а пишело - съмнение за захарен диабет. Комисията, без подадени
документи и без издадено експертно решение, не можела да се произнесе за защита по
Наредба № 5 от 20.02.1987 година. Писмо със същото съдържание е изпратено и до
ответника, което е входирано при него на 29.03.2022 г..
От представените от ищеца резултати от клинично-химични изследвания, амбулаторен
лист от 22.02.2021 г. се установяват нива на кръвната захар над нормите. Представена е й
рецептурна бланка.
От предизвестие № РДГ09-1039/07.02.2022 г. се установява, че ищецът е уведомен, че
на основание чл.326, ал.2 от Кодекса на труда, във връзка с чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса
на труда, ще бъде прекратено трудовото му правоотношение, след изтичане на законния срок
от 30 дни на посоченото основание. Посочено е, че предизвестието е получено лично от
ищеца.
От заповед № ЧР02-01/07.02.2022 г. се установява, че във връзка с утвърдено от
изпълнителния директор на ИАГ София длъжностно разписание на РДГ — П., в сила
26.07.2021 г., с което е съкратена длъжността главен специалист „Контрол по опазването на
горските територии и защита от пожари” в дирекция „Горско стопанство”, писма с изх.
№РДГ09- 5772/27.07.2021 г. и №РДГ09- 850/02.02.2022 г. по описа на РДГ - П., представена
от инж. Б. в деловодството на РДГ - П. декларация с per. № РДГ09-956/ 04.02.2022 г. по чл.1,
ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, оттеглена от същия с
декларация по реда на чл.333 от Кодекса на труда с peг. индекс и дата РДГ-09-1043 от
07.02.2022 г. и деклариращ, че не боледува от посоченото заболяване, връчена му лично на
07.02.2022 г., предизвестие с peг. индекс РДГ09- 1039/07.02.2022 г., връчено на 07.02.2022 г.,
и на основание чл.328, ал1, т.2, предложение 2 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото
правоотношение между страните, като е посочено, че ищецът е заемал длъжността главен
специалист „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, дирекция
9
„Горско стопанство”, при Регионална дирекция по горите - П., считано от 07.02.2022 г..
Посочено е й кои обезщетения да се изплатят на ищеца. Не се оспорва, че заповедта е
получена лично от ищеца на 07.02.2022 г..
Представен е фиш за възнаграждение на ищеца за м. февруари 2022 г., в което е
отразено, че се изплаща обезщетение по чл.220 – 1450 лева, чл.224 – 217,50 и безкасово
преведена чиста сума в размер на 1500,75 лева, но не се установява, че посочената сума е
постъпила по сметка на ищеца.
Приложен е устройствен правилник на регионалните дирекции по горите, действащ в
процесния период. В чл.5, ал.1, т.8 от същия е предвидено, че директорът на регионалната
дирекция по горите издава актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на
служебните и трудовите правоотношения на служителите в РДГ. В чл.5, ал.2 е посочено, че
при отсъствие на директора на РДГ функциите му се изпълняват от заместник-директор или
от длъжностно лице, определено със заповед.
Представено е и постановление за отказ да се образувано досъдебно производство от
01.10.2020 г., на прокурор при РП П., във връзка с подаден сигнал от ищеца, касаещ
неправомерно съхранение на подпис на служители на РДГ П..
По делото са представени длъжностно разписание на РДГ П., в сила от 01.01.2021 г.
длъжностно разписание на РДГ П., в сила от 01.01.2020 г., поименно разписание на
длъжностите в РДГ П., в сила от 01.01.2021 г., поименно разписание на длъжностите в РДГ
П., в сила от 21.01.2021 г..02.2021 г., поименно разписание на длъжностите в РДГ П., в сила
от 05.02.2021 г. и поименно разписание на длъжностите в РДГ П., в сила от 27.07.2021 г.,
поименно разписание на длъжностите в РДГ П., в сила от 07.02.2022 г. и длъжностно
разписание на РДГ П., в сила от 26.07.2021 г..
За изясняване на фактическата страна на делото, в качеството на свидетели са
разпитани Н. Тодорова А.-Т., Ц. П. В. и А. С. К..
От показанията на свидетеля Н. А.-Т. се установява, че работи при ответника на
длъжност главен експерт „Човешки ресурси“. Посочва, че през м. юли 2021 г. пристигнало
утвърдено длъжностно разписание от Изпълнителна агенция по горите -София, с което е
премахната длъжност главен специалист „Контрол по опазване на горската територия“, която
е заемана от ищеца. Изяснява кога и къде е връчена декларацията по чл.333 КТ, както и че
ищецът е бил в едногодишен неплатен отпуск. Споделя, че след връчването на декларацията,
ищецът е върнал по електронната поща на ответника декларация, в което е бил посочил, че
страда от заболяване. Посочва, че веднага изготвили писмо до ТЕЛК със запитване дали
лицето има издадено експертно решение. Изяснява, че на 07.02.2022 г. ищецът се явил на
работното си място в сградата на РДГ и поискал незабавно да му бъде връчена заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Споделя, че ищецът категорично заявил, че
иска да оттегли декларацията по чл.333 КТ от 03.02.2022 г. и като попълнил нова /бланка
дадена му от ответника/, в която декларирал, че не страда от заболяване посочено в Наредба
№ 5. След това изготвили предизвестието, което му връчили и заповедта за прекратяване.
10
Изяснява, че е била запозната с представено от ищеца в предходно дело между страните
епикриза, в която било посочено, че страда от захарен диабет.
В проведения повторен разпит на свидетеля Н. А.-Т. се установява, че длъжностната
характеристика и допълнителното споразумение са изготвени от нея след нареждане на
Директора на РДГ инж. А. К.. Посочва, че допълнителното споразумение /ДС/ е изготвено в
три еднообразни екземпляра, които се подписват собственоръчно от работодателя, входират
се в деловодството и се дават на лицето за връчване. Споделя, че е изготвила ДС след
даденото съгласие на ищеца за заемане на новата длъжност. Посочва, че всички документи се
съхранявали в трудовото досие на ищеца и се съхраняват в нейната стая, в метален, заключен
шкаф. Сочи, че достъп до досиетата имала само тя и директорът. Заявява, че в периода от
08.03.2021 г. - 10.04.2021 г. е била в продължителен отпуск по болест и тогава дала достъп на
инж. Б., в качеството му на Директор, да влезне в стаята й, като му казала къде стоят
ключовете, включително и резервните за металния шкаф. Ищецът бил заедно с един от
главните им експерти инж. Юмет и гл. счетоводител на РДГ. Посочва, че били отворили
кардемона и съответно взимали досиета, които им трябвали за пускане на трудов договор на
едно лице и това се случвало, тъй като свидетелката била в болница и те й се обадили чрез
видео разговор и тя ги насочвала къде стоят досиетата. Сочи, че тези лица в случая имали
достъп до досиетата на всичките служители от РДГ, като причината, поради която искали
достъпа е да пуснат допълнително споразумение на инж. Донка Пашова. Посочва, че след
като инж. К. на 21.01.2021 г. в сградара на ДГС „Алабак“ връчил допълнителното
споразумение за преназначаване, на което собственоръчно ищецът бил написал трите си
имена, подпис и дата, ведно с длъжностната характеристика, на която само бил положил
подпис, инж. К. на следващия ден ги предоставил на свидетелката, за да ги пласира в личното
досие на ищеца, като единият оригинал бил връчен на ищеца, а другият приложен в досието.
Свидетелката споделя, че ДС е копие, тъй като бил изчезнал оригиналът. Изяснява и за
длъжностната характеристика. Споделя, че тя е заверила „вярно с оригинала“ и е подписала
заверените копие на ДХ и ДС, като посочва, че когато е направила това, при нея не е бил
оригиналът на ДС. По отношение на съгласието за преназначаване споделя, че пред
изречението „Приемам отправеното предложение“ било изписано с главна буква „Не“.
Установява се от показанията на свидетеля Ц. В., че е заместник-директор в РДГ П..
Изяснява кога и къде е връчена декларацията по чл.333 КТ, както и че ищецът е бил
едногодишен неплатен отпуск. Посочва, че след като му е връчил декларацията, на следващия
ден ищецът депозирал декларация по чл.333 КТ, ведно с набор от документи. Сочи, че
веднага предприели действия и уведомили ТЕЛК и РЗИ. Твърди, че ищецът искал незабавно
да му бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и поради
тази причина, попълнил и представил нова декларация по чл.333 КТ, в която посочил, че не
страда от заболяване, като била попълнена в кабинета на свидетеля. Изяснява кой и кога е
бил на работа в периода преди и след прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца, както и че на 07.02.2022 г. не е имал заповед да замества директорът на РДГ, а го е
замествал по силата на Устройствения правилник.
11
От показанията на свидетеля А. К. се установява, че работил като директор в РДГ П.
за периода от 30.10.2017 г. до 04.02.2021 г.. Посочва, че поради получаването на писмо от
ИАГ с изпълняване на изменение на длъжностното разписание му било указано да съкрати
едната длъжност на зам.-директор. Това се случи през декември 2020 г.. Твърди, че на
15.01.2021 г. направил писмено предложение на ищеца за заемане на нова длъжност, като
сочи, че на 18.01.2021 г. в понеделник ищецът го подписал в кабинета си, в присъствието на
свидетеля, преди края на работния ден. Изяснява, че на следващия ден уведомили директора
на ИАГ. На 20-ти получили отговор със съгласуване за преминаване от една длъжност на
друга, от „зам.-директор“ на „главен специалист“. На 21-ви било изготвено допълнителното
споразумение, с което уточнили местоработата му - в РДГ-П., с район В.. Сочи за възникнал
спор за заплатата му, но постигнали споразумение. Заявява, че допълнителното споразумение
и длъжностната характеристика били подписани от ищеца в присъствието на свидетеля и на
свид. В. в един от кабинетите на ТП ДГС „Алабак“, както и че ищецът лично изписал
имената си. След това пристигнали в гр. П. и представил допълнителното споразумение
заедно с длъжностната характеристика /в оригинал/ на „Човешки ресурси“, а тя по
направление към счетоводството.
Изяснява каква е процедурата, в случай когато изпълняващият длъжността „Човешки
ресурси“ отсъства поради отпуск, както и за подаден сигнал от ищеца за сканиране на
неговия подпис.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и
неоспорено от страните се установява, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за
периода от 7.02.2022 г. -7.08.2022 г. на база възнаграждението му за м. декември 2020 г. е
11 906,40 лева за длъжност заместник-директор, а размерът на обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ за периода от 7.02.2022 г. -7.08.2022 г. на база възнаграждението му за длъжността „гл.
специалист КОГТЗП" е 8 700,00 лева. Вещото лице посочва, че за м. януари 2021 г. в РДГ П.
на П. Б. са били съставени две ведомости за работни заплати - за заемащ длъжността „зам.
директор“ и за заемащ длъжността „главен специалист КОГТЗП“
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и
неоспорено от страните се установява, че при лицето П. З. Б. към периода преди 07.02.2022 г.
липсват убедителни медицински критерии за поставяне на диагнозата захарен диабет.
В проведеното съдебно заседание вещото лице изяснява, че нямало изследване, което
да бъде направено към днешна дата, за да докажело ретроспективно какво е било състоянието
на ищеца към 07.02.2022 г., тъй като гликираният хемоглобин бил показател, който показва
три месеца назад средни нива в кръвта. Посочило е, че към февруари месец изследвайки
гликирания хемоглобин поне или някой от останалите диагностични критерии, можело да се
постави диагноза ЗД към 07.02.2022 г.. Вещото лице изяснява, че захарният диабет е
хронично заболяване, особено ЗД, тип 2 с един доста разгърнат период на развитие, който
12
при различните пациенти в зависимост от водещия патогенетичен механизъм бил различен.
Можело да бъде и в един период клинично изявен с някакво късно усложнение на
заболяването. Това хронично заболяване се характеризирало с бавна прогресия. Твърди, че
можело да се говори и за предиабетно състояние, което протичало с гранични нива на кръвна
захар, но за да се поставило диагноза ЗД, тип 2 трябвало да бъдат направени някои от
четирите изследвания изброени в заключението му.
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите доказателства, тъй като същите са
неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
По главният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира следното:
Касае се за трудов спор по смисъла на чл.357 КТ. При разпределяне на
доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на
работодателя – ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото
правоотношение.
За да е законосъобразно уволнението поради съкращаване на щата следва на първо
място да се установи наличие на валидно трудово правоотношение. Анализът на
доказателствената съвкупност сочи на извода, че между спорещите страни е съществувало
такова валидно учредено трудово правоотношение.
В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на ищеца,
наложено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – прекратяване на трудовото
правоотношение, поради съкращаване на щата. В исковата молба ищецът е навел множество
оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед за
уволнение. Един от доводите, въз основа на които се оспорва процесната заповед, е че не е
преодоляна предварителната закрила срещу уволнението на ищеца по чл.333 от КТ, като не е
взето мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. Ищецът
твърди, че е лице, което страда от болест, предвидена в Наредба №5/1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ.
Но преди съдът да пристъпи към разглеждане на спора по същество, следва да прецени
дали ищецът се е ползвал от предвидената в чл.333 КТ закрила при уволнението, респ. дали
работодателят е получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение от компетентния административен орган – Инспекцията по труда.
С разпоредбата на чл.333 КТ законодателят е свързал изискванията на
предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на
13
трудовото правоотношение (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). Когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда
или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или
не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно
само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. чл.344, ал.3 КТ.
Закрилата при уволнение има социален характер. Предназначението и е да постигне
социална справедливост при уволнението. В изброените в чл.333 от КТ случаи на уволнение,
в които попада и процесният, уволнението е поставено в зависимост от получаване на
предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Закрилата е
предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнение. Тя е относителна, когато
може да бъде преодоляна чрез получаване на съгласие от съответния орган и абсолютна,
когато не може да бъде преодоляна чрез даване на разрешение за уволнение. Връчването на
заповедта за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който се
осъществява закрилата по чл.333 КТ. Тогава упражненото право от работодателя да прекрати
трудовото правоотношение е породило действие с достигане на изявлението до адресата.
Това е правно релевантният момент, към който следва да се прецени законността на
изявлението – дали съществува потестативното право на уволнение и надлежно ли е
упражнено, включително дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ (арг. от чл. 333, ал. 7, вр.
чл. 335, ал. 2 КТ). Такава е установената практика на ВКС – например решение
№208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. на IV ГО, решение № 559/09.07.2012 г. по гр.д. №
650/2009 г. IV ГО, решение № 208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. IV ГО, решение №
437/20.01.2012 г. по гр.д. № 1594/2010 г. IV ГО и много други.
Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и за онези, които
страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ (чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ) е засилена в
сравнение с останалите случаи по чл.333, ал. 1 КТ. Тя изисква предварително разрешение от
инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се ангажират и здравните
органи, тъй като закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ е по здравни, а не по социални причини,
както са останалите случаи по чл.333, ал. 1 КТ. Достатъчно е работодателят да е поискал
мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на инспекцията по труда в разумен срок след
получаването, за да изпълни задължението по чл.333, ал.2 КТ.
Първият спорен въпрос между страните е дали ищецът е заявил пред работодателя, че
страда от заболяване, което е включено в Наредба № 5/1987 г. на МНЗ.
По делото са представени две декларации, за събиране на предварителна информация
за обстоятелствата по чл.2 от Наредба № 5/1987 г., попълнени от ищеца П. Б. от 03.02.2022 г.
и 07.02.2022 г., в които същият е посочил, че страда от захарна болест /диабет/. Във връзка с
горното, не може да бъде споделен доводът на ответника, че във втората декларация, ищецът
е посочил, че не страда от такова заболяване и в частност „захарен диабет“. От внимателния
прочит на декларацията се установява, че в нейното съдържание е зачертано „не съм
трудоустроен, боледувам/не“. След зачеркването следва – боледувам от болест, определена
в Наредба № 5 от 20.02.1987 г.. Във връзка с горното показанията на свидетелите Н. А.-Т. и
14
Ц. В., в частта, в която заявяват, че ищецът е посочил в декларацията от 07.02.2022 г., че не
страда от болест посочена в наредбата не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като са в
противоречие със съдържанието на самата декларация. За пълнота следва да се посочи, че
ответникът е бил наясно, още преди образуване на настоящото дело, че ищецът твърди, че
боледува от „захарен диабет“. Последното е станало известно на ответника в производството
по гр.д. № 1840/2018 г. по описа на РС П., по което съдът е уважил предявените от
настоящия ищец искове с правно основание чл.344, ал.1, т1, т.2, .3 и чл.225 КТ. В мотивите
изрично е прието, че ищецът страда от „захарен диабет“, както и че ответникът работодател
не е изпълнил задължението си да обезпечи законността на уволнението като вземе мнение
на трудово-експертна лекарска комисия съгласно чл.333, ал.2 от КТ и отправи искане до
съответната инспекция по труда за разрешение по чл.333, ал.1. т.3 от КТ за уволнение на
ищеца.
Другият спорен въпрос по делото е дали ищецът е боледувал от някоя от болестите
посочени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и в частност „захарен диабет“.
За доказване, че ищецът страда от „захарен диабет“ е представил епикриза с изх. №
5531/2017 г., в която е посочено, че има придружаващо заболяване „захарен диабет“.
Представил е и резултати от клинично-химични изследвания, амбулаторен лист от 22.02.2021
г., от които се установяват завишени нива на кръвната захар. Представена е й рецептурна
бланка. Вещото лице в своето заключение посочи, че липсват убедителни медицински
критерии за поставяне на диагнозата захарен диабет. При изслушването си заяви, че към
настоящия момент е невъзможно да се установи дали към 07.02.2022 г. ищецът е страдал от
„захарен диабет“. Това е било възможно, ако към февруари месец изследвайки гликирания
хемоглобин поне или някой от останалите диагностични критерии, можело да се постави
диагноза „захарен диабет“ към 07.02.2022 г..
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита,
че от представената по делото епикриза с изх. № 5531/2017 г. и другите медицински
документи /резултати от изследвания/ по скоро може да се направи обосноват извод, че
ищецът П. Б., към момента на прекратяване на трудовото си правоотношение с ответника, е
страдал от заболяване „захарен диабет“. Следва да се посочи, че при декларирано заболяване
по Наредба № 5/87 г. работодателят следва да даде възможност на работника/служителя да
представи медицински документи, както е сторил ищецът и е представил горепосочената
епикриза и да изпрати за мнение на ТЕЛК.
Ответникът е ангажирал доказателства – искане до директора на РЗИ – П. и до
председателя на ТЕЛК – П., с рег. индекс РДГ09-957-04.02.2022 г., относно изготвяне на
експертно медицинско мнение във връзка с предстоящо уволнение на ищеца, но до датата на
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца – 07.02.2022 г. няма постъпило
разрешение от инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. За конкретния казус
следва да се посочи съдържанието на мнението на ТЕЛК гр. П., което е постъпило след
релевантния за делото период 07.02.2022 г.. От същото се установява, че ищецът П. Б. няма
подадени медицински документи и издадено експертно решение за заболяването, което сочи
15
– „захарен диабет“. Комисията без подадени документи и без издадено експертно решение,
не може да се произнесе за защита по Наредба № 5/1987 г.. Тук е моментът да се отбележи, че
съгласно чл.4. (1) от същата Наредба, трудово-експертната лекарска комисия изготвя
мнението си в експертно решение въз основа на представената медицинска документация, но
ако за изясняване здравословното състояние на работника се налагат допълнителни
медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен срок след тяхното
извършване. В настоящия случай е налице едно бездействие на ТЕЛК гр. П., която след като
е била сезирана с такова искане, към което е било приложена епикриза, в която е посочено, че
ищецът има придружаващо заболяване „захарен диабет“, е следвало не да заяви, че не може
да се произнесе по защитата по Наредбата, а е следвало да изпълни вмененото и от закона
задължение – да извърши преглед на ищеца и едва тогава, в седмодневен срок да вземе
решението си. Това бездействие не може да се вмени във вина на работника, което на свой
ред да доведе и до незаконосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение.
В подкрепа на горния извод на съда е и заявеното от вещото лице, че към февруари
месец изследвайки гликирания хемоглобин поне или някой от останалите диагностични
критерии, е можело да се постави диагноза ЗД към 07.02.2022 г., т.е. това е могло да бъде
сторено от ТЕЛК гр. П.. Съдът счита, че съмнението за липсва на заболяване „захарен
диабет“ към 07.02.2022 г., не може да се ползва във вреда на ищеца, тъй като не е налице
недобросъвестно поведение от негова страна, а бездействие на компетентен орган, поради
което същият следва да се полза от закрилата на чл.333 КТ. /В горния смисъл Решение № 61
от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4165/2014 г., III г. о., ГК/.
Във връзка с горното за законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца, ответникът е следвало да спази изискванията на чл.333, ал.1 и ал.2
КТ. От събраните по делото доказателства може да се направи противният извод, а именно,
че трудовото правоотношение е прекратено без да се изиска предварително разрешение от
инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК.
При така установените обстоятелство и изложените правни изводи съдът приема, че
уволнението на П. З. Б. е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със заповед № ЧР02-
01/07.02.2022 г. е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че П. Б. е полагал
труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по
безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ и уволненият работник следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
Заеманата длъжност от ищеца преди уволнението е също спорен въпрос по делото.
Ищецът излага твърдения, че е заемал длъжността заместник-директор, тъй като ТД №
2/14.03.2016 г. за тази длъжност не бил прекратен.
16
Ответникът твърди, че длъжността, която е заемал ищецът преди уволнението била
„главен специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”,
дирекция „Горско стопанство” в РДГ П..
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства следва изводът, че преди уволнението, ищецът е заемал длъжността главен
специалист“, „Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция
„Горско стопанство” в РДГ П..
Горното се установява от представеното по делото заверено копие на Предложение от
директора на РДГ П., адресирано до ищеца /л. 73 от делото/, в което е посочено с ръкописен
текст „Приемам отправеното предложение 16:55 ч., 18.01.2021 г.“. В този смисъл, съдът не
споделя довода на ищеца, че не е приел отправеното му предложение и релевантно за процеса
е представеното с исковата молба предложение, в което бил изписал с ръкописен текст „Не
Приемам отправеното предложение 16:55 ч., 18.01.2021 г.“. На първо място при внимателния
прочит на изписания текст в представеното от ищеца предложение се установява, че не само
„Не“ е изписана с главна буква, но и „Приемам“, което води до извода, че отрицателната
частица „Не“ е изписана в един по-късен момент. В подкрепа на извода е и заявеното от
свидетелите, че ищецът е дал съгласието си за заемането на длъжността главен специалист“,
„Контрол по опазването на горските територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско
стопанство” в РДГ П. и приложената кореспонденция между ответника и ИАГ.
Съдът счита, че ищецът е бил наясно със заемането на новата длъжност и, че е дал
съгласието си, изхождайки и от приложеното по делото заявление с рег. № РДГ09-
951/05.02.2021 г., в което лично е посочил, че заема длъжността „Гл. специалист“ и иска да
му бъде разрешено ползването на неплатен отпуск за периода от 05.02.2021 г. до 05.02.2022
г.. Същото се установява и от приложената заповед № 32/05.02.2021 г., издадена от ищеца,
вече в качеството му на директор на РДГ П., с която разрешава на себе си – инж. П. З. Б. „на
длъжност гл. спец. „КОГТЗП“ да ползва неплатения си отпуск.
Съдът не споделя довода на ищеца, че горепосочено предложение, представено от
ответника, следва да бъде изключено от доказателствата, на основание чл.183, ал.1 ГПК, тъй
като не е представено в оригинал, а счита, че следва същото да се цени, съвкупно с всички
събрани по делото доказателства, както е сторено от съда, стигайки до горните изводи. Дори
да се приеме, че процесното предложение е следвало да се изключи, горния извод на съда е
подкрепен и от останалите събрани и обсъдени от съда доказателства.
Във връзка с горното, ищецът следва да бъде възстановен на длъжността – главен
специалист, „Контрол по опазването на горските територии и защита от пожари”, дирекция
„Горско стопанство” в РДГ П.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в
17
незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
От представеното заверено копие на трудова книжка на ищеца П. Б., след вписаното
му уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ няма вписвания за други сключени трудови договори. В
този смисъл е представеното заверено копие на регистрационна карта, от което се
установява, че към дата 24.10.2022 г., ищецът е безработен.
Следователно, доказано е оставянето на ищеца след уволнението без работа за периода
от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Съгласно чл.228 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. От
неоспореното от страните заключението на ССчЕ се установява, че е в размер на 8 700,00
лева.
При уважаването на осъдителния иск е настъпило вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на наведеното под евентуалност компенсаторно възражение. С оглед на
релевираните фактически твърдения ответникът не е представил доказателства, че по сметка
на ищеца е постъпила сумата в размер на 1450 лева и не бяха ангажирани други
доказателства установяващи твърдените с ОИМ плащане направено към ищеца. Приложения
по делото фиш за месец февруари 2022 г. не установява, че сумата посочена в него е получена
от ищеца.
Водим от горното възражението за прихващане следва да се остави без уважение като
недоказано.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение по
отношение на присъденото обезщетение за работа.
При този изход на делото ответникът, съобразно уважената част от кумулативно
обективно съединените искове, следва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на ищеца направените от него съдебни разходи, а именно в размер на 1315,26 лева,
като съдът е съобразил отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.225, ал.1
КТ), представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК да заплати в полза на РС П. дължимите
държавни такси в размер на 508 лева, (включително по 80 лв. за разглеждане на двата
неоценяеми иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ). Следва да бъде осъден да
18
заплати и сторените разноски касаещи съдебната експертиза в размер на 73,07 лева, като
съдът е съобразил отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от предявения осъдителен иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ в размер
на 259,38 лева /при определено възнаграждение в размер на 300 лева/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на П. З. Б., ЕГН **********, от
гр. В., ул. „Б.” № 12, чрез пълномощник адвокат Р. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.”
№ 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, извършено със Заповед № ЧР02-1/07.02.2022 г. на
заместник-директора инж. Ц. В. при Регионална дирекция по горите гр. П., със седалище и
адрес на управление: гр. П., бул. „А.С.“ № 50, считано от 07.02.2022 г., на основание чл.328,
ал.1, т.2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, чрез
пълномощник адвокат Р. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9, Офис център 1, ет.2,
офис № 11 на длъжността „главен специалист“, „Контрол по опазването на горските
територии и зашита от пожари”, дирекция „Горско стопанство” в РДГ П., която е заемал
преди уволнението му със Заповед № ЧР02-1/07.02.2022 г. на заместник-директора инж. Ц.
В. при Регионална дирекция по горите гр. П., по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Регионална дирекция по горите гр. П., със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „А.С.“ № 50, представлявана от директора В.А. ДА ЗАПЛАТИ на
П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12, чрез пълномощник адвокат Р. П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. ”П.М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 8700 лева, представляваща
сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 07.02.2022 г. до 07.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 11906,40 лева, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „Регионална дирекция по горите гр. П., със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „А.С.“ № 50 да заплати на П. З. Б., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 1315,26 лева, представляващи сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА П. З. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.” № 12 да заплати на
Регионална дирекция по горите гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.
„А.С.“ № 50, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 259,38 лева, представляващи сторени
разноски в производството.
19
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „Регионална
дирекция по горите гр. П., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „А.С.“ № 50 да
заплати по сметка на РС П. сумата от 591,07 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството и сторени разноски за експертиза.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
20