РЕШЕНИЕ
№ 19314
гр. София, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110107690 по описа за 2024 година
Предявен e установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411, изр. 2
КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД за: сумата от 177,90 лева (сто седемдесет и
седем лева и 90 стотинки), представляваща главница по регресно вземане за остатък от
изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди и
обичайните разноски за определянето му във връзка с ПТП от 04.06.2022 г. в района на
гр. Варна, ведно със законна лихва за период от 02.01.2024 г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск частично
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил „Хюндай“ с рег. № .
Поддържа, че вредите са на стойност 355,80 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № , поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът е
заплатил част от дължимата сума, като е останал непогасен остатък от 177,90 лева,
поради което претендира същата.
Моли съдът да уважи предявения иск, като присъди и законна лихва върху
сумата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
1
погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на настъпило ПТП, както
и че след извършено отчитане на наличието на причинно-следствена връзка с
посочения механизъм на увреждане, е определило дължимото се застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 177,90 лева, което е изплатено на ищеца. Твърди се,
че е прието съпричиняване на водача на увредения лек автомобил от 50 %, поради
което е изплатено половината от претендираното обезщетение. Сочи, че за определяне
на размера му е взета действителната пазарна стойност на процесното МПС. Признава
факта, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Мерцедес“
с рег. № към датата на процесното събитие. Прави възражение за съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Счита, че платеното от
ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.03.2024 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 16.05.2024 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което
представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и че преди
подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана, в резултат на
което е заплатил сумата от 177,90 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Видно от данните по делото, по предявената извънсъдебна претенция от страна на
ищеца, при ответното дружество е образувана преписка, вследствие на която
ответникът е счел, че следва дължи плащане по регресното искане. Ето защо се налага
извод, че спорни между страните са единствено въпросите, свързани с размер на
вредата и налице ли е съпричиняване от страна на водача на автомобила, застрахован
2
при ищцовото дружество.
По делото е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена. Експертът е дал описание на
настъпилото ПТП, вредите по лекия автомобил, както и наличието на причинно-
следствена връзка между тях. Видно от експертното заключение, стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Хюндай И 20" рег. №, изчислени на
базата на средни пазарни цени към датата на ПТП е 339,36 лв. Според заключението,
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на МПС
„Мерцедес“, с рег. № който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се
увери, че пространството зад автомобила е свободно и няма да създаде опасност за
останалите участници в движението.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице
съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от
наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в
действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване
обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две
лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен
процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика –
напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК ,
произнесено по реда на чл. 290 ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил
„Хюндай И 20" рег. № е съпричинил вредоносния резултат, тъй като при тръгване не
се е съобразил с местоположението на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № и е
реализирал ПТП със задната му броня, нарушавайки разпоредбата на чл. 20, ал. 1
ЗДвП. Така направеното твърдение не се установи от събраните по делото
доказателства. Видно от данните по делото и установения механизъм, по който
страните нямат спор с оглед извънсъдебното удовлетворяване на претенцията, лек
автомобил „Хюндай И 20" рег. № е бил в спряло състояние, каквото е възприетото
фактическо положение и от вещото лице по изготвената САТЕ, в която се установява,
че е налице пряка причинно следствена връзка между така описания механизъм и
получените увреждания. Съгласно заключението водачът на лек автомобил „Хюндай И
20" рег. № не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП,
тъй като се е намирал в спряло състояние със задна част към движещото се на заден
ход МПС „Мерцедес“, с рег. № . Следва да се посочи, че по делото беше допуснато
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит при режим на призоваване
на един свидетел, посочен от ответното дружество. Разпитът е проведен от РС
Пловдив по възложена делегация. От показанията на свидетеля се установява
настъпването на друго ПТП, а не на процесното. Следва да се посочи обаче, че
свидетелят е отговарял на поставените от ответника въпроси във въпросен лист от
05.04.2024 г. /л. 61/. Ответинкът поставя въпроси за ПТП, настъпило на 04.06.2024 г.,
въпреки че процесното такова е настъпило на 04.06.2024 г. Видно от протокола за
разпит на свидетеля, по делото не се е явил представител нито на ищцовото, нито на
ответното дружество, които да зададат допълнителни въпроси на свидетеля, въпреки
че същите са били редовно призовани. Ето защо се налага извод, че по делото не са
3
събрани каквито и да било доказателства за направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради което същото се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 339,36 лева, като към нея се прибави и сумата от 15 лева като
размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Следва да се вземе предвид заплатеният размер на обезщетение от
ответника в размер на 177,90 лева преди образуване на настоящото производство.
Непогасеният остатък възлиза на сумата от 176,46 лева, до който размер следва да се
уважи предявеният иск, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от
177,90 лева като неоснователен. В полза на ищцовото дружество следва да се присъди
и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначален размер на юрисконсултско възнаграждение в полза и на двете страни в
размер на 100,00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 322 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на
уважената част от иска. Следва да се посочи, че дължимият размер на държавна такса
за исковото производство е 25 лева, а не внесеният размер от 50 лева, поради което
именно дължимият размер се взема предвид от съда при определяне отговорността за
разноски.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 2,83 лева, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение и усвоен депозит за разпит на свидетел,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
4
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъди сумата от общо 74,39 лева. На осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъди сумата от 0,40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение при първоночално определен
минимален размер от 50 лева, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********
дължи на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: ********* сумата от 176,46
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско
на МПС” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Хюндай И 20" рег. №
причинени от застрахователно събитие, настъпило на 04.06.2022 г. в гр. Варна, на ул.
„С“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2024 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 177,90 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 17.01.2024 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС, 33
състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК: ********* да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК:
********* на сумата от 322,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 74,39 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК: ********* да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК:
********* на сумата от 2,83 лева, представляваща разноски в исковото производство
и сумата от 0,40 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5