Решение по дело №4862/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 25.07. 2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XVII-и въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

При участието на секретаря Снежана Колева и прокурора Станислав Стойков , разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 4862 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 12.11.2015г., СРС, 17 състав признал подсъдимите М.И.М. и А.Д.Н. за виновни в това, че на 22.01.2010г., в гр. София, около 01:30ч. в кв. „Обеля“ в съучастие като извършители чрез нанасяне на удари в ребрата и корема на Е.М. причинили средна телесна повреда, изразяваща се в ретроперитонален хематом, посттравматичен панкреатит с притискане на дуоденума, интамурален хематом на задната стена, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 от НК им наложил наказание от по 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил с изпитателен срок от 3 години за всеки от тях.

На основание 189 ал. НПК обвиняемите А.Н. и М.М. са били осъдени да заплатят на разноски на СРС в размер на 260 /двеста и шейсет/ лева, както и на основание 190, ал. 2 НПК - 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По внесеното обвинение за същото престъпление подсъдимият Г.Г. е признат за невиновен и оправдан

Срещу присъдата, в частта, касаеща подсъдимия Г. е постъпил протест на прокурор от СРП, в който се предлага отмяната и и постановяване на нова, с която лицето да бъде признато за виновно по обвинението за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. В последствие на 25.10. 2018г. протеста е оттеглен от прокурора, поради което въззивният съд прекрати производството в тази част с определение от 25.02.2019г.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Б., като защитник на М.М., в която се оспорва законосъобразността на присъдата по отношение на последния и се иска отмяната й.

От подсъдимия Н. жалба не е предявена и лицето не се присъединява към подадената такава.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура заявява, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, както относно съставомерността на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, така и относно размера на наложеното наказание.

Адвокат И.Б. поддържа развитите доводи в жалбата и допълнението към нея и настоява за отмяна на присъдата и иска въззивният съд да оправдае обвиняемия М.. Аргументите изложени от защитата са следните: Първо, че св. К.не е възприел непосредствено нанасянето на телесните повреди на пострадалия М.и неговите показания само косвено сочат за извършване на престъпление, докато съда в мотивите си ги е обсъдил като показания дадени от очевидец и потвърждаващи обвинението. Второ съда не е обсъдил факта, че пострадалия не се е оплакал от побой нанесен от обвиняемите по време на задържането му от полицейските органи, както и изключването на показанията на полицейския служител, задържал М. поради липса на спомен, въпреки прочитането им. Също така неправилно е преценил и погрешно е изключил част от показанията на св. Ж.В., която е била очевидец на събитията. Още повече поради продължителния период, изминал от срещата между обвиняемите и пострадалия и постъпването му в болница, както и обясненията му, че е ходил на дискотека в този промеждутък, извода на съда за пряката и непосредствена причинна връзка не е очевиден. Последно твърди, че поведението на обвиняемите попада под нормата на 12а НК, позволяваща на гражданите да задържат извършител на престъпление, с цел предаването му на органите на властта.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-и въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

На 21.01.2010г. св. Е.А.М. бил на гости на неговия приятел Н.В.К.. Около 23.45 часа двамата тръгнали да се разхождат в кв. „Обеля“ . Св.К.видял едни гараж с дървена врата и се приближил към нея, за да види какво има вътре. Св. Ж.А.В., която живеела в къща от другата страна на улицата се развикала, при което двамата младежи напуснали мястото. Св. В.се обадила по телефона на подс. М.М. и казала, че има крадци на нейната улица, които се опитвали да отворят гаража на съседа. Подс. М. все още бил на работа в Кафе-аперитив „СИЦ“ (Спортно-информационен център) и почиствал, но веднага се обадил на приятеля си подс. А.Н. и тръгнал с колата си с марка „Ауди“, като взел от къщата В.и тя се качила в колата с него.

Вече след полунощ в ранните часове на 22.01.10г. около 01:30 двамата видели М. и К.да завиват по другата улица. Подсъдимия М. тръгнал след тях и се обадил на подс. Н., който управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ да ги пресрещне от другата страна. След като ги пресрещнали от двете страни и слезли от колите си св. К.видял, че подсъдимите носят палки, изплашил се и побягнал в полето, а подс. М. тръгнал да го преследва. Св. М. на свой ред побягнал в посока на блоковете и след него бил подс.Н.. Не след дълго подсъдимите се срещнали до бл. 211 в ж.к. „Обеля“ и подс. Н. посочил на приятеля си М. блока, където св. М., се бил скрил. Двамата подсъдими влезли в блока, докато св. В.стояла при колите и намерили св. Е.А.М. на един от етажите, хванали го и го закарали с Аудито, докато св. В.карала Голфа, пред кафето, в центъра на кв. „Обеля“ където подс. М. започнал да му нанася удари по цялото тяло, вкл. с палка в областта на ребра и корем, а подс. Н. с бухалка също удрял по тялото М.. Междувременно пристигнал св. Г.Г., при което подс. М. закарал св. В.до дома й, който се намирал близко и след минути се върнал. Подсъдимите се обадили в МВР, при което на сигнал в 1:40 ч. в 09 РПУ-СДВР, св. А.К. и Б.П., дежурен АП , пристигнали на мястото и установили Е.А.М., видимо следи от побой по него не имало, но същият бил притеснен. Той бил отведен в 09 РУ МВР около 02:30 .

В ранните часове – 04:30 – 5:00 бил извикан екип на ЦСМП, а в 05:15ч. бил откаран в МВР Болница – установено били охлузвания по десния крак, раната кървяла, М. бил с болки по цялото тяло. А в издаденото медицинско направление било отразено, че лицето е с охлузна рана в средата на дясна подбедрица ; направен бил ТАП, и е указано, ако лицето съобщи оплаквания да бъде доведен отново.

На 22.01.10, 10:30 ч., тъй като бил издирван, М. бил предаден на РУ МВР Сливница , окъдето го освободили по- късно през деня и свидетелят се прибрал. Започнал да изпитва болки, на 23.01.2010г. въпреки тях излязъл с приятели, ходил и на дискотека, но му станало много лошо, започнал да повръща. На 24.01.10г. ранните часове бил приет по спешност в Пирогов. При приема му бил свален локален статус с отразяване: „корем с меки стени, вижда се кръвонасядане в областта на епигаструма и повече в дясно подребрие 3/3 см. ; корем – силно болезнен ; настанен в клиника по детска реанимация; поради нужда от оперативно лечение на 12.02.10г. било извършено такова. Причинените увреждания на М. били ретроперитониялен хематом ; посттравматичен панкреатит с дуоденална непроходимост, интрамурален хематом на задна стена, които в съвкупност са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота; а мекотъканните увреждания /коремна стена и разкъсно – контузна рана на подбедрица – са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Тази фактическа обстановка, в съществото си не се различава от приетото от първата инстанция .

Съвпадат изводи по фактите, че на 22.01.10г. подсъдимите Н. и М. са нанесли удари по тялото на пострадалия, вкл. с палки, в резултат на които са причинени посочените увреждания.

Въззивният съд намира за основен и достоверен източник показанията на М., който разпитан пред първия и въззивния съд по еднопосочен, последователен начин, съвпадащ начин описва действията на М. и на Н. по нанасяне на удари от тях с палка и бухалка, а и ритници по цялото му тяло.

Че подсъдимите М. и Н. са слезли от колите с посочените средства се установява и чрез показното от св. Н.К., който прави твърдения в тази посока и заявява, че е побягнал като ги е видял с посочените средства в ръцете и в тази посока изложеното от него кореспондира и потвърждава изявленията на М.. От разпита на К.пред първия съд може да се заключи, че възприятията на това лице са се ограничили единствено до тези действия на подсъдимите, носещи характеристиките на заплашителни и явно индициращи намерение за агресивно поведение, но доколкото след като е побягнал и се е укрил, се констатира от въззивния съд, че не е имал възможност да наблюдава какво се случва, още повече след отвеждането на М. в центъра на кв. „Обеля“. Познанието на този свидетел, че пострадалият е бил бит тогава е с очевиден производен характер.

При тези обстоятелства , настоящият състав счита, че съвкупната оценка на този източник кореспондира и косвено потвърждава изявленията на М. досежно извършеното от двамата подсъдими, респ. и по самото присъствие от страна на последните по време и място на събитията, което еднопосочно се установява, а и не се оспорва от страна на подсъдимите.

Не се дискредитират показанията на М., както твърди защитата, от обстоятелството, че пред пристигналия АП с полицейски служители К. и П., пострадалият не е споделил за нанесения му побой.

Въззивният съд кредитира показанията на К. от с.з. и приобщените такива от ДП, че при отиването им подсъдимите и задържания са били в центъра на Обеля и че М. не се е оплакал, но видимо е бил притеснен. Последователни са твърденията и в д.п. и в с.з. на К., че видими следи по пострадалия не е имало, като настоящия състав извежда, че се касае за липса на възприятия на свидетеля относно контузиите по М., т.к. същите са били в коремната област и крака, т.е. скрити под дрехите, които обичайно се носят в този сезон, за да предпазят от студ. Така че, чрез твърденията на св. К. по никакъв начин не може да се приеме, че по М. липсвали наранявания. Оплаквания пред АП не се установява да са правени, но такива са били предявени веднага в полицейското управление, което обяснява и повикването към ЦСМП и отвеждането в МВР болница в часовия диапазон 04 – 05 : 15 часа . В допълнение следва да се заяви, че отсъствието на оплаквания от М. срещу действията на подсъдимите на 22.01.10г., в каквато насока са основните защитни изявления и подаването на жалба от майката едва на 22.02.10г. намират обяснение с развитието на събитията: фактическото му задържане първо от подсъдимите при техни твърдения за опити противоправно посегателство; с предаването му на полицията същата вечер; с леките първоначални болки и не на последно място с обстоятелството, че лицето тогава, макар и на възраст на границата на пълнолетието, явно е предприело такова пасивно поведение. При което подаването на жалба от неговата майка на 22.02.10г., т.е. след като е преминала оперативната интервенция не води до съмнения в твърденията му относно кои лица са въздействали върху личността му, за да се стигне до този увреждащ здравето му резултат, нито внася колебания, че в дните до 24.01.10 трети лица са му нанесли удари, от които е пострадал.

В тази посока СМЕ, изготвена в Д.П., приобщена в с.з., кредитирана и от настоящия съд, е стигнала да заключение, че уврежданията на М. могат да бъдат причинени при инцидента на 21/22.01.10г. и изхождайки от субективните му оплаквания те напълно са могли да бъдат причинени тогава , т.к. болките в корема са съществували и на 22.01.10г. и постепенно са се засилвали във времето. Уточнено е, че характерът на уврежданията допуска такъв ход на субективните оплаквания. Изрично е обърнато внимание на насоката която е дал преглеждащият лекар в МВР болница, че ако са налице оплаквания при М., той да бъде доведен отново, поради което и не е предприето стационарно лечение тогава .

Защита, в подкрепа на тезата за оневиняването на М., се позовава на показанията на св. Ж.В., която е присъствала през цялото време на случилото и отрича нанасянето на удари по непълнолетния тогава пострадал. В тази част показанията на свидетелката не се кредитират и от въззивния съд, т.к. се считат заинтересовани. Аргумент за това са близките и приятелски отношения с подс. М. - потвърждение за което е и обстоятелството, че са от един квартал; че късно през нощта се обадила именно на М. и заедно са тръгнали с колата му.

В тази връзка следва да се посочи и следния факт и М. и В.сочат в с.з. пред СРС, че В.се е прибрала от площада където е бил инцидента у дома си, който бил на 5 минути разстояние. В показанията на пострадалия от д.п. също се съдържат твърдения, че мъжът с аудито е отвел жената и после се е върнал. При което оценката на тези източници позволява да се приеме този факт факта, а той се установява и от показанията на св. К. който потвърждава това обстоятелство.

В обясненията подсъдимите отричат да са удряли пострадалия. Подробни обяснения в тази насока е дал Н., а М. е заявил, че се присъединява към казаното от първия, като пред въззивния съд не се ползва от правото да даде обяснения. При тези данни, разглеждайки характера и естеството на обясненията като доказателствено средство и такова за защита, въззивният съд оцени, че липсата на твърдения /признания/ в посочената посока са израз на последователна защитна позиция, която обаче се възприема за опровергана от показанията на М., от корелиращите с тях показания на Кожухаров, от данните в писмените документи и съвкупната проверка на обстоятелствата чрез СМЕ. Не на последно място следва да се заяви от въззивния съд, че не се проявяват по делото каквито и да е било обстоятелства, които да доведат до оценка, че свидетелстването на пострадалия се характеризира с предубеденост и заинтересованост; нито пък да се счете, че същият спестява обстоятелства за причиняване на увреждането по начин, различен от описания в него в с.з. Същият не е бил обвиняван за действията, извършени от К.спрямо въпросния гараж, станали първопричина за събитията; лицето не е конституирано като страна в производството; не са налице каквито и да било други данни от обективен характер, които да укажат, че свидетелят е недобросъвестен.

При тези обстоятелства съдът намира, че относно поведението на подс. М., респ. Н. са налице убедителни преки доказателства, които потвърждават обвинението за нанесени от тях удари с палка от М. и бухалка от Н. по тялото на М., в резултат на което е причинено увреждането по лицето - ретроперитониален хематом; посттравматичен панкреатит с дуоденална непроходимост, интрамурален хематом на задна стена, които в съвкупност са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, представляващи средна телесна повреда, поглъщаща леката телесна такава изразила се в мекотъканните увреждания /коремна стена и разкъсно – контузна рана на подбедрица/, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В резултат на деянието на всеки от двамата и в пряка причинна връзка с него е настъпилото засягане на здравето при М.. Като в тази насока са всички налични данни, като отсъства каквото и да е било основание произхода на травмите при пострадалия да се свързва с поведение на трети, неустановени лица в периода след предаването му на полицейските служители до постъпването в болница.

В тази връзка подробно първият съд е обосновал наличието на изискуемите елементи на престъплението. Правилно е акцентирано на съвместни обективно и субективно обвързани действия на двамата подсъдими при съзнавано от всеки от тях, че удряйки по тялото и по начина с палка и бухалка, при наличния интезитет на ударите е неминуемо причиняването на уврежданията по лицето. Деянията са осъществени от двамата умишлено, като са допускали причиняването на увреждащия резултат, т.е. обоснован е евентуален умисъл от СРС. Налице е и съзнание при всеки от подсъдимите, че с действията, реализирани от всеки един от тях, на М. се причиняват увреждания.

Не се възприемат доводите на защитата, че деянието не е обществено опасно, т.к. е осъществено при условията на чл. 12а от НК, т.к. причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, е била единствена възможност за неговото задържане. В тази връзка се пропуска от защитата, че след като свидетелката В.е видяла някакви действия по вратата на гаража на своя съсед е извикала и двете лица – т.е. К.и М. са избягали; че М. и Н. не са възприели какво точно е извършено от първите двама, че тяхното поведение се изразява в преследване и саморазправа; и че в крайна сметка установено престъпление срещу собствеността въпросната вечер не е реализирано .

За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на подс. М. е било наложено, на осн. чл. 54 от НК наказание от 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

По отношение на индивидуализацията на наказанието контролираният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, изминалия период от време от деянието, а отегчаващи са установени съучастието и факта, че деянието е осъществено на публично място .

Настоящата инстанция констатира, че обстоятелството на изтеклия период от време следва понастоящем да се третира като изключително смекчаващо вината обстоятелство, и налага приложението на чл. 55 от НК, т.к. е нарушен разумният срок, в който следва да се разгледа и разреши едно дело, за чиято продължителност поведението на подсъдимите и в частност М. не е причина, като същото се дължи на издирване на свидетели и същественото забавяне при изготвянето на мотивите от първият съд .

Предвид това, въззивният съд прие наличие основанията за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“ на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и като се съобрази, че се касае за инцидентна проява, съдът намира , че най-подходящ размер на наказанието „пробация“ от 6 месеца с приложение на двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Така индивидуализирано наказанието ще окаже влияние върху подсъдимия към превъзпитание и спазване на установения в страната ред.

Подс. Н. не се е присъединил към жалбата на М. и не изразява недоволство от наложеното му наказание, въпреки това, прекомерната продължителност на процеса е основание, което засяга справедливостта при наказването и на това лице, поради което и оглед нормата на чл. 314, ал. 2 във вр. с ал.1 НПК, въззивният съд следва да извърши корекция на наложената му санкция. Същото следва да се намали до размер близък до минимума и определи такова от 6 месеца лишаване от свобода, като приложение на нормата на чл. 55 от НК тук не е уместно с оглед данните за друго условно осъждане по нохд № 238/16 от СГС / служебно констатирано/ . Отлагането изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК и неговия срок следва да се запазят.

Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1 т. 1 НПК присъдата в посочените части следва да се измени, а в останалата - да се потвърди.

Предвид посоченото, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда от 12.11.2015г. по НОХД № 11794 по описа на СРС за 2012г.,: в частта, с която на подсъдимия М.И. М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 /три/ години, като вместо това:

НАЛАГА на подсъдимия М.И.М. на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

ИЗМЕНЯ същата присъда в частта, с която на подсъдимия А.Д.Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 една година като НАМАЛЯВА същото на 6 /шест / месеца, при отложено изтърпяване за срок от 3 /три/ години на осн. чл. 66 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	675
Дата:	25 юли 2019 г.
Съдия:	Снежина Колева Георгиева

Дело:	20181100604862
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 октомври 2018 г.

Решение по дело №4862/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта