Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 10.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 1455 по описа за 2018г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „Б.КС“ ООД
срещу „Б.м.в.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 4 995 700,00 лв. –
обезщетение за пропуснати ползи на ищеца от неизпълнение на задължения на
ответника по договор за покупко-продажба на оръжие, боеприпаси и снаряжение от
31.01.2014г., произтичащи от невъзможността на ищеца да получи доходи от
изпълнението на договор от 07.05.2014г., сключен с „Българска И.И.К.“ ЕООД;
2) частичен осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 367 857,25 лв. – лихва за забава,
изтекла върху главното вземане в периода от 17.06.2014г. до 08.04.2015г.
Исковете са предявени за разликите между твърдяните от ищеца пълни размери на вземането за
обезщетение и на вземането за лихва за лихва за забава и присъдените размери на
вземанията с влязло в сила съдебно решение от 31.07.2017г. по т.д. №2000/2017г.
на САС, ТО, 6 с-в, с което са уважени изцяло предявени от „Б.КС“ ООД срещу „Б.м.в.“
ЕООД частичен иск за обезщетение на същите вреди за сумата 30 000,00 лв. и
частичен иск за лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от
17.06.2014г. до 08.04.2015г., за сумата 10 000,00 лв.
При съобразяване на разрешението, дадено с т.
2 от тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.д.
№3/2016г. на ВКС, ОСГТК, влязлото в сила съдебно решение по предходните
частични искове установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните следните правопораждащи факти на присъдените
вземания:
1) валидно възникнали продажбени
правоотношения между ищеца и ответника по договора от 31.01.2014г.;
2) валидно възникнали продажбени
правоотношения между ищеца и „Българска И.И.К.“ ЕООД
по договора от 07.05.2014г. с предмет стоките, за които ищецът е сключил с
ответника договора за покупко-продажба от 31.01.2014г.;
3) неизпълнение на задълженията на ответника
по договора с ищеца, които в пряка и непосредствена причинна връзка са довели
до пропусната полза на ищеца, изразяваща се в невъзможността да получи приходи
от изпълнението на договора с „Б.м.в.“ ЕООД;
4) забава на ответника по отношение на
задължението му за обезщетяване на пропуснатите ползи на ищеца от
неизпълнението на процесния договор, считано от 17.06.2014г.
Съгласно чл. 297 – 299 ГПК въпросите относно
осъществяването на посочените факти, които са част от обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по т.д.
№2000/2017г. на САС, ТО, 6 с-в, не могат да бъдат пререшавани в
производството по настоящото дело, което означава, че от всички възражения
срещу основателността на исковете, заявени от името на ответника, допустим предмет на разглеждане в настоящото
производство са единствено възраженията срещу размера на претърпените от ищеца
вреди под формата на пропуснати ползи от изпълнение на договора от
07.05.2014г., сключен с „Българска И.И.К.“ ЕООД,
както и възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на частта от
вземанията, за които са предявени исковете по делото.
Възраженията на ответника срещу размера на
предявените искове се явяват частично основателни, тъй като дори само
твърденията в исковата молба относно цените и датите на сключване на договорите
за продажба на процесните стоки изключват обективната възможност ответникът към
датата на сключване на договора с ищеца да предвиди, че ищецът може да сключи
договор за продажба на стоките срещу цена, която е повече от три пъти по-висока
от цената по договора с ответника, респективно да предвиди, че ищецът може да
пропусне ползи от неизпълнението на договора от 31.01.2014г. в размер на
цената, уговорена по договора от 07.05.2014г. с „Българска И.И.К.“ ЕООД, а съгласно чл. 82, изр. 1 ЗЗД неизправната
страна по договор дължи обезщетение именно и само за вредите на насрещната
страна, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Изключение съгласно чл. 82, изр. 2 ЗЗД са хипотезите, при които неизправната
страна по договора е недобросъвестна, тоест знаела е за обстоятелствата, от
които произтичат основанието и размера на вредите на насрещната страна, но по
делото не са ангажирани доказателства, а и твърдения ответникът да е знаел за преддоговорни
или договорни отношения между ищеца и „Българска И.И.К.“
ЕООД към датата на сключване на договора от 31.01.2014г.
Подробни съображения в подкрепа на горните изводи
в случая обаче е безпредметно да се излагат, защото вземанията за обезщетение и
лихва за забава, за които са предявени исковете по настоящото дело, са погасени
изцяло като последица от възражението за давност, заявено с отговора на
ответника срещу исковата молба.
Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД вземанията за
обезщетения на вреди от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок, а съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД същият давностен срок
е приложим и по отношение на вземанията за лихви за забава.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо.
Според твърденията на самия ищец
изискуемостта на вземането за обезщетение за пропуснати ползи, за което е
предявен главният осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, е
настъпила на 28.05.2014г., но по-съществено в случая е, че според обективните
предели на силата на пресъдено нещо на решението по т.д. №2000/2017г. на САС,
ТО, 6 с-в изискуемостта на вземането е настъпила най-късно на датата 17.06.2014г.,
от която са присъдени лихви за забава върху вземането.
От всяка от посочените дати до датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело (10.07.2018г.)
е изтекъл период от време, който е по-дълъг от тригодишния давностен срок по
чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Висящността в този период на
съдебно производство по предявен частичен иск за вземането не спира или
прекъсва давността по отношение на останалата част от вземането (изрично
в този смисъл т. 1 от цитираното тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ВКС, ОСГТК, но също и разпоредбата на
чл. 116а ЗЗД).
Доказателства, но и твърдения за други
обстоятелства, които да спират или прекъсват давността по отношение на
вземането за обезщетение преди предявяването на исковете по настоящото дело, не
са ангажирани в производството по делото, поради което и по изложените
съображения вземането е погасено по давност, което съгласно чл. 119 ЗЗД
погасява и акцесорното вземане за лихви за забава.
Предявените искове подлежат на отхвърляне,
което съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ангажира отговорността на ищеца за
възстановяване на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за
защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.КС“ ООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к ********, бул. А. ********срещу „Б.м.в.“
ЕООД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** частичен осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
82 ЗЗД за сумата 4 995 700,00 лв. – обезщетение за пропуснати ползи
на ищеца от неизпълнение на задължения на ответника по договор за
покупко-продажба на оръжие, боеприпаси и снаряжение от 31.01.2014г.,
произтичащи от невъзможността на ищеца да получи доходи от изпълнението на
договор от 07.05.2014г., сключен с „Българска И.И.К.“
ЕООД, и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
сумата 367 857,25 лв. – лихва за забава, изтекла върху главното вземане в
периода от 17.06.2014г. до 08.04.2015г.
ОСЪЖДА „Б.КС“ ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление
***, ж.к ********, бул. А. ********да
заплати на „Б.м.в.“ ЕООД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 24 000,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: