РЕШЕНИЕ
№
45
гр.
Враца 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
18.01.2022 г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора веселин
вътов, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД № 616 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.А.К.
***, предявена чрез адвокат С.Д. от САК, против Решение № 16 от 12.08.2021 г.,
постановено по АНД № 370 по описа за 2021 г. на Районен съд – Мездра, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4801182/27.04.2021 г.
на ОД на МВР Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
5 от ЗДвП.
В жалбата се развиват съображения за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Релевирани са доводи, че съдът при постановяване на решението не е обсъдил
всички наведени в сезиралата го жалба възражения за незаконосъобразност на
оспорения ЕФ, като се акцентира на обстоятелството, че в последния не е
посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което по недопустим
начин е ограничило правото на защита на дееца при ангажиране на отговорността
му. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание
и не изразява становище по същата.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на
касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно. Съобразно
задължителната съдебна практика, в ЕФ е посочен пътя, посоката на движение и
времето на извършване на нарушението. Правилно е приложена
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5 и е наложена
съответната санкция. Отправя искане към съда да остави решението в сила.
В
настоящото производство от страните не са представени нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения
с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения.
Предмет на касационнен контрол е
Решение № 16 от 12.08.2021 г., постановено по АНД № 370 по описа на Районен съд
– Мездра за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К, № 4801182 на ОД на МВР
Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от същия закон.
За да
стигне до този извод, въззивният
съд е приел, че процесният ЕФ е издаден в съответствие с утвърдения образец на
министъра на вътрешните работи и съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал.
4 ЗДвП реквизити относно териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършването му,
регистрационния номер на МПС и собственика му, описание на нарушението,
нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. По съществото на спора
районният съд е приел, че с обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон, тъй като е наложено законосъобразно по вид и размер
административно наказание за безспорно доказано, извършено от наказаното лице и
при сочените обстоятелства нарушение, именно на посочените разпоредби на ЗДвП,
поради което санкционният акт е потвърден.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
При постановяване на съдебния си акт
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения
на материалния закон, които да са довели
до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и изключително подробно се е мотивирал защо е
достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него
електронен фиш. Обсъдени са възраженията на оспорващия и са формирани изводи за
несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по
делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие
със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон,
въззивният съд е приел, че нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство, което е преминало първоначална проверка в Български институт по
метрология, видно от Удостоверение № 10.02.4835, съответства на изискванията и
е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, като е преминало и
последваща проверка, съгласно приложения по делото Протокол № 5-13-20/29.07.2020 г. В
съответствие с този протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, органът е съобразил допустимата грешка при измерване на скоростта
от плюс минус 3 км/ч до 100 км/ч и е редуцирал фактически измерената скорост с 3
км, като при установена скорост от 88 км/ч за наказуема е посочена 85 км/ч,
което намаление е в интерес на наказаното лице.
От друга страна в съответствие с чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, е представен и Протокол от 27.04.2021 г. за използване на
АТСС. Този Протокол (л.19
от АНД № 370/2021 г.)
е коректно попълнен, с посочена дата, начален и краен час на работа,
наименование на пътя – I-1/Е79/
и точно местоположение на контролирания участък – км 162+000, общото ограничение на скоростта – 40 км/ч, въведено
с пътен знак, брой установени нарушения и е подписан от съставилия го служител.
В същия е отразена посоката на движение на контролираните МПС – от *** към ***,
а в графата „посока за задействане“ е посочено „П“, като в легендата е
пояснено, че „П“ означава приближаващ автомобил. От представената по делото
фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобилът е заснет отпред, т.е. приближаващ,
което напълно съответства с отразеното в Протокола. На самата фотоснимка са
посочени конкретни GPS координати,
индивидуализиращи с изключителна точност мястото на нарушението и точния час. Приложена
е и Схема на организацията на движение в контролирания пътен участък, от която
е видно, че на мястото е поставен пътен знак В26, установяващ ограничение на
скоростта от 40 км/ч.
Предвид изложеното правилни са
изводите на районния съд, че липсва нарушение на изискванията на чл. 189, ал.
4, относно съдържанието на електронния фиш, който се издава в съкратено и
специално производство. За разлика от общия процес, регламентиран в ЗАНН, в
хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито
съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и
налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. В
това производство голяма част от общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират
приложение, което разрешение абсолютно обективно е обосновано от изключително
високата степен на обществена опасност на нарушенията, свързани с
несъобразяване на правилата на ЗДвП, въвеждащи ограничаване на скоростта на
движение при управление на МПС. Затова, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са
регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези
реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед №
Із-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, за да е
законосъобразен, а в случая процесният електронен фиш е именно такъв.
Действително съдът констатира, че в ЕФ
не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван. Това обаче в
никакъв случай не може да се счете за съществено процесуално нарушение, каквито
доводи са изтъкнати и във въззивната и в касационната жалба, доколкото очевидно
и без това указание жалбоподателят и настоящ касатор е успял в срок да упражни
правото си на жалба и този пропуск в никаква степен не се е отразил на
възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Районният съд при правилно установена
и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил
съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи.
Като е управлявал МПС със скорост от 85 км/ч, надвишаваща с 45 км/ч въведеното
ограничение с пътен знак В26 от 40 км/ч, касаторът е реализирал състав на
нарушение именно по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП. Правилно въззивният съд е приел, че по същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното с пътен знак
ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш
законова норма на чл. 182, ал. 2,
т. 5 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер
Липсват данни, а и не се твърди от
страна на оспорващия да е депозирал декларация,
съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а съгласно представената справка, това е
именно касаторът Р.А.К..
Достигайки до тези изводи и приемайки
оспореният пред него ЕФ за законосъобразен, въззивният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.
Бранейки се предимно с доводи за
процесуална незаконосъобразност, касаторът не е посочил и представил правни
аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите в ЕФ,
оттам и изводите на районния съд. Това, че е недоволен от издадения ЕФ и счита
същия за незаконосъобразен, съдът намира за защитна теза, а не релевантен към
случая факт.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването
на процесния електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 12.08.2021 г., постановено по АНД № 370
по описа на Районен съд – Мездра за 2021 г., с което е потвърден ЕФНГ серия К,
№ 4801182/27.04.2021 г. на ОД на МВР Враца
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.