№ 4520
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110125650 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„=========== ЕООД срещу Н. П. Г. за установяване дължимостта на
сумите, както следва: 1000,00 лева – незаплатена главница по Договор за
кредит – „Бяла карта“ с № 554231/06.09.2018 г., 90,00 лева – договорна лихва
за периода от 22.09.2018 г до 06.12.2018 г., 135,97 лева – обезщетение за
забава за периода от 07.12.2018 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 27262 по описа за 2020 г.
на СРС, I ГО, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 17.07.2020 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.09.2018 г. е сключен
договор за кредит „Бяла карта“ № 554231 между ответника и „АКСЕС
ФАЙНАНС“ ООД. Посочва се, че с Приложение № 1 от 23.04.2019 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г. „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е прехвърлило вземането си по посочения
договор на ищеца. Твърди се, че с подписване на договора ответникът е
получил платежен документ – кредитна карта, ведно със запечатан плик с
1
ПИН код за ползването . От предоставения максимален кредитен лимит била
усвоена сумата в размер на 1000,00 лева, която не била погасена от ответника.
Твърди се дължимостта на сумата в размер на 90,00 лева – договорна лихва на
основание чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора. Посочва се, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 06.12.2018 г., като от
07.12.2018 г. се дължала и лихва за забава на основание чл. 22, ал. 3 от
договора, възлизаща за периода до депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в размер на 135,97 лева. Направено е искане за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения му представител,
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорват се твърденията
на ищеца, че страните са в договорни отношения, както и че ответникът е
получил сумата от 1000,00 лева. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции.
С Определение № 2694/20.01.2023 г. и по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото „=========== ЕООД е конституиран „=========== АД.
В последно открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на
устните състезания, страните са били редовно призовани, като само
ответникът е бил представляван. Особеният му представител отново е
направил искане за отхвърляне на исковите претенции, като е възразил, че
разпоредбите на чл. 21, 22 и 25 от договора съдържат неравноправни клаузи,
а в договора има „скрити“ условия.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е сезирал заповедния съд със заявление с вх. №
3031279/26.06.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за исковите суми. Такава е издадена срещу ответника – длъжник на 17.07.2020
г. С Разпореждане № 152841/17.07.2020 г. съдът е отхвърлил заявлението за
сумите в размер на 197,50 лева – разходи и такси за извънсъдебно сънбиране
2
на вземането и 200,00 лева – неустойка за периода от 06.10.2018 г. до
06.12.2018 г. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила. Препис
от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В
законоустановения срок заявителят е депозирал искова молба за сумите по
заповедта.
Районният съд счита, че по делото се доказа наличието на облигационна
връзка между ответника и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД по повод сключения
договор за кредит, предвид представени по делото договор, ведно с
Приложение № 1 към него, носещи подписите на страните. Съдът счита за
доказан фактическия състав на сключването му, още повече, че възражението
в отговора на исковата молба в тази насока се явява бланкетно. В чл. 2, ал. 2 и
3 от договора страните са уговорили, че с подписване на договора
кредитополучателят удостоверява получаването на платежен инструмент –
кредитна карта, ведно със запечатан плик с ПИН код за нея. Предвид
представените писмени доказателства следва да се приеме за доказано, че
уговореният между страните по договора кредитен лимит е бил в размер на
1000,00 лева. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора падежът е бил всяко второ
число на текущия месец. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
договора страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 43,2 % и ГПР в размер на 45,9 %. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, при
неизпълнение на падежа, кредитополучателят дължи в 3-дневен срок
предоставяне на обезпечение – поръчител, отговарящ на визираните в
договора условия. В противен случай и на основание чл. 20, ал. 1 от договора
дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.
По делото не се оспорва настъпилата цесия за прехвърляне в полза на
ищеца на спорното вземане. От представените писмени доказателства следва
да приеме, че след прехвърляне на вземането от „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД
на ищеца, последният е станал страна по облигационното правоотношение с
ответника по процесния заем. В тази връзка следва да се отбележи, че
уведомяването на ответника – кредитополучател за цесията може да се
извърши и от новия кредитор, при надлежно упълномощаване от стария, чрез
предявяване на иска за защита на цедираното вземане (за неговото
присъждане или установяване) като уведомяването настъпва с получаване от
длъжника-ответник на препис от исковата молба на цесионера. Съдът счита,
че това е станало и в рамките на настоящото производство с получаване на
3
14.03.2022 г. на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в
т.ч. уведомлението на л. 28 от делото за цесията, защото това е факт,
осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ на
съобразяване от настоящия съд съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез връчване на
исковата молба и приложенията на особения представител на ответника,
което съдът счита, че се приравнява на лично такова. Приемането от особения
представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
адресирано до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед
личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права (в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., на
I т. о., ВКС, Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г., І т. о., ВКС,
Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., на І т. о., ВКС).
Настоящият съд кредитира изготвеното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза като обосновано, подробно и компетентно
изготвено от експерт в съответната област. Експертът е посочил, че на
22.09.2018 г. е изтеглена сумата в общ размер на 1000,00 лева, като по
договора не са извършвани плащания. Вещото лице е посочило, че по
договора е била начислена договорна лихва за периода от 23.09.2018 г. до
06.12.2018 г. в размер на 90,00 лева, неустойка за неизпълнение по чл. 20 от
договора в размер на 200,00 лева, разходи за събиране на основание чл. 21, ал.
2 и 4 в размер на 120,00 лева, респ. 77,50 лева, законна лихва за забава в
размер на 38,92 лева за периода от 06.12.2018 г. до 23.04.2019 г.
Отбелязвайки горното, следва да се подчертае, че отношенията между
страните по процесния договор за паричен заем са подчинени на специалния
режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в редакцията му към датата
на сключване на договора. В настоящия случай ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй
като става въпрос за вземане по договор за кредит, по който на ответника е
била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Константната съдебна практика приема, че съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения, а
служебното начало следва да се приложи и в насока проверка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013
4
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След запознаване със съдържанието на процесния договор, съдът счита,
че същият е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът счита, че посоченият в чл. 2,
ал. 1, т. 4 от договора ГПР не отговаря на действителния и че действителният
надхвърля 50 %. В договора е уговорен размер на ГПР от 45,9 %, но видно от
съотношението между заетата сума и претендираните суми, включително и в
заповедното производство, за които съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение, същият не отговаря на указаното. Уговорената неустойка и такси
по чл. 21 от договора, дължащи се ведно с договорната лихва, създават
съществено и неоправдано неравновесие между правата на потребителя и
търговеца по кредитното правоотношение и като такива са неравноправни и
нищожни. Освен това очевидно е, че тези клаузи имат за цел и резултат
увеличение на възнаграждението на кредитора, поради което и съгласно чл.
21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК са нищожни. На основание чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК съдът счита, че договорът е недействителен, но последиците от него
продължават да обвързват страните като отговорността на ответника не
следва да отпада напълно, а същият дължи връщане на чистата стойност по
договора за кредит, а именно – заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Заетата сума е в размер на
1000,00 лева, предвид което съдът счита, че следва да бъде уважена исковата
претенция в тази част, а за вземанията за лихви в размер на 90,00 лева и
135,97 лева – следва да се отхвърли.
Освен от горепосочените мотиви, този краен резултат е обоснован и от
обстоятелството, че по делото не се доказа настъпването на изискуемост на
вземанията за лихви в размер на 90,00 лева и 135,97 лева. По делото не се
представя изрично уведомление за предсрочна изискуемост, което да бъде
връчено на насрещната страна, подобно на уведомлението за цесия с препис
от исковата молба. Отделно от това от представени писмени доказателства от
л. 90 до л. 91 не доказват стигнало до кредитополучателя волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост. Дори и да се приеме, че
същите обективират изпращане на такова, не може да се приеме, че доказват
5
приемане именно от ответника като адреса на това уведомление, още повече,
че договорът не е цитиран с пълните му данни, изпращача не е изрично
обозначен, а самото съобщение е формулирано чрез транслитерация на
българските букви с латински, което не обезпечава според настоящия състав
несъмненото му еднозначно възприемане. Това не се отнася за главницата,
която е с уговорен падеж, доказано е по делото изтеглянето на сумата в
размер на 1000,00 лева на 22.09.2018 г., настъпването на падежа за връщането,
уговорен между страните, и липсата на плащане на падежа.
Като законна последица от уважаването на иска в размер на 1000,00
лева следва да се присъди законната лихва, считано от депозиране на
заявлението до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Предвид правната и фактическа сложност на делото, както и процесуалната
активност на ищцовата страна чрез процесуалните й представители, съдът
счита, че следва да бъде определен за исковото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева. В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и първоинстанционното исково производство, депозит за вещо
лице и особен представител в общ размер на 771,51 лева, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД, предявен от „=========== АД, ЕИК
============= със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, (като правоприемник по реда на чл. 227 от ГПК
на „=========== ЕООД, ЕИК *********) срещу Н. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл. 223, вх. Б, ет. 5, ап. 30, че Н. П. Г., ЕГН
**********, дължи на „=========== АД, ЕИК ============= сумата в
размер на 1000,00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
6
кредит „Бяла карта“ № 554231/06.09.2018 г., сключен между Н. П. Г. и
„АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2020
г., до окончателно изплащане на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.07.2020 г. по ч.гр.д. № 27262 по описа за
2020 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „=========== АД, ЕИК
============= със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, (като правоприемник по реда на чл. 227 от ГПК
на „=========== ЕООД, ЕИК *********) срещу Н. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, жк. Люлин, бл. 223, вх. Б, ет. 5, ап. 30, за признаване за
установено, че Н. П. Г., ЕГН **********, дължи на „=========== АД, ЕИК
============= сумата в размер на 90,00 лева – договорна лихва за периода
от 22.09.2018 г. до 06.12.2018 г., и сумата в размер на 135,97 лева -
обезщетение за забава за периода от 07.12.2018 г. до 16.06.2020 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.07.2020
г. по ч.гр.д. № 27262 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Люлин,
бл. 223, вх. Б, ет. 5, ап. 30, да заплати на „=========== АД, ЕИК
============= със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, (като правоприемник по реда на чл. 227 от ГПК
на „=========== ЕООД, ЕИК *********) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 771,51 лева, представляваща разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното
исково производство, депозит за вещо лице и особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7