Решение по дело №1615/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№399

гр. Несебър, 20.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1615 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Т.С.К.” срещу наказателно постановление № 431609-F420100/01.03.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че срокът за образуване на административнонаказателното производство е изтекъл на 04.11.2018г., поради което е било недопустимо същото да се образува на 01.03.2019г. Твърди, че наказателното постановление е издадено от орган, който не е имал материална компетентност за това. Сочи, че при издаването, оформянето и връчването на АУАН и НП има съществени пороци. Развива съображения в насока, че липсва състав на нарушение, тъй като извършената услуга е била безплатна и не е имало плащане. Намира, че към случая приложение е следвало да намери нормата на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, излага, че нарушението е безспорно установено. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 04.08.2018г. около 13:40 часа от служители на НАП, сред които свидетелят Д. – инспектор по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, парк-хотел „Континентал”, стопанисван от ЕТ „Т.С.К.”. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0269136 от 04.08.2018г. При проверката участвала и служителка от ГД „Фискален контрол”, ОД Велико Търново – Нели Тотева. Тя поискала от физическото лице търговец Т.К. да й бъде извършено подстригване. Било извършване подравняване на косата й. След извършване на услугата св. Д. запитал каква е цената и получил отговор от Т.К., че следва да заплати сумата от 6 лв. Същият предал сумата от 6 лв. на 3 монети по 2 лв. на К., тя ги приела и ги прибрала в портмонето си. Едновременно с плащането от страна на К. не бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. Проверяващите разпечатали междинен дневен отчет от работещото в обекта фискално устройство, от който се установило, че в паметта на ФУ не е регистриран оборот за деня. Било извършено и преброяване на наличните парични средства в касата, които били в размер на 6 лв. С оглед констатираните обстоятелства св. Д. съставил на едноличния търговец АУАН № F420100 от 10.10.2018г. за неиздаване на фискален бон във връзка с приетото плащане на сумата от 6 лв. - нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, който бил връчен на Велина Йорданова – упълномощена (с пълномощно на л. 14 от делото) да представлява ЕТ пред НАП, вкл. и да получава документи. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства АУАН № F420100 от 10.10.2018г., протокол за извършена проверка № 0269136 от 04.08.2018г., ведно с приложените към него дневен финансов отчет от ФУ и опис на паричните средства към момента на проверката, пълномощно на Велина Йорданова, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя Д.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Фактическото оспорване на жалбоподателката, че не е поискала плащане за предоставената от нея услуга, остава недоказано по делото. От нейна страна не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. В същото време от съставения протокол (официален документ по смисъла на чл. 110, ал. 4 от ДОПК) и от показанията на св. Д. се установява, че от Т.К. била поискана сумата от 6 лв. за извършената услуга, същата сума й била заплатена от Д. и тя приела плащането. Ето защо установените по делото факти са в противоречие с твърденията в жалбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано на 10.10.2018г. – със съставянето на АУАН (арг. от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), по-малко от три месеца след установяване на нарушението (на 04.08.2018г.). Ето защо не могат да се приемат за основателни доводите в жалбата за образуването му на 01.03.2019г. – извън предвидените срокове. От цитираната заповед се установява материалната компетентност на наказващия орган, дадена му от надлежен орган по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – изпълнителния директор на НАП. Следователно и тези възраженията на жалбоподателя са неоснователни. АУАН и НП са издадени, оформени и връчени при спазване правилата на ЗАНН, като е видно, че са връчени на надлежен представител на търговеца (упълномощен да получава документи от органите на НАП с пълномощно на л. 14 от делото).

 В конкретния случай се касае за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която разпоредба предвижда, че задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Аналогичен е и смисълът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Т.е. двете разпоредби са аналогични и посочването на двете като нарушени в текста на АУАН и НП е достатъчно за точното описание на нарушението. Съдът намира, че от текста на АУАН и НП се установяват всички елементи от обективната страна на претендираното нарушение, а именно: извършването на контролна покупка от проверяващите, заплащането в брой на сумата по направената покупка и приемането й от К., както и неиздаването на касов бон за това плащане. По арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. „контролна покупка” е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка. В случая в съставения протокол за проверка (в който е вписан и часът на проверката) контролната покупка е документирана по надлежен начин. Ето защо се налага извод, че извършването на същата безспорно е доказано по делото. Наред с това всички релевантни за процесното нарушение факти са описани в пълнота в текста на АУАН и НП и са доказани по настоящото дело.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В случая жалбоподателят безспорно е лице, което извършва търговска дейност в проверявания търговски обект. Наред с това в негова полза е извършено плащане в брой в размер на 6 от свидетеля Д. – за извършена услуга в обекта (подстригване). За това плащане не е издаден фискален бон към момента на извършването му, а и до приключване на проверката. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Това е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения може да се разгледа като смекчаващо вината обстоятелство, което следва да се вземе предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз основа на това обстоятелство случаят да бъде определен като „маловажен”.

За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в минималния размер от 500 лв. и за съда не съществува възможност тази санкция да бъде изменяна.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.     

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 431609-F420100/01.03.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „Т.С.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: