Определение по дело №1789/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  2131

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева

                                        мл.с. Александър Муртев

Секретар: -

Прокурор:-

като разгледа въззивно гражданско дело №1789  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез юрисконсулт Табакова против Решение №47 от 4.06.2020г. по гр.д.№759/2019 г. по описа на Районен съд- Средец, с което дирекцията е осъдена да заплати на Н.Р.Р. сумата от общо 1341,52 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2017г. до 6.12.2019г., представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 6.12.2019г. до окончателното плащане; ведно със сумата от 142,54 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, както и сумата 340 лв. – адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-  Средец сумата от 103,66 лв.- за държавна такса и 150 лв.- възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно била уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143, вместо да бъде приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Излагат се подробни съображения, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143, тъй като за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, би бил 1.

Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази теза. Развити са подробни съображения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна. Приложен е списък на разноските.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от  въззиваемия Н.Р.Р., представляван от адв.М.Д.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемия счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си, като е изведен извод, че възраженията на въззивника са необосновани. Развити са пространни съображения, включително относно формираната до този момент съдебна практика, като намира за правилна тази, която е в подкрепа на тезата на въззиваемата страна. Не се ангажират доказателства. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие.  

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощен адвокат.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за 31.08.2020г. от 10.10ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                        2.