Р Е
Ш Е Н
И Е
№
72
гр.
Враца, 01.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, VI състав, в публично заседание на 11.02.2021г.
/единадесети февруари две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №356 по описа на АдмС –
Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на „И.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** чрез * К.К.,
депозирана чрез * М.С. против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ, обективиран в
писмо изх.№ 02-2600/3403 от 31.07.2020г. на Зам.
изп. директор на ДФЗ. Твърди, че е налице мълчалив
отказ на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане с УИН 06/160518/72894 за
кампания 2018, като срокът за произнасяне е изтекъл на 30.06.2019г. и органът
дължи произнасяне по подаденото заявление. Посочва се, че с писмо изх.№ 02-2600/3403 от 31.07.2020г. са уведомени, че предстои издаването на
уведомително писмо, след като приключат законовите проверки, но не е определен
срок за това. Излагат се съображения за
това и се иска отмяна на обжалвания мълчалив отказ и да се задължи органът да
се произнесе по подаденото заявление за кампания 2018 като му се определи срок
за това. Претендират се разноски.
В
с.з. жалбоподателят се представлява от * М.С., моли за уважаване на жалбата и
отмяна на оспорения мълчалив отказ по съображения изложени в жалбата, както и в
представени по делото писмени бележки. Претендират се разноски по делото,
съгласно представен списък.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител * Д.П. оспорва жалбата като неоснователна и
поддържа представеното становище с преписката от 27.08.2020г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
По делото е било постановено определение № 428/15.09.2020г., с което
жалбата е била оставена без разглеждане, като е прието, че не е формиран мълчалив отказ. С определение №15188/09.12.2020г.
по адм.дело №11770/2020г.
ВАС е приел, че е налице такъв, отменил
е определение №428/15.09.2020г. на съда
и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е регистриран земеделски
производител с УРН 604009. Същия е
подал общо заявление за подпомагане за
кампания 2018г. УИН 06/160518/72894 на
09.05.2018г. В Заявление за
подпомагане 2018 Форма за ЕТ /ЮЛ от 11.05.2018
г. е формулирано искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане, както
следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително
плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни
за климата и околната сред – зелени директни плащания (ЗДП); Компенсаторни
плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите(Мярка 12);
Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1).
Към това заявление са приложени таблица на използваните парцели 2018 и таблица
на отглежданите животни 2018 и са
подписани декларация за
запознаване с определенията за нередност; декларация за обработване на личните
данни, декларации от 11.05.2018г., с които са потвърдени заявените площи. По
така подаденото общо заявление за подпомагане за 2018г. са извършени
автоматични проверки на 09.05.2018г., като резултатите от проверката са отразени
във формуляри приложени по преписката/л.58-60/. Същото искане е формулирано и в
заявление от 31.05.2018г. към което също са приложени съответните таблици и
декларации /л.66-108/. На заявлението на жалбоподателя е извършена
и проверка на място на 16.11.2018г., за
което е съставен доклад от проверката на
място, в който са отразени резултатите от проверката на място /л.109-122/.
Със заявление вх.№
02-2600/3403/29.07.2020г. до ДФЗ жалбоподателя е поискал фонда да се произнесе
по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2018, тъй като
срокът за произнасяне е изтекъл и до 30.06.2019г. е следвало да се извърши
окончателно плащане.
С писмо изх.№ 02-2600/3403/31.07.2020г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФЗ дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои РА да изпрати уведомителни писма на
всички кандидати подали заявление за подпомагане 2018, като такова ще получи и
дружеството. В писмото ще бъде посочена одобрената сума за подпомагане,
санкциите и редукциите по отделните схеми и мерки, като в приложена към него
таблица ще бъде представен начинът на формиране на общата сума за подпомагане,
както и ще бъде посочен и срока за обжалване.
Дружеството е приело, че е налице мълчалив
отказ по искането му за произнасяне, който отказ е оспорил, по повод което
оспорване е образувано и настоящото производство. Съгласно жалбата, се оспорва
липсата на произнасяне по заявлението за
подпомагане за кампания 2018г. От
приобщеното определение №15188/09.12.2020г. по
адм.дело №11770/2020г. ВАС е видно, че такъв мълчалив отказ според
ВАС е налице и настоящият съд следва да се произнесе по същия.
На 30.12.2020г.
във връзка с разпореждане на съда от 15.12.2020г. е постъпило становище по
делото от процесуалния представител на ответника, в което е посочено, че към
настоящия момент не е налице произнасяне по заявлението за подпомагане за
2018г. на „И.“ ЕООД с изричен акт, като предстои издаването на такъв. Такова
произнасяне не е налице и към датата на приключване на устните състезания
11.02.2021г., видно от данните по делото, за което не е налице и спор между
страните.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно
чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да
се издаде искания акт. Липсата на произнасяне с изричен акт (уведомително
писмо) засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. В
случая липсва изрично произнасяне по заявлението за подпомагането и е формиран
подлежащ на оспорване мълчалив отказ. Жалбата е депозирана в срок. В този
смисъл е и определение №15188/09.12.2020г. на
ВАС.
Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран
за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на
общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл.11а от ЗПЗП,
а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителния директор на
фонда е изпълнителен директор на РА, вкл. организира и ръководи дейността и
представлява РА, съгласно нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП. Изпълнителния
директор е делегирал правомощия на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ да издава
и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, съгласно заповед, приложена по делото, който факт не е спорен,
както и същия е служебно известен и на съда. Делегирането на правомощия изрично е
допуснато с разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП. Зам. Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“
е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда
правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна
компетентност.
Това е видно и от изпратеното писмо до жалбоподателя. В този смисъл, Зам. изпълнителният
директор на ДФЗ-РА се явява материално, териториално и функционално компетентен
да издава актове от категорията на поискания със заявлението за подпомагане с
УИН 06/160518/72894 за кампания 2018г. Такова произнасяне към момента на
подаване на сезиращата съда жалба, ответният административен орган е дължал, но
не е произнесъл, нито е налице плащане или отказ, каквото липсва и към момента
на приключване на съдебното дирене.
За изпълнение на своите функции
разплащателната агенция поддържа и използва Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК), на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на
Комисията и чл.30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от
своя страна е комплексна автоматизирана система, в която се регистрират
заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и посредством която се
извършват административни проверки по заявленията. Република България, като член
на Европейския съюз, е въвела в законодателството си изискванията на
директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика (ОСП)
на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане. Приложение намират
ЗПЗП и Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗПЗП, кандидатите
за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция
заявления за подпомагане по образец. Процедурата започва с извършване на
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите, каквото е изискването на чл.43, вр. чл.37
от ЗПЗП. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция проверява
заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл.37,
който от своя страна предвижда, че интегрираната система за контрол включва
административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на
място. Условията и реда за подаване на заявленията и етапите на производството
са уредени в Наредба №5/27.02.2009г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна схема или мярка.
Заявените
от жалбоподателя „И.“ ЕООД със заявлението му с УИН 06/160518/72894 за
кампания 2018г. схеми и мерки на подпомагане са сред посочените в чл.1, ал.1 от
Наредба № 5/27.02.2009г. В тази Наредба са регламентирани различните етапи от
административното производство по издаване на краен акт на Разплащателната
агенция за одобряване или отказ за изплащане на субсидия по изброените в нея
схеми и мерки за директни плащания.
Съгласно чл.10б, ал.1
от Наредба №5/27.02.2009г. ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо
за извършените оторизации по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Разпоредбата изрично
задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който в случая следва да е
Уведомително писмо, обективиращо данните от
извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на
наложените намаления и/или санкции, които следва да са отразени в съответните
таблици, поради което за органа е налице задължение за произнасяне с изричен
акт, какъвто по заявлението за 2018г. на
дружеството не е налице.
В разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО)
№ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика е посочено, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в
член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на
следващата календарна година. В конкретния случай, по
повод подаденото от дружеството Общо заявление за подпомагане за кампания 2018
плащане е следвало да бъде извършено до
30.06.2019 г.
В случая адм.орган
е бил изрично сезиран със заявление за подпомагане от дружеството получило УИН 06/160518/72894 за кампания
2018г. От представените по делото доказателства се установява, че по така
подаденото заявление са извършени административни проверки и същите са
приключили, като резултатите от тях са отразени в представените по делото
формуляри от проверките. Извършена е и проверка на място за което са изготвени доклади от проверката на място/16.11.2018г./, поради което
административният орган е бил длъжен да се произнесе по заявлението. Адм.орган дължи изрично произнасяне с волеизявление - акт,
който следва да е обективиран в писмена форма и да
съдържа задължителни реквизити. Същия не е изпълнил задължението си за издаване
и надлежно съобщаване на изискуемото уведомително писмо, на основание на който
акт следва да се осъществяват плащанията
на заявеното финансово подпомагане за 2018г. Като не е сторил това,
той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, установени в чл.43 ЗПЗП и чл.
10б, ал. 1 от Наредбата, които изискват издаването на уведомително писмо във
всички случаи на произнасяне по заявление за подпомагане, без значение на
резултата и основанията за това.
По преписката липсват данни за спиране на
административното производство по реда на
чл.54 от АПК или
за удължаване на срока за произнасяне от административния орган в съответствие с
изискването на чл. 57, ал. 8 от АПК, както и уведомяване на дружеството, като
не са налице и твърдения в тази насока от страна на страните. Също така от страна на адм. орган нито е заявено твърдение, нито са ангажирани
конкретни доказателства, от които да се обоснови извод за извършващи се и
неприключили към момента проверки, които да съставляват пречка за изрично
произнасяне с УП.
Налице е мълчалив отказ, както е посочено
в определението на ВАС. Фактът, че в разпоредбата на чл. 10б от Наредба № 5 не
е посочен срок за произнасяне, не означава, че ДФЗ може да се произнесе без
ограничение във времето. В АПК са налице съответни разпоредби, регламентираща
сроковете за издаване на административните актове. Обстоятелството, че десетки
хиляди земеделски производители кандидатстват по схеми и мерки за подпомагане е
ирелевантно за разрешаване на настоящия правен спор,
тъй като не е налице забавено произнасяне, а липса на такова. В настоящия
случай плащанията е следвало да се извършат до 30.06.2019 г., и в този срок е
следвало да се издадат УП. Към момента на постановяване на настоящето съдебно
решение е изтекъл период, който надхвърля повече от една година и половина. Ако е имало
основание за спиране на административното производство, това спиране е следвало
да бъде надлежно извършено, като актът, с който производството е спряно,
подлежи на оспорване.
С оглед
изложеното съдът намира оспорения мълчалив отказ на ДФЗ–София за
незаконосъобразен, поради неспазване на законоустановената
форма, законовите изисквания за съдържание и при съществено нарушение на
процесуалните правила, и като такъв следва същият да бъде отменен като
незаконосъобразен. Този въпрос не може да бъде решен от съда вместо административният орган ДФЗ-РА,
на който единствено е признат статут на национален компетентен орган за
администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски
фондове съгласно законодателството на Европейския съюз. Естеството на
възникналия спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който не
може да се произнесе вместо административния орган.
Предвид това и на основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се върне на органа за продължаване на производствените
действия и постановяване изричен акт по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за
2018г. с УИН 06/160518/72894, за което следва да се определи 14 дневен срок от
влизане в сила на настоящия съдебен акт. По изложените мотиви и жалбата се явява основателна и като такава
следва да се уважи.
По делото е направено искане за присъждане
на разноски от двете страни в процеса. Предвид изхода на спора и съобразно
нормата на чл.143, ал.1 АПК, съдът намира, че искането за присъждане на
разноски на жалбоподателя е основателно. На същия следва да се присъдят
разноски, съгласно представения по делото списък в общ размер на 700 лева, от
които 50.00 лева –държавната такса по делото, 150.00 лева –държавна такса по адм.дело № 11770/2020г. на ВАС-София и 500.00 лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение е в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Административен съд - Враца, VІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Зам.изпълнителния
директор Държавен фонд “Земеделие“- РА и обективиран
в писмо изх.№
02-2600/3403 от 31.07.2020г.
ВРЪЩА преписката на
Зам.изпълнителния директор Държавен фонд “Земеделие“- РА за произнасяне по
подаденото заявление от „И.“
ЕООД за кампания 2018, като ОПРЕДЕЛЯ за
това 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен
акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“, гр.София да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 700,00 ( седемстотин) лева за
разноски по делото.
Решението може да се обжалва, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София
в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.
АДМ.СЪДИЯ: