№ 1035
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000503012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260857 от 20 юни 2023г. по гр. д. № 1904/2021г.
Софийски градски съд, I ГО, 12 състав е отхвърлил предявените от Л. Ф. Р.
срещу ответника К. Д. М. обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правни основания чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 24, ал. 3
ЗН и чл. 43, ал. 1, б. “а“ ЗН, за прогласяване нищожността на нотариално
завещание № 8, том I, рег. № 20439, дело № 8/01.07.2015г. по описа на
нотариус Р. Д. с № ***, съгласно регистъра на Нотариалната камара, оставено
от Р. Е. М., поради неспазване на изискванията на чл. 24, ал. 3 ЗН, в частност
поради това, че в него нотариусът не е посочил причината, нито изявление на
завещателя, по отношение на това вследствие на какви обстоятелства
последната е била възпрепятствана да положи подпис и да изпише имената си
под него, а се е наложило полагането на пръстовия й отпечатък, евентуално за
прогласяване унищожаемостта на същото завещателно разпореждане, поради
това, че завещателят Р. Е. М. не е разполагала със завещателска дееспособност
към момента на съставянето му, предвид здравословното й състояние; осъдил
ищцата да заплати на ответника сумата 1400 лв. представляваща разноски по
1
делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на Л. Ф. Р. срещу решението по гр. д. № 1904/2021г. на СГС, ГО, 12 състав. С
доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение като
резултат на специалната норма на чл. 24, ал. 3 ЗН – поради непосочване на
причината за полагане на отпечатък, евент. чл. 43, ал. 1, б.“а“ ЗН, иска отмяна
на обжалваното решение и прогласяване на нищожността на процесното
нотариално завещание, евентуално унищожението му.
Насрещната страна – К. Д. М. е оспорил въззивната жалба.
За да отхвърли иска, с който е поискано да се прогласи нищожността
на завещателното разпореждане, съдът е приел, че оспореното завещание е
подписано съгласно чл. 189, ал. 1 ГПК, спазен е чл. 24, ал. 2 ЗН, тъй като има
положен отпечатък от десен палец, а понеже не е установено завещателната да
е била недееспособна то неоснователен е и искът за унищожението му на
предявеното основание.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по главния иск,
съответно недопустимо по евентуалния иск.
Ищцата Л. Ф. Р. е сестра на завещателката, ответникът К. Д. М. нейн
съпруг. Тя поддържа, че завещанието не е подписано от Р. М., а в вместо това е
поставен отпечатък от палеца на дясната й ръка, без обаче да е посочена
причината, съгласно нормата на чл. 24, ал. 3 ЗН, поради която тя като високо
образован човек е била възпрепятствана да положи подпис, а се е наложило
полагане на пръстов отпечатък, поради което иска от съда да прогласи
нищожността на завещателното разпореждане в полза на ответника,
евентуално е поискала да го унищожи поради липса на завещателна
дееспособност у завещателката към момента на съставянето му.
Ответникът М. е оспорил исковете с възражения, че оспореното
завещание е действително. Сочи, че то е подписано от завещателката чрез
полагане на отпечатък от десен палец, като само в случай на полагане на друг
отпечатък нотариусът е следвало да отбележи причината, а заболяванията й
не водят до неспособност да завещава, а само до физическа немощ.
2
Безспорно е между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че завещателката М.а, починала на 23.02.2016г., е била
грамотна.
От представения заверен препис от нотариално завещание № 8, том I,
рег. № 20439, дело № 8/2015г., изготвено на 01.07.2015г., вписано в Службата
по вписванията, се установява, че Р. Е. М. е завещала „цялото си движимо и
недвижимо имущество, движими вещи и парични суми, дружествени дялове,
фирми“, които притежава към момента на смъртта си, на ответника К. Д. М..
Нотариусът (в случая помощник – нотариус по заместване) е удостоверил, че е
написал завещанието в присъствието на двама посочени свидетели, така,
както му е продиктувано от завещателя, която след прочита заявила, че
одобрява завещанието и то изразява волята й, след което е посочено, че
завещанието „се подписа от свидетелите и от нотариуса, а завещателят вместо
подпис и изписване на три имена, постави отпечатък от палеца на дясната
ръка“. Отдолу под този текст е положен отпечатък от завещателя, подписали
са се двамата свидетели, в чието присъствие е извършено завещанието, и
накрая е положил подпис помощник –нотариусът по заместване.
В етапна епикриза, издадена от УБМБАЛ “Свети Иван Рилски“ ЕАД,
за периода от 18.12.2014г. до 18.06.2015г., е удостоверено, че Р. М. е с
диагноза „Диабетис мелитус I тип, Късен дегенеративен синдром, Диабетна
ретино, нерво и нефропатия, ХБЗ гр.V. периодична хемодиализа. Състояние
след гъбичен перитонит. Състояние след перитонеална диализа.Анемия
секундария. Хипертония артериалис симптоматика.Малнутриция. Ренална
остеодистрофия. Хипотиреоидизъм след тиреоидит на Хашимото. Дископатия
на ниво L 4-5, L5-S1“. Записано е в епикризата, че към 18.06.2015г.
пациентката не е в състояние да се самообслужва, нуждае се от непрекъснати
грижи и чужда помощ при провеждане на хронидиализното лечение.
От показанията на св. К. – близък познат на двете сестри Р. и Л., св. З.
(свидетел и на извършване на завещанието) и св. С. – лекар на завещателката,
въз основа, на които съдът е изградил изводите си, неоспорени във въззивното
производство, е установено, че към лятото на 2015г. Р. М. е била адекватна, с
разума си, но е имала двигателни проблеми с придвижването и до нотариуса
била закарана с количка, тогава ръцете й треперели и самият нотариус
предложил да сложи отпечатък и тя се съгласила.
3
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗН, нотариалното завещание се извършва от
нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно
своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което
прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите.
Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като
означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се
подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на
нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578,
ал. 1 и 2 ГПК (чл. 24, ал. 2 доп. - ДВ, бр. 104 от 1996г., изм. - ДВ, бр. 59 от
2007г., в сила от 01.03.2008г. ЗН). Нормата на чл. 24, ал. 3 ЗН гласи, че ако
завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и
нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Неспазването на горепосочената форма за действителност води до нищожност
на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН, поради
което въз основа на това разпореждане не може да се породи наследствено
правоприемство - не може да придобие по наследяване имуществото на
завещателя.
С оглед така приетите за установени по делото фактически положения
и в приложение на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 3 ЗН, въззивният
съд намира, противно на приетото от първоинстанционния съд, че при
съставянето на оспореното нотариално завещание не е спазена нормата на чл.
24, ал. 3 ЗН, а именно не е отбелязано от нотариуса преди прочитане на
завещанието изявление, направено от завещателката, за причината, поради
която тя не може да се подпише. Нормата е специална по отношение на
общата норма в ГПК – чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК, като пропускът на
нотариуса да отбележи такова изявление дори и то да е било направено води
до нищожност на завещанието. Налага се категоричен извод въз основа на
уредбата в специалния закон, че при невъзможност завещателят да се
подпише, съобразно изявлението му, удостоверено от нотариуса,
нотариалното завещание не се подписва, а отбелязването от нотариуса на това
изявление замества подписа на завещателя. Изразеното в решение № 719 от
25.07.2000г. по гр. д. № 1436/1999г., II ГО на ВКС и в определение № 973 от
01.08.2011г. по гр. д. № 256/2011г., III ГО на ВКС не се споделя от въззивния
съд, тъй като противоречи на чл. 24, ал. 3 ЗН като специален закон, дерогиращ
общия. Отделно от това, в тези съдебни актове се прави разграничение между
4
уредбата на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 ЗН на база полагане на отпечатък от десния
палец, като този отпечатък е приравнен на полагане на подпис. Подписът
обаче дефинитивно представлява саморъчно изписване на името и съгласно
уредбата в чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК, към която разпоредбите на чл. 24 ЗН
не препращат, отпечатъкът от десен палец или друг пръст се полага “вместо
подпис“, т.е. не представлява вид подпис. По този начин, без да има легална
основа за това, приложението на чл. 24, ал. 3 ЗН е сведено в цитираната
практика до хипотези, когато завещателят не може да положи изобщо
отпечатък от някакъв пръст. Следователно несподелима, като противоречаща
на чл. 24 ЗН, е тезата, че, ако върху завещанието е поставен пръстов
отпечатък, то е подписано и не се прилага чл. 24, ал. 3 ЗН. Няма и легално
основание приложението на нормата, както предлага ответникът по
въззивната жалба, да се сведе само до хипотези на „изначално неграмотни“
лица. Съгласно обсъжданата норма, за да е спазена формата на завещанието,
изготвено от нотариуса, е необходимо, дори да е положен отпечатък, да се
посочи причината, преди прочита на завещанието, поради която завещателят
не може да се подпише, като липсата на такова отбелязване води до
нищожност на завещанието (вж. в този смисъл и С., А.. Наследствено право, с.
219 -220; 272).
По изложените съображения, въззивният съд достигна до извод, че
процесното завещание, което не съдържа подпис на завещателя без да е
указана причината, поради която завещателят не може да се подпише, не е
направено в изискуемата от чл. 24, ал. 2 вр. ал. 3 ЗН форма за действителност,
т.е. то е нищожно като едностранна правна сделка, поради което и искът с
правно основание чл. 42, б. “б” ЗН, предявен от ищцата, легитимирана да иска
недействителност на завещанието като сестра (с рождено име Л. Е. Ф.) -
наследник на завещателката, чийто права, произтичащи от наследяването по
закон (чл. 9, ал. 2 ЗН), са засегнати от завещанието, е основателен на
предявеното основание. При това положение не е необходимо произнасяне по
въпроса дали в случая полагането на отпечатък от десен палец от страна на
завещателката сочи само на съответен двигателен дефицит и доказано ли е
състояние на неспособност от нейна страна да завещава към момента на
съставянето му (чл. 13 ЗН). Обжалваното решение, постановено по главния
иск, подлежи на отмяна и вместо това следва да се прогласи нищожността на
завещанието, предмет на иска, а поради несбъдване на вътрешното
5
процесуално условие, при осъществяването на което е поставено
разглеждането на eвентуалния иск за унищожение на завещателното
разпореждане по чл. 43, ал. 1, б.“а“ ЗН, решението, постановено по този иск,
следва да се обезсили.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищцата, постигнала целения правен резултат, се присъждат разноски по
делото за първа инстанция в размер на 430 лв. – държавна такса и 2 700 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно удостовереното с
подписите на ищцата и пълномощника й, - размер който не е прекомерен с
оглед предмета на делото; за въззивна инстанция разноските, които се
възлагат в тежест на ответника, възлизат на 215 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване и 2 425 лв. – половината от уговореното и платено чрез
прихващане адвокатско възнаграждение, което САС намалява до този размер с
оглед искането на насрещната страна и при отчитане на факта, че във
въззивното производство не са събирани нови доказателства, а защитата
почива на вече развити и от двете страни тези за обосноваване на съответната
по спора процесуална позиция.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260857 от 20 юни 2023г. по гр. д. № 1904/2021г.
Софийски градски съд, I ГО, 12 състав, в частта му, в която е отхвърлен иск с
правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24, ал. ал. 3 ЗН и в полза на ответника
са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това:
ПРОГЛАСЯВА, по иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. с чл.
24, ал. 3 ЗН, предявен от Л. Ф. (Ф.) Р., ЕГН **********, срещу К. Д. М., ЕГН
**********, за нищожно извършеното с нотариално завещание № 8, том I,
рег. № 20439, дело № 8/01.07.2015г. по описа на нотариус, вписан в регистъра
на НК с № *** с район на действие СРС, завещателно разпореждане на Р. Е.
М. в полза на К. Д. М..
ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН ********** да заплати на Л. Ф. (Ф.) Р., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК сумата 3 130 лв. –
6
разноски за първа инстанция и сумата 2 640 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260857 от 20 юни 2023г. по гр. д. №
1904/2021г. на Софийски градски съд, I ГО, 12 състав, в частта му, в която
съдът е отхвърлил иск за унищожение на завещателното разпореждане,
извършеното с нотариално завещание № 8, том I, рег. № 20439, дело №
8/01.07.2015г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК с № ***, с
район на действие СРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Съобщенията да се направят чрез пълномощниците на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7