Присъда по дело №2375/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 2375 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимата Ц.А. Б. е предадена на съд по обвинение по чл.207, ал.1
от НК, за това, че на 26.11.2020г., в гр.Варна намерила чужди движими вещи-
мобилен телефон марка „Айфон 10“; черен калъф, лична карта и СУМПС на
обща стойност 1027,20 лева и в продължение на една седмица не съобщила за
тях на собственика, властта или този, който ги е загубил.
Пострадалото лице П. Л. Л. предявява граждански иск против
подсъдимата в размер на 1027,20 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, за причинени имуществени вреди, резултат от
инкриминираното в обвинителния акт деяние. Искът е предявен
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото
лице е конституирано като граждански ищец.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано
и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Преди приключване на съдебното следствие подсъдимата
възстановява изцяло причинените с деянието щети.
В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда, предвид възстановяването на причинените
имуществени вреди, да наложи на подсъдимата административно наказание
по реда на чл.218б от НК.
Разпитана на досъдебното производство и пред съда, подсъдимата се
признава за виновна в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние
и дава подробни обяснения. В последната си дума не прави допълнителни
изявления.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Пострадалата П.Л. притежавала мобилен телефон марка „Айфон“,
модел „10“, който носела в калъф, заедно с личната си карта и свидетелството
си за управление на МПС. На 26.11.020г. около 18,00 ч. св.Л. пътувала към
дома си на адрес: гр.Варна, ул.“Крали Марко“ №21, с автомобил, управляван
от нейна приятелка. По време на пътуването Л. използвала мобилния си
телефон, но след слизането от превозното средство изпуснала калъфа, в който
се намирали посочените вещи пред входната врата на дома си и се прибрала,
без да забележи това. Малко по-късно подс.Б. намерила вещите и решила да
вземе за себе си мобилния телефон, а останалите вещи хвърлила обратно.
След това подсъдимата поставила в телефона собствената си СИМ-карта и
започнала да го използва като свой. След известно време телефонът се
повредил, при което подсъдимата го изхвърлила и същият не бил намерен, за
1

да бъде върнат на собственика.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимата,
дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелката П. Л. Л., както и
от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото. Сред последните с най-съществено значение за изясняването на
делото е приложената справка от „Теленор България“ ЕАД, от която е видно,
че процесният телефон е използван след изгубването му с притежаваната от
подсъдимата СИМ-карта.
След като заявява че е намерила телефона близо до къщата,
подсъдимата се отклонява от твърдението си и заявява, че вещта е намерена
от съжителя й, който й го предоставил. Липсват обаче основания обясненията
й в тази им част да бъдат кредитирани. Предвид останалите доказателства по
делото съдът намира, че достоверни се явяват първоначално дадените
обяснения, като няма причини да се смята, че телефонът е бил намерен от
друго лице.
За установяване стойността на процесната вещ в хода на досъдебното
производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението на
която е приобщено по реда на чл.282, ал.3 от НПК.
По изложените съображения и предвид липсата на достоверни
доказателства, разколебаващи обвинението, съдът приема изложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК,
тъй като, след като намерила чужди вещи (мобилен телефон марка „Айфон
10“; калъф за него, лична карта и СУМПС на обща стойност 1027,20 лв.), в
продължение на една седмица не съобщила за намирането им на собственика,
на властта или на този, който ги е загубил. Деянието е довършено с
изтичането на визирания в чл.207, ал.1 от НК едноседмичен срок- на
04.12.2020г. Следва да се отбележи, че подсъдимата не е съобщила за
намирането на вещите не само в посочения срок, а и изобщо, като деянието е
разкрито след извършването му, без съдействието на извършителката.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като Б. е съзнавала неговия
общественоопасен характер и е искала настъпването на общественоопасните
му последици.
Подс.Б. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Не се е ползвала от
привилегията на чл.218б от НК и срещу нея няма образувани и висящи
наказателни производства (видно от служебно изисканите от съда справки).
При това положение и с оглед представените по делото доказателства за
възстановяване на щетите от деянието, като съобрази и че не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в нормата на чл. 218б, ал.2 от НК
2

(подсъдимата е неосъждана, съответно не й е било налагано административно
наказание за такова деяние), съдът счете, че в случая приложение следва да
намери нормата на чл. 218б, ал.1 от НК, според която за деяния по чл. 207,
ал.1 от НК когато предмета на престъплението е до размера на две минимални
работни заплати за страната, установени към датата на извършване на
деянието, наказанието е глоба от 100лв. до 300лв. налагано по адм. ред, ако
предметът на престъплението е възстановен или заместен. Установената за
страната минимална работна заплата за 2020г. е била 610,00 лева, като
двойният й размер възлиза на 1220 лева. Стойността на предмета на
престъплението е под посочения двоен размер на МРЗ и следователно са
налице предпоставките на чл.218б, ал.1 от НК за налагане на подсъдимата на
административно наказание глоба.
Според чл. 305 ал.6 вр.чл.301 ал.4 от НПК, когато съдът установи,
че извършеното е административно нарушение, признава подсъдимия за
невинен и му налага административно наказание. По тези съображения съдът
прецени, че и в този случай не следва да прекратява производството и да го
изпраща на административно- наказващия орган, а следва сам да наложи
административното наказание глоба. Поради това съдът призна подс.Б. за
виновна в извършването на деяние по чл. 207, ал.1 от НК и на основание чл.
218б от НК, й наложи административно наказание глоба.
При определяне размера на административното наказание съдът отчете
наличието единствено на смекчаващи административнонаказателната
отговорност обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на данни за други
противообществени прояви, направени самопризнания и съдействие при
разследването. Като отчете и обстоятелството, че подсъдимата е безработна, а
има малолетно дете, за което полага грижи, съдът определи наказанието в
минималния размер, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 100лв.,
като намери, че това наказание е съответно на извършеното деяние и е
достатъчно за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Макар и след възстановяването на щетите пострадалата да заявява, че
не поддържа гражданския иск, същата не го оттегля, което не освобождава
съда да се произнесе по претенцията. Доколкото обаче причинените вреди са
възстановени, искът се явява неоснователен, което обуславя отхвърлянето му
с присъдата по делото
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимата Б.
направените по делото разноски в общ размер на 90,05лв., които следва да
бъдат заплатени по сметка на ОДМВР-Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:

3

Номер на акта:	103
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110202375
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2021 г.

Присъда по дело №2375/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите