Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……...2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря В.Венева
и прокурора Б.Байраков, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА ВАНД дело №4486 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С
Решение от 10.07.2018г., постановено по НАХД №21756/2017г., СРС, НО, 132-ри
състав е признал обвиняемия А.Д.Ц. за невиновен в това, че на 13.12.2016 г., в
гр. София, ж.к. „******“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Тойота”, модел „Авенсис”, е ДК № ******, по улица без име, пред блок
№ **, с посока на движение *** „Боян Пенев“ към ул. „Николай Генадиев“, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад автомобила и не е осигурил лице, което да го направлява при маневрата,
и не е бил внимателен и предпазлив към преминаващата зад автомобила му
пешеходка, като по непредпазливост причинил на И.А.Л. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на върха на левия глезен на малкопищялната кост/външен
глезен на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 4 НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б”,
пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2 НК, вр. чл. 40, ал. 2 и чл.
116 ЗДвП.
С
решението на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски са
оставени за сметка на държавата.
Срещу
така постановеното решение е подаден протест от прокурор при СРП, както и
допълнение към него, в които се твърди, че решението на първостепенния съд е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е застъпил погрешни фактически
и правни изводи. В допълнението към протеста са изложени подробни съображения
във връзка с твърдените пороци на протестирания акт без да се правят искания за
събиране на допълнителни доказателства.
В
разпоредително заседание на 26.10.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия, но следва да проведе допълнителен разпит на вещите лица,
изготвили назначената от първоинстанционния съд повторна комплексна медицинска
и автотехническа експертиза /КМАТЕ/.
В
хода на въззивното производство е проведено съдебно следствие, по време на
което е извършен допълнителен разпит на вещите лица – М.А.К., А.П.А. и И.А.Т.,
изготвили приетата от първоинстанционния съд повторна КМАТЕ.
В
пледоарията си пред съда, представителят на Софийска градска прокуратура счита,
че с оглед заявеното от вещите лица в съдебно заседание, депозираният протест
не следва да бъде уважаван, като намира първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно. Във връзка с горното посочва, че СРС правилно е приел, че в
хода на производството не са събрани безспорни и категорични доказателства, че
е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението предмет
на настоящото производство.
Защитникът
на обвиняемото лице – адв. Б., счита, че първоинстанционният съдебен акт следва
да бъде потвърден, доколкото е постановен без да е допуснато нарушение на
материалния закон или на процесуалните правила. Изразява становище, че от дадените
разяснения от вещите лица по време на изслушването им пред въззивния съд, се
установява, че пострадалата пешеходка се е превърнала в опасност за движението
почти непосредствено преди инцидента, като се е намирала в опасната зона за
спиране на автомобила. Изразява становище, че не може да се направи и
категоричен извод за механизма на причиняване на процесната телесна повреда,
доколкото е възможно да е имало съприкосновение с гумата на автомобила на
обвиняемото лице, но е възможно (според едно от вещите лица) травмата да е
получена при изкривяване на крака на пострадалото лице. Застъпва тезата, че
подзащитният ѝ не е нарушил посочените в обвинителния акт текстове от
ЗДвП, доколкото се установява, че последният е имал видимост, както встрани,
така и назад, а инцидентът е станал поради попадане на пострадалото лице в
опасната зона на спиране на автомобила.
Обвиняемият
А.Ц., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Видно
от материалите по делото, първостепенният съд не е допуснал нарушения при
формирането на доказателствената съвкупност, като с оглед вИ. на производството
– по глава ХХVІІІ, в съответствие и с разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК,
събраните на досъдебното производство доказателства са били надлежно приобщени
чрез тяхното прочитане. В съдебното следствие контролираният съд е събрал
непосредствено част от доказателствата чрез разпит на св. Л., изслушването на
вещите лица, изготвили КМАТЕ (след изрично искане на защитата на обвиняемото
лице), като е приел и заключението на назначената в хода на съдебното следствие
повторна КМАТЕ, след разпит на вещите лице в съдебно следствие.
Въззивният
съд,
действайки като инстанция по фактите
и съобразявайки разясненията на вещите лица, изготвили повторната КМАТЕ,
направени по време на изслушването им пред настоящата инстанция, извърши
собствена преценка на доказателствената съвкупност, ангажирана по делото, и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка. Същата, макар
да не съвпада изцяло с възприетата от първата инстанция, не обосновава различни
от възприетите от първия съд крайни правни изводи.
Анализирайки
задълбочено и всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи
следните констатации от фактическа страна:
Обвиняемият
А.Д.Ц., с ЕГН **********, е роден на *** ***, живущ ***, българин е, български
гражданин, с висше образование, управител на „Е.Е.Т.“ ЕООД.
Към
датата на деянието обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност, като бил правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС).
На
13.12.2016 г. обвиняемият Ц., заедно със свидетелката М.К., (с която последният
живеел на семейни начала), посетили поликлиника, разположена на улица без име и
без изход /тупик/, в гр. София, ж.к. „******“,
за да поставят ваксина на новороденото им 3-месечно бебе. Тръгвайки си от там,
около 14,00 часа, А.Ц. превозвал семейството си е лек автомобил марка „Тойота”,
модел „Авенсис”, с peг. № ******, като излизал на заден ход с много ниска
скорост между 3 и 10 км/ч от улицата тупик, без име, пред блок 37 в ж.к. „******“,
с посока на движение от ***СУ „Боян Пенев“ към ул. „Николай Генадиев“. Пътното
платно било двупосочно, сухо, покрито с асфалт, без неравности и е лек наклон.
От дясната страна на улицата без изход имало паркирани автомобили до висока
временна ограда, затова движението се извършвало само в лявата част на платното
покрай тротоар с ширина 1,50 метра пред жилищния блок.
По
същото време, свидетелката И. Л. излязла от блока, покрай който преминавал
обвиняемия и в който последната живеела (блок 37 на ж.к. „******“), за да отиде
до намиращ се на около 50 метра магазин. Тя тръгнала по тротоара успоредно на
платното за движение в посоката, в която се движел и обвиняемият, с гръб към
управляваното от него превозно средство. Точно когато автомобилът се изравнил с
пешеходката, свидетелката Л. внезапно стъпила на улицата с левия си крак, както
била обърната с гръб към колата на обвиняемия, без преди това да се обърне към
платното, за да се увери, че не преминава автомобил и без да покаже, че има
намерение да слезе от тротоара. Десният ѝ крак останал стъпил на
тротоара. В този момент свидетелката усетила удар, в резултат на който левият
ѝ крак бил притиснат между задната лява гума на колата и бордюра на
тротоара, свидетелката загубила равновесие, като тялото ѝ се извъртяло и И. Л. паднала на тротоара върху дясната си
страна.
В резултат на притискането между
бордюра и гумата на автомобила на обвиняемия, пешеходката получила разкъсна
рана с размери около 7/5 см на лявата подбедрица. Възприемайки тези нейни
действия, обвиняемият веднага спрял и излязъл от автомобила, за да разбере
какво се е случило с пешеходката. Обвиняемият предложил на пострадалата, да я
заведе в болнично заведение или да й помогне да се върне до дома си, но
последната отказала, след което с помощта на портиера в блока, в който живеела
се прибрала в жилището си. Веднага след това обвиняемият Ц. подал сигнал за
настъпилото произшествие и изчакал на място екип на РУП-СДВР. Пристигналите на
мястото полицейски служители – свидетелите В.П.и Р.Л.установили самоличността
на водача и изслушали обясненията му за случилото се, но не намерили
пострадалата, която вече не била в дома си.
След
инцидента свидетелката Л. отишла заедно е дъщеря си – свидетелката И.И.до МБАЛ
„Св. Анна”, където от направените ѝ рентгенографии се установило, че има
счупване на върха на малкопищялната кост на глезена на левия крак и спукване на
върха на латералния глезен на дясната подбедрица. По препоръка на сина си – свидетелят
Н.Л., пострадалата подписала декларация за отказ от лечение в това заведение и
отишла в болница „Сердика”, където на следващия ден (14.12.2016 г.) била
извършена операция на левия глезен, тъй като не можела да се постави гипсова
имобилизация заради разкъсната рана на подбедрицата, а на десния крак бил
поставен гипсов ботуш. Конците на левия крак били свалени на четиринадесетия
ден, след което било препоръчано предпазване на крайника от натоварвания.
Обездвижването на двата крака създало сериозни проблеми в предвижването на свидетелката
Л.,а цялото й семейство било ангажирано с обслужването ѝ. Раната на
лявата подбедрица на пострадалата не заздравявала, което от своя страна
наложило пластична операция.
След
инцидента обвиняемият се интересувал от състоянието на пострадалата и предлагал
помощ на близките ѝ.
Видно
от заключенията на съдебно-медицинска експертиза (л. 31-35 от досъдебното производство),
комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна
експертиза (л. 50-63 и л. 125-140 от досъдебното производство) и повторна
комплексна медико-автотехническа експертиза (л. 45-51 от делото пред първия
съд), в медицинските им части, вследствие на инцидента свидетелката Л. е получила
травматични увреждания, най-тежкото от които „счупване на върха на левия глезен
на малкопищялната кост /външния глезен на левия крак“, което реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение движенията на левия
крайник“.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи след
анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство (с оглед
разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК) и в хода на съдебното следствие
доказателствени източници, а именно гласните доказателства: показанията на свидетелите И. Л. (събрани непосредствено
пред първия съд и на л. 20 от досъдебното производство), И.И.(л. 23-24 от
досъдебното производство), Н.Л. (л. 25-26 от досъдебното производство), В.П.(л.
27 от досъдебното производство), Р.Л.(л. 28 от досъдебното производство) и М.К.
(л. 29 от досъдебното производство); писмени – протокол за оглед на
местопроизшествието от 05.02.2017г. и изготвените при извършването му скица и
фотоалбум (л. 8-9, л. 10 и л. 11-13 от досъдебното производство), справка от
дирекция „Национална система 112” на МВР
за подадения за процесното произшествие сигнал с приложен диск от записа на
разговорите (л. 38 и л. 48 от досъдебното производство), сигнал от болница „Св.
Анна” и декларация от пострадалата за отказ от лечение (л. 66-68 от досъдебното
производство), молба от пострадалата да ѝ бъде издаден констативен протокол
за настъпилото произшествие (л. 71-72 от досъдебното производство), история на
заболяването на И. Л. от МБАЛ „Сердика” (л. 84-114 от досъдебното
производство); способите за събиране – съдебно-медицинска експертиза (л.31-35
от досъдебното производство), техническа експертиза (л. 42-48 от делото),
комплексна медико- автотехническа експертиза и допълнителна комплексна
експертиза (л. 50-63 и л. 125-140 от досъдебното производство) повторна
комплексна медико- автотехническа експертиза (л. 45-51 от съдебното
производство).
Така установената от въззивния съд
фактическа обстановка се отличава от приетата от първия съд фактология, в
частта относно наличието на съприкосновение /удар/ между гумата на автомобила и
левия крак на пешеходката. В отлика от първата инстанция, въззивната прие, че е
имало съприкосновение между лявата задна гума на процесния автомобил и левия
крак на свидетелката Л., поради което не сподели изводите на контролираната
инстанция в тази ми част, както и анализа на доказателствата досежно това
обстоятелство.
Подобно на първоинстанционния съд
настоящият съдебен състав намира, че в доказателствената съвкупност няма
противоречие относно това, кога и къде обвиняемото лице е управлявал лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с ДК № ******. По делото по несъмнен
начин се установи, че произшествието между автомобила, управляван от обвиняемото
лице и пострадалата Л., е станало около
14,00 часа на инкриминираната дата, в района на улица без име, пред блок № 37 в
столичния квартал „******“, както и, че асфалтовата настилка в района на ПТП е
била суха, без неравности, с лек наколон. Горните обстоятелства се установяват
по безспорен начин от ангажираните по делото гласни и писмени доказателствени
източници, от експертните заключения, както и приложената справка от дирекция
„Национална система 112” на МВР за подадения за процесното произшествие сигнал.
Обосновано първата съдебна инстанция е
приела, че всички доказателства по делото са еднопосочни, по отношение на
получените от пострадалата травматични увреждания по време на инцидента, както
и относно медикобиологичния им характер, доколкото от приетите по делото
експертни заключения – съдебно-медицинска експертиза, комплексна медико- автотехническа
експертиза, допълнителна комплексна експертиза и повторна комплексна медико-
автотехническа експертиза (в медицинската им част), по непротиворечив начин се
установява, че вследствие на произшествието пострадалата е получила травматични
увреждания, най-тежкото от които инкриминираното в прокурорското постановление,
а именно счупване на върха на левия глезен на малкопищялната кост /външния
глезен на левия крак/, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение движенията на левия крайник“.
Според настоящата съдебна инстанция по
безспорен начин се установява и обстоятелството, че причинените на пострадалата
травматични увреждания са създали на последната и цялото ѝ семейството
сериозни неудобства, доколкото пострадалата свидетелка е била обездвижена
вследствие на травмите и наложилата се оперативна интервенция, а оздравителният
период е продължил сравнително дълъг период от време. Горното се доказва по
категоричен начин от показанията на самата пострадала и тези на свидетелите от
роднинския ѝ кръг, а именно дъщеря ѝ И.И.и сина Н.Л., на които
въззивната инстанция изцяло се довери, доколкото намери последните за обективно
и добросъвестно изнесени, намиращи подкрепа в приложените по делото писмени
доказателствени източници – медицински документи относно историята на
заболяването на И. Л. от МБАЛ „Сердика”.
Спорният по делото момент се отнася до
механизма на получаване на установените при пострадалата травматични увреждания,
а именно относно факта, дали начало на процеса по получаване на травматичните увреждания
е сложил удар между управлявания от обвиняемия автомобил (конкретно лявата му
задна гума) и крака на пострадалата, който от своя страна е допринесъл за
изваждането от равновесие на последната и падането ѝ на земята, или
такова съприкосновение не е имало, като свидетелката Л. е стъпила накриво на
пътното платно, в резултат на което е загубила равновесие, паднала на земята и
счупила глезена си.
Във връзка с горното, настоящата въззивна инстанция, противно
на изводите на първия съд, приема, че показанията на пострадалата по повод
спорното по делото обстоятелство, имат доказателствената стойност, доколкото
последните са информативни и последователни и не съдържат логически празноти
или противоречия. Свидетелката Л. пред органа по разследването и по време на
проведения ѝ непосредствен разпит пред първия съд, подробно описва
обстоятелствата, при които се е осъществило процесното произшествие, посочвайки,
че левият ѝ крак е бил притиснат към тротоара от задната гума на
автомобила на обвиняемото лице, в резултат на което последната
е получила разкъсно-контузна рана на лявата подбедрицата и паднала на земята, като
не демонстрира стремеж към преувеличаване или изопачаване на фактите.
Въззивният съд намира за съществено при проверка на достоверността на
показанията на пострадалата свидетелка установеното положение, че на съобщените
от нея факти кореспондира изложеното от вещото лице К., по време на повторното
му изслушване пред въззивния съд. По време на разпита си пред съда, експертът е
категоричен, че глезенната фрактура на крака на пострадалата безспорно е следствие
от извиване на крака, което с оглед констатираната охлузна рана на
подбедрицата, е било резултат от притискането на крака на пострадалата с гумата
на автомобила към бордюра на тротоара. В подкрепа на изложеното от пострадалото
лице, че е имало удар между автомобила и крака на Л., според въззивната
инстанция следва да бъдат разглеждани и показанията на свидетелката М.К., която
по време на проведения ѝ разпит пред разследващия орган дава
непротиворечива информация (останала необсъдена от страна на контролираната
инстанция), че по време на инцидента се е намирала на задната седалка на
автомобила, като малко преди автомобила да стигне до бордюра, движейки се назад,
се чул приглушен удар, за какъвто именно свидетелства и пострадалото лице. В
същото време свидетелката К. разказва, че когато е слязла от автомобила е видяла,
че до задния ляв калник на колата стои възрастна
жена, която била стресирана и оглеждала крака си. В показанията си свидетелката
К. дава информация и за конкретните метеорологични и пътни условия по време на
инцидента, а именно, че било студено, но асфалтовата настилка била суха без
неравности, като от дясно на пътното платно имало паркирани автомобили. Доколкото
показанията на свидетелката са логически последователни и кореспондират с
останалите ангажирани гласни доказателствени източници, съответни са и на
заявеното от пострадалата Л., въззивният съд ги възприе с доверие, въпреки че
свидетелката К. живее на съпружески начала с обвиняемия.
Предвид горното, противно на изводите на
първия съд, настоящата съдебна инстанция, давайки вяра на изложеното от
пострадалото лице по отношение на механизма на получаване на констатираните
травматични увреждания, подкрепено от заявеното от вещото лице К. в хода на
въззивното следствие и от показанията на
свидетелката К., намира, че по делото се установява с достатъчна категоричност,
че началото на процеса по получаване на травматичните увреждания на
пострадалата е сложил именно удар (съприкосновение) между задната гума на автомобила
на обвиняемия Ц. и крака на пострадалата, който е бил притиснат от гумата в бордюра на тротоара, в резултат
на което последната загубила равновесие и паднала на земята.
В подкрепа на фактологията на събитията,
въззивната инстанция се довери и на показанията на полицейските служители – В.П.и
Р. Л., отзовали на сигнала за осъществило се ПТП между автомобил и пешеходец в
гр. София, в ж.к. *********. От последните се установява, че посочените
свидетели са установили на мястото на инцидента обвиняемия Ц., който им
обяснил, че докато шофирал автомобила си на заден ход, възприел възрастна жена
с пазарска чанта, която се движела по тротоара, в резултат на което спрял, но
последната се ударила около задния ляв калник на автомобила му. В показанията
си свидетелите дават сведения и за обстоятелството, че по автомобила на
обвиняемото лице не е имало никакви щети, дори и от забърсвания. Горното
обстоятелство безспорно потвърждава извода на съда, че съприкосновението между
пострадалата и автомобила на обвиняемия е станало посредством задната гума на превозното
средство. В подкрепа на показанията на свидетелката К., полицейските служители
изнасят и данни, че от дясната страна на пътното платно е имало паркирани
автомобили, сред които бил изместен и автомобила на обвиняемото лице
непосредствено след инцидента.
В
съответствие с приетата и описана по-горе фактология, този състав кредитира приобщените в процеса писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените
по-горе такива, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при събирането им, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото, като възприема за достоверни данните, съдържащи се в тях,
доколкото по делото липсват други доказателствени източници, които да ги
оборват и/или опровергават.
Констатация
за необремененото съдебното минало на обвиняемия Ц. към датата на деянието,
съдът е направил законосъобразно въз основа на приложената и приета по делото
справка за съдимост в досъдебното производство и инкорпорираната в хода на
съдебното следствие.
Въззивният съд констатира, че правилно районният
съд е кредитирал заключенията на съдебно-медицинска експертиза (л. 31-35 от
досъдебното производство), комплексна медико-автотехническа експертиза и
допълнителна комплексна експертиза (л. 50-63 и л. 125-140 от досъдебното
производство) и повторна комплексна медико- автотехническа експертиза (л. 45-51
от делото), в медицинската им части, като обективно и компетентно изготвени,
доколкото от тях се изясняват в необходимата пълнота, изчерпателност и
еднопосочност причинените увреждания на св. Л. и техните медикобиологични
характеристики. По отношение на механизма на получаването им въззивната
инстанция се довери на изводите на повторната комплексна медико-автотехническа
експертиза, в медицинската ѝ част, ведно с направените от вещото лице К. в
съдебно заседание пред въззивния съд разяснения, според които глезенната
фрактура на крака на пострадалата е получена вследствие от извиване на крака,
което с оглед констатираната охлузна рана на подбедрицата, е било резултат от
притискането на крака на пострадалата с гумата на автомобила към бордюра на
тротоара.
При изграждане на фактическите си изводи
настоящата съдебна инстанция се позова и на заключението на приетата по делото техническа
експертиза и справката от дирекция „Национална система 112“ на МВР, от които се
установява по безспорен начин, че обвиняемото лице непосредствено след
инцидента е позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се ПТП, в изпълнение на
нормативно уредните задължения за водач, участник в ПТП, неизпълнението на
които води до по-тежко квалифициране на деянието. От посочената техническа
експертиза се установява още, че при позвъняването си на тел.112, обвиняемият Ц.
е подал сигнал, че е блъснал една пешеходка. Това обстоятелство също подкрепя
приетото от въззивния съд, че е бил реализиран удар /съприкосновение между
автомобила на обвиняемия и крака на пострадалата.
По отношение на приетите по делото
комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза и повторна комплексна медико-автотехническа експертиза, в автотехническите
им части, въззивната инстанция, кредитира непротиворечивите изводи на
експертите, според които обвиняемото лице е могъл да възприеме пострадалата
пешеходка, докато последната се е движела върху тротоарната площ както през
лявото странично огледало за обратно виждане, така и директно през стъклата на
автомобила. В подкрепа на изводите на вещите лица, както правилно е констатирал
и първоинстанционният съд, са установените факти за паркирали от дясната страна
автомобили (с оглед показанията на свидетелката К. и полицейските служители П.
и Л.), както и данните от огледния протокол за ширината на пътното платно, а
именно 4,5 метра, от които може да се направи извод, че обвиняемият, движейки
се назад е управлявал автомобила си в близост до тротоара, с оглед на което
обективно е разполагал с възможността да възприеме през огледалата за обратно
виждане улицата, по която се е движел, както и движението на пострадалата по
тротоара, за което обстоятелство признава и самият обвиняем пред отзовалите се на
мястото на инцидента полицейски служители, като им е съобщил, че е възприел
движението на възрастна жена по тротоара, която носела в себе си пазарска чанта.
По отношение на останалите изводи на
експертите, изготвили процесните експертни заключения, конкретно относно
възможността на обвиняемият Ц. да предотврати удара с пешеходката, настоящата съдебна
инстанция не споделя решението на първоинстанционния съд последните да не бъдат
кредитирани. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че
показанията на пострадалата относно изминатото от нея разстояние по тротоара
/2-3 метра, както тя сочи/, се опровергава от заключението на повторната
КМАТЕ и допълнителните разяснения на
експертите пред въззивния съд. Както обстойно изложиха вещите лица, при огледа,
който са извършили на място, е установено, че бордюра на тротоара на 2-3 метра
след входа на блока, от който е излязла Л., е снижен поради наличието на гараж,
а в показанията си свидетелката твърди да е слязла от висок бордюр. В тази
насока за мястото на удара съдът възприе заключението на посочената експертиза,
което след оглед на място и съгласно изложеното от пострадалата е установило,
че ударът е настъпил на 6-7 метра след входа на блока. Заключението на
експертите в тази му част се подкрепя и от обективните данни относно
местопроизшествието, закрепени в огледния протокол, както и от разясненията на
вещото лице Т. по време на изслушването му пред съда, в които последният дава сведения,
че при личен оглед на терена са констатирали, че на 2-3 метра от входа бордюра
е нисък, тъй като има гараж, което от своя страна не съответства на показанията
на свидетелката Л., че бордюрът е бил висок на местопроизшествието, какъвто
става едва на 6-7 метра след входа на жилищния блок. При наличието на тези
обективни данни, установени посредством протокола за оглед и заключението на
повторната КМАТЕ, разстоянието изминатото от пострадалата по тротоара до
стъпването й на платното за движение, въззивният съд прие за безспорно
установено и доказано от посочените доказателствени средства. В съдебно
заседание пред въззивния съд, експертите
поясниха, че пострадалата е стъпила на платното за движение с левия си
крак без да се обръща и без да даде съответни индиции за намерението си да
предприеме пресичане, като в този момент автомобилът, управляван от обвиняемия
се е намирал на разстояние 0.60 м. от мястото на удара, като при установената
от експертите скорост на движение от около 10 км/ч, опасната зона за спиране е
била 3.9 м. В случай, че се приеме, че скоростта на движение е била около 3.9 км/ч, както е посочено в заключението на
КМАТЕ, изготвена в ДП, опасната зона за спиране на автомобила е била 1.8 м. И в
двата случая обвиняемият не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара, т.е. ударът е непредотвратим от момента, в който пострадалата е
стъпила на платното за движение. В конкретния случай се касае за възрастен
пешеходец, който се ползва от засилената закрила закона, предвидена в чл.116 от ЗДвП и касае децата, слепите, които се движат с бял бастун, слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. По отношение на тези
категории лица, следва да се има предвид, че те представляват опасност за
движението още от момента на появата им в близост до платното за движение,
респ. от момента на появата им на
тротоара, а не от момента на стъпването им на платното за движение и за водача
на МПС възниква задължение да съобрази скоростта си на движение с тяхното
присъствие от един много по-ранен момент. По настоящето дело е безспорно
установено, че пострадалата Л. е възрастна – на 77 години към датата на
деянието. Възрастта й обаче не е посочена в постановлението на прокурора, с
което е внесено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Именно посоченото
постановление очертава рамките на доказване в настоящето производство, чрез
излагане на релевантните факти и сочи съответните законови норми, които се
твърди да са нарушени, като чрез нарушаването им е осъществен състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Макар
и да е посочена в постановлението разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, като нарушена
такава от обвиняемия, е изписана само първата й част: „Водачът на ППС е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците….“, съответно повдигнато е
обвинение, за това, че Ц. не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката, без
да се сочат нейните особености, а именно, че тя е възрастна и попада под
засилената закрила на посочената норма, в частта, която обаче не е вменена като
нарушена от обвиняемия. Поради това за съда не възниква задължение да изследва
въпроса – бил ли е удара предотвратим от момента на появата на пострадалата
върху тротоара. Макар и вещите лица да дават положителен отговор на този
въпрос, съответно да е нарушена онази част от нормата на чл.116 от ЗДвП, която
изисква особено внимание от страна на водачите по отношение на възрастните
хора, при липсата на такова обвинение, съдът няма възможност да ангажира
наказателната отговорност на обвиняемия за това, тъй като липсва съответно
обвинение. При така повдигнатото обвинение, за нарушени чл.40, ал.2 и чл.116 от ЗДвП в посочената в постановлението част
на тази норма, се установява, че обвиняемият не е нарушил нито една от
разпоредбите, посочени в постановлението.
От доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че Ц. е имал възможност да наблюдава пътя зад
превозното средство през цялото време, което е и сторил, тъй като е възприел
цялостното движение на пешеходката от момента, в който е излязла от входа на блока до
стъпването й на платното за движение, което пък от своя страна не е изисквало
обвиняемият да осигури лице, което да му сигнализира и да го насочва. Установи
се по категоричен начин, че от момента на стъпването на пострадалата върху
платното за движение, обвиняемият не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, т.е. ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка.
При така установените факти, обвиняемият не е извършил нарушение на посочените
в постановлението норми от ЗДвП, респ. не може да бъде ангажирана наказателната
му отговорност за това, че е нарушил правилата за движение, посочени от
държавното обвинение, поради което правилно е бил признат за невиновен и
оправдан по възведеното му обвинение.
Установи се от събраните доказателства,
че нарушение на правилата за движение все пак има, но липсва съответно
обвинение за действително нарушените разпоредби, което води до невъзможност
обвиняемото лице да бъде признато за виновно и осъдено за тяхното нарушаване.
Ето защо, протеста на СРП се явява неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
След анализ на ангажираната по делото доказателствена
съвкупност въззивната инстанция намира, че независимо от внесените изменения в установената
от първия съд фактическа обстановка, крайният извод на контролирания съд за
необходимостта от оправдаването на обвиняемия за вмененото му престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр.2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2 НК, вр. чл. 40, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП следва
да бъде споделен.
Предвид
горното, крайният извод на първия съд да признае обвиняемото лице за невиновно,
като на основание чл. 304 от НПК го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1,6. „б”, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2 НК, вр.
чл. 40, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП /така, както е повдигнато обвинението/, независимо
от обстоятелството, че по делото се установи, че получените от пострадалата
телесни увреждания са възникнали при съприкосновение с управлявания от
обвиняемото лице автомобил, се явява правилен и законосъобразен.
При този изход
на делото обосновано първата инстанция е постановила направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В заключение,
след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
основания за неговото изменение или отмяна, поради което прие, че последният
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.07.2018г. по НАХД №21756/2017 г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.