№ 537
гр. Стара Загора, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20225530100447 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от
ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по жалба на ИВ. АЛ. Н. против
Заповед № ............. на Кмета на Община Стара Загора.
Желае заповедта да бъде отменена и процесният имот да бъде възстановен в реални
граници на него и роднините му по наследство. Въпросният имот бил в местност „.....“ и
никой от тях не е видял някакво подобрение от ползвателите. Моли жалбата му да бъде
уважена и заповедта на Кмета на Община Стара Загора бъде отменена.
Въззиваемият КМЕТ на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна.
Заинтересованата страна Д. Й. ОГН. чрез назначения й особен представител изразява
становище за основателност на жалбата.
Заинтересованите страни Д. Л. ИВ., АНДР. СТ. К., В. СТ. Д., редовно призовани, не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл.168, ал.1, вр. с чл.146 АПК, намери за установено следното:
С оспорената заповед № .......... г., зам.-кметът на Община Стара Загора е признал на Д.
1
Л. ИВ., ЕГН: ********** от ........... правото да придобие собственост върху имот № ........, с
площ 499 кв. м., местност „.....“, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
22.11.2018 г., при граници и съседи : .........
Видно от Удостоверение № ...... г. за предоставяне на ползуване земя, ГНС – Стара
Загора, в изпълнение на Постановление № ......... г. и решение №........ г. на ИК на ГНС е
предоставено правото на ползване на Д. Л. ИВ. върху земя: Нива в размер на 1.00 декар ,
намираща се в землището на гр. Стара Загора, местност: „.....“.
От Заявление №......... г. е видно, че Д. Л. ИВ. е заявил, правото му на ползване върху
имот, представляващ лозе и овощна градина, в размер на 1.00 декар в местност „.....“ да бъде
трансформирано в право на собственост.
С писмо ........ г., получено на 22.12.2015 г. Община Стара Загора уведомява Д. Л. ИВ.,
че следва в 14 дневен срок от получаване на същото да потвърди желанието си за
продължаване на процедурата пред Община Стара Загора. Такова потвърждение е сторено
със заявление № .......... г., в което Д. Л. ИВ. уточнява, че е ползвател на имот 68 по
неодобрения план на местност ....., землище на град Стара Загора.
Видно от Протокол от 05.07.2017 г., със Заповед на Кмета на Община Стара Заогра №
.......... г. е назначена комисия по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която е разгледала
постъпилите по § 61 от ПЗР на ЗСПЗЗ към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ и е дала становище относно спазването на изискванията на актовете
на държавните органи, посочени в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и наличието на условията съгласно § 4а и
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият правото на
собственост върху предоставените им за ползване земи. В т. 26 от дневния ред на Комисията
е разгледано заявление № ......... г. от Д. Л. ИВ.. Комисията заявява, че имотът, за който е
подадено заявлението към момента на разглеждането е №........ с площ 1000 кв. м. по
неодобрен ПНИ. След извършената проверка на доказателствата по административната
преписка, Комисията е решила да предложи на Кмета на Община Стара Загора да издаде
заповед, с която да се признае правото на Д. Л. ИВ. да придобие собственост върху
ползвания имот № ........, с площ 500 кв.м. след преработка на неодобрения план на
новообразуваните имоти на местност „.....“, землище на гр. Стара Загора и обособяването на
имота с тази площ. На това основание е издадена и атакуваната Заповед № .......... г.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че в Община Стара Загора няма кадастрален план, различен от Помощния план
на ползвателите, изработен през 1992 г., изготвен посредством анкета на ползвателите.
Имот № 68 попада в границите на имота на бившите собственици №36, съгласно
комбинираната скица. Според вещото лице, на Д. Л. ИВ. му е предоставен за ползване имот
в размер на 1 декар с граници .......... Имотът, върху който било признато правото на И. да
придобие собственост е с площ 0,500 декара при съседи: Имот № 99, Имот № 67, Имот № 69
и път – имот №9514. Според заключението на вещото лице към момента на подаване на
заявлението – 26.05.1992 г. – имотът е представлявал лозя и овощни насаждения. Съгласно
2
плана на ползвателите от 1992 г., предназначението на имота също е лозя, овощни
насаждения. Съгласно комбинираната скица на ползвателите, също е видно, че към момента
на заявяването в имота имало остатъчни лозови насаждения. За процесния имот нямало
определена оценка, съгласно чл. 36, ал.2 ЗСПЗЗ, съответно такава не била заплащана. Не е
установено пълно съответствие между предоставения за ползване имот и този, за когото е
признато правото на И. да бъде закупен.
Съдът приема заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата
експертиза, тъй като е отговорило компетентно и добросъвестно на поставените задачи.
Предвид гореизложеното, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от заместник-кмет на Община Стара Загора. Със
Заповед № ..... г. зам.-кметът на Община Стара Загора е оправомощен от Кмета на
Общината, който е овластен по силата на §62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ да издаде заповед за
признаване правото да се придобие собственост от ползвателите. Заповедта е издадена в
установената от чл.59 АПК писмена форма. При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до липса на
волеизявление и обуславящи на това основание нищожност на акта. От доказателствата по
делото не се установява при издаването на акта административният орган да е преследвал
цел, различна от законоустановената, която не би могла да се постигне с никакъв акт, нито
на същия, нито на който и да било друг орган. По тези съображения съдът намира, че
оспорената заповед № ..........г. на Кмета на Община Стара Загора представлява валиден
административен акт.
В жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт поради
неговата незаконосъобразност. Жалбата е подадена в срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
За да издаде атакуваната заповед за придобиване на правото на собственост върху
новообразуван имот, административният орган е приел, че са налице предпоставките,
уредени в хипотезата на нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Първата предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право
на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Видно от приложеното към
административната преписка удостоверение № ......г. на ГНС – Стара Загора, в изпълнение
на ПМС № 76 от 05.12.1977 г. и Решение № 10 „а“ от 28.03.1978 г. на ИК, на Д. Л. ИВ. е
било предоставено ползването на 1 дка земя вид Нива. По делото не е представено Решение
№10 „а“ от 28.03.1978 г., а Решение № 111 „а“ от 21.11.1978 г. , с което са одобрени
списъците за раздадената земя по ПМС 76 от 05.12.1978 г. В същите списъци, списък №2,
под № 404 е записано името на Д. Л. ИВ., като за същия е било одобрено правото на
ползване върху 0,500 дка. Следва да се отбележи, че при изготвяне на експертното си
заключение по делото, вещото лице е установило, че цитираното в удостоверение № ...... г.,
Решение № 10а/25.03.1982 г. не е било налично в Община Стара Загора. По този начин
съдът намира, че е налице невъзможност да се установи идентичност на предоставения за
3
ползване имот с Удостоверение № 441/26.05.1982 г. и имот № ........, предмет на обжалваната
заповед. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът прави
извод, че на И. е дадено правото на ползване върху целия имот № 68 от Помощния план на
ползвателите от 1992 г. – (л. 47 от делото). От комбинираната скица на Собствениците и
Ползвателите към неодобрения ПНИ е видно, че имот № 68 от Помощния план е бил
разделен на два, сравнително идентични имота, с номера 68 и 99 по неодобрения ПНИ.
Имот № ........ се явява идентичен с имот № 68 от комбинираната скица но не включва в себе
си имот № 99 – останалата част от бивш имот № 68 по Помощния план на ползвателите от
1992 г. По този начин е невъзможно да бъде установено, дали процесното право на
собственост следва да бъде признато за имот № 68 или съседния му имот № 99, тъй като е
налице празнота в доказателствената съвкупност по делото. По този начин следва да се
приеме, че не е налице първата предпоставка от кумулативно предвидените такива в § 4б от
ДР на ЗСПЗЗ.
Доказателствена празнота, впрочем, е имало и при издаване на процесната Заповед №
.......... г., понеже в мотивите си административния орган е посочил, че същата се издава на
основание удостоверение № 441/26.05.1982 г., в изпълнение на Решение № 111а/21.09.1978
г., без да отчете факта, че същото това Удостоверение е издадено в изпълнение на друго
решение на ИК на ГНС. За точната идентификация на имота не може да се направи
еднозначен извод и от подадените 2 броя заявления – от 1992 г. и от 2015 г. от страна на
заявителя. Същият е заявил, че е ползвател на имот № 68 по неодобрен план на местност .....,
но тук съдът установява вътрешно противоречие между исканията на ползвателя, тъй като
от заключението на в.л. е ясно, че имот № 68 по Помощния план на ползвателите, чието
право на ползване е предоставено, не е идентичен с имот ........ по неодобрения ПНИ. Така
съдът намира, че в издадения индивидуален административен акт не са посочени
необходимите фактически основания, императивно изискване на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, като
това само по себе си е основание за неговата отмяна.
От друга страна, заповедта на кмета препраща към протокола на комисията,
назначена по параграф 62 от ДР на ППЗСПЗЗ. Ако в него са изложени мотиви, то те биха
могли да се възприемат и като мотиви на издадения административен акт. (ТР №6/1975 г.) В
случая, обаче, протоколът на Комисията страда от същите пороци и в него липсват каквито
и да било мотиви, относими към цитираната липса на доказателства. Протоколът всъщност
представлява един списък на лица, които Комисията е приела, че са ползватели, с бегло
описание на обстоятелствата, касаещи правомощието на Кмета на Общината по § 62, ал.3 от
ДР на ЗСПЗЗ.
В тази връзка следва да се има и предвид, че протоколът на Комисията по § 62 е
съществен елемент от сложния фактически състав на трансформацията на правото на
ползване в право на собственост, в който следва да се изложи становище относно спазването
на изискванията на актовете на държавните органи по § 4 ЗСПЗЗ, както и дали са налице
другите условия по §4а и §4б (Р-4528 от 06.04.2009 г. IV o на ВАС). Преценката на
комисията трябва да почива на обективно установени факти, т.е. установени при проверка
4
на място при оглед на конкретния имот (Р-4326 от 28.03.2011 г. IV o. на ВАС и Р -
20.01.2011 г. на Административен съд Стара Загора).
Така установената празнота във формираната доказателствена съвкупност от страна
на административния орган, от една страна е довело до постановяване на индивидуален
административен акт в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, а от друга - до невъзможност да
изпълни и задължението си досежно чл. 170, ал.1 АПК – да докаже пред съда
съществуването на фактическите основания, на които почива издадения административен
акт.
По тези съображения съдът приема, че заповед № ..........г. на Кмета на Община Стара
Загора, като издадена в противоречие с материалния закон, е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът намира за доказана
втората предпоставка от хипотезата на § 4б, ал.1 от ДР на ЗСПЗЗ. Видно от заключението на
в.л. към датата на подаване на Заявлението – 26.05.1992г., съгласно Плана на ползвателите
от 1992 г. и нанесените означения на него – предназначението на същия е лозя и овощни
насаждения. Съгласно Комбинираната скица към неодобрения ПНИ, към момента на
заявлението е имало остатъчни лозови насаждения. Фактът, че такива се установяват от
помощен план и неодобрен ПНИ не пречи на доказателствената годност на последните. В
§4к , ал.2 от ДР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.2 ППЗСПЗЗ е нормативно уредено съдържанието на
помощния план, като предвид периода на неговото изготвяне е необходимо да се вземат
предвид обстоятелствата, посочени в него. Що се отнася до ПНИ, не е спорно по делото, че
такъв все още не е влязъл в сила. В чл. 28, ал.4 ЗСПЗЗ, обаче, е предвидено, че “планът на
новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план“, ergo
значителна част от обстоятелствата, видни от помощния план, следва да съответстват и във
всеки евентуален влязъл в сила ПНИ. Ето защо, съдът напълно възприема заключението на
в.л. за наличие на овощни насаждения към 26.05.1992 г., както на основание отбелязванията
върху Помощния план, така и върху Комбинираната скица на собствениците и ползвателите
към неодобрения ПНИ.
Тъй като въпросът относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху
предоставената му с актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя не е предоставен на
преценката на административния орган, на основание чл.173, ал.1 АПК делото следва да
бъде решено по същество /в този смисъл са: решение № 12715/29.10.2010 г. на ВАС по
адм.д.№ 3706/2010 г., ІV о., решение № 6938/27.05.2009 г. на ВАС по адм.д. № 3448/2008 г.,
ІV о. и др./. Предвид установената от доказателствата по делото липса на един от
елементите на фактическия състав на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде постановен отказ
за признаване на Д. Л. ИВ., ЕГН: ********** правото да придобие собственост върху имот
№ ........ с площ 499 кв. м., местност „.....“, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
22.11.2018 г. при граници и съседи ..........
На основание чл.143, ал.1 от АПК и чл. 226, ал.3 АПК следва да бъде осъдена
5
Община Стара Загора да заплати на жалбоподателя направените по настоящото дело, както
и това пред Административен съд - Стара Загора.
Предвид направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК в о.с.з. на ст. юрисконсулт
Николова, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 8,
ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя ИВ. АЛ. Н. до минималния такъв – в размер
на 500 лв.
На основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. с чл. 8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде определено
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя ИВ. АЛ. Н. до
минималния такъв – в размер на 500 лв. По този начин следва да бъде осъдена Община
Стара Загора да заплати на жалбоподателя направените по настоящото дело, както и това
пред Административен съд - Стара Загора разноски в размер на 3665 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за особен
представител.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид указанията на
Административен съд – Стара Загора по отношение на разноските, дадени в Решение №
........г. по адм.д.№ .......г. по описа на същия съд, следва да бъде определено възнаграждение
на назначения особен представител на заинтересованата страна Д. Й. ОГН. – адвокат С.В. в
размер на 500 лева за процесуално представителство пред Административен съд – Стара
Загора, което следва да бъде заплатено от Община Стара Загора.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ИВ. АЛ. Н., ЕГН:**********, от ........... заповед № .......... г. на
Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на Д. Л. ИВ., ЕГН: ********** правото
да придобие собственост върху имот № ........ с площ 499 кв. м., местност „.....“, землище на
гр. Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г. при граници и съседи ......... като
незаконосъобразна.
ОТКАЗВА да признае на Д. Л. ИВ., ЕГН: ********** правото да придобие
собственост върху имот № ........ с площ 499 кв. м., местност „.....“, землище на гр. Стара
Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по
чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г. при граници и съседи ..........., по Заявление №........
г.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ......., представлявана от Кмета Живко Веселинов
6
Тодоров, да заплати на ИВ. АЛ. Н. ЕГН:********** от ..........., сумата от 3665 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и пред Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ......., представлявана от Кмета Живко Веселинов
Тодоров, да заплати на адвокат С. ИВ. В. от АК-Стара Загора, с адрес: ....... сумата от 500
лева, представляваща възнаграждение за особен представител по адм.д.№ .......г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7