Р Е
Ш Е Н
И Е №262422
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 9001 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД -
гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти
Септември" № 250
представлявано от С. Н. чрез юрисконсулт Н. против И.С.Р., ЕГН: **********, с адрес *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от от от 1033,85 лв, (хиляда тридесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки) главница за период от 02.06.2015 г. до 30.09.2019 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.11.2019 г. до
окончателното й погасяване; както и
мораторна лихва към главницата за период от 31.08.2015 г. до 30.09.2019 г. в размер на 167,78 лв. (сто шестдесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки). Притендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че ответника е потребител на доставяни от ищеца услуги за имот в гр.
*************. Задължението е определено служебно поради липса на измервателно устройство. Начислено е по 10
куб. м. на месец, за двама души. Издадени са фактури за периода. Задължението не
е платено поради, което е начислено обезщетение за забава. Вземанията са
притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 18257/2019 г. на ПРС. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за
отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника адв. Г., в който
се оспорва иска. Твърди се липса на облигационни отношения между страните.
Отрича се качеството на потребител на ответника. Оспорва се количеството на
потребените услуги и начина на определянето им. Притендира се погасяване по
давност на вземането.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени документи –справка за задължения, справка за
водомери, опис на фактури (лист 8-9 от делото) е видно, че задължението за
главница за периода 02.06.2015
г. до 30.09.2019 г е в размер на 1033,85 лв., за лихва за периода 31.08.2015 г.
до 30.09.2019г.-167,78 лв.
От представените карнети (лист 10-12 от делото) е видно, начислените суми
за периода са определени служебно по 10 куб. м. месечно.
От постъпилото писмо от Община Пловдив от 23.03.2021 г. е видно, че липсва
подадена декларация от ответника за притежание на право на собственост или ползване
на процесния имот.
От приложеното ч. гр. д. 18257/2019
г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал
заявление по чл. 410 от ГПК на 12.11.2019 г. На 30.12.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното
производство ч. гр. д. 18257/2019 г.
на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и
стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът намира, че
на първо място следва да се установи налице ли е връзка между процесния имот и
Р. в заявения период, произтичаща от притежание на пълни или ограничени вещни
права върху него. Предвид липсата на ангажирани доказателства от ищеца в тази
насока съдът намира, за недоказано това обстоятелство, поради което липсва
основание за задължаване на ответника за стойността на предоставените услуги.
Извода на съда е достатъчно основание за отхвърляне на иска и без да
обсъждат останалите елементи от фактическия състав на пораждане на задължението
и неговия размер.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не
следва да се присъждат такива поради липса на заявено искане и представяне на
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от С. Н. чрез юрисконсулт Н. иск против И.С.Р., ЕГН:
**********, с адрес *** за признаване за
установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 1033,85 лв, (хиляда тридесет и три лева и осемдесет и пет
стотинки) главница за период от 02.06.2015 г. до 30.09.2019 г. ,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.11.2019
г. до окончателното й погасяване; както и
мораторна лихва към главницата за период от 31.08.2015 г. до 30.09.2019 г. в размер на 167,78 лв. (сто шестдесет и
седем лева и седемдесет и осем стотинки), за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. г. д. 18257/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ