Р Е Ш Е Н И Е
№…260106………/22.03.2021г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска
колегия,ІІ въззивен състав в открито заседание на двадесет и пети февруари през
две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:
Албена Палова
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №661 по описа на
Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение
постановено на 31.07.2019г. по гр.дело № 921 по описа на В.ския районен съд за
2015г., с което е допусната съдебна делба между Община В. и С.М. на следния имот:
26005/27290 ид.части от поземлен имот пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.В.,
с идентификатор 10450.502.1593, целия с площ по скица от 2729кв.м., а по плана
с площ 2720кв.м. при квоти: 1/3 за Община В. и 2/3 за С.М..
В жалбата си подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК С.М. ,чрез пълномощниците си –адв. П. и адв.Р. твърди,че
решението е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и поради
допуснати съществени нарушения при издаването му. На първо място се твърди, че
останал неизяснен въпроса с предмета на делото. Ищецът не е представил данъчна
оценка на имота –предмет на делбата. На
следващо място въззивницата твърди,че неправилно първоинстанционният съд е
приел,че е посочена точната квадратура на имота.По делото липсват данни, от
които страната да установи точния размер на площта на процесния имот, въпреки
това противопоставя възражение за придобиването му по давност. Въззивницата
излага съображения ,че
извършването на делбата би довело до несправедливо разместване на имуществено
блага, за това ликвидирането на съсобствеността би следвало да стане
посредством предоставянето й от Община В. на друг равностоен имот.Формулира
искане решението да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество,
с което искът за делба бъде отхвърлен.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК, е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от Община В., с изложени съображения за нейната
неоснователност.
Във
въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от
процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на
първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е
постановил.
Решението
с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй
като първоинстанционния съд е разгледал допустим за делба - предявен от
надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно
упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При
осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
атакувания акт,въззивният съд съобрази следното: С т.1 от ТР №1/2013г. на ГТК
на ВКС е дадено следното разрешение относно правомощията на въззивната
инстанция при проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,при липса на
конкретни оплаквания във въззивната жалба: „При
преценката за правилността на обжалвания съдебен акт служебният контрол
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен
от посоченото в жалбата“. В мотивите на
ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда задължение да
осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери
приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не
диспозитивно право,отклонението от което с необжалването му следва да се
третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната
за
служебна проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт,съобразно ТР следва да се приеме и по
отношение на правомощията на въззивния съд.Ограниченията в обсега на въззивната
дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не
намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма.Доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес.
В
конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е
налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството,предвид разясненията,дадени в посоченото ТР.
Във въззивната жалба са
въведени три възражения:
1.
Ищецът не
е представил данъчна оценка и не е
конкретизирал точната квадратура на имота-предмет на делбата. Възражението е
несъстоятелно. По делото са представени данъчна оценка, скици на имота, удостоверения
за идентичност ,прието е заключение на съдебно-техническа експертиза. От всички
доказателства, несъмнено се установява,че процесния имот е с идентификатор 10450.502.1593, с
площ от 2720 м2.
2.
Възражение за придобивна давност. По делото липсват каквито и да било
доказателства,че е осъществен фактическия състав на придобивната давност.
Възражението е преклудирано, а по същество- неоснователно.
3.
Ликвидиране на съсобствеността между страните в процеса посредством предоставяне
от община В. на С.М. на друг равностоен имот е въпрос, който е неотносим към
предмета на спора и е извън обхвата на въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт.
Установената от първоинстанционният съд фактическа
и правна обстановка по спора изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Правните изводи на първоинстанционният съд са правилни ,обосновани и точни, и
на основание чл.272 от ГПК изцяло се споделят от настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция. Решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
С
оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от
ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 3000, 00 лева съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение постановено на
31.07.2019г. по гр.дело № 921 по описа на В.ския районен съд за 2015г.
СЪЖДА С.Н.М., ЕГН ********** *** да
заплати на Община В.,със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”Х.А.” №35 сумата в размер на 3000,00 / три хиляди /
лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
пред ВКС на РБ.
Председател: членове: