№ 885
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100508235 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8235/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „С.Е.Т.“ ЕООД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №892 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.№28144/21
г на СРС , 49-ти състав , в частта , с което на основание чл.216 ал.1 т.4 ДОПК е обявен за
недействителен по отношение на Държавата чрез публичен изпълнител при ТД на НАП
София ; сключен между „С.Е. БГ“ ООД ЕИК **** гр.София и въззивника договор за
продажба на МПС от 21.05.2019 г с предмет : специален автомобил „Мерцедес“ 2548 Л ,
А.**** с рег.№СВ **** АА рама №WDB9502031K460313 и специален автомобил
„Мерцедес“ 1617 , 1986 с рег.№**** , рама WDB61701915270448 ; и въззивникът е осъден да
заплати на СРС 40 лева държавна такса .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Към датата на продажба
на МПС /21.05.2019 г/ не са били установени публични задължения и продавачът не е бил
уведомен за наличието им . Обжалването на наказателните постановления не е индиция за
уведомяване за задълженията . Представените наказателни постановляния не са били влезли
в сила към 21.05.2019 г . Въззивникът не е бил длъжник за публични държавни вземания ,
полученото по продажбата е приблизително равно на продаденото , няма намерение за
увреждане на фиска , няма сделка между свързани лица . Продадените МПС са били стари и
амортизирани , поради което са продадени на ниска цена .
Въззиваемата страна Държавата чрез публичен изпълнител при ТД на НАП София и „С.Е.
1
БГ“ ООД ЕИК **** гр.София не са подали писмени отговори на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на
27.02.2023 г и е обжалвано в срок на 10.03.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че с договор за покупко продажба от 21.05.2019 г „С.Е. БГ“
ООД ЕИК **** гр.София продало на въззивника „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК **** гр.София
специален автомобил „Мерцедес“ 2548 Л , А.**** с рег.№СВ **** АА рама
№WDB9502031K460313 и специален автомобил „Мерцедес“ 1617 , 1986 с рег.№**** , рама
WDB61701915270448 за сумата от общо 2000 лева .
Според представено удостоверение за родствени връзки управителят на „С.Е. БГ“ ООД ЕИК
**** гр.София Е.Л. е майка на управителя на купувача „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК ****
гр.София С.Л. .
Според СРС към датата на продажбата на МПС продавачът „С.Е. БГ“ ООД е имал следните
публични задължения към държавата :
-по наказателно постановление №F303860 от 04.09.2017 г за 50 000 лева имуществена
санкция , потвърдено с окончателно решение от 05.12.2018 г по адм.дело №8487/18 г на
АССГ , 12 касац.състав ;
-по наказателно постановление №388156-F401920 от 18.12.2018 г на ТД на НАП София
имуществена санкция от 500 лева , потвърдена с влязло в сила на 26.03.2019 г решение от
26.02.2019 г по н.ах.д.№1698/19 г на СРС , НО , 5 състав ;
-по наказателно постановление №390430-F401935 от 18.12.2018 г на ТД на НАП София
имуществена санкция от 500 лева , потвърдена с влязло в сила на 09.05.2019 г решение от
16.04.2019 г по н.а.х.д.№1693/19 г на СРС , НО , 96 състав .
Според СРС след като наказателните постановления са обжалвани , то длъжникът „С.Е. БГ“
ООД е бил запознат с тях . Налице е намерение за увреждане , защото :
-продавачът е подал декларация с невярно съдърание по чл.264 ал.2 ДОПК ;
2
-управителите на продавача и купувача са майка и син Л. ;
-даденото значително надхвърля полученото – дори да се кредитира допълнителната САТЕ ,
а не основната САТЕ , МПС са продадени на цена 10 /десет/ пъти по-малка от пазарната
– което е и самостоятелно основание за недействителност по чл.214 ал.1 т.2 ДОПК .
Решението на СРС е правилно , като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд
при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Съгласно чл.216 ал.1 ДОПК /в редакцията действаща към датата на продажба на МПС
/21.05.2019 г/ недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия , ако в резултат на ревизията са установени публични задължения ;
изброени в нормата сделки и действия .
В случая ищецът твърди множество публични вземания на ответника . По убедителен начин
- с представени изброени по-горе влезли в сила съдебни решения - са доказани публични
задължения за имуществени санкции на продавача по влезли в сила преди продажбата
наказателни постановления на стойност 51 000 лева . Не се твърди по делото и няма данни
тези публични задължения да са погасени .
Безспорно влезлите в сила наказателни постановления установяват публични задължения на
продавача на МПС /чл.162 ал.2 т.7 ДОПК/ . Алтернативната хипотеза относно връчване на
заповед за възлагане на ревизия в случая не е налице , защото не става въпрос за публични
задължения установени след данъчна ревизия по ДОПК , а за имуществена санкция
наложена по реда на ЗАНН . Имуществените санкции по влезли в сила наказателни
постановления подлежат на принудително изпълнение по чл.209 ал.2 т.5 ДОПК .
Относно имуществените санкции по ЗАНН чл.216 ал.1 ДОПК не предвижда задължение за
уведомяване извън правилата по ЗАНН , като следва да се отбележи , че продавачът е
упражнил процесуалните си права и е обжалвал – макар и неуспешно – наказателните
постановления .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че е налице хипотезата на чл.216 ал.1
т.4 ДОПК – извършената продажба е извършена с намерение да се увредят публичните
взискатели. Както е посочено в решение №27 от 28.02.2013 г по т.д.№410/12 г на ВКС, II ТО
намерението за увреждане най-често подлежи на доказване от ищеца чрез косвени
доказателства , а съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички установени по
делото обстоятелства .
В случая правилно СРС е взел предвид данните , че при продажбата на 21.05.2019
продавачът е подал декларация с невярно съдърание по чл.264 ал.2 ДОПК за липса на
публични задължения , при положение , че е бил наясно или е могъл да бъде наясно ако
положи необходимата грижа , че има дължима имуществена санкция от 50 000 лева ,
потвърдена с окончателно решение от 05.12.2018 г по адм.дело №8487/18 г на АССГ , 12
касац.състав . Продавачът е имал и други публични задължения , но вместо да изпълни
същите е продал единствените си ценни активи на цена 10 пъти по-ниска цена от
3
пазарната .
При подобни обстоятелства и като се има предвид , че управителите на продавача и
купувача са майка и син единственото логично обяснение за подобна нелогична продажба
е намерение за увреждане на фиска , още повече , че продавачът не проявява интерес да
погаси публичните си задължения , а след продажбата е продължил да увеличава
задълженията си . По делото пред СРС и пред СГС продавачът не се явява и няма данни
въобще да извършва търговска дейност .
САТЕ и допълнителната САТЕ опровергават твърденията на въззивника , че МПС са били
напълно негодни и с много ниска цена . От заключенията се установява , че МПС имат
немалка стойност , в движение са и са ремонтирани . Отделно , същите са големи по тонаж и
габарити специални автомобили и е твърде вероятно дори при бракуване и за скрап да имат
много по-висока обща стойност от 2000 лева /дори лек автомобил за скап струва поне 250 –
300 лева , а в процесните специални автомобили със сигурност има много повече черни и
цветни метали / . Възможно е и разкомплектоване на автомобилите и продажбата им на
части , като дори само частта-резервоар при напълно нефункциониращ двигател би могла да
се ползва , например, като резервоар за вода . Това обаче са само хипотези , защото в случая
автомобилите са в движение и очевидно са представлявали ценност за продавача и купувача
, и именно по тази причина е била сключена процесната продажба с намерение да се увреди
фиска .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №892 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.№28144/21 г на СРС ,
49-ти състав , в частта , с което на основание чл.216 ал.1 т.4 ДОПК е обявен за
недействителен по отношение на Държавата чрез публичен изпълнител при ТД на НАП
София ; сключен между „С.Е. БГ“ ООД ЕИК **** гр.София и „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК **** от
гр.София договор за продажба на МПС от 21.05.2019 г с предмет : специален автомобил
„Мерцедес“ 2548 Л , А.**** с рег.№СВ **** АА рама №WDB9502031K460313 и специален
автомобил „Мерцедес“ 1617 , 1986 с рег.№**** , рама WDB61701915270448 ; и въззивникът
е осъден да заплати на СРС 40 лева държавна такса .
ОСЪЖДА „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на Национална агенция за
приходите , ТД –гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5