Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 02.03.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: С.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 312/2010 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Д*, ул. „*” № *, ап. *, представлявано от управителя И.Д.И., с
която срещу ЕТ „А.Г. – *”, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Д/*,
ул. „***” № *, представлявано от А.Д.Г., е предявен иск за заплащане на сумата от
13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/ по предявения като частичен иск,
целият за 138 425,31 лв., представляваща дължимо възнаграждение по сключен
между страните на 24.08.2009 г. договор за строителство с предмет – фундаментна плоча до кота 2,80 на
пететажна жилищна сграда с офиси и магазини в УПИ ХVІІ, кв. 40 по плана на ж.к.
„*” – гр. Д*, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.01.2010 г. /датата на която исковата молба е депозирана в
канцеларията на съда/ до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените
по делото разноски, включително и възнаграждение за упълномощения адвокат.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, на 24.08.2009 г. между ищеца, от една
страна като изпълнител, и ответника, като възложител, е сключен договор за
строителство. Според уговореното между страните отчитането на изпълнените строително-монтажни
работи /СМР/ се извършва с подписването на протокол, обр. 19, което ще е
основание за съставяне на данъчна фактура за извършените като количество и цени
дейности. Ищецът сочи, че възложените му дейности са изпълнени съобразно
договора между страните, при спазване изискванията на архитектурните,
конструкторските и арматурни планове. По време на изпълнението и след това
възложителят не е правил рекламация на изработеното, приел е обекта без
възражение.
Ищецът сочи, че ответникът е неизправна по договора страна, доколкото
същият не е извършил плащане на извършените строително-монтажни работи. В тази
връзка счита, че за него е налице правен интерес от търсената искова защита,
като настоява ответникът да заплати процесната сума.
Препис от исковата молба и от приложенията към нея са изпратени на
ответника с указания в едномесечен срок от получаване на съобщението да дадат
писмен отговор със задължителното съдържание по чл. 131, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
В посочения срок, изтекъл на 08.03.2010 г., ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба – представеният такъв от А.Д.Г., в качеството й на ЕТ
„А.Г. – *”, е входиран в деловодство на ДРС на 09.03.2010 г., т.е. извън
законоустановения срок. Предвид на това, че отговорът е подаден чрез куриер, за
което свидетелства приложената към него товарителница (обратна разписка от
куриерска служба), с разпореждане от 12.03.2010 г. съдът е указал на ответника
да представи доказателства, че отговора на исковата молба е подаден в законоустановения
месечен срок /съдът е бил мотивиран да постанови разпореждането си, тъй като
отговорът е бил неподписан; подаден е бил чрез адвокат К. К. ***, за който е
липсвало доказателства, че е бил надлежно упълномощен от страна на ответника да
участва по делото; не е бил представен препис от отговора за връчването му на
насрещната страна, а на следващо място цитираната товарителница е била
представена в абсолютно нечетлив вид/. Това разпореждане е било получено от
ответника на 22.03.2010 г., като в определения седмичен срок, изтекъл на
29.03.2010 г., указанията на съда не са били изпълнени в тяхната цялост, а
именно не са ангажирани доказателства, установяващи представянето на отговора в
законоустановения месечен срок, поради което депозираният отговор не следва да
се обсъжда по делото.
В съдебно заседание упълномощеният от ЕТ „А.Г. – *” адвокат оспорва
предявения иск по основание и размер. Съображенията за това са свързани на първо
място с обстоятелството, че към момента на съставяне на протокол, обр. 19
възложителят не е дължал плащане по договора. На следващо място се сочи, че е
налице съществено отклонение от зададените параметри за изграждане на обекта, изразяващо
се в отклонение от фундамента от първоначално предвидените по проект контури с
между 20 см. и 90 см., което се равнява на пълно неизпълнение на договора. Ответникът
счита, че не дължи плащане по договора, тъй като към момента не е налице
изпълнение до кота 2,80 м.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото
договор на 24.08.2009 г. между ЕТ „А.Г. – *”, като възложител, и „Д.” ЕООД,
като изпълнител, е сключен договор за строителство, с предмет – фундаментна
плоча до кота 2,80 на пететажна жилищна сграда с офиси и магазини в УПИ ХVІІ,
кв. 40 по плана на ж.к. „Север” – гр. Д*. Съгласно чл. 1 от раздел ІІ „Цени,
плащани, срокове, гаранция” от договора страните са постигнали съгласие
отчитането на изпълнените строително-монтажни работи да става с протокол, обр.
19, съвместно съставени по видове и цени, съобразно приложената оферта, като
подписването на този протокол от страна на възложителя следва да се извърши в
тридневен срок след представяне на подробна количествена сметка (чл. 2 от същия
раздел). По отношение на плащането по силата на чл. 4 следва да се извърши в
тридневен срок от представяне на съвместно съставените и двустранно подписани
протокол, обр. 19 и данъчна фактура.
Според раздел ІІІ основаните
права и задължения на възложителя по договора са: да осигури строителна
площадка; в тридневен срок от подписване на договора да определи длъжностно
лице, което да упражнява инвеститорски контрол; за осигури договорената сума за
разплащане с изпълнителя; право на възложителя или упълномощено от него лице по
всяко време на изпълнение на договора да извършва проверка относно качеството;
да взема всички разрешения от компетентни органи за започване на
строителството, съгласно действащите нормативни документи.
По отношение правата и
задълженията на изпълнителя, същите са уредени в раздел ІV от договора, а
именно: да изпълни всички възложени СМР качествено и съгласно изискванията на
БДС, ППЗ и ХЕИ; да съгласува с възложителя влаганите материали и мостри от тях;
да изготви съвместно с възложителя всички отчетни документи за правилно и
нормално протичане на строителния процес и разплащането; изпълнителят
контролира воденето на заповедната книга на обекта и изпълнението на всички заповеди,
свързани с изграждането му, издадени от компетентни органи и авторски надзор;
да осигури безопасност на строителната площадка и да я поддържа в добър ред; да
отстранява за своя сметка констатираните недостатъци на изпълнените видове СМР,
с изключение на тези, предизвикани от неправилна експлоатация; да съставя
всички необходими документи, характеризиращи строителството и да ги представи
на възложителя.
В изпълнение на договора помежду
им – на 01.12.2009 г. страните /възложителят е представляван от А.Д., а
изпълнителят от И.Д./ са подписали протокол за установяване и заплащане на
видове СМР към месец декември 2009 г., според който общата стойност завършените
и подлежащите на заплащане СМР е 138 425,31 лв., с включен ДДС. Съгласно
протокола различните видове СМР са:
По оферта:
-
тънък ръчен изкоп за почистване;
-
ръчен изкоп за фундаменти и основи;
-
превоз с колички на земни маси;
-
превоз на земни маси със самосвал до 25 км.;
-
подравняване на дъното на изкопа;
-
доставка и полагане на фолио;
-
доставка и полагане на подложен бетон В 12,5;
-
доставка и полагане на бетон В 15 в основи и фундаменти;
-
кофраж на фундаментната плоча и настилка;
-
доставка и полагане на бетон В 15 във фундаментната плоча;
-
направа на армирана бетонова настилка с дебелина 10 см.;
-
доставка и полагане на армировка с материал;
-
доставка фиксатор линеен;
-
полагане с бетон помпа;
Допълнително СМР:
-
машинен изкоп;
-
допълнителен бетон В15 за фундаментна плоча;
В и К работи:
-
тръба PVC ф 160/4;
-
тръба PVC ф 110;
-
дъга ф 160/45;
-
разклонител ф 160/110/45;
-
разклонител ф 160/160/45.
На основание така подписания
протокол изпълнителят „Д.” ЕООД е издал фактура № *** г., подписана и от
получателя ЕТ „***” на услугата – СМР по акт, обр. 19 за общ. „Жилищна сграда с
офиси и магазини” в ж.к. „*”, на стойност 138 425,31 лв., с включен ДДС.
По делото е представена нотариална покана за
доброволно изпълнение на „Д.” ЕООД до ЕТ „*” от 22.12.2009 г. чрез нотариус с
район на действие при ДРС, вписан в регистъра на НК под № 160, връчена на
адресата на * г. – видно от приложената разписка. С посочената покана ищецът е
поискал от ответника в седемдневен срок от нейното получаване да заплати по
банковата сметка на изпълнителя сумата от 138 425,31 лв., представляваща стойността
на извършените СМР по протокол, обр. 19 и съставената данъчна фактура № * г.
В отговор на посочената покана
ответникът, чрез нотариус с район на действие при ДРС, вписан в в регистъра на
НК под № 330, е уведомил ищеца, че по сключения между страните договора към
момента /датата на съставяне на отговора на нотариалната покана/ възложителят
не дължи заплащане на извършените СМР, доколкото, съобразно договора, плащане
на такива се „дължи на по-късен етап от строителство”. По отношение на фактура
№ * г. ответникът отрича такава да е била предявяване на ЕТ, респективно същата
не е осчетоводена от него. На следващо място ответникът оспорва отбелязаното
количество СМР, както и стойността на отделните видове работи, по съображения,
че същите са изключително завишени. В тази връзка ответникът „връща”
изпратеното от ищеца писмо относно потвърждаване на салдо с изх. № * г., като
заявява, че потвърждава верността на салдото, тъй като не са налице, каквито и
да е било ликвидни и изискуеми вземания от страна на „Д.” ЕООД.
С оглед изясняване действителните
отношение на страните по процесния договор, във връзка с неговото изпълнение и
установяване дължимостта на търсените суми, по искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдбено-счетоводна експертиза. Съобразно заключението на
вещото лице Е.Й., което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно е кредитирано от съда, счетоводството на „Д.” ЕООД по повод на
процесното вземане е водено редовно и осчетоводено по надлежния ред, като то е
намерило своето счетоводно и данъчно отражение. По отношение счетоводството на ЕТ
„А.Г. – *” вещото лице сочи, че същото не е водено редовно, тъй като не е
осчетоводено по надлежния ред и не е намерило своето счетоводно и данъчно
отражение. Касателно процесната фактура г-жа Й. сочи, че тя е издадена по
надлежния ред, осчетоводена е по сметка № 411 – Клиенти, като вземане и е
включена в дневник за продажби за данъчен период – декември 2009 г. В
изпълнение на задълженията си закон ищецът е декларирал надлежно ДДС по
процесната сделка, от който са внесени 12 330,10, прихванати от ТД на НАП
със сумата от 26 334,06 лв., катто е налице задължение за ДДС в размер на
13 070,89 лв.
По делото са допуснати и гласни
доказателства, като са разпитани посочените от ищеца: В*И.М* – Н*, М*Г*Т* и П*Д.
Н*.
Свидетелката В*И.М* – Н*–
проектант на процесната сграда, разказва, че е „приемала” армировката на обекта и знае, че „Д.” ЕООД
изпълнявал „абсолютно точно” проекта. Н* разказва, че първоначалния проект на
фундаментната плоча е предвиждал изграждането на цялостна плоча под двете
секции на сградата, а впоследствие инвеститорът - ЕТ „А.Г. – *” е поискал,
поради липса на средства да финансира цялата, да бъде изпълнена само половината
фундаментна плоча. Това наложило първоначалният проект да бъде преработен на
две отделни части, с оглед да бъде избегната промяна в статиката на двете
плочи. Свидетелката сочи, че по отношение дейността на изпълнителя по полагане армировката
на терена същата е приета без възражения.
Свидетелят М*Г*Т*, експерт кофражист,
в качеството си на работник в процесния обект, споделя, че е имал задължение по
укрепване къщите на съседите на обекта, чрез изграждане на бетонни стени, за да
се избегне тяхното самосрутване до изчакване заливане на основите с бетон до
кота „0”. Т* сочи, че в изпълнение указанията на специалисти – геодезисти са
извършвани нужните измервания при изграждането на обекта, с оглед избягване на
отклонение по зададените параметри на бъдещата сграда, съобразно изработените
планове.
Свидетелят П*Д. Н* – работник в
процесния обект, сочи, че по време на изпълнение на обекта, същият е посещаван
от проектанта, от конструктора, от строителния надзор, и от представители на
инвеститора, като никой не е констатирал неизпълнение по договора – „Те не са
ни спирали, за да ни кажат това не е правилно”.
Съобразно
изложеното съдът приема за установено от правна страна следното:
Правоотношението,
от което е породен спора между страните има договорен произход. То произтича от
сключения на 24.08.2009 г. договор за строителство с предмет – фундаментна
плоча до кота 2,80 на пететажна жилищна сграда с офиси и магазини в УПИ ХVІІ,
кв. 40 по плана на ж.к. „С*” – гр. Д*. От предмета на договора, видно от който
едната страна поема задължение да изработи нещо съгласно поръчката на другата
страна, след което да й го предаде, а поръчващата страна да го приеме и
заплати, се налага извода, че процесният договор представлява договор за
изработка по смисъла на чл. 258-269 от ЗЗД.
Този договор
е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на изпълнителя е да изработи нещо
съгласно поръчката в срок, без отклонения от същата, което да бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение - чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, а според ал. 2-ра на същата разпоредбата изпълнителят дължи и добро качество
на изработеното, ако работи със свой материал. Следващото основно задължение на
изпълнителя е да предаде изработеното на поръчващия.
По отношения
на поръчващия законът е вменил следните задължения: да даде на изпълнителя
необходимото съдействие; да приеме изработената съобразно договора работа и да
плати уговореното възнаграждение за приетата работа. Уреждането на отношенията
между страните, съобразно предписанието на закона, налага извода, че
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо /чл. 258 от ЗЗД/, т.е.
изпълнителят дължи една завършена работа, един трудов резултат, като в тази
връзка същият не е длъжен да се подчинява на нарежданията на поръчващия, именно
защото не му дължи работната си сила /както работникът или служителят по един трудов
договор/, а един трудов резултат. Изпълнителят е длъжен да предупреди
поръчващия, че материалът му е негоден или че проектът му не е осъществим. От
задължението си по договора изпълнителят се освобождава само ако предаде
завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначени /чл.
261, ал. 1 от ЗЗД/. Възнаграждение може да се претендира само ако работата бъде
приета.
Поръчващият
може да развали договора веднага, ако в течение на работата констатира, че тя
няма да бъде изпълнена по уговорения или надлежния начин /чл. 262 от ЗЗД/. В
случай, че поръчващият констатира съществени недостатъци на изработеното или
значително отклонение от поръчката, които водят до негодност на работата за
нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият има правото да
развали договора, както и да търси обезщетение на общо основание. Ако
недостатъците или отклонението не са толкова съществени, поръчващият има право
да избира една от трите алтернативни хипотези, предвидени в разпоредбата на чл.
265, ал. 1 от ЗЗД /1) работата да се поправи от изпълнителя без заплащане;
2)поръчващият сам да я оправи за сметка на изпълнителя или 3) да иска съответно
намаление на възнаграждението/.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че уговорената работа е била изпълнена качествено от изпълнителя, съобразно изискванията на ответника, като поръчващ, поради което е била и одобрена от собственика на имота – съставен е бил нарочен протокол за установяване и заплащане на видове СМР към месец декември 2009 г., според който общата стойност завършените и подлежащите на заплащане СМР е 138 425,31 лв., с включен ДДС, подписан без забележки от А.Д. за възложителя и И.Д. за изпълнителя.
Правото си да претендира сумата
от 13 000 лв., като част от общото задължение от 138 425,31 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извършено СМР, ищецът основава на
издадената на 04.12.2009 г. фактура № *за сумата от 138 425,31 лв., с
начислен ДДС.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 262 от ЗЗД поръчващият /възложител/ може да развали договора веднага, ако в течение на работата констатира, че тя няма да бъде изпълнена по уговорения или надлежния начин. В случай, че поръчващият констатира съществени недостатъци на изработеното или значително отклонение от поръчката, които водят до негодност на работата за нейното договорно или обикновено предназначение, има правото да развали договора, както и да търси обезщетение на общо основание. Ако недостатъците или отклонението не са толкова съществени, поръчващият има право да избира една от трите алтернативни хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД /1) работата да се поправи от изпълнителя без заплащане; 2) поръчващият сам да я оправи за сметка на изпълнителя или 3) да иска съответно намаление на възнаграждението/. В случая липсват данни възложителя да е предприел някое от посочените по-горе алтернативни възможности, респективно да е възразил срещу некачественото извършване на посочените СМР. По делото са представени два акт за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 10.09.2009 г. и от 15.09.2009 г., и двата подписани от представители, съответно на: изпълнителя, строителния надзор и проектант по част „Конструктивна”. Според първия документ след преглед на строителната конструкция по нива и елементи, изпълнена от ниво „-3,70” до ниво „-2,80”, е установено, че са извършени следните видове строителни и монтажни работи, които отговарят на работните проекти, а именно: кофраж и армировка, фундаментна плоча и изпълнени фундаменти, като въз основа на това се разрешава изпълнение на „бетоновите работи”. Вторият акт е относно извършения преглед на строителната конструкция по нива и елементи, изпълнена от ниво „-2,90” до ниво „-2,80”, е установено, че са извършени следните видове строителни и монтажни работи, които отговарят на работните проекти, а именно: армировка бетонни настилки между к 1-32 и 77-736, като въз основа на това се разрешава изпълнение на „бетоновите работи”. Съставеният акт за приемане на конструкция – протокол, обр. 19, както и представените по делото констативен акт за установяване съответствие на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването от 06.10.2009 г., изготвен от главен специалист от администрацията на Община – гр. Д*, консултанта /строителния надзор/ и представител на изпълнителя, е констатирал, че строителните и монтажни работи по фундаментите на строежа са завършени, строежът съответства на издадените строителни книжа и не са допуснати отклонения. Посочените документи дават основание за формирането на стабилен и категоричен доказателствен извод относно релевантните за настоящото дело обстоятелства, а именно, че изпълнителят е изправна по договора страна и има право да търси от възложителя заплащане на остатъка от възнаграждението за извършената работа. За да възникне задължението на поръчалия работата да плати договореното възнаграждение е необходимо работата да е приета и одобрена от възложителя. Следователно, изпълнителят следва да престира пръв. От цитираните по-горе актове, констативен протокол и протокол, обр. 19 се налага извода, че ответникът е приел работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.2 от ЗЗД, при
приемането възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилното изпълнение, освен ако се касае до такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят
е знаел недостатъците. Според ал.3, ако не направи такива възражения, работата
се счита приета. При приемането на работата по фундаментна плоча до кота 2,80 на пететажна жилищна сграда с офиси и магазини
в УПИ ХVІІ, кв. 40 по плана на ж.к. „Север” – гр. Д*, ответникът не е
направил възражения за некачествено изпълнение.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че процесната сума от 13 000 лв., като част от общото
задължение от 138 425,31 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извършено СМР, е дължима и същата следва да бъде платена на ищеца. Предявеният
иск като основателен и доказан следва да бъде уважен. В полза на ищеца следва
да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до
окончателното й изплащане.
Тъй като
ответникът е изпаднал в забава в плащането, той следва да заплати и обезщетение
за вредите от неточното си във времево отношение изпълнение, което поради липса
на съответна уговорка се равнява на законните лихви /чл. 86 от ЗЗД/. Последните
се дължат от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, в каквато насока ищецът е направил
своето искане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищецът следва да се
присъдят сторените от разноски, а именно сумата от 2 600 лв. /две хиляди и
шестстотин лева/, от която: 2 000 лв. – възнаграждение за упълномощения по
делото адвокат, 520 лв. – платена държавна такса и 80 лв. – депозит за възнаграждение
на вещото лице по допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „А.Г. – *”, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*** представлявано от А.Д.Г., да
заплати на „Д.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*”
№ *, ап. *, представлявано от управителя И.Д.И., сумите от: 13 000 лв. /тринадесет хиляди
лева/ по предявения като частичен иск, целият за 138 425,31 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните на 24.08.2009
г. договор за строителство с предмет – фундаментна плоча до кота „2,80” на пететажна жилищна сграда с
офиси и магазини в УПИ ХVІІ, кв. 40 по плана на
ж.к. „Север” – гр. Д*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/, представляваща сторените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: