Р Е Ш Е Н И Е
№ 1873/31.10.2023г.
гр. Пловдив
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив, IХ-ти
състав в открито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1439/2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на земеделски
стопанин Х.С.С., ЕГН **********, чрез адв.Л.Н. *** против Уведомително писмо
изх.№ 02-160-6500/7252 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за
развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г., издадено от
Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр.София (ДФЗ).
Според
жалбоподателя оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, тъй като е
издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон и неговата цел, поради което се иска отмяната му. Твърди
се, че от мотивите на акта за жалбоподателя не става ясно на какво основание
административният орган е наложил обжалваните санкции и как е изчислен размерът
им. Иска се отмяна на обжалваното уведомително писмо. Претендират се разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юриск. К., оспорва жалбата и моли тя да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Поддържа представеното по делото становище
на ответния административен орган /л. 66/. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и от лице с правен
интерес, адресат на оспореното уведомително писмо, което неблагоприятно засяга правата
и законните интереси на жалбоподателя, тъй като е отказано правото на финансово
подпомагане от фондовете на ЕС за земеделските производители. Следователно
жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните
съображения:
От събраните
по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е регистриран като
земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 704302 и за кампания 2021 г. е
подал заявление за подпомагане УИН 16/170621/24430, с което е заявил
подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане
за плодове (основна
група) – СП (основна), Схема за
предходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично
земеделие (Мярка 11).
Декларираната от земеделския производител площ от 2,09 ха, попада в имоти – БЗС
24241-66-4 (парцел по ИСАК 24241-66-4-1), БЗС 24241-972-3 (парцел по ИСАК 24241-972-3-1),
БЗС 24241-1108-2 (парцел по ИСАК 24241-1108-2-1), БЗС 24241-1108-2-2 (парцел по
ИСАК 24241-1108-2-2), находящи се в землището на с.Дъбене.
В
производството по разглеждане на заявлението на жалбоподателя са били извършени
административни проверки по чл.37, ал.2 ЗПЗП. Проверка на място за кампания 2021
г. няма данни по делото да е извършвана.
С оспореното
уведомително писмо – предмет на настоящото съдебно производство –
зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е оторизирал сума за изплащане в размер на
0 лева, като е посочил, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена
чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни и/или проверки на
място на данните в подаденото заявление. Сочи се в мотивите на акта, че тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и
предоставените данни от регистъра по чл. 16а, ал.1, т. 1 от Закона за прилагане
на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Посочено е в
оспорваното УП, че „За декларираните в заявлението за подпомагане за 2021 г.
площи по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство: 2021 година е първа година от последно поетия от Вас
ангажимент по това направление“. В „Таблица с изчисление на финансово
подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ към уведомителното
писмо се съдържат суми, които според обективираното под таблицата обяснение
отчитат размера на оторизираната субсидия, съгласно изискванията на Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014г., Наредба № 4 от 24.02.2015г. и/или раздел III „Намаления при неспазване на
базови изисквания и изисквания по управление на подпомаганите дейности за
направленията по Наредба № 4 от 2015г.“ от Методика по мярка 11 „Биологично
земеделие“
Със заповед
№ РД 09-150 от 25.02.2022 г. министърът на земеделието е одобрил окончателни и
специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“
за Кампания 2021, като част от Система за идентификация на земеделските парцели
(СИЗП) – л. 68.
В хода на
съдебното производство е представено становище от ответния административен
орган по жалбата на земеделския производител -л. 66. Съгласно същото, след
извършване на всички административни проверки по заявлението на бенефициента е
установена недопустима за подпомагане площ в размер на 0,17 ха или 8,85 %
недекларирана спрямо установената (определена) за подпомагане площ (1,92 ха).
Посочено е в становището, че съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014г. е определена наложената санкция в размер на 0,34 ха,
като по отношение на заявените парцели 24241-66-4-1, 24241-972-3-1, 24241-1108-2-1
и 24241-1108-2-2 с код БРП 3 – „За
биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лоза и маслодайна
роза“, е посочено в становището на административния орган, че е декларирана
площ в размер на 2,09 ха в състояние
„биологично“. Изложено, че ДФЗ – Разплащателна агенция може да намали размера
на финансовата помощ със сумата изчислена за установената площ на парцела, без
тя да е наддекларирана като биологична дейност, когато биологичната дейност за
даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския
стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход,
а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния
случай. Изложено е също така, че когато установената земеделска култура на
контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за
подпомагане/плащане, Разплащателната агенция намалява размера на финансовата
помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да се
отчита като наддекларирана площ. Обобщено е от страна на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, че „във връзка с тези неспазвания на бенефициента са
установени площи с неспазени базови изисквания в размер на 1,58 ха.“
От трето
неучастващо лице по делото – Министерство на земеделието и храните, чрез са
представени писмени данни (л.81-83) , които установяват, че земеделският
производител Х.С. е в системата на контрол и сертификация по силата на договор
с контролиращо лице „Институт за контрол на биологични продукти акционерно
дружество Биохеллас А.Д. - клон“, като е представена справка за растениевъдните
обекти на оператора за 2021г.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пловдив, прави следните правни изводи:
Държавният фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители).
Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1,
т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на Разплащателна
агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите
за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски
фондове съгласно законодателството на Европейския съюз".
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. А
съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със
заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане.
От страна на ответния административен
орган по делото е представена Заповед № 03-РД-3088/22.08.2022 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ (л.43), с която на зам. изпълнителния директор на
ДФЗ са делегирани правомощия да издава и подписва писма от вида на процесното.
Ето защо, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Уведомителното писмо е издадено в предвидената от
закона писмена форма, но при липса на мотиви и в нарушение на
административно-производствените правила. Проверката на
съдържанието на административния акт също сочи липса на фактически и правни
основания за издаването му.
Съгласно
чл.43, ал.4 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или
отказва плащане по схемите за директни плащания съгласно критериите, установени
в законодателството на ЕС. А съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
г. ДФЗ – Разплащателна агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на
годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и
проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.
Съгласно
раздел III, 3.1. Направление
„Биологично растениевъдство“, т. 3.1.1 „Базови изисквания“ от Методиката по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г., утвърдена със заповед № РД 09-255 от 14.03.2022 г. на
министъра на земеделието, при неспазване на базовите изисквания на конкретен
парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела. Видно от заповедта за утвърждаването ѝ, Методиката
е приложима за заявления, подадени през кампания 2021г.
Следователно
съществуващата правна уредба дава възможност на административния орган да
намалява размера на субсидията по мярка 11, ако са налице предпоставките на чл.
13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – неспазването на базовите
изисквания за биологично растениевъдство – трайни насаждения, минималните
изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита или
изискванията по управление.
В настоящия
случай не става ясно от оспореното уведомително писмо въз основа на какви
фактически установявания е отказано на жалбоподателя предоставянето на процесната
субсидия. Не може да се установи от мотивите на оспорваното писмо кое от основанията
по чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не налице, за да се откаже
субсидията.
В
закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните
актове. Мотивите на акта представляват единство от фактическите и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата му да
разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и
интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен
контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В чл. 10б, ал. 1 от
Наредба № 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации
и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане
на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за
мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за
постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита
на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за
извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо.
В случая, нито поясненията към
съответните колони на таблиците, нито
приложените към преписката доказателства внасят яснота по отношение на
законовите изисквания, които не са спазени от жалбоподателя, респ. не позволяват
установяване на конкретното правно основание за отказване на субсидията на
жалбоподателя. От изброените под таблицата към процесното УП хипотези също не
могат да бъдат извлечени данни, коя от тях е приложена спрямо намаление на
оторизираната сума до размер 0 лв. Такива не могат да бъдат извлечени и от
подписаните от жалбоподателя документи за резултатите от автоматични проверки
на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2021 г. Безспорно в същите са посочени видове грешки, които са констатирани при
подаване на заявлението за подпомагане, но те не съставляват мотиви за отказа
от оторизиране на заявената сума.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на
заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален лежи върху
административния орган, който следва да установи фактическите и правни
основания за издаване на административния акт. Такива основания, се сочат от
страна на ответния административен орган едва в хода на съдебното оспорване - в
становище на л. 66. Няма как обаче да се приеме, че с допустими доказателствени
средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи
фактическите основания за издаване на оспорения акт.
Въз основа
на всичко изложено съдът намира, че оспореното уведомително писмо като
незаконосъобразно следва да бъде отменено, а административната преписка следва
да бъде върната на ответника за ново произнасяне при спазване на изискването за
наличие на ясни и конкретни мотиви, които да дават точна представа за констатациите,
доказателствата и изводите на административния орган за издаване на новия акт.
Предвид изхода на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото съдебни
разноски в общ размер на 310 лева, от които 300 лева заплатен адвокатски
хонорар, изчислен съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 10 лева държавна такса.
Затова и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
земеделски стопанин Х.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.Л.Н., Уведомително
писмо изх.№ 02-160-6500/7252 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма
за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г., издадено от Зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София.
ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА на зам. изпълнителния директор на „Държавен фонд „Земеделие” за ново
произнасяне по Заявление за плащане с УИН 16/170621/24430 на Х.С.С.,
съгласно
мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК,
едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила
на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София
да заплати на Х.С.С., ЕГН ********** ***
направените в съдебното производство разноски, в размер на 310 /триста и десет/
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: