Р Е
Ш Е Н
И Е № 1284
гр.Сливен, 06.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1185
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно
и кумулативно съединени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът в срок депозирал възражение правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.342 ТЗ.
Ищецът твърди, че между страните
били сключени следните договори:
- Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2015г. с предоставен на
ответника мобилен номер **********;
- Договор за мобилни услуги № *********/01.03.2015г.
с предоставен мобилен номер **********;
- Договор за мобилни услуги №
*********/17.07.2015г. с предоставен
номер ********** и
- Договор за лизинг от
17.07.2015г. с който било предоставено на ответника мобилно устройство Telenor
Smart Mini White с обща лизингова цена 105,57 лв. с ДДС дължима на 23 месечни
вноски в размер на 4,59 лв. с ДДС всяка., фактурирани в месечните сметки за
мобилни услуги.
Сочи, че
ответника не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури,
издадени по договорите в периода м. август 2015г. - м. ноември 2015г., а
именно:
- Фактура №
**********/01.08.2015г. за отчетен период 01.07.2015г. – 31.07.2015г.,
включваща задължения на клиента за трите мобилни номера и крайна начислена
стойност 270,51 лв., като от тази сума била приспадната сума от 8,99 лв. от
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период и така претендираната сума по фактурата била
261,52 лв.;
- Фактура № **********/01.09.2015г. за отчетен период 01.08-2015г.-
31.08.2015г., включваща задължения на клиента за трите мобилни номера и крайна
начислена стойност 54,76 лв.
Твърди се
още, че след предсрочното прекратяване на всички договори между страните по
вина на ответника, поради изпадането му в забава, била издадена фактура № **********/01.11.2015г.,
която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване в размер на 1 281,77 лв. Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от договорите за мобилни
услуги, съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина
на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения му срок на 19.01.2018г.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 19б, б. «в» от Общите условия на ищцовото
дружество за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги
операторът имал право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в
случай, че потребителя не е платил дължими суми след изтичане на срока за
плащането им.
С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на фактурите от
01.08.2015г. и 01.09.2015г. и липсата на изпълнение на начислените в тях
парични задължения ответникът изпаднал в
забава. Неизпълнението на задълженията по посочените две фактури представлявало
основание за едностранното предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни
услуги и за лизинг от страна на оператора. За момент на прекратяването се
считала датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на
оператора, чрез трите мобилни номера (т.нар. двустранно спиране на номера),
която в конкретния случай била 23.09.2015г. От тази дата спирало да се
начислява месечната абонаментна такса и започвал да тече периодът до края на
договора 19.01.2018г., за който се изчислявала дължимата в резултат на
прекратяването неустойка, като при изчисляването й се взимала предвид
стандартната месечна абонаментна такса без ДДС.
Така от прекратяването на
договора за мобилни услуги от 18.02.2015г. на 23.09.2015г. до края на
първоначално предвидения му срок - 18.02.2017 г. за период от 514 дни /17,133
месеца/, по стандартният месечен абонамент, уговорен в т. 5 от договора, който
бил база за изчисляване на дължимата неустойка 41,658 лв. без ДДС, съотв.49,99
лв. с вкл. ДДС, на абоната ответник била
начислена сума в размер на 713,63 лв. неустойка.
За Договор за мобилни
услуги от 01.03.2015г. по който бил предоставен номер ********** и същия бил
предназначен за пренос на моблини данни, размерът на неустойката бил
предварително определен от 200 лв.
За Договор за мобилни
услуги от 17.07.2015г. сочи, че от датата на прекратяването му 23.09.2015г. до
края на първоначално предвидения му срок - 17.07.2017 г. изминал период от 663
дни /22,1 месеца/, по стандартният месечен абонамент, уговорен в т. 5 от
договора, който бил база за изчисляване на дължимата неустойка 16,658 лв. без
ДДС, съотв.19,99 лв. с вкл. ДДС, на
абоната ответник била начислена сума в размер на 368,14 лв. неустойка.
Така общата сума
начислена за неустойки по трите договора за предсрочното им прекратяване
възлизала в размер на 1281,77 лв.
По отношение на
претендираната сума от 96,39 лв., представляваща лизингови вноски по
предоставено мобилно устойство на ответника с договор за лизинг от 17.07.2015г.
ищецът сочи, следното:
Общата лизингова цена на
устройството била в размер на 105,57 лв.с ДДС, като ответникът се задължил да я
заплаща на 23 месечни вноски от по 4,59 лв.с ДДС. В чл.12 от ОУ към договора за
лизин било предвидено месечните вноски да стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договора за моблини услуги. Тъ като Договора за мобилни
услуги от 17.07.2015г. бил предсрочно прекратен на 23.09.2015г. и доколкото
ответникът не върнал лизинговата вещ ищеца реализирал правото си да обяви
оставащите 21 бр. месечни лизингови вноски за предрочно изискуеми с
фактура от 101.11.2015г. на обща
стойност 96,39 лв.
Тъй като ответникът не
палтил задълженията си, ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК пред СлРС.
Било образувано ч.гр.д. № 6013/2017г.
и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение включваща общата сума з мобилни услуги, неустойки и
лизингови вноски 1 694,44 лв.- неплатени задължения по всички горепосочени
договори за мобилни услуги и лизинг, срещу която заповед длъжникът депозирал
възражение.
Иска се от съда
признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 1694,44
лв., представляваща сбор от дължимите суми по фактури №№
**********/01.08.2015г., **********/01.09.2015г. и **********/01.11.2015г., от
която сума 316,28 лв., дължима за
предоставени мобилни услуги по първите две фактури; 1281,77 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от
18.02.2015г., 01.03.2015г. и 17.07.2015г. и 96,39 лв. – размер на 21 месечни
лизингови вноски за предоставено мобилно устройство по договор за лизинг от
17.07.2015г., предсрочно изискуеми, въз основа на прекратен договор за мобилни
услуги от 17.07.2015г.
Върху общата сума от 1 694,44 лв. се претендира, законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 20.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски,
сторени, както в заповедното производство, така и в настоящото исково.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
не е депозиран.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2015г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги, с абонаментен
план „GLOBUL Web § Talk” с месечна абонамента такса 49,99 лв. за мобилен номер ********** и
срок на договора 24 месеца до
18.02.2017г.
На 01.03.2015г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с
абонаментен план GoWebUnlimited 1000 64
kbps с месечна абонаментна такса 9,90лв. за мобилен номер ********** и срок на
договора 24 месеца до 01.03.2017г.
На 17.07.2015г.между ищецът и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги с абонаментен план Резерв Стандарт с месечна абонаментна такса 19,99 лв.
за мобилен номер **********.
На същата дата 17.07.2015г. страните сключили и договор за лизинг, въз
основа на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване на устройство марка Теленор, модел Smart Mini White с телефонен номер **********. Общата лизингова цена на това
устойство, съобразно чл.1, ал.1 от договора за лизинг била в размер на 105,57
лв с вкл. ДДС. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на
подписването му с месечнавноски в размер на 4,59 лв.
Към трите договора ответникът подписал декларация-съгласие, съответно с
дати 18.02.2015г., 01.03.2015г. и 17.07.2015г., че е получил екземпляр от
общите условия на оператора ищец, че е съгласен с тях, както и ценови листи към
всеки дооговор.
На 01.08.2015г. ищецът издал фактура № ********** за отчетен период
01.07.2015г.-31.07.2015г. за обща сума в размер на 270,23 лв. с ДДС / а не
както твърди ищеца в ИМ 270,51 лв./, от която сума за телефонен номер
********** такса в размер на 8,25 лв.; за телефонен номер ********** сума в
размер на 31,53 лв., включваща мобилни разговори, съобщения и месечна вноска
лизинг и за телефонен номер ********** сума в размер на 186,41 лв., включваща
месечна такса, разговори и съобщения. От общата сума по фактурата 270,23 лв.
следва да бъде извадена сума в размер на 8,99 лв. по признание на ищеца, тъй
като тази сума била приспадната от надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период или дължимата по тази фактура сума възлиза на 261,24
лв. / а не както е посочил ищецът 261,52 лв./.
На 01.09.2015г. била издадена фактура № ********** за отчетен период
01.08.2015г.-31-08.2015г. за обща сума в размер на 324,99 лв., включваща
задълженията за месечни такси, лизингова вноска, мобилни разговори и съобщения
за трите мобилни номера на ответника. От тази сума е приспадната сума балнас от
предходен период 270,23 лв. и дължимата сума по втората фактура е в размер на
54,76 лв. Така общата сума дължима по издадените две фактури за трите мобилни
номера на ответника е в размер на 316 лв.
На 01.11.2015г. била издадена фактура № ********** за отчетен период
01.10.2015г.- 31.10.2015г., в която била начислена сума в размер на 1281,77 лв.
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и сума в размер на
96,39 лв. вноски лизинг.
На 02.10.2015г. ищецът изпратил до ответника покана за доброволно плащане
на дължимите суми по първите две горепосочени фактури в размер на 316,28 лв.,
като бил даден 10 дневен срок за плащане. Бил уведомен ответника, че в противен
случай договорът с ищеца щял да бъде прекратен, начислена неустойка и всички
оставащи лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми. Няма данни дали тази
покана била връчена на ответника и на коя дата.
На 20.11.2017г. ищцовото дружество депозирало
пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Било образувано ч.гр.д. № 6013/2017г.
на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение № 3990/28.11.2017г.,
с която съдът разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 1 694,44 лв.,
представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги №
*********/18.02.2015г., Договор № *********/01.03.2015г., Договор № ********* и
Договор за лизинг от 17.07.2015г., дължима по фактури № **********/01.08.2015г.; №
**********/01.09.2015г. и № **********/01.11.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.11.2017г ./датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 393,89 лв. сторени в
заповедното производство разноски.
Срещу издадената заповед за
изпълнение ответникът депозирал в срок възражение, което обусловило предявяване
на настоящия установителен иск.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК са
допустими - предявени са от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване
съществуването, фактическата, материална дължимост на
сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тези
искове ищецът следва да установи съществуване на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги
и договор за лизинг.
Представените и приети по делото
писмени документи – договори и 2 бр.фактури за начислени стойности за ползвани
и незаплатени мобилни услуги не са оспорени от ответника,
поради което съдът приема, че договорите
действително са сключени, че ищеца предоставил услугите, предмет на договора и
начислил своевременно задълженията на ответника по тях.
По отношение искът за заплащане на неустойки, начислени за предсрочно прекратяване на договорите съдът
намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката.
В конкретния правен казус клауза за неустойка се съдържа в т.11 от договора с ответника. Предвидено е в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по
инициатива на потребителя, последният да дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок. По делото ищецът не установи в кои случаи
и при какви условия се прекратяват едностранно сключените с него договори,
доколкото не са представени общите условия на ищцовото
дружество, а те не са общо известен факт. В самите договори е предвидено
прекратяването им предсрочно по вина или инициатива на потребителя. Очевидно
поради липса на доказателства за прекратяване на договорите по инициатива на ответника потребител би
следвало да се счита евентуално, че те са били едностранно прекратени по негова
вина, поради неплащане в срок на задълженията по
фактурите, издадени за мобилни разговори и месечни такси за трите мобилни
номера, както и за дължимите лизингови вноски.
В хода на процеса обаче не бе проведено
доказване за налично предсрочно прекратяване на договора, сключен с ответника, кога
и от кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати
договора е уведомила другата страна. Не
се установява за вярно твърдението на ищеца, че договорите били прекратени на
23.09.2015г., тъй като няколко дни по-късно на 02.10.2015г. била изпратена
покана за доброволно плащане на сумите по двете фактури за задълженията за
такси и разговори, с даден 10 дневен срок за плащане с предупреждение, че ще
бъдат прекратени договорите, съответно начислени неустойки и изискуеми
предсрочно оставащите лизингови вноски.
Освен това клаузата за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана като
неравноправна, съобразно чл. 143, т. 5
ЗЗП.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г.
на І т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в
това решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор.
В процесния
случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланков тип и не са
били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузата
за неустойка да е била индивидуално договорена. Според чл. 146, ал.
2 ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9
ДР ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Освен това неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /в този см. Решение № 7586/04.12.2013г., постановено по адм. д. № 6627/2013г. на Административен съд - София-град/.
Предвид изложеното, както и предвид
съдържанието на самата неустоечна клауза по договора
и съпоставяйки я с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същата се явява неравноправна, поради което и нищожна.
Така както е уговорена, клаузата за неустойка създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е
уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни
права за потребителя. Видно е от договорите, че потребителя няма никакво право
да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл потребителят е задължен
да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договор не само
при неизпълнение на негово задължение, като размерът на неустойката към момента
на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси без за потребителя да се създават някакви
права. Самата клауза не урежда правила за изчисляване на неустойката, съобразно
размера на неизпълненото задължение на потребителя, а във всеки случай на
неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в размер на месечни такси, което
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора.
Съдът приема, че идеята, от която се изхожда
при определяне размера на неустойката е, че ищцовото дружество търпи вреди от
това, че няма да получи очакваните със сключването на договора месечни
абонаментни такси, поради предсрочното му прекратяване. От друга страна обаче
при предсрочно прекратяване на договора мобилният оператор няма как
да предоставя услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен.
Следователно няма и как да се приеме, че размера на вредите, които ищеца ще
претърпи, поради прекратяване на договора е именно размера на месечните такси,
които е очаквал да получи при редовно изпълнение от насрещната страна. Така
както е уговорена неустойката в процесния договор, ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако
договора не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да
било услуга на потребителя, т.е. ищеца не предлага каквато и да е насрещна
престация, съпоставима с дължимата неустойка при
прекратяване на договорните отношения между страните. По този начин се създава
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице -
потребител, което като икономически по-слаба страна се ползва с предвидената в ЗЗП
защита.
Ето защо, отчитайки неравноправността,
респ.нищожността на клаузата на чл.11 от договора с ответника,
съобразно разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка в общ
размер на 1 281,77 лв.
Дължима от ответника обаче е сумата
от 96,39 лв. представляващи неплатените лизингови
вноски. Макар и да не се установи тяхната предсрочна изискуемост,
поради предсрочно прекратяване на договора за лизинг към датата на депозиране
на заявлението по реда на чл.410 ГПК тези вноски са падежирали
и дължими.
По
изложените съображения съдът следва да уважи искът частично до размера на 412,39
лв., представляваща неизпълнени парични задължения по
Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2015г., Договор №
*********/01.03.2015г., Договор № ********* и Договор за лизинг от
17.07.2015г., от която сума 316 лв., дължима по фактури № **********/01.08.2015г. и №
**********/01.09.2015г. за месечни абонаментни такси и мобилни разговори и 96,39 лв., дължима по фактура №
**********/01.11.2015г. за 21 бр. Месечни зиингови вноски, ведно със законната лихва върху
сумата от 412,39 лв., считано от 20.11.2017г ./датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане.
Искът над този
размер, а именно 1 282,05 лв., от който 0,28 ст. недоказан по първата
фактура / вероятно грешка в изчисленията/ и 1 281,77 лв., представляваща
начислена неустойка за предсросчно прекратяване на договорите следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съобразно уважена и отхвърлена част от претенциите,
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и разноските, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 6013/2017г. на СлРС в размер
на 95,86 лв.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по
настоящото исково производство разноски, които са 418,33 лв. – платено адвокатско възнаграждение и внесена държавна
такса по делото в размер на 117,38 лв. Съобразно уважената част от претенциите
ответникът бива осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 130,38 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковите претенции на
ответника също му се следват разноски, но в процеса не са ангажирани
доказателства за действителната им реализация, нито такива са претендирани, поради което съдът не следва да държи изричен
диспозитив в тази насока.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Б.Д.Д., ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, Район
Младост, ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес *** чрез адв.З.Й.Ц.
САК, сума в размер на на 412,39 лв. /четиристотин
и дванадесет лева и 0,39 ст./, представляваща неизпълнени парични задължения по
Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2015г., Договор №
*********/01.03.2015г., Договор № ********* и Договор за лизинг от
17.07.2015г., от която сума 316 лв. /триста и шестнадесет лева/, дължима по
фактури №
**********/01.08.2015г. и № **********/01.09.2015г. за месечни абонаментни
такси и мобилни разговори и 96,39 лв.
/деветдесет и шест лева и 0,39 ст./, дължима по фактура №
**********/01.11.2015г. за 21 бр. месечни лизингови вноски, ведно със законната лихва върху
сумата от 412,39 лв. /четиристотин и дванадесет лева и 0,39 ст./, считано от 20.11.2017г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения
размер до пълния предявен размер от 1 694,44 лв. /хиляда шестотин
деветдесет и четири лева и 0,44 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Д.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, Район Младост,
ж.к.”Младост" №4, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес *** чрез адв.З.Й.Ц.
САК сума в размер на 226,24 лв. /двеста двадесет и шест лева и
0,24 ст./, деловодни разноски, от която сума 95,86 лв. /деветдесет и пет
лева и 0,86 ст./, сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6013/2017г.
на СлРС и 130,38 лв. /сто и тридесет лева и 0,38 ст./,
разноски сторени в исковия процес, съобразно уважената част от претенциите.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: