№ 12
гр. Раднево, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100718 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЕМ. К. М. срещу
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се предявява отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че
при направена справка за наличие на образувани изпълнителни дела
установил, че срещу него имало образувано изпълнително дело №
20188690400326 на ЧСИ Ивелина Биволова, като по молба на ищеца било
издадена удостоверение, от което било видно, че първоначално срещу ищеца
било образувано изпълнително дело № 20138690400366 от 16.09.2013 г. с
взискател „Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен лист от
07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-Стара Загора. Твърди, че
изпълнителния лист бил издаден за вземане от договор за потребителски
кредит № FL642289 от 12.06.2012 г., като в рамките на първото изпълнително
дело въз основа на цесия на 11.03.2016 г. ответното дружество встъпило като
взискател на мястото на банката. Твърди, че на 12.04.2018 г. първото
изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради настъпила перемпция. Твърди, че на 10.09.2018 г. ответникът
образувал ново изпълнително дело срещу ищеца въз основа на същото
изпълнително основание, като от този момент всички изпълнителни действия
1
били извършвани от новия кредитор в лицето на ответника. Твърди, че не бил
уведомяван за извършената цесия и тя няма действие спрямо него. Твърди, че
ответникът е станал кредитор след приключване на съдебното дирене по
делото, по което бил издаден изпълнителният лист, което било
незаконосъобразно и за което излага съображения. Твърди, че задължението
му по изпълнителния лист било погасено по давност. Твърди, че според
удостоверение от ЧСИ Биволова задължението било в размер на 17255,68 лв.,
от които остатък от дълга в размер на 17925,20 лв. и публично задължение на
ищеца в размер на 669,52 лв., които не били предмет на делото, тъй като било
и платено от ищеца. Поради това иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от
17255,68 лв. по образувано ИД № 20188690400326 на ЧСИ Ивелина Биволова,
поради изтекла погасителна давност и незаконосъобразно встъпване на нов
кредитор по изпълнителния лист. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на иска.
Твърди, че въз основа на договор за цесия от 18.01.2016 г. и приложения към
него изкупили от „Юробанк България“ АД вземания, включително и вземане
срещу ищеца по договор за потребителски кредит № FL642289 от 12.06.2012
г. Твърди, че ищецът в исковата молба излага твърдение за знание за цесията,
в случай, че не се установи да е бил надлежно уведомен преди процеса.
Твърди, че била приложима общата петгодишна давност, която в случая била
прекъсвана чрез искания за налагане на запори върху банкови сметки на
ищеца и други процесуални действия, за което излага съображения. Поради
това иска от съда да се отхвърли искът като неоснователен. Прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 20.01.2022 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад по делото, обективиран в определението от 13.12.2021 г.,
в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че: 1. Между „Юробанк България“ АД
2
и ищецът ЕМ. К. М. е сключен договор за потребителски кредит № FL642289
от 12.06.2012 г. и с изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2223/2013
г. на РС-Стара Загора ищецът бил осъден да заплати на банката суми по
договора за кредит; 2. Въз основа на изпълнителния лист от 07.05.2013 г. било
образувано от „Юробанк България“ АД изпълнително дело №
20138690400366 по описа на ЧСИ Ивелина Биволова, което било прекратено
на 12.04.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила
перемпция; 3. На 10.09.2018 г. ответникът образувал ново изпълнително дело
№ 20188690400326 на ЧСИ Ивелина Биволова; 4. Съгласно удостоверение от
ЧСИ Биволова задължението на ищеца по изпълнителното дело е в размер на
17255,68 лв.
По иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК:
С оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване
факти не са налице подлежащи на доказване факти от страна на ищеца.
Ответникът следва да докаже твърдените факти, посочени в отговора,
чрез които да е прекъсната погасителната давност за вземането по
изпълнителния лист, както и че е уведомил ищеца за прехвърленото в негова
полза вземане.
По фактите:
От приетите писмени доказателства се установява, че е издаден
изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по влязла в сила заповед за изпълнение №
1352 от 07.05.2013 г., по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-Стара Загора, с който
ищецът ЕМ. К. М. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от
9653,90 лв. главница по договор за потребителски кредит № FL642289 от
12.06.2012 г., сумата от 395,46 лв. договорна лихва за периода от 18.08.2012 г.
до 21.03.2013 г., сумата от 41,64 лв. наказателна лихва за забава за периода от
18.08.2012 г. до 21.03.2013 г., както и законната лихва върху главницата от
30.04.2013 г. до изплащане на сумата и разноски в размер на 744 лв.
От приетото писмено доказателство, издадено удостоверение изх. №
3573/26.03.2021 г. на ЧСИ Ивелина Биволова, е видно, че първоначално е
образувано на 16.09.2013 г. изпълнително дело № 20138690400366 с
взискател „Юробанк България“ АД и длъжник ищеца ЕМ. К. М., въз основа
на изпълнителния лист от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-Стара
Загора. Сумата за събиране по изпълнителното дело била общо в размер на
3
13067,67 лв., ведно с такси и разноски на съдебния изпълнител. На 11.03.2016
г. по молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направено искане за
конституиране на мястото на взискателя въз основа на договор за цесия от
18.01.2016 г., което било сторено на същата дата 11.03.2016 г.
Изпълнителното производство било прекратено на 12.04.2018 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. Взискателят „ЕОС
Матрикс“ ЕООД поискал обратно изпълнителния лист, след което с нова
молба вх. № 4880/10.09.2018 г. е образувал ново изпълнително дело срещу
длъжника, образувано под № 20188690400326. Само по първото
изпълнително дело имало събрани суми, които били изплатени на
първоначалния кредитор, а на новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД нямало
платени суми, тъй като такива не били събрани.
От приетите писмени доказателства е видно, че вземането на „Юробанк
България“ АД от ЕМ. К. М., предмет на договор за потребителски кредит №
FL642289 от 12.06.2012 г. и съответно на процесния изпълнителен лист от
07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-Стара Загора, е прехвърлено на
цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на договор за цесия от
18.01.2016 г. Няма доказателства за уведомяване на ищеца ЕМ. К. М. за
извършената цесия преди процеса, но знание за цесията е видно от
изложението в обстоятелствената част на исковата молба, поради което най-
ранната дата за уведомяването за цесията е датата на постъпване на исковата
молба в съда 25.10.2021 г. Евентуално уведомяването следва да се зачете по
реда на чл. 235, ал. 5 ГПК, тъй като всички документи за уведомяване за
цесията са приложени към отговора на исковата молба, които са връчени на
ищеца с определението по чл. 140 ГПК. В този смисъл е константната съдебна
практика, посочена и в отговора на исковата молба и неналагащо посочването
й.
Други доказателства по делото не са искани или представяни от
страните.
По правото:
Относно правото на цесионера да встъпи в изпълнителния процес по
издаден изпълнителен лист в полза на цедента по реда на чл. 429, ал. 1, изр. 1
ГПК е налице актуална съдебна практика, а именно решение № 36 от
30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2020 г., IV г. о., ГК, съгласно която
4
цесионерът, придобил вземането след издаден изпълнителен лист в полза на
кредитора по изпълнителното основание, притежава надлежна легитимация
по правото от изпълнителния лист. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният
кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор (на цесионера) намиращите се у него документи,
които установяват вземането. Сред тези документи е изпълнителният лист.
Изпълнителният лист е съдебният акт, който удостоверява правото на
принудително изпълнение срещу длъжника и разрешава то да бъде
упражнено, като задължава и овластява изпълнителният орган да пристъпи по
молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието по
изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се
издава и чието съдържание възпроизвежда. Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК,
субективните предели на изпълнителния лист, който е бил издаден в полза на
кредитора по изпълнителното основание, се разпростират върху цесионера.
Поради това цесионерът е надлежно легитимиран да поиска образуване на
изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение на
изпълняемото право с представяне на изпълнителния лист, издаден в полза на
кредитора по изпълнителното основание (на цедента), или да поиска да го
замести като взискател по образуваното изпълнително дело, като представи
на съдебния изпълнител писмените доказателства за частното
правоприемство. След прехвърлянето и съобщаването на цесията на
длъжника цесионерът е кредитор по вземането.
С Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2530/2017 г., ТК,
I т. о., е даден следния отговор на правен въпрос в следния смисъл:
Предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране
на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като
изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези
очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са
неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и
за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси
принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя,
изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право,
удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. Валидността и
основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от
съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в
5
това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди
– аргумент и от чл. 74 ЗЧСИ, ако органът е частен съдебен изпълнител. След
като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на
признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и
длъжникът не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с
оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или
основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с
действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко
към наличието на самото изпълняемо право. С оглед изложеното, без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението
и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга.
Настоящият съдебен състав споделя тази съдебна практика, която е
напълно релевантна и относима към настоящия правен спор, с оглед
установените факти в хода на процеса.
По така изложените правни съображения валидно съдебният
изпълнител е приел и конституирал като нов взискател цесионерът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД на мястото на първоначалния взискател, посочен в
изпълнителния лист, а именно цедента „Юробанк България“ АД, като е без
правно значение установеното обстоятелство, че уведомяване за цесията не се
установява преди датата на исковата молба. Освен това пък се установява, че
никакви суми съдебният изпълнител не е събрал и превел на новия кредитор
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което пък правото на длъжника да плати на
предходния кредитор не е било накърнено. С оглед на изложеното съдът
намира за неоснователни изложените в исковата молба правни съображения
за основателност на иска по чл. 439 ГПК, тъй като ответникът не е надлежен
кредитор на вземането.
6
По отношение на обстоятелствата за погасяване по давност на дълга,
съдът намира следното:
Разяснения за давността в хода на изпълнителния процес са дадени в т.
10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК. С въпросното ТР е обявено
за изгубило сила тълкуването в Постановление № 3/1980г. на Пленума на
Върховния съд. С решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г. на 3
г.о. на ВКС, се даде отговор на правния въпрос за действието на двете
тълкувателни решения във времето в смисъл, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
7
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). С оглед
на това правните съображения за течащ давностен срок преди 26.06.2015 г.,
изложени в исковата молба, не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй
като първото изпълнително дело № 20138690400366 е образувано на дата
16.09.2013 г. и давността е спряла да тече до приемане на новото
тълкувателно решение на 26.06.2015 г., който времеви диапазон е под 2
години, тоест не може в рамките на същия да настъпи перемпция. Поради
това новата давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като е видно и че
в този период са осъществявани изпълнителни действия, събирани са
принудително суми от длъжника и изплащани на кредитора /виж
удостоверението на ЧСИ и отбелязванията на гърба на изпълнителния лист/.
Най-напред, тъй като се касае за вземане въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, то
давността за вземането е 5 години, по който въпрос няма спор в доктрината и
съдебната практика, а законът е ясен и точен.
В случая първото изпълнително производство се е развило по време на
действие на тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на
образуването му -16.09.2013 г., до датата на приемане на последващия
8
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците
на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната
давност е спряла. Едва от дата 26.06.2015 г. започва да се прилага новото
тълкуване, дадено с ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК, от когато е
започнала да тече давността, а с всяко извършено изпълнително действие по
изпълнителните производства, давността е била прекъсвана. Тоест от
26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишната давност и е следвало да изтече
на 26.06.2020 г., при условие да не са извършвани никакви изпълнителни
действия по смисъла на т.10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК.
Съгласно дадените разяснения в мотивите към т.10 на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В случая, след дата 26.06.2015 г., когато е започнала
да тече новата давност за вземането, единствено са налице доказателства за
перемпция на първото изпълнително дело на дата 12.04.2018 г. и
новообразуваното второ изпълнително дело на 10.09.2018 г., които действия
не са изпълнителни по смисъла на тълкувателното решение и не са годни да
прекъснат погасителната давност. До дата 26.06.2020 г., когато е изтекъл 5-
годишния давностен срок, по делото няма доказателства за извършени
изпълнителни действия по първото и второто изпълнително дело, които да са
прекъснали давността, което води на извод, че вземането по изпълнителния
лист е погасено по давност на 26.06.2020 г.
Основен принцип в ГПК е принципът за дирене на истината. С
ограничаването на служебното начало в гражданския процес през 1997 г., за
съда съществува задължението да изгради вътрешното си убеждение само въз
основа на фактите, на които страните са се позовали и за които са ангажирани
доказателства. Това е т.нар. „формална истина” в процеса, която се основава
само на съдебно предявените и установени факти, а не непременно на тези,
които съществуват обективно в действителността. В този смисъл формалната
истина не винаги съответства на обективната истина.
9
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. С проекта на доклад по
делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, съдът изрично възложи
в тежест на ответника да докаже твърдените факти, посочени в отговора, чрез
които счита да е прекъсната погасителната давност за вземането по
изпълнителния лист. В отговора на исковата молба /виж стр.3, абзац 3/ е
посочено от ответника, че в удостоверението на ЧСИ Биволова не са
цитирани исканите от взискателя изпълнителни действия и моли да му се
даде възможност след разпределяне на доказателствената тежест да направи
доказателствени искания в тая връзка. Такива доказателствени искания обаче
не са направени, съответно съдът не са събрани доказателства. Ответникът не
е изпратил процесуален представител за откритото съдебно заседание, не е
направил и преди това искане с изрична писмена молба за събиране на
доказателства, а съдът служебно с оглед диспозитивното начало няма
правомощие да събира доказателства и да помага на някоя от страните. С
оглед на това процесуално поведение на ответника се е стигнало до
недоказване на твърденията му за осъществени изпълнителни действия в хода
на изпълнителния процес, които да са прекъснали погасителната давност. С
изтичането на погасителната давност е погасена правото на принудително
събиране на вземането, а образуваният и висящ изпълнителен процес
поражда у ищеца право да се защити чрез възражение или по исков ред, както
е в случая, тъй като възражението за погасяване по давност на вземането
може да се осъществи само пред съда.
Предвид всички изложени по-горе мотиви съдът намира, че искът на
ищеца за погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист е
основателен, съответно ще се уважи същият и ще се признае, че не дължи на
ответника претендираната сума по изпълнителното дело, въз основа на
процесния изпълнителен лист. Видно от приложеното удостоверение от ЧСИ
Биволова, целият дълг е бил в размер на 17925,20 лв., към който са включени
669,52 лв. публични задължения, тоест без публичните задължения, остатъкът
от дълга по изпълнителния лист е в размер на 17255,68 лв., за която сума е
предявен искът и е основателен и по размер.
По разноските за производството:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
10
заплати на ищеца разноските за производството съобразно уважената искова
претенция. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса /л.3/ в
размер на 690,23 лв., платено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие от 18.10.2021 г. /л.11/ в размер на 1100 лв., които
ще се присъдят на ищеца.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 439 ГПК, спрямо „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК
*********, че ЕМ. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара
Загора, у***** и настоящ адрес с. *****, не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район
Витоша, Ж.К. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6,
сумата от 17255,68 лв. (седемнадесет хиляди двеста петдесет и пет лева и 68
ст.), представляваща оставащо задължение по изпълнително дело №
20188690400326 г. на ЧСИ Ивелина Биволова, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2223/2013 г. на РС-Стара
Загора.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, район Витоша, Ж.К. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на ЕМ. К. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, у***** и настоящ адрес с.
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в общ
размер на 1790,23 лв. (хиляда седемстотин и деветдесет лева и 23 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11