№ 86
гр. С., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова
като разгледа докладваното от Светослава Костова Търговско дело №
20212200900083 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Агрофорест консултинг” ООД срещу
Югоизточно Държавно предприятие, в която се твърди, че на 01.03.2010г.
между страните е сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в
дивечовъден участък „Д.” в териториалния обхват на дейност на ДГС - Ц..
Договорът е със срок на действие 15г. Твърди се, че след подписване на
договора дружеството е работило активно и е доказало, че ловните територии
следва да се използват за дългосрочни и сериозни инвестиции, с цел
реализиране комплексно ловноустройство и трайно стопанисване и ползване
на устойчиви дивечови запаси, отглеждани на популационен принцип.
Съобразно одобрената бизнес програма е бил постигнат оптималния размер
на 42 броя диви свине за 2018г. За периода от подписване на договора до сега
дружеството е инвестирало над 85 000 лева за изграждане на множество
ловностопански съоръжения, специализирана фуражна база за дивеча, като се
е създало едно добре организирано и работещо ловно стопанство. Едно от
задълженията на ищеца е ежегодно в срок до 30.04. да заплаща годишна
вноска за стопанисване на дивеча в определен в договора размер. Този размер
е бил определен съгласно Методика за определяне на началната годишна
вноска за стопанисване на дивеча. Съобразно чл.9 от Договора изпълнителят
е внесъл и банкова гаранция за изпълнение в размер на три начални годишни
вноски, а именно сумата от 64 210,53 лева.
Сочи се, че от началото на 2018г. на териториите на РБългария се
наблюдава масово заразяване на животните – епидемия от Африканска чума
по свинете /АСЧ/. За предотвратяване на разпространението й със заповеди,
инструкции и указания на МЗХГ са били въведени строги мерки и наложени
изисквания за драстично намаляване на популацията на територията на цялата
страна, касаеща всички ловци и стопани на дивечови участъци. Изпълнявайки
1
тези задължителни мерки и масовото измиране на заразените животни броят
им в дивечовъдния участък „Д.” от 42 броя за 2018г. е сведен на 13 броя за
2020г., а за 2021г. е определен брой от 8 животни. Заедно с този проблем се
изтъква и факта, че на 13.03.2020г. в България е въведено извънредно
положение продължило до 13.05.2020г., а в настоящия момент все още е
налице извънредна епидемична обстановка. Единствените приходи на ищеца
са приходите от ловен туризъм предимно от чуждестранни граждани, които
от средата на 2019г. поради африканска чума по свинете и предприетите
задължителни мерки е бил драстично намален, а в началото на 2020г. на
практика напълно преустановен. Липсата на финансови постъпления в
дружеството е довело до изключителна трудност за изпълнение на
ангажимента за плащане на годишната вноска.
При така описаната фактическа обстановка се твърди, че е налице
хипотезата на чл.307 от ТЗ, тъй като са налице трайно променени
икономически условия, настъпили след подписване на договора. Проблемът с
АЧС продължава вече трета година, без да бъде овладян, както и пандемията
от Ковид - 19, което заплашва с още по-голяма неяснота и продължителност.
Тези изменения не са причинени от страните по договора, нито са били
предвидими или очаквани при подписването му. Предвид гореизложеното от
съда се иска да постанови изменение на чл.5 т.1 от процесния договор по
отношение на дължимите годишни вноски за 2021г., 2022г., 2023г., 2024г.,
2025г., както и изменение на чл.9 от договора относно намаляване размера на
определената банкова гаранция.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се оспорват
твърденията, че броят на животните в стопанисвания от ищеца дивечовъден
участък е намален в резултат на измирането им от АЧС или в резултат на
изпълнение на мерки и изисквания за ограничаването на АЧС. Оспорва се
твърдението, че в резултат именно на АЧС и пандемията от Ковид 19 е
спаднал обема на ловния туризъм. Категорично се оспорват твърденията, че
ищцовото дружество е изпълнявало коректно и в пълен обем задълженията си
по договора от 01.03.2010г и предвидената към него бизнес програма.
Оспорва се твърдението, че ищецът е инвестирал посочената в ИМ сума
включително и за изграждане на биотехнически съоръжения. Оспорва се
твърдението, че е била достигната и поддържана оптимална бройка диви
свине, както и твърдението, че този дивеч е бил основен в дивечовъдния
участък. Посочва се, че съгласно утвърдения ловоустройствен проект от
2016г. за главен дивеч на свобода в област Странджа е определен
благородния елен. На следващо място като съпътстващ вид е определена
сърната, чак на последно място - дивата свиня. Идентично е определянето с
ловоустройствения проект от 2006г. Твърди се, че за срока на действие на
договора ищеца в качеството му на изпълнител не е провел нито един лов на
основния дивеч, не е извършен отстрел на нито едно животно. Твърди се, че
за срока на действие на договора ищецът не е провел нито един
индивидуален лов на дива свиня. През време на действие на договора вече
повече от 10 години при проведен групов лов на диви свине са отстреляни
2
само 8 животни, като са единични разрешителните за такъв вид лов през
годините. Сочи се, че през време на действие на договора преобладаващ в
стопанисвания от ищеца участък е груповият и индивидуалния лов на бекас.
Твърди се, че не е налице съществена промяна на икономическите условия в
страната и липсва наличието на стопанска непоносимост, представляваща
основание за промяна на договора чрез намеса на съда. Твърди се, че ищецът
не е изправна страна по договора тъй като не е изпълнил в пълен обем и
качество задълженията си да заплаща годишната вноска за стопанисване на
дивеча, както и да извършва ловно стопански мероприятия и да осъществява
ловно стопанска дейност. Предвид гореизложеното от съда се иска да
отхвърли, като неоснователна и недоказана исковата претенция на ищцовото
дружество, като се присъдят сторените деловодни разноски.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представя
подробни писмени бележки.
В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и присъждане на деловодни разноски. Представя подробни
възражения и аргументи в писмена защита.
От фактическа страна се установява следното :
На 01.03.2010г. Държавно горско стопанство „Ц.“, в качеството му на
възложител, сключило с ищеца, в качеството му на изпълнител, Договор №
04/01.03.2010г. по реда на чл. 36л, ал.1 ЗЛОД изменен с Анекс от 23.04.2012г.
След прекратяване на възложителя ДГС Ц. е заместено в правоотношението
от своя правоприемник „Югоизточно държавно предприятие“ ДП.
Чрез клаузата на чл.1 от договора възложителят ДГС Ц. възложил, а
ищецът, в качеството му на изпълнител на договора, се задължил да извършва
стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък „Д.“, попадащ на
територията на ДГС Ц..
В раздел ІV от договора страните са уредили правата и задълженията
на изпълнителя при изпълнение на договора, включително да заплаща
годишна вноска за стопанисване на дивеча, да внесе гаранция за изпълнение
на договора, както и да извършва ловностопанска дейност и ловностопански
мероприятие в дивечовъдния участък.
Чрез клаузите на чл.6 от договора страните приели, че предложенията,
с които изпълнителят е спечелил конкурса за сключване на договора, стават
неразделна част от раздел ІV на договора, регламентиращ правата и
задълженията на изпълнителя. Разпоредбата изрично препраща към бизнес
програмата, съдържаща описание на инвестициите в дивечовъдния участък по
вид, стойност и по години, които изпълнителят се задължава да извърши през
периода на действие на договора за стопанисване на дивеча.
Съгласно представения Протокол от 24.08.2017г. за извършена проверка
по чл.36н, ал.4 от ЗЛОД /л.108-1110/ за първите две години липсват данни за
изпълнението на бизнес програмата. За периода от 2019г. – 2016г. при план с
3
натрупване 117 300лева изпълнението е 60 700лева или средно 51.7%.
Съгласувани са извършените ловностопански мероприятия и построените
биотехнически съоръжения с ДГС и са съобразени с изискванията на ЛСП на
ДГС. Дадени са препоръки да бъдат изградени планираните в бизнес
програмата биотехнически съоръжения, както и задължително достигане и
поддържане на допустимите запаси дивеч. Не са представени доказателства за
изпълнение на бизнес програмата в следващите години, обхващи процесния
период.назначената по делото ССчЕ дава информация за приходите от лов и
ловни услуги по години, като посочва, че по отношение лова на дивя свиня в
счетоводството на „Агро форест консуртинг“ ООД няма създадена партида
/аналитичност/ „лов на дива свиня“ и приходите от този лов не могат да бъдат
установени.
Представеният от ищеца с исковата молба Сертификат за Форсмажор №
077/05.06.2020г. издаден от Българска търговско промишлена палата е
оспорен от ответника, по отношение на неговото съдържание. По делото е
назначена Ловно – Стопанска експертиза която установява, според данните за
таксацията на ГП ДСГ Ц. запаса по години и видове дивеч както следва :
За 2012г. : Благороден елен – 11 броя, сърна – 60 броя, а дива свиня –
37 броя;
За 2017г. : Благороден елен – 21 броя; Сърна – 71 броя и дива свиня –
40 броя;
За 2018г. : Благороден елен – 21 броя; сърна – 73 броя, а за дива свиня
– 42 броя;
За 2019г. : Благороден елен – 21 броя; сърна – 71 броя, а за дива свиня
– 40 броя;
За 2020г. : Благороден елен – 21г., сърна – 73 броя , а за дива свиня –
13 броя;
За 2021г.: Благороден елен – 22 броя, сърна 73 броя, а за дива свиня – 8
броя.
Места за свадбуване на основния вид дивеч – благороден елен на
територията на ДДУ „Д.“ не са регистрирани в съответвествие с нормативната
уредба. На територията на ДУ „Д.“, според изнесените данни на ЛСП ДГС Ц.
и установените правила на ОЛТ, няма условия за гарантиран отсрел на
трофейни екземляри от благороден елен.
Глиганите достигат своята трофейна зрялост към 7 годишнна възраст.
През следващите 2-3 години мощността на трофея може да се увеличи още.
Горния анализ по години сочи намаляване през 2020г. и 2021г. броя на
отглежданите диви свине на територията ДДУ - Д..На основание заповед №
РД 48-44/10.07.2019г. на МЗГХ следва да бъде редуцирана популацията на
дива свиня до достигане на приемливи нива от 0.3-0.5 бр./100ха. В
конкретния случай и съобразно площта на ДУ „Д.“ – 2612.7 хектара, запаса
трябва да бъде сведен от 8-13 броя. Няма информация обаче, за предприети
по вид конкретни действия за редуциране запаса на дива свиня, вследствие на
човешна намеса. Същевременно направените разходи за ловностопански
4
съоръжения/дивечови ниви, чакала, хранилки за едър дивеч/, особено за дива
свиня са в размер на по 2000лева на година за период от 2012г. до 2021г. или
общо за 10 години в размер на 20 000лева.
Главния вид дивеч за ДДУ „Д.“ находящо се в ТП ДГС Ц. е определен на
база нормативната уредба и на това основание е изготвена и Методиката
одобрена със заповед № 2701 от 2012г. на МЗХ за определяне на началната
вноска за годишна такса за стопанисване на дивеча.
Съгласно Протокол от 25.09.2015г. в ТП ДГС „Ц.“ на комисията по
ловно стопанство, назначена със заповед № РД 16-347/16.09.2015г. на РДГ –
Бургас за съгласуване на ловностопанските дейности и обсъждане на
извършените теренно – проучвателни работи за изработване на новия
ловностопански план на ТП „ДГС Ц.“, за главен дивеч се определя
Благороден елен, със съпътстващ вид – сърна, дива свиня, заек.
От 2010г. година, първа година от договора, до 2016г. местообитанието
на дивата свиня е ІІ – ри бонитет с допустим запас 33 /тридесет и три/броя. От
2017г. с новия Ловностопански план на ТП ДГС Ц., бонитета е променен на І
– ви, с допустим запас от 56 броя. Допустимият запас представлява, такава
численост на дивеча, при която не се нанасят значителни вреди върху
селскостопанските култури и горските насаждения. При по – високия бонитет
има по – добра хранителна база, по – подходящи местообитания и по –
благоприятни условия за живот, размножаване, прехрана. За това, планът за
ползване е задължителен, с цел поддържане на популацията на съответния
вид дивеч в рамките на допустимия запас. Според справка от ТП ДГС Ц. до
2021г. не е изпълняван утвърдения план за ползване на дивата свиня.
Няма информация за предприети дейности за редуциране на запаса на
дива свиня, съгласно указанията на МЗХГ – утвърдени със заповед № РД –
48-44/10.07.2019г. на МЗХГ.
С цитираната в исковата молба заповед № РД – 48-63/25.07.2018г. на
МЗХГ се забранява груповия лов на дива свиня на територията на цялата
страна. Но със заповед № РД 48-77/26.09.2018г. на МЗХГ, съгласно т.1 се
забранява груповия лов на дива свиня само в определени райони от Северна
България, а съгласно и т.3 в останалите ловни райони ловът се извършва без
ограничения., като се отменя заповед № РД 48-63/25.07.2018г. на МЗХГ.
Следователно, за Южна България, където попада и стопанисвания от ищеца
дивечовъден участък, груповия лов на дива свиня не е преустановяван през
периода на ловния сезон 2018г. – 2019г.
В периода 2018г. - 2020г. в стопанисвания от ищеца дивечовъден
участък е провеждан с издадени разрешителни групов лов на дива свиня общо
осем пъти. За периода от 2015г. до 2017г. е провеждан с издадени
разрешителни групов лов на дива свиня общо 10 пъти. Не е налице
съществена промяна чрез намаляване броя на организирания групов лов
на дива свиня през процесния период в съпоставка с предходния
тригодишен период.
Индивидуалният лов на дива свиня се провежда с трофеен отстрел и е
разрешен целогодишно, същият не е бил обект на ограничителни мерки. Няма
5
данни за издадени разрешителни за индивидуален лов, считано от сключване
на договора до настоящия момент. Именно индивидуалния отсрел е начина
по който следва да се редуцира популацията при изпълнение на
ограничителните мерки за разпространение на АФС. При липса на отстрел, а
наличие на животни /дива свиня/ би трябвало броя на популацията да се
увеличава следващата година с геометрична прогресия. В случая обаче няма
ползване, а няма и увеличение на животните, което говори за миграция на
животните през ловния период в съседни ловни стопанства.
От предоставените данни от ЮИДП гр.С., няма информация за
намерени и отчетени мъртви диви свине от оторизираните органи, няма
регистриран случай на болно животно от Африканска чума по свинете.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи :
Предявената искова претенция с правно основание чл. 307 от ТЗ е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 307 от ТЗ има предвид случаите, когато след
сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими
обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението, но
самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие с
добросъвестността състояние за длъжника. Има се предвид съществено
изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен
договорът и при която всяка една от страните е формирала волята си,
преценявайки интереса си да се обвърже и условията, при които да го стори.
Ако настъпилите обстоятелства обективно не правят изпълнението
невъзможно, но водят до несправедлив и социално неоправдан резултат,
страната, която би се оказала ощетена при изпълнение, има право да поиска
изменение или прекратяване на договора чрез иска по чл. 307 ТЗ.
С нормата на чл. 307 от ТЗ е предвидена възможност съдът да измени
или прекрати изцяло или отчасти съответния договор, ако след сключването
му са настъпили такива непредвидими и непреодолими обстоятелства, които
макар и да не правят обективно невъзможно изпълнението на поетото
задължение, то само по себе си запазването на същото се явява несправедливо
и в противоречие с добрите нрави, като поставят длъжника в неравностойно
спрямо кредитора и дължимата от последния престация положение. За да е
налице стопанска непоносимост, следва да е настъпило особено съществено
изменение на икономическата конюнктура спрямо съществувалата такава при
възникването на задължението, при която изпълнението обективно би довело
до несправедлив и социално неоправдан резултат за една от страните и
запазването на съществуващата облигационна връзка би довело до
неправомерно и в разрез със справедливостта ощетяване на страната.
За да се приложи институтът на стопанската непоносимост,
променените условия не само следва да са обективно настъпили, но и трябва
да нарушават съществено съотвествието между стойността на престацията на
6
длъжника и насрещната контрапрестация по процесния договор. Следва да
бъде доказано, че наравновесието между престациите е закономерна и
адекватна последица от настъпилата промяна в обстоятелствата след
сключване на договора.
Дивечовъдния участък, в който се възлага стопанисване и ползване на
дивеча, не представлява ловно стопанство, а ловно – стопански район, с
географски релеф като водещ показател за определянето му е вида на дивеча,
съобразно утвърдения лесоустройствен проект – благороден елен, сърна и на
последно място – дива свиня.Съгласно тези показатели на местообитанията се
определя и годишната вноска за стопанисване, която се дължи от лицето,
което стопанисва и ползва дивеча, с оглед на обстоятелството, че дивеча е
частна държавна собственост /чл.2, ал.1 ЗЛОД/. Тази вноска не представлява
по същността си наемна или покупна цена, а служи като обезпечителна и
гарантираща мярка, че дивечът – като особен държавен ресурс, ще бъде
ползван правилно и законосъобразно. Следователно дивечът не е обект, не е
стока, чиято собственост се прехвърля при сключване на договора по чл.36
ЗЛОД, нито пък ползването му е търговска дейност, от която следва да се
реализира печалба.
Броят на разрешителните за лов не е релевантен при определяне на
годишната вноска за лицата, сключили договор по чл.36л ЗЛОД, чиято
годишна вноска се определя съгласно чл.65д ал.2 ППЗЛОД, както следва :
началната годишна вноска за стопанисване на дивеча в дивечовъдния участък
се определя в размер, равен на предложения от юридическото лице в
конкурсната процедура; за всяка следваща година от действието на договора
размерът на годишната вноска се индексира с общия индекс на
потребителските цени, определен от НСИ. От друга страна по делото се
установи, че не е налице съществена промяна чрез намаляване броя на
организирания групов лов на дива свиня през процесния период в съпоставка
с предходния тригодишен период. Индивидуалния лов не е бил ограничаван.
Няма информация за предприети конкретни дейности за редуциране на запаса
на дива свиня, съгласно указанията на МЗХГ – утвърдени със заповед № РД –
48-44/10.07.2019г. на МЗХГ.
Следва да се отбележи още, че въведеното в страната извънредно
положение в периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не съвпада с активния сезон
за групов лов на дива свиня, определен съгласно чл.54, ал.1 ЗЛОД.
На следващо място, заразата от АЧС засяга един вид животно – дива
свиня, който за процесния ДУ съвсем не е единствен, нещо повече – съгласно
утвърдения лесоустройствен проект дивата свиня е на последно място като
обект на развъдна дейност в ловния район. Приоритетни видове според
изработения ловоустройствен проект са благородния елен и сърната, които не
са засегнати от заразното заболяване /АЧС/ и за тях ловните дейности не са
преустановени нито за ден. Ето защо съдът приема за неоснователно искането
на ищеца за изменение на процесния договор, така че да бъде освободен от
заплащане на пълния размер на годишната вноска за 2021г. и 2022г. и
намален размера на гаранцията с 2/3.
7
Съгласно разпоредбата на чл.307 от ТЗ само изправния длъжник може
да иска изменение на договора от съда и доколкото не следва сам да е
допринесъл за нарушаване еквивалентността на престациите. Ищецът, в
качеството му на изпълнител, не е изпълнил в пълен обем задължението си,
обект на престацията по договора от 01.03.2010г. - да ползва дивеча съгласно
утвърдения план за ползването му за ловностопанския район и да
осъществява ловностопанска дейност в участъка чрез предвидените в бизнес
програмата мероприятия – оптимизиране състоянието на наличните дивечови
запаси, формиране и поддържане на оптимални полови и възрастови
структури. Назначената по делото ЛСЕ установява, че в ДУ не е извършван
индивидуален лов, който представлява подборен отсрел – вид развъдно
мероприятие. Този подборен отсрел е основно ловно – стопанско
мероприятие, което в зависимост от целите може да бъде санитарен,
селекционен и трофеен.Следователно, индивидуалното ловуване, съответно
подборния отстрел е средство за постигане на поставените развъдни
резултати и има пряко и непосредствено значение в поддържане на
екологичното равновесие, каквито са и целите на ЗЛОД. Следователно
ищецът не е положил дължимата грижа за селекция, за поддържане на
дивечовите запаси на дива свиня по възраст, пол и трофейни качества.
Ищецът не е провел пълно и главно доказване във връзка с
твърдението си за изпълнение на представената при сключване на договора
бизнес програма. Недоказано остана твърдението на ищеца за извършени
инвестиции във вида и обема, съгласно постигнатите между страните
договорености - изграждане на биотехнически съоръжения в дивечовъдния
участък за стопанисване на дивеча, което задължение е вменено на ищеца
съгласно чл.37, ал.1, т.3 ЗЛОД, подобряването на съществуващите такива,
изграждането и поддържането на минималния нормативно установен брой
съоръжения за подхранване на дивеча, съгласно чл.51 ППЗЛОД /хранилища
за дива свиня/, които са елемент от престацията на изпълнителя. Ищецът не е
положил необходимите усилия за обезпечаване на изискуемите планирани
годишни ловни мероприятия, за увеличаване на дивечовите запаси, за
запазване на дивечовото разнообразие и за съхраняване на генетичния фонд.
Натрупването на множество неизпълнени задължения по договора от
неизправния изпълнител - ищец е причина той да не може да реализира
очакваната печалба по договора.
Искането за намаляване на гаранцията за изпълнение на договора е
неоснователно, същото не е съобразено с нейната обезпечителна и
гаранционна функция относно целената защита на възложителя от евентуално
неизпълнение на договора при това тя се определя за целия срок на договора.
По своята същност гаранцията за изпълнение на договора представлява
предварително определено отнапред по основание, съдържание и обем,
обезщетение за неизпълнение на валидно поето договорно задължение, за
което длъжникът отговаря. Гаранцията за изпълнение на договора за
стопанисване и ползване на дивеча е определена именно в размер по
императивната разпоредба на чл.36, ал.1 от ЗЛОД предвид обстоятелството,
че обект на този договор е държавна собственост и поради обстоятелството,
8
че на държавните предприятия, в качеството им на възложители по такива
договори се предоставя по – висок интензитет на защита, предвид
представляваните от тях държавни интереси.
Предвид гореизложеното се налага извода, че не са налице условията на
стопанска непоносимост, съгласно разпоредбата на чл.307 от ТЗ, налагащи
изменение на сключения на 01.03.2010г. между страните Договор №
4/01.03.2010г. за стопанисване и ползване на дивеча в ДУ „Д.“.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК
сторените от ищеца деловодни разноски следва да останат в негова тежест.
На ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за които същия
е представил списък по чл. 80 от ГПК. В с.з. процесуалния представител на
ищеца е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение. Възражението е основателно и следва да бъде уважено, като
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в удвоен минимален
размер по НМАВ – 4 900 лева /съобразно фактическата и правна сложност на
делото/, както и 516 лева – заплатено възнаграждение на вещи лица по
кредитираните експертни заключения.
Мотивиран от горното, С.ски окръжен съд, в настоящия съдебен
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от „АГРОФОРЕСТ
КОНСУЛТИНГ“ ООД с ЕИК ********** със съдебен адрес гр.С.,
бул.“Патриарх Евтимий“ № 31, ет.1 срещу ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ с ЕИК *************** със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“О.“ № 15А за изменение на чл.5.1 и и чл.9 от сключения на
01.03.2010г. Договор за стопанисване и ползване на дивеча в ДУ „Д.“ в
териториалния обхват на дейност на ДГС „Ц.“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „АГРОФОРЕСТ КОНСУЛТИНГ“ ООД с ЕИК **********
със съдебен адрес гр.С., бул.“Патриарх Евтимий“ № 31, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ
на ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ с ЕИК ***************
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“О.“ № 15А сумата в размер на
5 416 лева - деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
9