№ 21
гр. Варна , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на десети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Галя С. Иванова
в присъствието на прокурора Росица Милчева Георгиева-Радева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203100601199 по описа за 2020 година
Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 2081/20г по описа на същия съд,
постановена на 11.08.2020г е признал подсъдимия Д. И. Т., за виновен в това, че
на 05.12.2017 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „БМВ“, модел „530“, с рег. № В 98 72 ВА, след употреба на наркотични вещества –
марихуана, установено по надлежния ред – със съдебно химическа експертиза № Е-
104/23.08.2019 г., поради което и на осн. чл. 343 б ал.3 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е
ноложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението
на което на основание чл.66 ал.1 от НК, е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ както и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
На осн. чл. 343 Г от НК вр. чл. 343 б ал.3 от НК е ноложил на подсъдимия наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
осн. чл. 59, ал. 4 от НК е зачел времето през което подсъдимият е бил лишен от това право
по административен ред, считано от 05.12.2017 г.
На основание чл.189 от НПК е осъдил подс. Д. И. Т. да заплати направените по
делото разноски на досъдебното производство.
Признал е подс. Т. за невинен в това на 05.12.2017 г. в гр. Варна, без надлежно
разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно
тегло 0,16 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол – 4,1 %, на стойност 0,96 лева /деветдесет и шест стотинки/, като
случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го и ОПРАВДАЛ по
повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който я е
обжалвал в срок чрез своя защитник, считайки, че същата е незаконосъобразна,
1
необоснована и неправилна.
В съдебно заседание пред състава на ВОС, адв. Пеев поддържа жалбата, счита, че по
делото липсват задълбочени мотиви, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Т. редовно призован се явява, моли за оправдателна присъда..
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище, че
присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна.
След преценка доводите по жалбита на защитата, становището на
представителят на ВОП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че
същата е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към
предмета на доказване, съставът на ВРС е приел за установено, че :
На 05.12.2017 год. около 14:30 часа полицейски служители Н.Ж.П. и Хр.Г.Г. спрели
за проверка на бул.”Васил Левски” в гр.Варна лек автомобил БМВ с рег.№ В 9872 ВА,
управляван от подсъдимия Д. И. Т.. На предната дясна седалка се намирал свидетеля
Ю.Ю.К.. При проверката полицейските служители усетили в автомобила миризма на
наркотично вещество. Попитали лицата в автомобила дали имат в тях наркотични
вещества, при което подс.Т. заявил, че има такова вещество, като им показал опаковка от
шоколадово яйце със саморъчно навита цигара в него, съгласил се да го предаде доброволно.
Св.Н.Ж.П. съставил протокол за доброволно предаване за това, че подс.Т.
доброволно предава „яйце, съдържащо суха тревиста маса и остатък от цигара“, за
които подс.Т. дал следните пояснения: „Закупих го от непознато от мен лице за лична
употреба“. Подсъдимия Т. бил отведен в сградата на Второ РУ при ОД на МВР Варна.
Бил извикан за съдействие екип от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Пристигналите полицейските служители - младши автоконтрольори В.Цв.Цв. и Г.П.Г.,
тествали подс. Т. с „Dreger-Drug Test 5000” със сериен № АRSM-0053, който отчел
положителен резултат за употреба на канабис с проба № 109. Свидетелят Г.П.Г.
съставил Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества рег.№ 819р-27057/05.12.2017 г..
На подс.Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
Д бл.№ 078761/05.12.17 г./л.83 от ДП/ и издаден талон за медицинско изследване №
0028206/05.12.2017 г./л.84 от ДП/, след което обвиняемия бил отведен в МБАЛ-Варна към
Военномедицинска академия за даване на кръвна проба.
Д-р ССт.М.П. от МБАЛ-Варна при ВМА съставила Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, в който е отразено, че на 05.12.2017 г. в 21:00 часа са взети
кръв и урина от подс.Т. и че той е съобщил, че е употребил марихуана на 04.12.2017 г. в
20:30 часа – 2-3 дръпвания от цигара, протокола бил подписан от Т..
От заключението на назначената и приета съдебно-химическа експертиза № Е-
104/23.08.19 г, изготвена ат вещото лице Георги Димитров Бончев, е установено, че в
биологичните проби /урина и кръв/, взети от подс.Т. е открито наличие на метаболит на
тетрахидроканабинол, като такъв резултат може да се наблюдава единствено след
употребата на Канабис /Марихуана/, което е растение, съдържащо психоактивното
2
съединение тетрахидроканабинол, което се определя като наркотично вещество и е
поставено под специален забранителен режим.
От заключението на назначената и приета физико-химическа експертиза №
1260/08.12.2017 г, е установено, че
– сухата, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в жълта на цвят
пластмасова кутийка с цилиндрична форма, предадена с Протокол за доброволно
предаване от 05.12.2017 г. от Д.Д., представлява части от растението Херба Канабис
Индика Сатива, известно като Марихуана/индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0,16
грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,1 %.
– сухата, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в угарка от саморъчно
свита цигара, положена в пластмасова кутийка, предадена с Протокол за доброволно
предаване от 05.12.2017 г. от Д.Д., представлява части от растението Херба Канабис
Индика Сатива, известно като Марихуана/индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 0,07
грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,95 %.
Марихуаната е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Според протокол за оценка на наркотични вещества стойността на 0,16 грама
марихуана възлиза на 0,96 лева.
От заключението на съдебно-психиатрична експертиза, е установено, че подс.Т. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Няма данни за
зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества. Вредна употреба на канабиноиди. Непосредственото въздействие на
канабиноидите върху психичното състояние и поведение на човек се изчерпва до четвъртия
час. Не може точно да се установи кога е употребено психоактивното вещество.
Оралният и кръвния тест доказват само, че водачът на МПС е шофирал след употреба на
психоактивно вещество, но не и че е бил под непосредственото му въздействие. Възможно
е Т., ако е употребил марихуана преди повече от 6-7 часа преди проверката, да не е бил под
въздействие на наркотичните вещества, а единствено да се открият следи в неговия
организъм в слюнката и кръвта. В съдебно заседание д-р Бояджиева поддържа даденото
заключение.
Приетата от съда фактическа обстановка е установена от обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите Н.Ж.П., Хр.Г.Г., Ю.Ю.К., Върбан
Цветанов Върбанов и Г.П.Г., писменните доказателствени средства, приложени към
досъдебното производство, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
Правилно съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия Т. само в частта им, че
действително предния ден се е снабдил с една цигара марихуана и е изпушил част от нея,
като останалата част оставил в автомобила, тъй като те принципно се подкрепят от
другите доказателства по делото, като не е кридитирал обясненията, че не е употребил
марихуана и не е управлявал автомобил с марихуана в него, тъй като те се опровергават
от останалите гласни и писмени доказателствени средства и съдът ги счита за защитна
версия на подсъдимия.
Правилно сдлед, като е преценил всички доказателства релевантни по делото
3
съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е признал за невинен
подс. Д. И. Т. в извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 пр.2 т.1 от НК
затова, че на 05.12.2017 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0,16 грама, с процентно съдържание на
активен наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 4,1 % на стойност 0,96
лева, като случаят е маловажен, като е приел, че с оглед всички характеристики на
деянието и дееца е налице разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК.
Разбирането, че с действията си по държане на наркотични вещества в минимални
количества и стойност подсъдимият може да увреди само своето собствено здраве, а не и
обществените отношения, свързани с другите членове на обществото, не обуславя
ниската обществена опасност на деянието и дееца е дълбоко погрешно и не обуславя
приложението на чл. 9 ал. 2 от НК.
Правилно е прието, че предвид на изложените обстоятелства макар деянието на
подс.Т. формално да осъществява признаците на състава по чл.354а ал.5 от НК поради
своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна, поради
което не е престъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Следвало е в диспозитива на присъдата изрично да е посочена разпоредбата на чл. 9
ал. 2 от НК, като основание за оправдаване по предявеното обвинение и признаване за
невинен.
Правилно съдът е приел, че с гореописаното деяние подсъдимият Д. И. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б ал.3
от НК - за това, че на 05.12.2017 г. в гр.Варна, управлявал моторно-превозно средство – лек
автомобил БМВ с рег.№ В 9872 ВА, след употреба на наркотично вещество марихуана,
установено по надлежния ред – със съдебно-химическа експертиза № Е-104/23.08.2019 г.,
поради което го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК,
като на основание чл.343 б ал.3 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложи наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева. Правилно на
основание чл.343г от НК вр.чл.343 б ал.3 от НК съдът е наложи на подсъдимия и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като на
основание чл.59 ал.4 от НК зачете времето, през което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред, считано от 05.12.2017 г.
Наличието на наркотични вещества е установено по надлежния ред, регламентиран
в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство - Dreger Drug
Test 5000 с фабр.№ ARJM-0053, а в последствие и чрез химически анализ на взетите
биологични проби/кръв и урина/ от подс.Т.. Марихуаната е високорисково наркотично
вещество, по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1 - Списък I - "Растения и вещества
с висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към чл.3 т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Правилно съдът не приел възражението на защитата на подсъдимия, че не са
налице достатъчно категорични доказателства относно вината на подсъдимия Т. за
извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, тъй като към момента на
проверката му от полицейските служители не е определена концентрацията на
наркотичното вещество, същият не се е намирал под въздействието на наркотици с оглед
изминалия продължителен период от време от употребата от негова страна на
марихуана.
4
От заключенията по приетите експертизи категорично е установено, че подс. Т. е
управлявал МПС след употреба на марихуана. Кога и колко са обстоятелства неотносими
към предмета на доказване.
Съвсем правилно съдът е приел, че престъплението по чл.343б ал.3 от НК е
формално и деянието по чл.343б ал. 3 от НК е криминализирано независимо от
концентрацията на употребеното наркотично вещество за разлика от деянието по
чл.343б ал.1 от НК. За обективната съставомерност не е необходимо при управлението на
МПС водачът да е повлиян от употребеното наркотично вещество, а единствено да
управлява МПС след употребата на такова вещество. За съставомерността на деянието
по чл.343б ал.3 от НК е достатъчно деецът да управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква доказване на неспособност за
управление на моторно превозно средство. Законът не е въвел изискване за установяване
степента на въздействие на наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта
на тяхната употреба вече се презюмира и неблагоприятното им влияние върху
способността на водача да управлява МПС. От субективна страна подс.Т. е извършил
деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията му.
Същият е съзнавал, че управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични
вещества, което води до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки
това е предприел действия по управление на МПС. По този начин, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си, той е предвиждал и настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Утвърдено е в
наказателноправната теория, че прекият умисъл е единствено възможна форма на вина
при съставите на просто извършване/формалните престъпления /Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н.д. № 912/2004 г., II н.о. на ВКС/. Престъпното управление на МПС след
употреба на наркотици е престъпление на просто извършване, като в състава на чл.343б
ал.3 от НК не се сочат конкретни общественоопасни последици. Законодателят е
преценил, че опасност за обществените отношения по транспорта е налице винаги при
данни от годно техническо средство или химическо изследване за употреба на наркотично
вещество от съответния подсъдим при управление на МПС, респ. криминализирал е именно
и единствено този доказуем резултат, но без количествено или времево рамкиране на
неговия първоизточник.
Правилно не е възприето и възражението на защитата на подсъдимия, че
веществените доказателства по делото – суха тревиста маса и остатък от цигара не са
приобщени към делото чрез способ, предвиден в НПК. Те са предадени с протокол за
доброволно предаване със съгласието и по желание на подсъдимия.
Съставът на съда е изложил подробни разсъждания за легитимността на това
процесуално следствено действие, които се приемат от ВОС, като правилни и
законосъобразни.
Друг е въпросът доколко това възражение е относимо предвид оправдаването на
подсъдимия по това обвинение.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички събрани
доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт, като е отговорил
изчерпателно и убедително на поставените от защитата възражения. Изводите и
заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на
събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
5
След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава
на инкриминираното деяние, правилно е бил признат за виновен по предявеното му
обвинение.
Фактическата обстановка е правилно установена, а правната квалификация –
законосъобразна. Извода, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението от
обективна и субективна страна е напълно обоснован и законосъобразен.
Подробни и задълбочени мотиви са изложени и относно индивидуализацията на
наложеното наказание. Съдът правилно е отчел, наличието на смекчаващите вината
обстоятелства и обществената опасност на деянието и правилно е определил наказание
при условията на чл. 55 ал. 1 от НК..
Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на
ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни,
не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл.
338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненския районен съд по НОХД № 2081/20г
по описа на същия съд, постановена на 11.08.2020г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6