О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
град Плевен, 10.03.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– Плевен, Осми състав, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.
дело №277/2020г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 257, ал.1, вр. чл.
253, ал.2, т.3 от ЗВД, вр. чл. 145 и и
сл. АПК.
Производството по адм. д.№277/2020г по описа на
АдмС-Плевен, е образувано въз основа на жалба от „К. 71“ ООД, гр. Плевен, чрез
адв. М. Б., против разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни
от животински произход №0000363/04.03.2020г. на официален ветеринарен лекар към
Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен. Посочва се, че
насочените за унищожаване суровини и храни от животински произход, са описани в
протокол за подлежащи на унищожаване №000400/04.03.2020г, явяващ се неразделна
част от оспореното разпореждане и които стоки се нахождат в обект „хладилно
помещение №1“ в гр. Плевен, УПИ ХIII , кв. 609,
собственост на жалбоподателя. Посочва се, че са насочени за унищожаване
4516,806кг. млечни продукти, с посочено основание- съхранение в обект ,
нерегистриран по реда на чл. 12 от ЗХ. Твърди се, че обжалваният адм. акт е незаконосъобразен,
тъй като е нарушена нормата на чл. 59, ал.1, т.4 от АПК, като се излагат
съображения в тази насока. Посочва се, че в процесното разпореждане, не се сочат
фактически основания, досежно изводите на адм. орган, коя от хипотезите на чл.
257, ал.1-т..4 от ЗВД, е приел, че е налице, не е посочен и начина, по който са
установени основанията за насочване към унищожаване. Посочва се, че в никоя от
хипотезите на чл. 253, ал.2 от ЗВД, не предвижда „съхранение“ на стоките, като в т. 5 изрично се предвижда само
производство. Посочва се, че не е приложена правилно и съответната материална
норма, тъй като само „съхранението“ в нерегистриран обект, липсва като
предпоставка за унищожаване. Твърди се, че липсва конкретно посочване на
съответната алинея от чл. 12 ЗХ, която да се приеме за основание за налагането
на ПАМ. Посочва се също, че в процесното разпореждане не е прието, че е налице
търгуване със установените стоки. Посочва се също, че за установеното
количество стоки, са налице документи з произход, същите не са с изтекъл срок
на годност, съхраняват се в изрядни температурни режими. Посочва се също,
че в процесното разпореждане, липсва
описание на продуктите, като е посочено само общото им количество. Твърди се
също, че разпореждането не мотивирано. Твърди се също, че е нарушен принципа на
съразмерност, по реда на чл. 6, ал.3 от АПК. Посочва се също, че адм. орган е
предприел и други мерки, по чл. 253, ал.2, т.2 от ЗВД- предписание № 0001110/04.03.2020г
и отделно от това, обектът е запечатан с обозначителни знаци, независимо, че
няма издадено нарочно разпореждане, по реда на чл. 253, ал.2, т.3 от ЗВД.
Заедно с това се твърди, че процесното разпореждане е издадено от некомпетентен
орган. В заключение моли съда да отмени оспореното разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произход №0000363/04.03.2020г. на
официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните-
гр. Плевен, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендират се
разноски.
Заедно с жалбата против разпореждане №0000363/04.03.2020г.
на официален ветеринарен лекар към ОДБХ- гр. Плевен, по реда на чл. 166, ал.4,
вр. чл. 166, ал.2 от АПК, жалбоподателят моли съда да се произнесе в закрито
заседание и спре изпълнението на акта, до приключване на производството с
влязло в сила решение. Посочва се, че на основание чл. 253, ал.5 от ЗВД,
обжалването на разпореждането за насочване за унищожаване, не спира неговото
изпълнение. Твърди се, че в случая не е налице спешна необходимост от
унищожаване на годни храни и суровини, с установен произход, преди влизане в
сила на оспореното разпореждане, тъй като в случая спорен се явява въпроса само
съхранението в нерегистриран обект, съставлява ли основание за налагане на ПАМ.
Твърди си също, че запазването на суровините и материалите е важно, по
отношение на евентуални искания в хода на производството по същество на спора.
Твърди се също, че унищожаването на стоките би нанесло сериозни имуществени
вреди на дружеството, тъй като в случай на отмяна на разпореждането, същото ще
бъде лишено от възможността за реализация на стоките, от една страна и от
друго- посочената липса на възможност за доказателствени искания. Твърди се, че
от предварителното изпълнение, за дружеството- жалбоподател, ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, които вреди се изразяват не само в левовата
равностойност на стоките. Твърди се също, че спирането предварителното
изпълнение, няма затрудни или осуети изпълнението на разпореждането, след
влизането му в сила. Посочва се също, въпреки че в случая, спрямо тези стоки,
няма издаден акт по реда на чл. 253, ал.1, т. 2 от ЗВД, за забрана на
транспортирането, търговията и пускането на стоките на пазара, от страна на
адм. орган, са взети достатъчно мерки в тази насока, изразяващи се в
запечатване на помещението, в което се съхраняват тези стоки. Посочва се също,
е и към момента на подаване на жалбата, стоките се съхраняват в изрядни
температурни режими, съобразно етикета им.
Представят се писмени доказателства, в заверено от
жалбоподателя копие, част от адм. преписка. В жалбата, от страна на
жалбоподателя, няма направени доказателствени искания, във връзка с оспорването на процесното разпореждане.
По делото, в указаният от съда, с разпореждане №1200/09.03.2020г,
срок, от страна на ответника, е представена административната преписка по
оспореното разпореждане №0000363/04.03.2020г., по опис, ведно със становище по
жалбата. В същото е посочено, че към датата на депозиране на жалбата, няма
изпълнение на процесното разпореждане, тъй като на дружеството – жалбоподател,
с предписание №0001110/04.03.2020г., е определен задължителен срок- до
09.03.2020г., да представи договор с фирма за обезвреждане. Посочва се също, че
процесното разпореждане, не е обжалвано по административен ред, пред Директора на
ОДБХ-Плевен.
Посочва се, че оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган, в кръга на предоставената му компетентност, съдържа всички
изискуеми от закона реквизити. Посочва се също, че на основание чл.60, ал.1 от АПК, в адм. акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, за да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, или от закъснението на изпълнението
могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Посочва се, че мярката
с оспореното разпореждане, е наложена, тъй като складовете за търговия на едро
с храни, стопанисвани от жалбоподател, не са регистрирани по чл. 12 от ЗХ.,
която предвижда, че производство и търговия се извършва само в обекти,
регистрирани по съответния ред. Посочва се, че на основание §1, т.60 от ДР ЗХ,
в понятието „търговия“, се включва процесите на внос, износ, съхранение,
транспорт и продажба на храни. Посочва се също, че по делото е безспорно, че в
обекта, стопанисван от жалбоподателя, са открити значителни количества храни от
животински произход- 4516,806кг., за което обстоятелство се твърди, че е достатъчно за извода, че тези продукти,
са били предоставени за продажба, което е търговия по смисъла на §1, т. 60 от ДР
ЗХ. Твърди се, че насочените за унищожаване храни от животински произход, пряко
застрашават здравето на гражданите. В заключение моли съда да остави жалбата
без уважение, като неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Така депозираната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановеният за това срок от съобщението- разпореждането е връчено на 04.03.2020г, от страна на лице, имащо интерес от обжалването, и
против акт, издаден от компетентен орган.
По искането с правно основание чл. 166, ал.4, вр. ал. 2,
вр. чл. 60, ал.5 от АПК.
Предмет на настоящето адм.д.№277/2020г. на АдмС-
Плевен, е оспореното Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и
храни от животински произход №0000363/04.03.2020г., на официален ветеринарен
лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен, издадено на
основание чл. 257, ал.1, вр. чл. 253,
ал.2, т.3 от ЗВД, въз основа на
което, са насочени за унищожаване суровини и храни от животински произход,
посочени в протокол №000400/04.03.2020г., неразделна част от Разпореждането, в
общо количество от 4516,806кг. - млечни продукти, находящи се в обект „хладилно
помещение №1“, в гр. Плевен, УПИ ХIII , кв. 609, собственост на
жалбоподателя „К. 71“ ООД, гр. Плевен, който обект не е регистриран по реда на
чл. 12 от ЗХ. В случая е налице предварително изпълнение на издаденото
разпореждане за насочване за унищожаване,
допуснато по силата на закона, съобразно нормата на чл. 253, ал.3 от ЗВД, която
изрично посочва, че обжалването не спира изпълнението на акта.
Съдът констатира, че в случая, не е проведено
обжалване на Разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от
животински произход №0000363/04.03.2020г., по административен ред, което по никакъв начин не се отразява върху
допустимостта на жалбата, вкл.и на жалбата против постановеното с акта, предварително
изпълнение. Съдът намира, че в случая е приложима нормата на чл. 166, ал.4,
и ал.2 от АПК, съобразно които, при всяко положение на
делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение на адм. акт, допуснато по силата на отделен
закон, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението
на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по
отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони
предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда
изрична забрана за съдебен контрол- в т. см. ТР №5/8.09.2009 г. на ВАС по тълк.
д. № 1/2009г.
Доколкото в случая предварителното изпълнение на
оспореното Разпореждане е допуснато по силата на закона, то е налице и
презумпцията, че са налице една или повече от предпоставките на чл. 60 АПК,
т.е. че касае се за особено важен обществен или държавен интерес, на който е
противопоставим интереса на жалбоподателя. Съответно на това, негова е тежестта
да докаже, че предварителното изпълнение на този акт, би могло да му причини
значителна или трудно поправима вреда, т.е. условията посочени в чл. 166, ал.2
от АПК. Тази вреда може да бъде имуществена-претърпяна вреда и/или пропусната
полза, или неимуществена. Настъпването на вредите обаче трябва да е достатъчно
вероятно и подкрепено от съответни доказателства от жалбоподателя, тъй като
преценката се извършва за всеки отделен случай. тежест на жалбоподателя пред
съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, при които спирането
изпълнението на заповедта е основателно. В случая искането е основано на вероятността
на настъпят материални вреди. Подобно обстоятелство обаче не представлява
основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, тъй
като евентуалните материални вреди подлежат на обезщетяване, ако такива
настъпят, в резултат на предварителното изпълнение и заедно с това актът бъде
отменен като незаконосъобразен. Следва да се посочи също, че по делото
жалбоподателя не е представил никакви
доказателства, от които да се
заключи за размера на евентуалните вреди, по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК-
значителна или трудно поправима вреда. Съдът намира, че посочените в искането,
като основание за спиране предварителното изпълнение, евентуални бъдещи
доказателствени искания, са ирелевантни, доколкото нормата на чл. 166, ал.2 от АПК, изрично предвижда случаите, при
които се постановява спиране- настъпване за оспорващия на значителна или трудно
поправима вреда.
На основание гореизложеното, съдът намира, че не са
налице изискванията на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК, поради което искането
за спиране на предварителното изпълнение на оспореното Разпореждане, следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Следва административното дело по жалбата на „К.71“
ООД, гр. Плевен против Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и
храни от животински произход №0000363/04.03.2020г., на официален ветеринарен
лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен, да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Следва на основание чл.153,
ал.1 и чл.154 АПК, да бъдат конституирани страните в настоящото производство,
както следва: в качеството на жалбоподател – „К. 71“ ООД, , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Гренадирска, № 40, вх.А, ап.22,
представлявано от П. И. К., и Официален ветеринарен лекар- главен инспектор
отдел „Контрол на храни“ при ОДБХ-Плевен д-р Д. К., в качеството на ответник по
жалбата.
Следва препис от жалбата да бъде изпратена на ответника,
като му се даде възможност да представи писмен отговор по жалбата и да посочи
доказателствата, като приложи писмените в 14-дневен срок от съобщението.
На
основание чл.171, ал.4 вр. с чл. 170, ал.1 АПК
съдът следва да укаже на ответника, че носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
изпълнение на законовите изисквания при издаването му, в т.ч. и че е издаден от
компетентен орган.
Следва да бъдат приети, представените
от жалбоподателя с жалбата и от ответника- адм. преписка по оспореното
разпореждане, писмени доказателства, по опис.
Водим от
горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на „.К.71“ ООД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Гренадирска, № 40, вх.А,
ап.22, представлявано от П. И. К., чрез адв. М. Б., с правно основание чл.
166, ал.4, вр. ал. 2, вр. чл. 60, ал.5 от АПК, ЗА СПИРАНЕ НА предварителното
изпълнение на оспореното Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и
храни от животински произход №0000363/04.03.2020г., на Официален ветеринарен
лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението в тази му част, подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд гр. София, с частна жалба в 7-мо дневен срок
от съобщаването му на страните.
НАСРОЧВА административно дело №277/2020г. на Административен съд-гр.Плевен, за разглеждане в
открито съдебно заседание на 27.април.2020г.
от 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА страните в производството:
-
„К. 71“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Гренадирска, №
40, вх.А, ап.22, представлявано от П. И. К.- в качеството на жалбоподател;
-
Официален ветеринарен лекар- главен инспектор
отдел „Контрол на храни“ при ОДБХ-Плевен д-р Д. К., в качеството на ответник по
жалбата.
ДАВА възможност на ответника, в 14-дневен срок от
съобщението, да представи по делото писмен отговор по жалбата и да посочи
доказателствата, като приложи писмените.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи доказателствената тежест да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и
изпълнение на законовите изисквания при издаването му, в т.ч. и че е издаден от компетентен орган.
ПРИЕМА представените от жалбоподателя с жалбата и от
ответника- адм. преписка по оспореното разпореждане, писмени доказателства, по
опис.
Определението в тази част не подлежи на обжалване. Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: