Определение по дело №116/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ю. Д. Д. и Ф. М. Д. против решение № 1020/23.3.2011 г. постаоневоно по гр.д. № 468 по описа за 2009 г. на РС-Г. Д..

Сочи се във въззивната жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при необоснован анализ на събраните по делото доказателства, като са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице, без същото да бъде съпоставено с останалия, събран по делото доказателствен материал. В тази насока се твърди, че липсва анализ на събраните доказателства, което се навежда като съществено процесуално нарушение на задължението на съда, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Излагат се подробни съображения за допуснатите от съда процесуални нарушения при изготвянето на доклада относно обсъждането на писмените доказателства и непроизнасянето по производство по чл. 193 ГПК. Излагат се съображения от жалбоподателите досежно фактическата обстановка, която според тях се установява от събраните по делото доказателства. Твърди се, че предявеният иск по чл. 109, ал. 1 ЗС е основателен. Излага се становище, че ако се приеме тезата на съда, че процесният гараж е изграден на границата между двата поземлени имота, то същото действие на незаконно строителство също е нарушаване правото на собственост, от което следва, че искът следва да бъде уважен дори при възприетата от съда теза. Ето защо се иска, атакуваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи предявеният иск.

Ответниците по жалбата я оспорват. Сочат, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен.

Жалбата е допустима и частично основателна, предвид следното:

РС е отхвърлил като неоснователен предявения иск от Ю. и Ф. Д. против Ш. К., за премахването незаконния строеж, с който е заел площ от 20 кв.м. в източната страна на имота, собственост на ищците, а именно от УПИ –парцел ХІХ, имот пл. № 11 от кв. 77 по сега действащия план на с. Б.; да възстанови оградата между двата съседни парцела с УПИ ХVІІІ и да не извършва за в бъдеще нарушението.

Видно е, че Ю. и Ф. Д. са собственици на УПИ ХІХ, имот пл. № 11 от кв. 77 на основание сключен на 20.12.2006 г. договор за покупко продажба с община Г. Д.. Върху имота въз основа на отстъпеното им право на строеж със заповед № 486/9.12.1986 г. върху упи ХVІІІ са построили двуетажна къща, а на основание договор за отстъпено право на строеж от 19.1.1987 г. впоследствие са построили и гараж. За идентичността на имената, посочени в цитираните документи с тези на ищците се представят 2 бр. удостоверения за идентичност на лице /за двамата ищци/ с различни имена, изд. от община Г.Д. нас. място Б.. От заключението на експерта се установява, идентичността на УПИ ХVІІІ по плана от 1986 г. с УПИ ХІХ по плана от 1992 г. и на УПИ ХVІІ /1986 г./ с УПИ ХVІІІ /1992 г./ Експерът посочва, че с действащия ЗРП на с. Б. от 1992 г. страничните регулацинни линии на парцели ІІ, ХІХ, ХVІІІ, ХVІІ и ХVІ, измежду които и този на ищците и на съседния ХVІІІ - в срв. с предходния план от 1986 г. са изместени на изток, което е онагледено в приложената към заключението скица. От констатациите му се установява, че гаражът на ответника е построен на границата между двата имота според плана от 1986 г., а според плана от 1992 г. очевидно не е спазена граничната линия, а се явява, че е застроен навътре в имота на ищците. Експерът сочи, че по сега действащия план има трасировъчен карнет за всеки един от имотите; на място границите са от стария план от 1986 г., който план е приложен на място. От издаденото писмо от община Г. Д. изх. І 24-00-131/13.4.201 г. е видно, че дворищно регулационния план спрямо упи ХІХ и ХVІІІ от кв. 77 е приложен.

Предявен е иск по чл. 109 от ЗС за постановяване от съда спрямо ответника да прекрати нарушението като премахне незаконния строеж, с който е заел от изток част от собствения на ищците упи ХІХ; да възстанови оградата между двата съседни парцела – ограда от мрежа на дървени колове, поставена по регулационната линия и се осъди да не извършва в бъдеще нарушението. Искът предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост , което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според неговото предназначение. За основателността на предявения неготорен иск следва да са налице кумулативно дадените в закона предпостваки – ищецът да е собственик на имота, предмет на защита, а ответникът да е извършил неоснователни и противоправни действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на собствения си имот. Безспорно е, че ищецът е собственик на УПИ ХІХ, по сега действащия план от 1992 г. Грешката в кадастралната основа /за която сочи експерта/ при изготвяне на ПУП-овете, която да е от значение за правото на собственост върху застроената част на УПИ ХІХ от гаража, заключена между регулационните му линии по действащия и предходен план - не се навежда от ответната страна. Само защото експертът е констатирал несъвпадане на регулационните линни по плана от 1992 г. с тези по плана от 1986 г., които следва да са имотни за последващия, според окръжният съд не означава грешка, която следва да се съобрази в настоящото производство. При твърдение за грешка в кадастралната основа законодателят е предвидил тя да се отстрани по административен ред или ако грешката е свързана със спор за имуществено право по исков път - чл. 53 от ЗКИР. Въведения от страните предмет на делото, с който е съобразен и доклада на РС по реда на чл.146 ГПК - е за установяване правото на собственост на УПИ ХІХ в границите му към настоящия момент и наличието на неоснователни действия от страна на ответника. От заключението на експерта се установява, че площта заключена между регулационната граница между парцели ХVІІ и ХVІІІ от кв. 77 по предходния план на с. Б. от 1986 г. и регулационната граница между съответстващите им парцели УПИ ХVІІІ и ХІХ по действащия план на селото от 1992 г. е 57 кв.м., като 23 кв.м. от тях са застроени от гаража. За тези 23 кв.м., с които е застроен имота на ищците искът е основателен и доказан. Безспорно е, че в случая незаконния строеж с изградената част в имота на ищците създава пречки за пълноценното им упражняване на правото на собственост. Отменен е акта за узаконяване на гаража, с влязла в сила заповед, което се признава и не се оспорва пред въззивния съд. Тъй като ответника е и подалия молбата по образуваната преписка за узаконяване, то той е надлежната страна по предявения иск по чл. 109 ЗС за неговото премахване. Ето защо решението в частта, с която е отхвърлен иска за премахването незаконния строеж, с който е заета площ от 20 кв.м. в източната страна на имота, собственост на ищците, а именно от УПИ –парцел ХІХ, имот пл. № 11 от кв. 77 по сега действащия план на с. Б. следва да се отмени и се уважи така предявения иск. Искането за осъждането на ответника да възстанови оградата между двата съседни парцела следва да се отхвърли като неоснователно, както правилно и законосъобразно е постановил РС. Не са събрани доказателства от ищеца за твърденията в исковата молба, че оградата помежду двата парцела е била от мрежа на дървени колове и че същата е премахната от ответника. Не се установява, че действието по премахването на съществувала ограда е извършено от Ш. К..Затова в тази част атакувания акт настоящият състав потвърждава. При това положение следва да се потвърди и частта от решението, с която е отхвърлена претенцията за осъждане ответника да не извършва за в бъдеще нарушението.

Предвид частичната неоснователност на жалбата съдът отменя решението, с което Ю. и Ф. Д. са осъдени от РС да заплатят на ответника 400 лв направени разноски – в частта за размера над 150 лв. Ответникът ще следва да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски по делото пред настоящата инстанция, съобразно частичната основателност на жалбата в размер на 250 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 изр. 1 от ГПК Окръжният съд

Р е ш и:

ОТМЕНЯ решение № 1020/23.3.2011 г. постановено по гр.д. № 468 по описа за 2009 г. на РС-Г. Д. в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Ю. и Ф. Д. против Ш. К. за премахване на незаконния строеж, с който е заета площ от 20 кв.м. в източната страна на имота, собственост на ищците, а именно от УПИ –парцел ХІХ, имот пл. № 11 от кв. 77 по сега действащия план на с. Б.; и са осъдени да заплатят разноски за размера над 150 лв. като вместо това постановява:

Признава по предявения против Ш. Ш. Калор иск, че Ю. З. Д. и Ф. М. Д. са собственици на 23 кв.м., находящи се в източната страна на УПИ –парцел ХІХ, имот пл. № 11 от кв. 77 по сега действащия план на с. Б., които са застроени и са заключени между регулационните линии по плана от 1986 г. и от 1992 г. между УПИ ХІХ и УПИ ХVІІІ, според скицата към заключението на експерта, неразделна част от настоящото решение и приподписана от състава на съда като ОСЪЖДА Ш. Ш. К. да премахне незаконния строеж, с който е заел тези 23 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Ш. Ш. К. да заплати на Ю. З. Д. и Ф. М. Д. сумата от 250 лв., представляваща направени разноски съразмерно уважената претенция от въззивният съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: