Решение по дело №1299/2019 на Окръжен съд - Бургас

         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                  

 

Номер 260216                    Година 2022,10.06.                                    гр.Бургас

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският окръжен съд                                                       граждански състав

на  тринадесети декември                          две хиляди двадесет и първа година

в публичното заседание в следния състав:

                                                        

                                          

                                               Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова                                         

                                                       Членове: ………………………………………..                                                      

                                                                        ………………………………………

Секретар: Цветанка Арнаудова

Прокурор:…………………………………………………………………………

като                  разгледа                  докладваното                         от          съдията

гражданско       дело           № 1299             по       описа        за      2019    година

и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата И.В.С., чрез назначения й в производството по настоящото дело процесуален представител адв.Бойко Даков, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. “Оборище“ № 77е предявила обективно и субективно съединени искове против Х.Я.И. адрес: ***, Н.И.И., и Д.А.И.,с общ адрес: ***, а именно: за приемане за установено  в отношенията между ищцата и тримата ответници, че договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане  под № 30  на  дата 29.09.2017 год. пред нотариус Симеон Илиев  е  недействителен, тъй като Х.И. действащ като представител на ищцата в качеството й на прехвърлител и лично за себе си като приобретател е сключил договора във вреда на представляваната от него ищца и за осъждане на останалите двама ответници да предадат на И.С. владението на собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.9.1.49, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ж.к. „И.", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 79,94 кв.м. с прилежащо избено помещение № 24, с площ от 4,00 кв.м., както и 1,48 % ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 07079.501.9.1.74,07079.501.9.1.50, под обекта 07079.501.9.1.47 и над обекта 07079.501.9.1.52, а при условията на евентуалност против ответника  Х.И. за разваляне на  същия договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане под № 30 на дата 29.09.2017 год. пред нотариус Симеон Илиев  относно недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.9.1.49 и за осъждане на Х.И. да заплати на И.С. сумата от 55000 евро, представляваща стойността на описания по-горе недвижим имот, с която той се е обогатил за сметка на ищцата, тъй като я е получил като цена на имота, поради отчуждаването му към момента на предявяване на исковата молба за развяване на договора, ведно със законната лихва  върху посочената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност е предявен и иск за недействителност на сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас, поради неспазване на изискванията установени за сключване на договор от недееспособен. Твърди се от ищцата /след допълване и уточняване на исковата молба по указания на докладчика/, че с решение № 298 от 10.09.2014 год., постановено по гр. дело №422/2014 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, е поставена под ограничено запрещение, като за периода от 22.08.2017 год. до 04.07.2018 год. неин попечител е лицето Г.И.С., който не е полагал почти никакви грижи за нея. С последващо решение №203 от 07.06. 2018 год., постановено по гр. дело №1577/2017 год. по описа на Окръжен съд - Бургас,  заявява, че е била поставена под пълно запрещение като за неин настойник е назначена П.Н.К.. Заявява, че на 07.09.2017 год.  е упълномощила ответника Х.Я.И. да извърши разпоредителна сделка със собствения й недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се гр. Б., ж.к. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, като го упълномощила включително да договаря сам със себе си. На 25.09.17г. до PC- Бургас е  подала молба, заедно с Г.С., по която е образувано ч.гр.д. № 7056/2017 год. по описа на съда, с която е отправено искане да се разреши сключването на договор за издръжка и гледане, чрез който Х.И. поема задължение да се грижи за нея срещу получаване собствеността на апартамента й. В молбата е отразено, че ищцата се намира за лечение в ЦПЗ с. Царев Брод. В тази връзка се прави оспорване на подписа на й, положен под тази молба, като се подчертава и обстоятелството, че единствено тя не е изписала името си. Сочи, че на 29.09.2017 год., упълномощеното от  нея лице – ответникът Х.И., със съгласието на попечителя й, сключил договор, по силата на който прехвърлил на себе си собствеността върху процесния недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка лично или чрез трето лице, както и да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, при старост и болест. Твърди,че договорът бил оформен с нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас. Заявява, че два месеца след сключване на посочения договор ответникът престанал да изпълнява своевременно, точно и в пълен обем своите задължения към нея, включително да контролира редовното и в правилни дози приемане на предписаните й медикаменти от назначената й поддържаща терапия. Нередовния прием на необходимите й лекарства, нарушил процеса й на лечение - тя страда от параноидна шизофрения. В резултат на това рязко се задълбочила и влошила психичната симптоматика и зачестили психотичните епизоди на заболяването й. Наложило се поставянето й под пълно запрещение. Непредоставянето от страна на ответника И. на необходимите парични средства, за осигуряване на издръжката й  с оглед посрещане на  ежедневните й нужди, довело до сериозен спад в жизнения й стандарт. Незаинтересоваността на ответника от състоянието й, станало причина тя да живее под тераса на жилищния блок, в който до скоро се е намирал апартаментът й. За случая бил подаден сигнал от граждани, като тя е била отведена в ЦПЗ „Проф. Д-р И. ***, а за изясняване на фактите по случая е образувана прокурорска проверка от Районна прокуратура Бургас като се води и разследване по досъдебно производство №ЗМ-191/2019 г., образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Твърди, че около два месеца след придобиване на процесния имот, ответникът Х.И. го продал на трети лица - Н.И.И. и Д.А.И., за сумата от 55 000 евро. Сделката е обективирана в нотариален акт № 165 от 27.11.2017 г., том III, per. № 8143, hot. дело № 501/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас. Заявява се, че преобретателите са знаели за здравословното състояние на ищцата, а именно, че е била поставена под ограничено запрещение. Изразява се съмнение, относно обстоятелството по заплащане на продажната цена  за апартамента, като в тази връзка се сочи наличие на противоречие в отразеното в т. 1 от нотариалния акт, където е посочено, че сумата ще бъде заплатена и в т.2, където е посочено, че сумата е платена. Твърди, че в писмо per. № 2626/31.07.2019 г. на директора на Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов”- гр. Раднево, където е била настанена на задължително лечение от 07.12.2018 г. е посочено, че повече от седем месеца никой не я е посещавал и не е проявявал интерес към здравословното й състояние. В тази връзка  заявява, че ответникът И. не само не е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане, но и неправомерно е държал при себе си документа й за самоличност, което е препятствало ползването на лични финансови средства, необходими за ежедневните й нужди, като по този начин е застрашил здравето и живота й. Изтъква, че независимо от последващото прехвърляне на имота на трети лица, ответникът И. е останал задължен към ищцата, за полагане на грижи към нея и осигуряване на издръжката й, по силата на създадената между тях облигационна връзка. Заявява, че задължението на приобретателя по един алеаторен договор за издръжка и гледане е неделимо, както по своята природа така и по намерението на страните, то трябва да се изпълнява цялостно, общо, едновременно и ежедневно в размера, съответстващ на вида и обема на дължимите грижи, като е недопустимо задължението да се дели на периоди. Счита,че приобретателят по договора не е изпълнявал задълженията си по причини, за които той отговаря. Заявява, че прехвърлителните сделки не я обвързват, тъй като пълномощникът й е действал в нейна вреда, поради което се иска обявяване на сделките за недействителни и осъждане на ответниците Н.И. и Д.И.  да  й предадат владението. При условията на евентуалност заявява, че с настоящата искова молба  прави изявление за едностранно разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от страна на приобретателя - ответник по настоящото дело Х.Я.И., което право  тя заявява, че упражнява по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и предявява претенция за  осъждането му да й  заплати получената продажна цена за имота в размер на 55 000 евро, с която сума първия ответник се е обогатил за нейна сметка.

Предявениите  главни искове са обективно и субективно кумулативно съединени и са с правни основания в чл. 40 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, а предявените при условията на евентуалност искове са обективно кумулативно съединени и имат своите правни основания в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, както и в чл. 27, предл. 1 от ЗЗД.

Ответникът Х.Я.И. чрез процесуалния си представител адв. И.  К.  с адрес *** в депозиран писмен отговор, счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Заявява, че изложените от ищцата фактически твърдения са бланкетни, базирани единствено и само на предположения. Заявява, че сключеният договор за издръжка и гледане е изцяло в интерес на ищцата, която не е могла да се грижи за себе си и се е нуждаела от чужда помощ дългосрочно. Твърди, че по данни на домоуправителя на етажната собственост и на съседи на ищцата, към дата на настаняването й в ДПБ- Царев брод, етажната собственост е подготвяла общо събрание, на което да бъде взето решение за изваждането й от процесния апартамент, тъй като с поведението си е заплашвала както собствеността им, така и живото и здравето им. Ответникът се позовава на Решение № 203/07.06.2018 г., постановено по гр. № 1577/2017 г. по описа на БОС, в което било посочено, че И.С. ***, поради агресивно поведение, изразяващо се в неконтролируемост, предизвикването на пожари и наводнения, ровене по кофите за смет. Установено било още, че апартаментът е в негодно за обитаване състояние – без ток, вода, мебели, а ищцата се хранела с отпадъци от кофите за боклук и подаяния от съседи. Твърди, че това принудило етажните собственици да предприемат действия по отстраняване на ищцата от притежаваното от нея жилище. Майката на ответника имала апартамент, който е разположен непосредствено под апартамента на ищцата, в който били нанесени поражения в следствие на наводненията и пожарите предизвикани от И.С.. Ответникът твърди, че той единствен е имал куража да се опита да помогне на ищцата, като сключил с нея договор за издръжка и гледане и й осигури нормални условия за живот. Заявява, че прехвърлителната сделка, с която придобил имота не  е била оформена като покупко – продажба, тъй като парите нямали никаква стойност за ищцата и тя не можела да ги управлява. След сключване на договора, ответникът започнал да изплаща дълговете на ищцата към ВиК, електроснабдяване, ТЕЦ и община Бургас. С оглед размера на натрупаните дългове и цената която би коствала за ремонт на процесното жилище, ответникът се принудил да предприеме действия по продажбата му, за да може да заплати всички дължими суми и да разполага със средства за разходите по гледането и издръжката на ищцата. Заявява, че след изписването й от психиатричното заведение, ищцата била настанена в друго негово жилище, в което й били осигурени подходящи условия за живот. Ответникът й предоставял средства за ежедневните й нужди, като заплащал и на жена, която да я наглежда, пере и поддържа жилището, но ищцата непрекъснато бягала, а с парите си купувала алкохол и пиела, след което заспивала под терасите на входа на блока. Това дало повод за поставяне на ищцата под пълно запрещение, като разходите по делото отново били поети от ответника. Оспорват се наведените в исковата молба твърдения, че ответникът не бил полагал необходимите за ищцата грижи, включително за редовния прием на лекарства от нея. Подчертава се, че последната системно бягала от жилището, в което била настанена, като е била намирана включително и извън Бургас. Ответникът подчертава, че дори държавата с целия си репресивен апарат не можела да задържи ищцата в психиатричните заведения, в които била настанявана, и от които тя бягала и отказвала да се лекува. Заявява се, че за ищцата бил налице правен интерес от сключване на договора за издръжка и гледане, тъй като е била налице конкретна житейска нужда и очевидна полза от сключване на договора. По отношение на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, се излагат съображения за неоснователност и недоказаност. Твърде се, че ответникът е изправна страна по договора за издръжка и гледане и го е изпълнявал съгласно условията му до самоволното напускане на ищцата на жилището наето от ответника за нея, от който момент тя оказвала помощта на преобретателя. Твърди се, че имал готовност да изпълнява задълженията и след изпадането в забава на ищцата – кредитор, но тя не му оказвала необходимото за това съдействие, поради което била налице хипотезата на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на претенцията на ищцата за присъждане на паричната равностойност на цена от продажбата на процесното жилище, се излагат съображения, че от сумата следва да бъдат приспаднати всички разходи на ответника, извършени по осъществяваната от него издръжка и гледане, по заплащането на дълговите на ищцата. За несъстоятелни са счетени твърденията на ищцата за наличие на сговор между ответниците, страни по договора за покупко – продажба на процесното жилище. По отношение на предявения иск за недействителност на договора за издръжка и гледане е счетено, че претенцията е неоснователна. Подчертава, че за сключването на сделката е дадено разрешение от районния съд, поради което са охранени интересите на ищцата, както и че е налици изрично пълномощно т нея, с което е упълномощила леце да се разпореди с имота й. Позовава се на изтекла погасителна давност за тази претенция.

Ответниците, Н.И.И. и Д.А.И., и двамата с постоянен адрес ***, чрез адвокат Т.И., считат исковата молба за нередовна и я оспорват като неосноветелна и недоказана. Считат, че липсват изложени правни и фактически доводи, които да сочат сделка сключена във вреда на представлявания. Сочат, че в исковата молба не е посочено, че пълномощникът Х.И. е договарял във вреда на упълномощеното лице, нито в какво се изразява тази вреда. Твърди се, че договорът за издръжка и гледане е сключен изцяло в интерес на ищцата И.С., която не е могла сама да се грижи за себе си и се е нуждаела от чужда помощ дългосрочно. Също като и ответникът И., навеждат твърдения, че по данни на домоуправителя на етажната собственост и на съседи на ищцата, към дата на настаняването на последната в ДПБ- Царев брод, етажната собственост е подготвяла общо събрание, на което да бъде взето решение за изваждане на ищцата от процесния апартамент, тъй като с поведението си е заплашвала както собствеността им, така и живота и здравето им и се позовават на мотивите на решение № 203/07.06.2018 година, постановено по гр. 1577/2017 година по описа на БОС. Излагат се твърдения, че майката на ответника И. имала апартамент, който е разположен непосредствено под апартамента на ищцата, в който били нанесени поражения в следствие на наводненията и пожарите предизвикани от И.С.. Твърди се, че само първия ответник е имал куража да се опита да помогне на ищцата, като сключил с нея договор за издръжка и гледане и й осигурил нормални условия за живот. Заявява се, че прехвърлителната сделка, с която той придобил имота не била оформена като покупко – продажба, тъй като парите нямали никаква стойност за ищцата и тя не можела да ги управлява. След сключване на договора, И. започнал да изплаща дълговете на ищцата към ВиК, електроснабдяване, ТЕЦ и община Бургас. С оглед размера на натрупаните дългове и цената която би коствала за ремонт на процесното жилище, този ответник се принудил да предприеме действия по продажбата му, за да може да заплати всички дължими суми и да разполага със средства за разходите по гледането и издръжката на ищцата. Ответниците твърдят, че по данни на съседи, след изписването й от психиатричното заведение, ищцата била настанена в друго жилище, осигурено от ответника И., в което й били осигурени подходящи условия за живот. Последният й предоставял средства за ежедневните й нужди, като заплащал и на жена, която да я наглежда, пере и поддържа жилището, но ищцата непрекъснато бягала, а с парите си купувала алкохол и пиела, след което заспивала под терасите на входа на блока. Поради това поведение на ищцата попечителя Г.С., по настояване на Х.И. е инициирал процедура по поставяне под пълно запрещение на С. и е сезирал БОС, като разходите по делото отново са поети от Х.И.. Ответниците подчертават, че дори държавата с целия си репресивен апарат не можела да задържи ищцата в психиатричните заведения, в които била настанявана, и от които тя бягала и отказвала да се лекува. Заявява се, че за ищцата бил налице правен интерес от сключване на договора за издръжка и гледане, тъй като е била налице конкретна житейска нужда и очевидна полза от сключване на договора. Сочи се, че въпросът по изпълнението на договора за издръжка и гледане не е предмет на иска с правно основание чл. 40 ЗЗД, където законодателят изисква добросъвестност на пълномощника към момента на сключване на сделката. По отношение на иска по чл. 108 от ЗС, ответниците заявяват, че към настоящия момент те владеят недвижимия имот, но поради недоказаност на претенцията на ищцата по чл. 40 от ЗЗД, не се установяват предпоставките и на чл. 108 от ЗС, последната да е негов собственик. Оспорват се твърденията в исковата молба за сговор между тримата ответника. Заявява се, че приобретателите по договора за покупко – продажба закупили процесното жилище  посредством агенция за недвижими имоти, като са заплатили на брокер да ги представлява при намирането му. Имотът бил закупен със средства, отпуснати от банков кредит, одобрен срещу ипотека, наложена върху друг имот на ответниците. Процесният бил закупен от тях с нежелание, поради лошото му състояние, но водените от тях преговори за друг имот се провалили и това наложило закупуването на процесния, с цел усвояването на парите по кредита. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответниците  са вложили в имота сумата от 47 700 лева за извършване на основен ремонт на жилището за СМР, които са извършени в периода февруари 2018 - февруари 2019 година и са подробно описани като дейности и размера на заплатени за това суми. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на извършените от ответниците подобрения в спорния имот на основание чл.72, ал. 1 от ЗС и претендира право на задържане по реда на чл. 72, ал. 3 от  ЗС. В тази връзка се твърди, че ответниците, преобретатели по договора по покупко – продажба са добросъвестни владелци, т.к. упражняват фактическа власт със субективната увереност, че са собственици, придобили са владението на правно основание годно да ги направи собственици, като при сключване на процесния договор не са имали знание, че праводателят им не е собственик. Предявеният от ищцата иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е счетен за недопустим спрямо ответниците И., поради липса на пасивна легитимация за тях, а при условията на евентуалност за неоснователен. В тази връзка се твърди, че ответникът И. бил изправна страна по договора за издръжка и гледане от сключване на договора, до момента, в който ищцата напуснала жилището, където е била настанена от него и не е могла да бъде открита, а последствие се е оказала настанена в държавно психиатрично заведение. Твърди се, че ищцата без причина е отказвала помощта от приобретателя и не му е оказвала необходимото съдействие за да изпълнява задълженията си, поради което е изпаднала в забава. Позовават се на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, съгласно който, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава от последиците на своята забава, поради неоправдано неприемане или несъдействие от страна на кредитора. По отношение на иска по чл. 57 от ЗЗД се твърди, че същия е недопустим по отношение на ответниците И., поради липса на пасивна легитимация за тях, а при условията на евентуалност за неоснователен. Ответниците се позовават на ТР № 122 от 01.12.1986 година на ОСГК на ВС, в което е прието, че съобразно нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, при развалянето на договора страните са длъжни да възстановят положението отпреди сключването му. Считат обаче, че в случая възстановяване е неизпълнимо, тъй като процесният имот не е патримониума на приобретателя по разваления алеаторен договор Х.И., а на трети лица, които са го придобили добросъвестно преди вписването на исковата молба за развалянето на същия, поради което се налага присъждане на паричната им равностойност, но единствено от задълженото лице по договора И., а не от тях. По отношение на претенцията за недействителност на договора за издръжка и гледани, ответниците заявяват, че в случая не е налице липса на съгласие за сключване на сделката, тъй като е налице изрично пълномощно от ищцата за това, както и че за сключване на сделката е дадено разрешение от районния съд, с което са охранени интересите на запретеното лице. Правят възражение, че тази претенция е погасена по давност.

Възраженията на ответниците са: за заплащане на направени подобрения  с правно основание чл. 72,ал.1 от ЗС и за право на задържане с правно основание в чл. 72, ал. 3 от  ЗС.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото,а това е видно и от събраните доказателства ,че  на 07.09.2017 год.  нотариус Миглена Атанасова с район на действие Районен съд Шумен,извън кантората си е извършила следните действия в рамките на компетентността си:удостоверила е подписите   на ищцата И.С.  като упълномощител и на попечителя й  Г.С.,както и  съдържанието на частен документ-пълномощно,от което е видно,че  И.С. действаща със знанието и съгласието на  попечителя си Г.С. е упълномощила ответника Х.И. да извърши разпоредителна сделка със собствения й недвижим имот- да сключи договор за  прехвърляне на право на  собственост  на собствения й недвижим имот-апартамент ,находящ се в гр.Б.,ж.к. „И.“  със застроена площ от 79,94 кв.м.  срещу задължението да се поемат издръжката и гледането й докато е жива. Изрично  е записано правото  на упълномощения да договаря сам със себе си или с лица,които представлява, предоставена  му е  представителна власт и да се  снабди със схема и данъчна оценка на имота,право да представя и подписва както и получава всички необходими документи във връзка с дадената представителна власт.В заключение е направено изявление разпоредбите на пълномощното да се считат изцяло в полза на упълномощения.От  приложеното към настоящото дело  ч.гр.д.№ 7056 по описа за 2017 год. на Районен съд Бургас е видно,че то е образувано  на 25.09.2017 год.  по  подадена  молба от ищцата И.С. и от нейния попечител Г.С.,подписана както  е посочено в документа от тях двамата и от заместник-попечителя Х. К. с искане съдът да разреши разпореждането с описания в нея имот и по-точно сключването на договор за издръжка и гледане между И.С. и ответника Х.И.,с който последният ще поеме задължението да се грижи за нея-било то лично или чрез трето лице,или чрез настаняване   в специализирано задължение при нужда ,да й осигурява нормален живот,съобразно нейните нужди.В молбата е изложено,че към момента на подаването й  ищцата е настанена за лечение и се лекува в ЦПЗ Царев Брод,както и че след изписването ще има нужда от полаганите на системни грижи  с оглед здравословното й състояние и нуждата от постоянен и непрекъснат прием на лекарства-поддържаща терапия,които са  от изключителна важност за стабилното й здравословно състояние,а в това число и  психично състояние.Изложени са  фактически  и оценъчни  твърдения ,а именно ,че познава лично Х.И.,че той е полагал и полага грижи да нея и й е помагал-финансово и с грижи от смъртта на родителите й до подаване на молбата,че той няма задължение за това,произтичащо било то от закон или морално такова,а всичко е извършвал на добра воля.Последното изречение от   изложението гласи:Считам,че с оглед разпоредбите на закона и горепосочените факти сделката е изцяло в мой интерес.С  молбата са представени освен документи, установяващи   правото на собственост върху недвижимия имот   на И.С. на основание наследяване по закон,идентификацията на имота съгласно кадастъра и данъчната му оценка,и   заверено копие от описаното по-горе пълномощно,както и удостоверение от Община Бургас ,издадено на 22.08.2017 год. относно назначението на Г.С. и Х. К. съответно като попечител и заместник-попечител.От приложеното удостоверение за наследници към молбата се констатира,че родителите на И.С. са починали съответно през 1996 год.-.нейния баща,а в края на  м. декември 2009 год. и нейната майка,като ищцата е единствено дете,няма брата и сестри. Въз основа на тези книжа на 25.09.2017 год.  Районен съд Бургас е   постановил определение на основание чл.165,ал.4 и чл.130,ал.3 от СК,с което е допуснал извършването на  поисканите действия на разпореждане.Въз основа на определението е издадено и съдебно удостоверение на попечителя.Четири дни след получаване на разрешението  по чл.130,ал.3 от СК от Районен съд Бургас  и по-точно на 29.09.2017 г. е съставен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас .Видно от съдържанието на нотариалния акт Х.И.  в качеството на пълномощник на  ограничено запретената И.С. –прехвърлител и  със съгласието на Г.С. в качеството на попечител на ограничено запретената прехвърлителка И.С.   прехвърля на  себе си като приобретател собствения на И.С. апартамент като  срещу прехвърленото  му право на собственост   се е задължил да поеме гледане и издръжката в бъдеще на И.С.,лично или  чрез трето лице,както и осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водила досега при старост и болест.Два месеца след като е придобил жилището на ищцата и по-точно  на 27.11.2017 г.  ответникът  Х.И.  го е продал на  ответниците Н. и Д. И. за сумата от 55000 евро,която сума е договорено да бъде заплатена по банкова сметка ***.За сделката   е съставен и  нотариален акт за покупко – продажба № 165 от 27.11.2017 г., том III, per. № 8143,нот. дело № 501/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас.Нотариалното  изповядване на сделката е предшествано от преддоговорни отношения между  продавача Х.И. и  единия от купувачите ,а именно  Н.И..От представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот  от дата 12.10.2017 год.   са видни съществените елементи на бъдещия договор:недвижимия имот,придобит от продавача въз основа на сключения десетина дни преди това договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,и продажната цена от 55000 евро.Страните са се уговорили сумата да бъде платена по банков път по следния начин:капаро в размер на 5500 евро в лева в деня на подписване на предварителния договор и остатъка ,платим в деня на сключване на окончателния договор по съответната анкова сметка,като е посочен и съответстващия й IBAN.***рли правото на собственост в срок до един месец от сключване на предварителния договор,а владението на имота да бъде предадено след окончателното плащане на имота от купувача.Продавачът също така се е задължил при изповядване на сделката да представи документи за платени всички консумативни разходи за ползване на имота/ток,вода,ТЕЦ/,направени до  датата на предаване на владението му.Представен е и анекс към този предварителен договор  между продавача и единия купувача Н.И. ,без дата на подписването му,съгласно който по взаимно съгласие на двете страни срокът на предварителния договор от 12.10.2017 год. на описания в него  имот се  удължава с 1 месец до 12.12.2017 год.,като се посочено  и следното: Сумата по предварителния договор бе увеличена на 11500 лв. От приложеното преводно нареждане от 12.10.2017 год. е видно,че Н.И. е превел  на тази дата по посочената в предварителния договор  банкова сметка *** Х.И. сумата от 11000  лв. с основание капаро по предварителен договор за покупка на жилище бл.9,вх.3.От приложеното платежно нареждане за кредитен превод от дата 27.11.2017 год.,на която дата е подписан и нот. акт № 165  от нотариус Симеон И.,се установява,че Н.И. е превел и сумата от 96000 лв. по банковата сметка на Х.И.,посочена в предварителния договор  с основание окончателно плащане на апартамент.В декларацията  по чл.4,ал.7 и по чл.6,ал.5 ,т.3 от ЗМИП-част от бланката на платежното нареждане,е вписав произход на паричните средства предмет на операцията.ипотечен кредит ОББ.Безспорно е,че  ответниците Н. и Д. И. упражняват фактическа власт върху имота  и понастоящем.

С оглед на горните данни,а и на останалите събрани по делото доказателства става ясно,че в периода на  описаните по-горе  извършени действия -07.09.2017 год.-27.11.2017 год. ищцата И.С. е била с ограничена дееспособност,като  под ограничено запрещение е била поставена още през 2014 год. с решение №298/10.09.2014 год., постановено по гр. дело №422/2014 г. по описа на Окръжен съд Бургас , влязло в сила на 10.10.2014 год.От събраните доказателства,освен това се констатира,че в същия период 07.09.2017 год.-24.11.2017 год. ищцата се е намирала в Държавна психиатрична болница-Царев брод,обл. Шумен ,където е била задължително  настанена  за лечение с решение № 1389 от 24.08.2017 год. по ЧНД № 3965 от 2017 год. на Районен съд Бургас, за период от 3 месеца.От  писмото на лист 261 от делото ,изпратено до настоящия съд от  това лечебно заведение се констатира,че И.С. е била на лечение в болницата от 25.08.2017 год. до 24.11.2017 год.,като по време на престоя е имала свиждания,но тъй като няма утвърдена практика да се записват данни за посетителите,не могат да бъдат   посочени конкретни лица.От писмото на лист 289 от Център за психично здраве „Проф. Д-р  И. *** се констатира,че И.С. е лекувана еднокретно от 10.08.2017 год. до 25.08.2017 год.  в лечебното заведение,като е била доведена от органите на МВР и екип на ЦСМП,отказала е доброволно лечение,поради което е задвижена процедура за задължително такова.На 25.08.2017 год. С. е преведена за тримесечно принудително лечение в ДПБ-Царев брод на основание решение на Районен съд Бургас.От писмото става ясно,че в периода 01.11.2019 год. до 29.11.2019 год. ищцата се е лековала доброволно в лечебното заведение.

 До  22.08.2017 год. за  попечител  на ищцата е бил  назначен служител от община Бургас. От 22.08.2017 год.,т.е. два дни преди постановяване на решението за задължително настаняване и лечение по раздел Втори на Глава  пета на  Закона за здравето  за попечител е бил назначен Г.С.,а за заместник-попечител Х. К..Г.С. и Х. К. са   били освободени от  изпълняваните от тях функции  с протокол от 05.08.2019 год. на органа по настойничество и попечителство,като временно настойнически функции  над И. Стойков до назначаване на настойнически съвет на вече пълно запретената към този момент ищца са били възложени отново на служител на община Бургас.Пълно запрещение  е постановено по отношение на И.С. по предявен иск от попечителя Г.С. ***,видно от решение № 203 от 07.06.2018 год. по гр.д.№ 1577 по описа за 2017 год. След служебна справка в деловодната програма на съда е видно,че делото е било образувано  на  16.10.2017 год.,т.е. по време когато ищцата все още се е намирала в  Държавна психиатрична болница-Царев брод,като  там е била и към 09.05.2018 год.,когато,видно от съобразителната част на решение № 203 от 07.06.2018 год. ,  именно в болницата  е било проведено открито съдебно заседание  за придобиване  на непосредствени и лични   впечатления от съдебния състав  за състоянието на И.С..Решението е влязло в сила на 04.07.2018 год.,но  едва на 05.08.2019 год.,т.е. повече от една година  след пълното запретяване,на ищцата е назначен временен настойник-служител на община Бургас. Видно от  съдържанието на протокола от 05.08.2019 год. ,въпреки  уведомяването  на попечителя и заместник попечителя за необходимостта от назначаване на настойнически съвет,нито те,нито други лица са изразили писмено съгласие да бъдат определени за членове на настойнически съвет.От писмо на Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“-гр.Раднево-лист 14 от делото, от  дата 31.07.2019 год. до Община Бургас,в отговор на запитване на Община Бургас от 22.07.2019 год., се установява,че ищцата е  била  настанена на лечение  в това лечебно заведение от 07.12.2018 год. Настаняването отново е било  на основание раздел Втори на Глава пета от Закова за здравето  за срок от 6 месеца,съгласно решение № 1640 от 06.12.2018 год. на Районен съд Бургас по ЧНД № 5411 по описа а 2018 год. Срокът за  настаняването е приключил на 06.06.2019 год. ,но И.С.  е  останала в болницата след подписано информирано  съгласие за доброволно лечение,поради неявяване на  определените й попечители.Посочено е,че за целия престой не е посещавана и никой не е проявявал  интерес за здравословното й състояние.В писмото също така е посочено, че след многократни телефонни разговори с лице,което се  представяло за Х. Я. И. ,той е изпратил личната карта на И. и след получаването й ,тя е изтеглила лични финансови средства и разполага с тях.От изпратеното от ОДМВР Бургас  писмо до Община Бургас от ст. разследващ полицай –лист 36 от делото,изготвено на 26.07.2019 год. и получено в Община Бургас  на 01.08.2019 год. е видно,че се води разследване по досъдебно производство $ ЗМ-191/2019 год. образувано за престъпление по чл.209,ал.1 от НК,като в хода на разследването е било установено,че на 25.11.2018 год. И.С. е била отведена в ЦПЗ „Проф.Д-р И. *** след получен сигнал на тел. 112  за това,че живее под тераса на жилищен блок.В изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор е отправена молба за предоставяне на  документи и  конкретна информация.

От приложеното постановление за налагане на възбрана  върху недвижим имот  на ЧСИ Иванка Миндова-лист 128 от делото,издадено  по нейно изпълнително дело образувано през 2017 год. с взискател „Толпофикация-Бургас“ ЕАД  и длъжник-ищцата И.С. въз  по представен й изпълнителен лист от 10.07.2014 год.,издаден по ч.гр.д.№ 4535/2014 год. на Районен съд Бургас за олихвяема сума 170,98 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 13.06.2014 год. до окончателното плащане,както и 11,62 лв.-неолихвяема сума,  се установява,че на 14.07.2017 г.  Служба по вписванията Бургас е  вписала възбрана върху процесния недвижим имот.На 19.10.2017 год. е изпратена молба от помощник ЧСИ Стоян Кацаров на ЧСИ Иванка Миндова до Агенция  по вписванията гр.Бургас   от същото изпълнително дело ,с която уведомява ,че вдига наложената възбрана върху имота.Като взискател по делото освен „Толпофикация-Бургас“ ЕАД   в молбата е посочена и „Водоснабдяване и канализация“ЕАД .От представеното писмо от  Община Бургас-лист 229  от делото,се установява,че към 29.09.2017 год. –датата на прехвърляне на  недвижимия имот от И.С. на Х.И.   с атакуваната в производството по настоящото дело сделка,по партидата на имота няма непогасени задължения.Отразено е,че последното плащане  в размер на 222,72 лв.  е извършено с приходна квитанция от 16.08.2017 год.,като с него са погасени задължения за 2016 и 2017 год. Посочено е,че информационната система на дирекция МПДТР,Община Бургас не разполага с данни относно лицето извършило плащането.Приложене дубликат на приходна квитанция,като върху него липсва подпис и имена на платец.От писмо на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД –лист 231 от делото е видно,че    към 29.09.2017 год.-датата  на прехвърляне на  недвижимия имот от И.С. на Х.И.   с атакуваната в производството по настоящото дело сделка,са съществували задължения в размер на общо 1742,96 лв., по задълженията са направени плащания ,като с тях са погасени част от дължимите суми към дата 29.09.2017 год. ,постъпили са плащания с преводни нареждания на 05.04.2019 год. и 25.11.2020 год. с наредител ЧСИ Иванка Миндова. От писмо на „ Топлофикация –Бургас“ЕАД –лист 232 от делото е видно,че   в информационната система на „Топлофикация-Бургас“ АД до м. октомври 2017 год. титуляр на  партидата за имота   И.С..През периода м. октомври 2015 год.-м. ноември 2017 год. няма извършени плащания на текущи задължения по партидата на този имот.На 23.10.2017 год. по сметка на „Топлофикация –Бургас“ЕАД е постъпила сума в размер на 365,94 лв.,преведена по банков път от ЧСИ Иванка Миндова с основание –плащане по изпълнително дело № 468/2017 год. ,с което задължението по това дело изцяло е било изплатено.На 14.12.2017 год. е заплатена сума в общ размер от 25,12 лв. ,с която са погасени текущи задължения за периода м. октомври 2015 год. до м. ноември 2017 год. ,плащането е извършено на каса на дружеството,поради което няма данни за самоличността на лицето заплатило посочената сума.На 29.11.2017 год.  в држеството лично се е явил Н.И.,който е подал заявление-декларация за промяна на партидата на имота и се е легитимирал като собственик с документ за покупко-продажба.

От  представеното по делото удостоверение от ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704, е видно, че във връзка с издаден изпълнителен лист за задължения на ищцата към „Топлофикация – Бургас“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № 20177040400468, по което на взискателя  са били дължими следните суми: сумата от 209,59 лева – главница, ведно със законната лихва  от 13.06.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 181,03 лева – лихва а периода от 20.02.2012 г. до 11.02.2013 г., както и сумата от 325 лева – деловодни разноски по делото. На 16.10.2017 г.,  с вноска в размер на 524 лева,извършена на каса в „ЦКБ“ АД по специалната сметка на ЧСИ с основание „ИД №468/2017 год. Топлофикация И.В.С.“  задължението по изпълнителното дело е било  изплатено от  вносител –ответника Х.И..

От  назначените  и изслушани  съдебно – почеркови експертизи-първоначална  и допълнителна такава,които съдът изцяло въприема,тъй като са пълни,точни,ясни,обосновани,не страдат от вътрешни противоречия,а  и не са ангажирани от страните други доказателства,които да оборват изводите им се констатира,че подписът в подадената от името на ищцата И.С. ***.2017 г. по повод на която е образувано  ч.гр. д. № 7056 по описа за 2017 г. на Районен съд Бургас  за получаване на разрешение за сделката,изповядана на 29.09.2017 год. ,не е положен от нея,но пълномощното, с което ищцата  е упълномощила ответника Х.И.  да прехвърли собствения й имот,включително на себе си,носи нейния подпис.    

От допуснатата и изслушана съдебно – оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния имот преди извършване на ремонта от ответниците И. е била  в размер на 95 220 лева, като след извършване на ремонта пазарната  стойност на имота е нарастнала на сумата от 138 370 лева. Съгласно заключението, стойността на извършените ремонтни дейности   е в размер на 46 020 лева, като същите представляват полезни разноски и подобрения, тъй като увеличават стойността на имота.

От показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от ищцовата страна-социален работник в Центъра за психично здраве-Бургас и служители   в Община Бургас,ангажирани  пряко с осигуряване на  социална  подкрепа на И.С. в периода непосредствено преди поставянето й под  ограничено запрещение и до  промяната в попечителския съвет в края на м. август 2017 год. се установява,че  инициативата за ограничаване дееспособността на ищцата е била на социални работници, след като са я видели да живее пред входа под балкон на блока ,в който се намира  апартамента й,тъй като съседите не са я пускали във входа,поради това,че не се е лекувала и ги е притеснявала. Социалните работници са  започнали да се грижат  за нея-за лекарства,за терапия,водели са я по отделенията  в ЦПЗ , когато  не се е  чувствала  добре,с линейка ,заедно с нея са отивали за пенсията й. Получената  пенсия е оставала при тях,като те   са успели да  я убедят да ги посещава всяка седмица и срещу подпис   са й предавали част от сумата,за да я предпазят:някой да не я излъже и да й вземе всички пари. Съхранявали са първоначално и личната й карта и когато не се е лекувала при тях,за да не я изгуби,като впоследствие когато състоянието й се е подобрило,са й я върнали.И.С. сама  е  посещавала социалните работници,когато прецени,обаждала им се е,била е добре ,имала е приятел,с който са живеели в  апартамента.През м. януари 2015 год. служител на Община Бургас е бил назначен за заместник-попечител,като са започнали периодични срещи и с него-всеки месец,в определен ден,обикновено в мястото на работа на служителя,в свободното му време-след работно време.Ищцата е спазвала уговорката,идвала е с желание до м. ноември 2016 год. Служебният заместник попечител е съдействал за заплащане на част от натрупаните задължения след смъртта на родителите й:направил е  проверка в „Местни данъци“относно задължението й за апратамента,установен е бил данък от 2006-2009 год.,като с негово съдействие е подадена молба за опрощаване  по давност на дълг в размер на 690 лв..От този дълг една част е била опростена ,а другата е останала като задължение.Заместник-попечителят е съдействал за подаване на  молба з аподполагане,като са били отпуснати 800 лв. и така са били изплатени задълженията от 690 в. и останалите задължения към „Топлофикация“След като е установено,че срещу ищцата е било образувано и изпълнително дело при ЧСИ за задължения към ВИК,въпреки,че подаването на вода за апартамента не е било спряно,зам.-попечителят е предприел разговори за  разсрочено плащане,като е постигната уговорка И.С.  лично да внася по 10-20 лв. всеки месец.През м. март 2016 год. ищцата е получила  400 лв.  от БЧК за неотложни битови нужди.Безспорно  се установява,че не е била записана на социален патронаж.От м. ноември 2016 год. срещите са започнали да се разреждат.Зам.попечителят е получил обаждане от съседите,че виждат ищцата на различни места по кафенета в к-с“ Изгрев“  в окаяно състояние,неадекватна,поради което през м. февруари 2017 год.  зам.-попечителят е решил да отиде да види какво се случва.След като не е открита при две посещения ,зам.-попечителят е позвънил на  съседите в апартамента под нея и така са се запознали с ответника Х.И.,който  е  изявил желание да съдейства,ако види И..Споделил е ,че познава ищцата ,че са  израстнали заедно,били са съученици,както и че й е помагал след като са починали родителите й.Споделил е,че съседите проявяват недоволство от състоянието й,искат да помогнат,да се намесят институции,тъй като апартаментът не е в добро състояние,има  неприятна миризма за съседите.От тогава са и контактите на ответника Х.И. с общинските служители,пред които той е проявявал загриженост към нея.Заявявал е,от ранни години се грижи за нея,че грижите му продължават и към момента, безвъзмездно,че й дава пари,купува й цигари,защитава я от недоволни  агресивни съседи.Споделил е,че И. го наводнява,че от входа ще я изгонят от апартамента и  им е заявил,че  като администрация не могат да сторят нищо,като е заявил,че той може да я защитава по-добре от общинските служби.Твърдял е,  че ще покрие част от задълженията й,че  ще  осигури място на която тя да живее,ще направи ремонт на апартамента,ще полага грижи.Именно с оглед така проявения интерес служителите са му предложили,ако желае да си подаде молба за настойничество пред общината.Първоначално е изявил желание да поеме  лично  този ангажимент,но впоследствие е констатирано,че не отговаря на условията за това,тъй като е  бил осъждан.Въпреки това,е настоял за промяна в лицата осъществяващи попечителски функции, посочил  е други хора,отговарящи на условията , за попечител и заместник-попечител,довел е  двама свои близки,като е заявил,че  могат да предприемат грижи за И. по документи,а той ще продължи да се грижи фактически за нея,така както е правил това и до  тогава.Лицата са попълнили и представили   необходимите документи и общинските служители са предприели назначаването им за попечител и заместник-попечител.До назначаването, те са заявили ,че жилището  се нуждае от козметичен ремонт, а Х.И. е посочил,че ще  бъде  изпратена  в тяхна къща в Б. и след това ще се върне в апартамента.Междувременно   е уведомил служителите,че състоянието на И. е влошено и трябва да й бъде намерен дом за лечение по препоръка на лекар.От показанията на  социалния работник и служителите на община Бургас се констатира,че в периода от м. ноември 2016 год. до август 2017 год. състоянието на И. прогресивно  и изненадващо се е влошавало,като тя е била неадекватна,некомуникативна, с изключително лош и занемарен външен вид.След  като е била поставена под пълно запрещение  ,поради получени сигнали  по служебен път  , служителите в община Бургас са започнали да търсят назначените попечител и заместник-попечител за   образуване на настойнически съвет.Николй от двамата не се е явил,не се е явил и Х.И..Осъществена е била връзка с него, явил се е един път,за да вземе документи във връзка с образуване на настойнически съвет,обещал е да донесе и отчет за предходната година.В обобщение,опитите за връчка с тях са били неуспешни,като те не са представили нищо за периода на назначението си.След изписването от болница през 2018 год.  И. ***,нямало е къде да бъде настанена,спяла е по улиците.Отново е предприето назначаване на служебен настойник и  когато  по този повод ищцата е дошла в община Бургас,е била в много лош вид,казала е че няма спомен ,не знае защо й го няма апартамента,че я гонят.

От показанията на тези свидетели се установява,че преди предприемането на процедура по смяна на попечителя през август 2017 год. Х.И.  се е срещал  със служителите  в община Бургас ,ангажирани      с И.С. по  негова инициатива 3-4 пъти,като се е   интересувал от задълженията  на ищцата към „ВИК“ и „Топлофикация“.Няма данни  ,нито той,нито посочените от него и назначени през август 2017 год. попечител и заместник-попечител да са се интересували от лекарствата,които И.С. трябва да приема,от необходимата  й лечебна  терапия в домашни условия,от  начина ,по който тя трябва да се прилага,за да е успешна,от подхода ,който трябва да имат към нея ,с оглед на спецификата на заболяването й,за да  осигурят  успешно  провеждане на терапията в домашни условия,изобщо от специфичните нужди на човек с нейното заболяване.

От показанията на тези свидетели също така става ясно,че посещения  в жилището  са били извършени  от социален работник преди да бъдат предприети действия по поставяне под запрещение-следователно  през 2014 год.  ,както и от зам.-попечителя между м. февруари 2017 год. и август 2017 год. И при двете посещения    е било установено състоянието на  процесното жилище-то е било в „ужасно състояние“,негодно за  обитаване, нямало е мебели,нямала е посуда,поради теч в  кухнята по пода  й е имало вода ,било е много мръсно,занемарено,масата е била отрупана с фасове,без храна,имало е нужда от сериозен ремонт,не само козметичен.

В обобщение,безспорно е,че  грижата,която е била полагана от  социалните и общинските служби  в периода 2014 год. до  края на м .август 2017 год. е била насочена към осигуряване приложението на предписаната лечебна терапия,контролирано  разходване-на части, на паричните  средства  от  получаваната пенсия и погасяване на задълженията за местни данъци и такси по отношение на процесния апартамент и на  задълженията към ВИК и Топлофикация,свързани с ползването на процесния апартамент.Грижата не е била насочена към подпомагане в битовото обслужване-почистване на дома,готвене,пране,включително и чрез създаване  на умения и навици  за грижа за  домакинство,от каквито безспорно И.С. се е нуждаела с оглед установеното състояние на обитаваното от нея жилище.

Показанията на свидетеля Б.,далечен роднина на втория ответник Н.И.,   установяват състоянието на ищцата,поведението и действията й , преди поставянето й под ограничено запрещение през 2013-2014 год.,както и настроенията  срещу нея на съседите й тогава и желанието им тя да бъде  извадена от сградата,въпреки,че е собственик на част от етаж,тъй като   може отново да предизвика пожар и нарушава  нормалния вътрешен ред във входа .Безспорно от  тези показания става ясно,че най-пострадал в този период  от време от предизвикан в апартамента от ищцата пожар, е бил  именно ответникът Х.И.,тъй като   апартамента ,в който той с родителите си    живее, се намира под процесното нейно жилище и водата  от гасенето на пламъците  е паднала в него. Свидетелят  установява,че Х.И. след пожара  е платил на работници ,за да почистят  жилището на ищцата.Сочи,освен това,че Х.И. ,заедно с майка си е почиствал стълбището  на етажа пред вратата  на И.  от нечистотии,донесени или направени от нея,виждал ги е да й носят храна.Влязъл е в апартамента при пожара и след това ,когато И. са започнали да правят ремонт.

 Показанията на свидетеля Б. относно състоянието на ищцата,поведението и действията й , преди поставянето й под ограничено запрещение през 2013-2014 год.,както и настроенията  срещу нея на съседите се потвърждават от свидетелката П..Не е виждала  и не е чувала Х.И. да й дава дрехи или храна,но един-два пъти след продажбата на апартамента  И. й е   споменала,че й е дал  на ръка малка сума пари-50-60 лв.

От разпита на свидетеля Г.С.,назначен за попечител на И.С. в края на м. август 2017 год. става ясно,че самият той  е поел тази функция без никакво намерение  или опити да я изпълнява реално,въпреки,че е бил наясно със задълженията,а за да  услужи на Х.И..Преки отношения с ищцата не е имал, ответникът е вземал всички решения по отношение на нея,казвал е къде трябва да се отиде и какво да се направи. Всичко ,което е извършвал във връзка с ищцата    е било инициирано,организирано и осъществено от Х.И.,като С. му е съдействал.В останалата им част ,относно грижите на Х.И. за И. в периода в който този свидетел е бил назначен за неин попечител,съдът  не кредитира показанията на този свидетел,като отчита тяхната заинтересованост , липсата на каквито и да било други доказателства ,които да ги подкрепят/относно наемането на квартира и жена,която да се грижи за И. след продажбата на апартамента/,както и противоречието им с останалия събран по делото доказателствен материал/личното явяване на И. ,заедно с Х.С. и Х.И. в съда за получаване на разрешение за продажбата/.Дори и да се приемат за достоверни твърденията,че Г.С. е виждал Х.И. да се грижи за И.С.,то се касае до дребни,спорадични  покупки на стоки,които не са от първа необходимост, или до предоставяне на дребни парични суми,които не биха могли да задоволят съществени потребности на ищцата-нито с оглед на бита й ,нито с оглед на заболяването й.

 

От показанията на свидетеля Б. и на майката на ответницата Д.И. се констатира,че въпреки закупуването на жилището през м. ноември –декември 2017 год. от семейство И. ,те не са получили ключовете за него  веднага,а чак през м. март ,защото вътре е била И.С.,освен това ищцата не е била в апартамента месец преди да влязат в него И..Майката на ответницата подробно  и последователно описва  извършените ремонтни работи и обзавеждане за привеждане на жилището в годен за ползване по предназначение вид,като в тази насока показанията й се подкрепят и от данните от разпита на кръстника на семейство И..

Видно е също така от свидетелските показания,че ответниците И. сами са достигнали до информацията за продажба на процесния  апартамент, чрез обява във вестник „Ало Бургас“ от собственика-мъж,а не чрез агенция за недвижими имоти.Тяхна е била и инициативата да направят един оглед с брокер,чийто услуги са ползвали два месеца преди това  в търсене на подходящо жилище с определени характеристики.След този оглед е последвал и друг,но вече без присъствие на посредника.Установява се,че обявената  продажна  цена е била близка по размер до  тази на аналогично жилище,което И. не са успели да закупят,поради отказ на собственик преди това, въпреки драстичната разлика в  състоянието  на имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове следва да бъдат разгледани в заявената от ищцата  последователност, тъй като  ищецът е този, който определя предмета на делото, вида и обема на търсената от него защита. Първоначално  ищцата чрез особения си представител  е заявила, че счита предявеният иск за недействителност на сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас, поради неспазване на изискванията установени за сключване на договор от недееспособен за преюдициален и моли той да бъде разгледан първи, а след това останалите (л. 216 от делото). След определяне на правната квалификация на този  предявен иск, процесуалният представител на ищеца е заявил, че счита, че той следва да бъде разгледан след разглеждането на всички  останали предявени искове, поради което съдът ще разгледа исковете в  последната заявена от ищеца поредност, като съобразява и тежестта на порока във връзка, с които се иска прогласяване на сделката за недействителна.

По предявените главни искове по чл. 40 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, съдът намира следното:

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 22.12.16 г. по тълк. дело № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на  чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. Когато договорът е недействителен на основание  чл. 40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения на страните по него, както и вещнотранслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. За уважаването на предявеният иск по чл. 40 от ЗЗД е необходимо да са налице и двата елемента на фактическия състав на посочената норма – обективен, изразяващ се в обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително, и субективен, изразяващ се в споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания.

От събраните по делото доказателства се установява, че в случая са налице всички предпоставки за уважаване на така предявения иск. Със сключването на договора за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас е налице реално увреждане на интересите на ищцата С.. Това е така, тъй като е извършено разпореждане с единственото й жилище, без    да е запазено вещно право на ползване върху него, без да й е осигурено място за живеене и грижи съобразно нуждите й и преди всичко с оглед  психичното й заболяване-организиране на лечението й,контролиране на поведението й,следене за системното прилагане на медикаментозното лечение.От  установените по- горе факти по делото безспорно се констатира,че ответникът Х.И. никога не   е проявявал грижа към И.С.,разбирана в  същинския  смисъл на тази дума като дейност,насочена към постигане благополучието на С..От показанията на разпитаните по делото свидетели-Б. и С. става ясно,че случаите,в които Х.И. е извършвал нещо в полза на И.С.-организирал е и е заплатил почистване на апартамента й след пожар,почиствал е стълбището на етажа пред вратата на апартамента й ,то е било и в негов собствен интерес-като засегнат  в най-голяма степен от конкретни действия на ответницата,предвид обстоятелството,че майка му е живяла в един вход с ищцата и в жилището под нейното.Дребните покупки на стоки-цигари,кока кола,безалкохолно и др.  и дребните парични суми,които е предоставял,  представляват спорадични актове на  благодеяние  към изпаднал човек,а не са насочени към  задоволяване на нуждите й от   жизненонеобходими  стоки и услуги,които са от съществено значение за биологичното й съществуване  и  за подосигуряване на лечението й.Както от писмения отговор,така и от свидетелските показания  е видно,че отношението към И.С. е било като към човек,който поради психичното си заболяване няма нужда от  имот и пари,тъй като за него те нямат значение, а следва да бъде изведен далеч от останалата част от обществото,по възможност в специализирана институция ,където  за него да бъдат   полагани грижи и да бъде издържан  с публични средства..В подкрепа на този извод е и съдържанието на  молбата  на лист 177  за получаване на разрешение за сключване на договора за издръжка и гледане. Молбата е подадена в Районен съд Бургас на 25.09.2019 год.,по време,когато И.С. се е намирала на принудително тримесечно лечение в психиатрична болница в Царев Брод.Безспорно се установи от извършената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза ,че тази молба не е подписана от нея.Молбата безспорно не е била изготвена от ищцата,нито  от друго лице по нейно възлагане. Няма данни ищцата изобщо да е била започната със съдържанието й.С оглед показанията на свидетеля С.,следва да се приеме,че именно Х.И. е изготвил лично или е възложил изготвянето на съдържанието на тази молба,като в нея ясно е записано следното:“…последният ще поеме задължението да се грижи за мен било то лично или чрез трето лице,или чрез настаняване в специализирано задължение при нужда,…“. В периода февруари 2017-август 2017 год.,когато състоянието на ищцата се е влошило и са започнали контактите му с общинските  служители,изпълняващи попечителски функции,не се е интересувал  от специфичните грижи,които с оглед психичното й заболяване  следва да се полагат за нея,от терапията й,въпреки,че е  знаел,че се води на  диспансерен учет в ЦПЗ  Бургас с оглед  честите й хоспитализации,бил е наясно,че за  нея жизненоважно е да  следва стриктно и постоянно предписаното й лечение.В действителност това, от което се е интересувал ,са задълженията  на ищцата към доставчици на  услуги за бита-вода,топлинна енергия,данъци към общината ,все обстоятелства  за които е общоизвестно,че са от значение  за търсещите да закупят недвижим имот.Няма данниа и не са представени доказателства,от които да се установи,че е заплатил с лични свои средства нейни задължения. Действията по прехвърляне на имота са предприети незабавно след като на 25.08.2017 год. ищцата е била изпратена в психиатричната болница в Царев Брод на тримесечно  принудително лечение:подготвено е било пълномощно за прехвърлянето, като на 07.09.2017 год.     е била извършена нотариална заверка на подписа на С. в лечебното заведение,съдържанието на пълномощното е подготвено или от самия Х.И. или   по негово възлагане,отново с оглед на  показанията на свидетеля С. и обстоятелсвото, че  И.С. не е била в състояние да  подготви или да възложи  подготовка на пълномощно,както с оглед психическото й състояние,така и с оглед  местонахождението й към този  момент.Пълномощното предвижда  изрична възможност за Х.И. да  договаря сам със себе си или с лица,които представлява.На 25.09.2017 год. е подадена молба от името на И.С. ***  за получаване на разрешение за прехвърляне на процесния имот и такова разрешение е  дадено в същия ден.Както бе установено,молбата не е подписана от И.С.,а и няма данни тя да е запозната със съдържанието й. На 29.09.2017 год. е оформен нотариалният акт по прехвърлянето,в което Х.И. е участвал като пълномощник на прехвърлителя и като приобретателя,т.е. прехвърлил е на себе си собствения имот на ищцата,действайки като нейн пълномощник.Непосредствено след това- с оглед показанията на свидетелката Мария Янкова , имотът е бил обявен за продажба,като е извършен и оглед от ответниците семейство И..На 12.10.2017 год. е подписан предварителен договор с уговорено капаро в размер на 5500 евро,като  на същата дата са платени 11000 лв. по банкова сметка *** Х.И..Съгласно чл.2.1 прехвърлянето е следвало да бъде извършено в срок до един месец от сключване на предварителния договор,т.е. до 12.11.2017 год. –или около 10 дни преди да приключи срока на задължителното лечение на ищцата.От  същата дата,като не е установено по делото по каква причина, е бил подписан и анекс за увеличение на сумата по предварителния договор на 11500 лв. и за удължаване на срока за сключване на окончателен договор до 12.12.2017 год. На 16.10.2017 год. ,т.е. четири дни след като е получил сумата от 11000 лв. по банковата си сметка  Х.И. е погасил задължението на И.С. по изпълнителното дело  като е направил доброволна вноска в размер на 524 лв.  ,а на 19.10.2017 год. възбраната  върху имота,наложена по това изпълнително дело е била вдигната.Това е  и единственото погасено от Х.И.   задължение  на И.С.,за което са налице  безспорни доказателства,но както бе посочено и по-горе,извършено в момент,в който той вече е  разполагал със сумата от 11000 лв. ,платена му като капаро с оглед предприетите действия по  продажба на  имота. Едновременно с това ,на същата дата 16.10.2017 год.  попечителят  е подал искова молба в окръжен съд Бургас за  поставяне на И.С. под пълно запрещение,като е било образувано гр.д.№ 1577 по описа за 2017 год.  на Окръжен съд Бургас,приключило с решение от 07.06.2018 год. ,влязло в сила на 04.07.2018 год. Неясно е какво е станало с И.С. след изписването й болницата в Царев Брод  в края на м. ноември 2017 год.,но  на дата 09.05.2018 год.,когато е проведено открито съдебно заседание  за  добиване на лични впечатления преди произнасянето по искането за поставянето й под пълно запрещение,И.С. отново е била в болницата в Царев Брод.В психиатрична болница ,но в гр.Раднево, тя се е намирала и от 07.12.2018 год. до  31.07.2019 год.

Ответникът Х.И. не  посочва какво е наложило  незабавно  предприетите действия по продажба на жилището след придобиването му от него.Не се установява това да е  било желанието му да осигури  изпълнението на задълженията си по договора за издръжка и гледане,за което за използва получената продажна цена от около 107000 лв.,тъй като няма никакви доказателства,освен показанията на заинтересования свидетел С.,той да е полагал каквито и да е грижи или да е предоставял средства за издръжка на И.С..Ответникът не твърди,а и няма доказателства в тази насока,да е поискал трансформация на задължението за гледане в задължение за издръжка,с оглед твърденията му,че И.С. не е оказвала съдействие на осигуряване на предлаганите от него грижи.При това положение, с оглед данните по делото съдът намира,че целта на прехвърлянето на имота  е била  да се препятства връщането на И.С. не само след приключване на принодителното й лечение,но и завинаги в това жилище.При прехвърляне на имота на трети лица,ако Х.И. не изпълнява задълженията си по сключения договор,ищцата би могла да го развали,но не би могла да се върне в имота,тъй като той вече е продаден на други лица и за нея би възникнало само право  на обезщетение.Самото право на обезщетение  по отношение на Х.И. би било трудно реализируемо:въпреки,че  капарото и продажната цена са били платени по банков път,те лесно биха могли да бъдат изтеглени в брой или прехвърлени по сметки на други лица.При продажбата на имота на трети лица,те със сигурност ще направят значителни разходи за привеждане на жилището в годен обект за обитаване и дори да бъдат евицирани, ще имат вземане към ищцата за обезщетение за  направените от тях подобрения и полезни разноски,които предвид липсата на каквото и да е имущество ,освен социалната пенсия за инвалидност, покриваща разходите за   стоки от първа необходимост,тя не би била в състояние никога да изплати.    

В случай, че действително ответникът Х. е желаел да се грижи за ищцата и да й осигури спокоен и нормален живот съобразно нуждите й   е следвало на първо място да  обезпечи място, където ищцата да живее, като за тази цел е следвало в договора за издръжка и гледане поне да бъде предвидено, че  тя запазва правото на ползване върху процесното жилище, което е и неин единствен дом,обстоятелство известно отдавна на ответника Х.И.. Изложените от  него твърдения, че на С. са осигурени подходящи условия за живот, като й било осигурено друго негово жилище в което да живее, останаха недоказани. Данни за това излага само свидетеля  С.,чийто показания обаче съдът намери,както е посочено  по-горе, за заинтересовани.Към момента на  сключване на договора за издръжка и гледане на 29.09.2017 год., ищцата се е намирала  на задължително тримесечно принудително лечение в психиатрична болница,откъдето  е била освободена в края на м. ноември 2017 год.Връщайки се в гр.Бургас  с дни е спяла под терасите на блока, в който е процесното жилище-единствения й дом, тъй като не е могла да се прибере в него.Настанена е била за  задължително лечение  отново през 2018 год. ,а и през 2019 год.,като няма никакви данни в тези периоди да е била посещавана от ответника и назначените по негово предложение попечител и заместник попечител,освен за  нотариалното  удостоверяване на подписа й под пълномощното за разпореждане с имота й  на 07.09.2017 год. ,няма данни и в периодите между принудителните лечения някой от тях да  се е интересувал от нея.Предвид изложеното, съдът намира, че е налице обективния елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД и  процесната сделка е сключена от ответника Х.И. в нейна вреда.

 Действително законът изисква увреждане на интересите на представлявания да е налице към момента на сключване на договора, ,но не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, особено при договори с продължително изпълнение, като във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. В тази връзка   именно  следва да бъдат отчетени  в съвкупност както обстоятелствата и събитията преди,така и тези    след сключването му, като последните  потвърждават извода, че за ищцата е настъпила реална увреда ,за която към  29.09.2017 год. е била  налице сигурност за настъпването й. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен, възмезден, алеаторен договор, който се сключва с оглед личността на страните по него. Със самото му сключване настъпва транслативният ефект от сделката и правото на собственост на имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя, като задължението на прехвърлителя е изпълнено към този момент. Прехвърлителят няма друго задължение по този договор. Приобретателят от своя страна, трябва да изпълнява алеаторното задължение за полагане на грижи и даване на издръжка за в бъдеще, и ако не прави това ежедневно със собствени средства и труд съобразно нуждите на прехвърлителя, може да изпадне в забава. Договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за издръжка и гледане имат социална цел и предназначение - да обезпечат на кредитора по това задължение, по - добри социално-битови условия за преживяване. Длъжникът по задължението за даване на издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото.

С процесния договор за ответникът И. е предвидено  насрещно задължение - да поеме гледането и издръжката в бъдеще на И.С., лично или чрез трето лице, както и да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, при старост и болест, но от събраните по делото доказателства се установява, че това  задължение  ответникът не само не  е  изпълнявал,но и  още при сключване на договора не е имал намерение да изпълнява. Липсва не просто ежедневно,а дори  липсва спорадично   предоставяне на   парични средства  за  издръжка, от които е имала  нужда ищцата. Не се събраха по делото доказателства и за каквото и да е изпълнение в натура. Между страните не се спори, че ищцата е с влошено здравословно състояние, което е породило нуждата от ежедневни грижи и помощ, които в случая са и специфични с оглед на заболяването й. Ответникът не доказа, че е  се е опитал дори  отчасти да изпълнил точно и в пълен обем поетото от него задължение по договора.

 Ответникът И. е бил напълно наясно със състоянието на ищцата преди прехвърлянето на имота. Това обстоятелство се признава от последния, а и се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. С. е поставена под  ограничено запрещение от 2014 г.,а заболяването й датира години преди това и това обстоятелство е известно на ответника И.. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че майката на този ответник живее в апартамент, който се намира под апартамента на ищцата и е била потърпевша от наводненията и пожарите, предизвикани от последната. Самия ответник заявил пред служителите в общината, че е наясно със състоянието на ищцата.Знаел е и че от съществено значение за нея,а и за околните , е да приема предписаното й лечение.  От изложеното, се налага извода, че ответникът И. е бил наясно  относно спецификата на грижите,които е следвало да полага. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението, че ищцата не е оказвала необходимото съдействие на приобретателя Х.И. за изпълнение на поетите от него задължения по договора за издръжка и гледане. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари. В съдебната практика отдавна е наложено разбирането, че когато кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна, последният трябва да поиска от съда да трансформира  натуралното му задължение по договора в парично и редовно, ежемесечно да превежда по сметка на кредитора определената от съда сума. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари,дори  без да чака решение за трансформация (нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка), което ответникът не твърди и няма данни да е сторил.В случая,обаче с оглед психичното  заболяване на ищцата,за ответника И. е   било ясно,че обичайното съдействие,което има предвид и закона, и което би  могло да бъде обсъждано като оправдателно  ,не може да бъде очаквано от нея.Напротив, необходимата грижа,която той е дължал е изисквала да придобие  специфични умения и способности,които да му позволят да  организира провеждането на   предписаната лечебна терапия   на ищцата и  да осъществява ефективен контрол върху поведението й. Няма никакви данни той да се е интересувал  от лекарствата,които И.С. следва да приема,от начина,по който следва да ги приема и от  това дали са й необходими  регулярни прегледи при психиатър за наблюдение-минимума от информация за  обгрижването й.

От изложеното се налага единствения извод, че за ищцата И.С. е настъпила реална увреда от сключването на договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,*** действие Районен съд- Бургас-загубила е единственият имот-жилище,който е притежавала и в който е могла да  се подслони,без в патримониума й   да е постъпила каквато и да е еквивалентна престация-било в пари,било в грижи и издръжка,като  тази увреда е била налице още към момента на сключване на договора,не е запазено право на ползване върху имота при прехвърлянето,приобретателят не е имал никакво намерение да изпълнява задълженията си по алеаторния договор, целта му е била да лиши ищцата от единственото й имущество,така че тя да не е в състояние  да се  върне в него,поради което е  са налице елементите  от фактическият състав на чл. 40 от ЗЗД.

Разгледани в тяхната съвкупност, доказателствата по делото категорично водят до извод, че към момента на сключване на договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г., ответникът Х.И. е действал недобросъвестно и със знанието, че сделката уврежда представляваното от него лице.

Не могат да бъдат споделени твърденията на ответниците, че парите нямали стойност за ищцата, затова атакуваният договор бил оформен като договор за издръжка и гледане. Това твърдение не намира опора в събраните по делото доказателства. Очевидно е, че И.С. не е можела да се грижи сама за интересите си, поради което е поставена под ограничено запрещение, но същата е разбирала стойността на парите, макар да не е могла да ги управлява ефективно.Горното се установява от показанията на свидетелката Д.  и П..Дори да се приеме, че поради влошеното й здравословно състояние, в определени моменти не е могла да прави обективна преценка за тяхната стойност, то това състояние не е било постоянно.

Несъстоятелни са  доводите, че ответникът И. е имал намерение да се грижи и издържа ищцата, поради което е започнал да изплаща дълговете й към ВиК, електроснабдяване, Топлофикация и община Бургас. От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата е заплащала разсрочено част от задълженията си, за което е съдействал първоначално назначения й попечител. От представените по делото удостоверения от посочените дружества и общината за задълженията на ищцата е видно, че общия им размер е бил около 2 356,74 лева, като липсват данни  всички те  да са заплатени от ответника И.. Както бе посочено и по-горе,единственото пряко доказателство за извършено плащане е от дата 16.10.2017 год. по изпълнително дело,но към този момент вече са били предприети действия по продажба на апартамента и ответникът вече е разполагал със значителната сума от 11000 лв. ,получена от него на 12.10.2017 год.  Освен това следва да бъде отчетено и обстоятелството, че  той е целял бързо да се разпореди с придобитото  жилище на ищцата,като го освободи от наложената възбрана по изпълнителното дело, поради което е имал личен интерес от погасяването на посочените задължения.

Тъй като за основателен е счетен главния иск по чл.40 от ЗЗД,то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове- с правни основания в чл.87,ал.3 и чл.55,ал.1предл.3 вр. с чл.57,ал.2  от ЗЗД ,както и на този с правно основание в чл.27,ал.1 от ЗЗД приет за съвместно разглеждане в съдебно заседание на 21.06.2021 год. с поправена правна квалификация в  съдебно заседание  от 20.09.2021 год.

С оглед изхода на спора по иска с правно основание  чл. 40 ЗЗД, и доколкото договорът за издръжка и гледане не е породил действие, следва да бъде уважен и иска с правно основание в  чл. 108 ЗС.Тъй като договорът за издръжка и гледане е недействителен на основание чл.40 от ЗЗД ,той не е породил вещноправен ефект и правото на собственост не е преминало в патримониума на ответника Х.И..Тъй като никой не може да прехвърли  права ,които няма ,от сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 165 от 27.11.2017 г., том III, per. № 8143, н. дело № 501/2017 г. на нотариус Симеон Илиев,  ответниците И. не са придобили права.И.С. е собственик на процесния имот на основание наследяване по закон от своите родители,като ответниците И.  го владеят без основание.С оглед на горното  претенцията за ревандикация  на имота следва да бъде уважена като основателна.

Тъй като ревандикационният иск е изцяло уважен, настъпило е вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените под евентуалност възражения от ответниците И. за  заплащане на направени подобрения  в процесния имот с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС и за право на задържане с правно основание в чл. 72, ал. 3 от  ЗС.

Ответниците Н. и Д. И. твърдят, че са добросъвестни владелци на процесния имот, в който са извършили редица подобрения. В тази връзка правят възражение да им се присъди  стойността, с която посредством извършените от тях строително - ремонтни работи, недвижимият имот, собственост на ищцата С., е увеличил стойността си към датата на постановяване на настоящото съдебно решение.

За да се уважи това възражение ,ответниците  следва да докажат следните предпоставки на правото по чл. 72 от ЗС, а именно: че са добросъвестни владелци - владеят вещта на правно основание годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателя им не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена, както и че са извършили строително - монтажни работи в имота на ищцата, които увеличават неговата стойност, поради което и представляват подобрения, включително да установят тази увеличена стойност по размер.

От обсъдените по-горе установени факти и обстоятелства може да се направи извод, че ищците са добросъвестни владелци, тъй като предположението за добросъвестност не е оборено. Последните упражняват фактическата власт със субективната увереност, че са собственици - придобили са владението на правно основание - договор за покупко-продажба, което е годно да ги направи собственици. В правната норма на чл. 70, ал. 2 ЗС е уредена една оборима презумпция за добросъвестност, която не бе опровергана от ищцата при условията на пълно и главно доказване. По делото се събраха косвени доказателства, сочещи, че купувачите са имали множество поводи да се усъмнят в обстоятелството, че праводателят им   е действал във вреда на И.С.(същия се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт, който е оформен около две седмици преди да сключат предварителен договор; от документа за собственост  са могли да установят, че праводателят им И. е поел насрещно задължение по договора да гледа и да издържа предишния собственик на имота; апартаментът е бил в много лошо състояние и вероятно  при срещите само с  ответника, след първия оглед,са им  станали известни причините за това;  и Х.И. и ответниците И. са бързали да  сключат окончателен договор ,като И. нелогично са заплатили продажна цена в неоправдано висок размер за жилище, което се е  било в много лошо  състояние;), които обаче не са достатъчни да обосноват  извод за недобросъвестност  на купувачите. Следователно, съдът приема, че при сключване на процесния възмезден транслативен договор, обективиран в нотариален акт № 165 от 27.11.2017 г., том III, per. № 8143, н. дело № 501/2017 г. на нотариус Симеон Илиев, ответниците не са имали знание, че праводателят им,сключвайки договора за издръжка и гледане , е действал във вреда на предходния  собственик  И.С..

От показанията на свидетелите Б., Г. и Я., се установява че  след закупуваното на процесния апартамент , ответниците са извършили основен ремонт,за да  го приведат в нормален за ползване  като жилище вид.Поставили са  ламинат, външна врата, направили са вграден кухненски бокс, боядисали са стените, сложили са вградени гардероби, терасата е приобщена, банята и тоалетната са обособени отделно, има поставен теракот, фаянс и душ-кабина, като в апартамента били сменени всички врати,както и  съответните инсталации:Ремонтът  е продължил около година.

Съдът кредитира изцяло извършената съдебно – оценителска експертиза,тъй като е извършена от компетентно вещо лице ,при приложение на един от допустимите методи,подробно разяснен в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, при  посочени  убедителни  мотиви за неговото използване-предимството му-не  е толкова трудоемък,а дава приблизително същите  стойности.Изводите си вещото лице е  направило въз основа на събраните  неоспорени в тази насока гласни доказателства,извършен оглед на място и  придобити  лични впечатления,както и на базата на предположения,които обаче са  основани на  опита й като експерт   за обичайните ремонти ,които  се правят в подобни имоти. Вещото лице е  заключило,че  включените от него в нарочна таблица  ремонти,увеличават стойността на имота и е определило стойността им на  сумата  от общо  46 020 лева. Определило е и пазарните стойности на имота преди и след  осъществяване на подобренията,но не към  датата на изготвяне на експертизата-респ. последно съдебно заседание,проведено по делото,а към различни моменти.Така е изчислило,че към ноември 2017 год. пазарната стойност на имота преди извършване на ремонта е  била в размер на   95220 лв.,а към февруари 2019 год. след приключване на ремонта-138 370.Горните цифри обаче не дават възможност за изчисляване на увеличената    стойност на имота към момента на последното съдебно заседание по делото/разликата между пазарните стойности на имота след и преди ремонтите/,а именно към 13.12.2021 год.,каквото е  изискването на  закона. С оглед на наличните  статистически данни в интернет  за ръста на цените на жилищата в гр. Бургас  и като бъдат взети предвид данните от  приетата експертиза,съдът намира,че на основание чл.162 от ГПК следва да определи  сам увеличената стойност на имота.Както бе посочено по-горе данните  в  интернет сочат на увеличение на ръста на цените  на жилища-старо строителство, в гр.Бургас в периода 2017 год. –края на 2021 год.    с приблизително 10 %,а в периода 2019 год.-2021 год.-с приблизително 7 %.При това положение преизчислени към  декември 2021 год. пазарните стойности  95220 лв. от ноември 2017 год. ,респ.138370 лв.  от февруари  2019 год. са съответно 104742 лв. и 148055,90 лв.  Увеличението на стойността на имота при това положение към декември 2021 год. при приложение на чл.162 от ГПК е разликата  между сумите  148056 лв.  и 104742 лв. или сумата от 43314 лв.

Предвид обстоятелството, че ответниците са добросъвестни владелци, които са извършили  подобрения в процесния имот, за тях възниква и потестативното право на задържане по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС, от което те своевременно са заявили, че желаят да се възползват. С оглед на изложеното следва да се формира условен диспозитив, като се постанови ответниците да предадат владението на спорния имот при условие   със заплащане от страна на ищцата на увеличената стойност на имота в размер на сумата от 43 314 лв.

При това положение, на основание чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответниците И. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 1 732,56  лева.

    По разноските:

    Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, като й е предоставена и правна помощ, изразяваща се в безплатна адвокатска защита – процесуално представителство за всички инстанции по делото, поради което разноски не следва да й бъдат присъждани.

Искане за разноски са направили ответниците Н.И. и Д.И., като с оглед на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да им бъдат присъдени разноски за частта, с която са уважени възраженията им за заплащане на направени подобрения в процесния имот и за право на задържане на същия. От представения списък на разноските е видно че във връзка с тези възражения, отвениците са ангажирали съдебно – оценъчна експертиза, за която са заплатили 300 лева депозит, която сума следва да им бъде присъдена. Не следва да им се присъди сумата от 20 лева за издадени съдебни удостоверения, тъй като същите са послужили за доказване на възраженията им по уважените искове на ищцата. Уважените възражения на ответници са направени с отговора на исковата молба, като в представеният по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че сумата от 2 000 лева е заплатена за подготвяне, подписване и подаване на отговор на исковата молба и процесуално представителство по делото, при това положение дължимият хонорар следва да бъде определен порпорционално на сбора от разгледаните претенции по предявените искове и уваженото възражение, като в този случай сумата възлиза на 843,92 лева. Не следва да бъде уважено искането за заплащане на допълнително договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, тъй като същата е уговорена като дължима по евентуално предявен иск, който не е бил разгледан. Предвид изложеното на ответниците се дължат разноски в общ размер на 1 143,92 лева.

По изложените съображения и на   основание чл. 40 от ЗЗД във връзка с чл. 108 от ЗС, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявеният иск от И.В.С.  чрез назначения й в производството по настоящото дело процесуален представител адв. Б.Д., с адрес *** срещу Х.Я.И. с адрес: ***, Н.И.И. и Д.А.И., последните двама  с общ адрес: гр.Б., ж.к.”И.” бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, на  основание  чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, като сключен във вреда на представляваната - И.В.С., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 30, том III, per. № 6409, н. дело № 380/2017 г. на нотариус Симеон Илиев, per. № 699 на НК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.И. и Д.А.И., че И.В.С. е собственик на  основание наследяване по закон на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.9.1.49, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ж.к. „И.", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 79,94 кв.м. с прилежащо избено помещение № 24, с площ от 4,00 кв.м., както и 1,48 % ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 07079.501.9.1.74,07079.501.9.1.50, под обекта 07079.501.9.1.47 и над обекта 07079.501.9.1.52 и

ОСЪЖДА Н.И.И. и Д.А.И.,  на основание чл.108 от ЗС да предадат на И.В.С. владението върху недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.9.1.49, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., ж.к. „И.", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с площ от 79,94 кв.м. с прилежащо избено помещение № 24, с площ от 4,00 кв.м., както и 1,48 % ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 07079.501.9.1.74,07079.501.9.1.50, под обекта 07079.501.9.1.47 и над обекта 07079.501.9.1.52 при условие,че И.В.С. заплати на основание чл.72 от ЗС на Н.И.И. и Д.А.И.  сумата от 43 314 лева, представляваща увеличената стойност на описания по-горе  недвижим имот,вследствие  на извършени от Н. и Д. И. в периода февруари 2018 год.-февруари 2019 год. подобрения в него  ,както следва:поставяне на интериорни врати,входна врата,облицовки гипскартон,мазилки и шпакловки,боядисване,подови настилки,облицовки/стенни облицовки-фаянсови плочки  в санитарните помещения/,ВиК инсталация,санитарни прибори/мивки ,кранчета/ и арматура,ел.инсталация,инсталация за интернет и телевизия,вентилационна инсталация в санитарни помещения и в кухнята/тръби,вентилатори в банята и тоалетната и аспиратор в кухнята/,отоплителни тела и инсталация /4 броя климатици/,вградени мебели и обзавеждане.

ОСЪЖДА Х.Я.И. адрес: *** да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса по иска по чл.40 от ЗЗД в размер на сумата от 549,50 лв.

ОСЪЖДА Н.И.И. и Д.А.И. да заплатят  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас следните държавни такси: сумата от 549,50 лв. по иска с правно основание  чл.108 от ЗЗД и  сумата от 1 732,56  лв.  върху признатата с решението сума  за подобрения   по направеното  от тях възражение.

ОСЪЖДА И.В.С. да заплати на Н.И.И. и Д.А.И. сумата от 1 143,92  лева,представляваща направени от тях  разноски в първоинстанционното производство.

    Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните с въззивна жалба.

 

 

                                               Съдия: