№ 37254
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110114852 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС от *** **********, с
адрес **** против „***, с адрес *** чрез управителя *** с искане за осъждане
на ответника да извърши действия, тъй които при сега съществуващото
положение, пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост като
ответникът бъде осъден да премахне част от незаконната си сграда, попадаща
в имота на ищцата.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт № 166, том
3, рег. № 8643, дело 515 от 23.10.2007 г. на нотариус *** ищцата е собственик
на поземлен имот с пл. № 2659 по плана на **** с площ от 874 кв.м., с
идентификатор 68134.4356.406, попълнен в кадастралната карта на
регулационния план на ****. Посочва се, че към нотариалния акт е приложена
скица № АГ 94-402 от 10.04.2007 г. на *** от която било видно, че във
възстановения на ищцата имот, попада и част от масивно строителство, в
забележка било посочено, че „м. с. в ПИ 2659 е собственост на други лица и са
с временен статут“. На 13.08.2008 г., *** издала удостоверение, че в имота на
ищцата не били налице други реституционни претенции по реда на ЗСПЗЗ или
по закони за възстановяване на собствеността върху имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ
и др. Със Заповед № РД-57-210/03.08.2007 г., кметът на Столична община,
наредил процесният имот да се отпише от актовите книги за общинска
собственост. В тази заповед като ограничение на ползването било посочено
единствено, че имотът попада върху инженерна инфраструктура, което било
посочено и в удостоверение № ОИ-19-112/15.08.2007 г. на кмета на ***
ищцата изпратила до собственика на постройката ***, нотариална покана, с
която поканила дружеството да отстрани постройката, като се сочи, че
половината от нея попадала в имота на ищцата. От писмо № АГ-94-
271/08.05.2008 г. на район ****, било видно, че след извършена проверка на
място и по документи, се устанивло, че процесната постройка била с временен
устройствен статут, построена по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ. Кметът на
район **** дал предписания на **** да представи документи във връзка с
постройката, но такива не били представени. С постановление за възлагане,
1
собствеността на сграда с идентификатор 68134.4356.398.15, със застроена
площ 145 кв.м., с предназначение – за битови услуги и обозначена като
магазин № 913, била възложена върху ответника. На 18.10.2024 г., ищцата
подала заявление до район **** за снабдяване с информация дали сградата,
попадаща в собствения й имот, е законно построена до 1991 г., като в отговор
било посочено, че сградата е построена през 1977 г., с площ от 145 кв.м.
Общината изрично посочила, че сградата не била с постоянен
градоустройствен статут и не се потвърждавало с действащия ПУП. Предвид
изложеното, на 03.11.2023 г., ищцата отправила покана до ответника и до
наемателя на търговския обект, да се премахне сградата, тъй като същата
създавала пречки на ищцата да упражнява правото си на собственост, а
именно да осъществи инвестиционните си намерения за комплексно
застрояване. В отговор ответникът заявил, че е суперфициарен собственик,
което обстоятелство се отрича от ищцата, която излага подробни съображения,
поддържайки, че сградата е с временен статут. Сочи, че ответникът не е
провел процедура за установяване на траен градоустройствен статут на
постройката, а обстоятелството, че същата е заснета в кадастралната карта е
ирелевантно.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
***, който твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи, че само
компетентни органи могат да издадат заповед за премахване на незаконен
строеж. Счита, че съдът не е компетентен да се произнесе по така заявеното от
ищцата искане. Твърди, че не е ясно дали премахването на процесната част от
сграда, не би повредило останалата част, която е извън предмета на делото. Не
оспорва, че с постановление за възлагане, на ответника е възложена
собствеността на недвижим имот – сграда с идентификатор 68134.4356.398.15
по КККР на гр. София, с площ 145 кв.м., представляваща магазин, както и че
сградата е разположена върху поземлени имоти, сред които и този на ищцата.
Сочи, че преди това, имотът, притежаван от ответника, е бил собственост на
****, което се легитимирало като собственик посредством Акт за държавна
собственост № 03573, издаден на 23.01.2004 г. от зам-областния управител на
област София. В този акт било посочено, че същият се издава на основание чл.
148, ал. 1 от ППЗДС, съгласно който се съставяли актове за държавна
собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и
са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно
имущество. В акта за държавна собственост било посочено, че имотът е бил
включен в капитала на **** на основание Решение № 1/03.06.1994 г. на СГС,
ФО, ф.д. № 1396/1994 г., касаещо преобразуването на държавното
предприятие в еднолично търговско дружество. Съгласно разпореждане №
135/21.12.1993 г. на Министерски съвет, дружеството ****, приело всички
активи и пасиви на *** – София град по баланс към 30.06.1993 г. С
2
последващи решения са вписани промени в наименованието на последното,
като съгласно решение от 2002 г. на СГС, ФО, ф.д. № 1396/1994 г.,
наименованието било променено на *** На следващо място се сочи, че видно
от решение на СОС № 413 от Протокол № 21 от 19.07.2012 ., имотът на
ищцата попадал в УПИ II „за озеленяване в режим на ТГО“, като в решението
се посочвало, че УПИ, предназначените за озеленяване с режим на Тго,
ставали част от зелената система на СО и попадащите в тях имоти на ФЛ и на
ЮЛ подлежали на отчуждаване по реда на ЗОС. Твърди се, че решението на
СОС не е обжалвано и е влязло в сила, което било видно от представено с
исковата молба писмо с изх. № САГ19-ГР00-2075-1/20.09.2019г./10.10.2019 г.
на Главния архитект на СО, НАГ, т.е. имотът – собственост на ищцата
подлежал на отчуждаване, което обстоятелство се потвърждавало и при
извършване на справка в „Регистър за отчуждаване“ на сайта на Столична
община. Поддържа се, че сградата, чиято част се сочи от ищцата, че попада в
собствения й имот, е била изградена през 1977 г., с предназначение за магазин.
Оспорва се тази част от сградата да представлява временна постройка, като се
допълва, че същата е била отразена и нанесена като вече съществуваща и
потвърдена с плана за м. Люлин /втори микрорайон/, одобрен с Протокол №
24 от 30.03.2001 г., решение № 59 на Столичен общински съвет. Извежда, че
без значение било обстоятелството дали формалното разрешаване на
строителството като временно по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), тъй като
категорично се установявало, че изграденото няма временен характер, а
представлявало по същество реализиране на мероприятието, за което е бил
отреден имотът към момента на построяване на сградата и с последващите
планове – за административни и културно-битови нужди и озеленяване, както
и за комплексно обществено обслужване. Фактът, че по отношение на
процесната сграда бил издаден акт за държавна собственост /№
03573/23.01.2004 г./, изключвал възможността същата да е с временен
характер, тъй като съгласно чл. 105 ППЗДС, не се съставят актове за държавна
собственост за обекти, представляващи временни постройки, а и подобно
обстоятелство не било вписано в акта. Позовава се на конструктивно
становище от част „Конструктивна“ към одобрения от главния архитект на
район Люлин от 27.09.2024 г., като извежда, че сградата е трайно прикрепена
към земята и не представлява преместваем обект. Оспорват се приложени от
ищцата документи. Оспорва се сградата, представляваща магазин № 913 да е
незаконен строеж, като се сочи, че от инвестиционен проект за магазина, било
видно, че СО – район **** е одобрила проекта при условията на чл. 145, ал. 5
ЗУТ. Оспорва се ищцата да е станала собственик на имот с идентификатор
68134.4356.406, тъй като констативният нотариален акт, на който се позовава
ищцата, не се ползва с материална доказателствена сила относно правото на
собственост. Оспорва се да са налице пречки за ищцата да ползва имота си,
тъй като дори и един строеж да е незаконен, това не води задължително до
извод, че по този начин е създадена пречка за друго лице да упражнява
пълноценно правото си на собственост. Твърди се, че за ищцата не е налице
3
възможност да реализира собствени инвестиционни намерения като препраща
към изложеното относно предстоящото отчуждаване на имота на ищцата.
Позовава се на чл. 64 ЗС, като сочи, че ищцата е придобила имота със
съществуващо ограничение. Дори и да бъде установено, че процесната част от
сграда е с временен характер, това отново не би било основание за
премахването й, счита ответникът.
С отговора са представени писмени доказателства, които следва да бъдат
допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.
Съдът счита,че се явява необходимо допускането на съдебно-техническа
експертиза като приема,че следва да бъде предоставена възможност на
ищцата да преформулира първи въпрос към съдебно-техническата експертиза
като отчете,че експертиза се допуска при необходимост от специални
знания,но експертизата не би могла да отговори на правен въпрос,поради
което съдът приема,че следва да бъде указано на ищцата чрез пълномощника
й в едноседмичен срок от съобщението да формулира първи въпрос към
съдебно-техническата експертиза. Съдът приема,че следва да бъде указано на
всяка от страните да внесе депозит за експертиза в размер на по 350 лева в
едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение,за което да
бъдат представени вносни бележки.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК
ищцата следва да проведе доказване, че е собственик на недвижим имот, че
чрез свои действия или бездействия ответникът пречи на упражняване
правото на собственост на ищцата. В тежест на ответника е възложено
доказването, че са налице обстоятелства, изключващи отговорността му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със
задачи, както са посочени в обстоятелствената част на определението, при
депозит от 700 ( седемстотин ) лева – по 350 лева,вносими от всяка от
страните в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение,за
което да бъдат представени вносни бележки.
Делото да се докладва след представяне на доказателства за внесени
депозити за определяне на вещо лице.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.11. .2025 г., от 10,00 часа, за която дата и час страните да бъдат
призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на ищцата – и от
4
писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5