Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 260053

 

гр.Айтос, 29.10.2020 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на дванадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 988 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК: *** с адрес и седалище на управление ***, със законeн представител Д.Б.Б.  – Изпълнителен директор,  с адрес: *** чрез пълномощник ю.И.С., с адрес ***»***  против З.С.Д.,  ЕГН **********,*** и Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

 

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответниците З.С.Д.,  ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН **********, съществуването на  вземането му по издадена по ч.гр.дело № 637/2019 г. на АРС Заповед  по чл.410 от ГПК  за изпълнение на парично задължение в размер на:

- 2602.31 лева (две хиляди шестстотин и два лева и тридесет и една стотинки) – главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.11.2017 г. до 07.05.2019 г.;

- 265.93 лева (двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 07.11.2017 г. до 07.05.2019 г.;

- 226.32 лева (двеста двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода от 07.11.2017 г. до 01.07.2019 г. датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът претендира заплащане на направените по настоящото исково производство разноски, както и разноските в заповедното производство - 61.89 лева (шестдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки) държавна такса и 100.00 лева (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.

 

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответниците, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 637/2019г. на РС-Айтос във връзка със задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2267553, сключен на 10.05.2016 г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и З. С. Д. (кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника.

Направени са доказателствени искания за  назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи и за служебно  прилагане на ч.гр.дело № 673/2019г. на РС-Айтос. В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество – ю. Радева.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответниците З.С.Д. и Р.С.Д., действайки чрез назначения им особен представител адв.К.К. - БАК изпращат писмен отговор. Излагат становище за допустимост, но неоснователността на иска. Не представят писмени доказателства. Особеният представител адв.К. заявява искания по чл.183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинали на оспорените с отговора му писмени доказателства, като прави  искане за проверка на истинността им по чл.193 от ГПК. Твърди, че не може да се направи извод за наличие на валидно облигационно отношение между страните по повод предоставяне на процесната парична сума в заем със задължение за връщане. Отделно сочи, че ищцовото дружество не е представило доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В обобщение моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски в полза на ответниците. Не представя доказателства.

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 3731/03.07.2019 г. на РС-Айтос ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ООД е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците З.С.Д. – в качеството на кредитополучател и Р.С.Д. - поръчител.

Посочило е, че вземането произтича от  задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 2267553, сключен на 10.05.2016 г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и З. С.Д. (кредитополучател) и Р.С.Д. (поръчител), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).

В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 637/2019 г. по описа на АРС  и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.

 

По повод заявения спрямо ответниците иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и основателен.

 

Предвид  установената от писмените доказателства и заключението на ССчЕ съдът прави следните правни изводи:

Налице е валидно облигационно правоотношение пo сключен между страните Договор за потребителскн кредит № 2267553 от 11.05.2016 г. C факта на подписването на Договора кредитополучателят З.Д. е удостоверила, че  й е предоставена преддоговорната и договорна информация от страна на бaнкaтa, както и че е получила екземпляр и е запозната с общите условия.

Досежно твърдението на ответната страна чрез назначения особен представител, касаещо факта на неуведомяване за настъпила предсрочна  изискуемост на вземането следва да отбележи, че доколкото крайният срок за погасяне на задължението пo кредита в неговата цялост е 07.05.2019 г. - датата на последната погасителна вноска, съгласно представения погасителен план (т.е. преди подаване на заявление пред съда – 03.07.2019г.), за процесния договор за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост, поради което и направеното възражение в този смисъл е неоснователно.

По повод възраженията на особения представител за липса на представителна власт за сключването на  процесния догавор за паричен заем и усвояването на заемната сума е относима презумпцията по чл.301 от ТЗ, съгласно която ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не cе е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата нa представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той нe извести своевременно насрсщната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване нa конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че тьрговецът е узнал, нo въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. При сключване на сделката страната може да действа лично или чрез пълномощник. Съобразно цитиравната норма, законът не изисква изрично потвърждаване нa сделка, сключена от ненадлежно представляван търговец, a потвърждаването cc счита за извършено чрез бездействие - потвърждаването cc презюмира, ако тьрговецът не се противопостави веднага след узнаването.

B настоящия случай „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ EAД  в качеството на кредитор е изпълнило задължението си пo процесния договор за кредит, като е предоставил договорения размер на главницата на ответницата, a последната  я е получила, т.е. кредиторът е изпълнил е поетите задължения.

Досежно изложените възражения по отношение уведомяването за извършената цесия, следва да се отбележи, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея, т.е. това е договорът за отстьпване на едно вземане от досегашния мy носител на едно трето, чуждо нa тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърляне на вземане, като  вземането преминава от цедента върху цесионера и последният го придобива в състоянието, в което то ce e намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права ( по арг. на чл. 99, aл.2 от ЗЗД). За да премине вземането върху цесионера е достатьчно единствено постигнатото съгласие между нeгo и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне,  договорът се счита за изпълнен, поради изчерпване на предмета му.  Ето защо и при пocтигнaтo cъглacиe мeждy cтpaнитe пo cпopния договор за цесия, последният следва да се счита за валиден. Правата пo цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, нo това прехвърляне има действие спрямо третите лицa и длъжника от деня, в който мy бъде съобщено от предишния кредитор за цесията съгласно чл. 99, aл.4 от ЗЗД. Следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. С исковата молба е представено пълномощно от кредитора, с което цесионерът - ищец по делото е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. He на последно място, следва да се има предвид, че ищецът е пoлoжил дължимата грижа за уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на задълженията им, (вкл. и с връчване чрез ЧСИ Таня Маджарова), поради което не следва да търпи неблагоприятните последици от неполучаването лично от ответниците на уведомителните писма за цесия, въпреки добросъвестното си поведение. B този смисъл е налице трайната практика на съдилищата (напр. постановено по реда на чл. 290 от ГПK Решенне № 40/17.06.2015 г. на ВКС пo т. д. № 601/2014 г., ТК), приемаща че в случаите, когато фактическо връчване не е осъществено, тo кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.

При така изложената фактическа обстановка, ищецът претендира установяване вземането си против двамата ответници при условията на солидарна отговорност, доколкото не е спорно, че отв. З.Д. е кредитополучател, а отв.Р.Д. – поръчител, т.е. солидарно отговорен длъжник по Договор за потребителски паричен кредит№ 2267553 от 11.05.2016 г.

 

По делото е представено  Приложение № 1  към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г. Съгласно същото и на осн. чл.99 ЗЗД вземането против ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. лихви.

 

С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки освен ангажираните с исковата молба писмени доказателства /неоспорени от ответниците/ - извлечение от Приложение №1 към процесния договор, което е в  пълно съответствие със заключението на експерта по назначената ССчЕ. Според същото,  остатъкът от задължението на З.Д.  с падежни дати от 07.11.2017г. до 07.05.2019г. е в размер на 2 602,31лв., поради което и искането за установяване на вземането е основателно и доказано по размер.  Според вещото лице  цедираните задължения в частта на дължимата лихва са в размер на 265,93 лева, а изчислени според изготвената справка са в размер на 281, 38лв., при което положение  и предвид обстоятелството, че с договора е указано, че се касае за плаваща лихва, следва да се приема сумата от 265,93лева.  Лихвата за забава, вследствие забавено плащане по процесния договор до дата 03.07.2019г., когато е входирано заявление по ч.гр.дело № 637/2019г. на АРС   е изчислен от вещото лице в размер на 299,28 лева, като се претендира сума от 226,32 лева.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответниците следва да заплатят сторените от ищцовата страна  съдебно- деловодни разноски от 1212,92 лева в настоящото производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 161,89 лева. 

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, ЕИК: *** с адрес и седалище на управление ***, със законeн представител Д.Б.Б.  – Изпълнителен директор,  с адрес: ***, с пълномощник ю.И.С., с адрес ***»***  против З.С.Д.,  ЕГН **********,*** и Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, по издадена по ч.гр.дело № 637/2019 г. на АРС Заповед  по чл.410 от ГПК  за изпълнение на парично задължение в размер на:

- 2602.31 лева (две хиляди шестстотин и два лева и тридесет и една стотинки) – главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.11.2017 г. до 07.05.2019 г.;

- 265.93 лева (двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 07.11.2017 г. до 07.05.2019 г.;

- 226.32 лева (двеста двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода от 07.11.2017 г. до 01.07.2019 г. датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 

ОСЪЖДА З.С.Д.,  ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН ********** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК: *********, направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 1 374,81 (хиляда триста седемдесет и четири лв. и осемдесет и една ст.) лева, от които:  1 212,92 лева в настоящото производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 161,89 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: