Р Е Ш Е Н И Е

  № 378

 

гр.Варна, 01.02.2017год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари  през  две хиляди и седемнадесети  година, в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Х.

 

при участието на секретар Г.Д. , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12087/2016г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на Закона за защита  от домашното насилие.

Молителката В.М.Ш., ЕГН: **********, действаща лично за себе си и като майка и законен представител на детето Т.И.Г., ЕГН: **********, претендира от съда закрила чрез издаване на заповед за защита срещу ответника И.Т.Г., ЕГН: **********, като навежда следните фактически твърдения за осъществени от ответника актове на насилие спрямо нея и детето Теодор:

На 09.10.2016год. в 18.00 часа очаква детето си Т. на адрес: * да бъде доведено от баща си - ответника след осъществяване режим на лични отношения. Ответникът така паркира автомобила си, че възпрепятства излизането на молителката от гаража, като заявява, че ще спре автомобила си, ако иска отгоре й. Хваща детето и го бута към нея, като детето е по хотелски чехли, тъй като ответникът винаги краде обувките му и с нарязани с ножица и разкъсани дънки. Молителката пита ответника, докога ще се гаври с детето, а той скача да я удря, но не успява, тъй като тя се дърпа назад. Обижда молителката, наричайки я „курва”, „гладна въшка” и заканвайки се с думите „ще те пречукам”. Такава агресия ответникът винаги проявява при приемане и предаване на детето. Детето Т. се оплаква на молителката, че през цялото време на престой при баща му, последният го е карал постоянно да плаче. Говорил е на детето, че майка му е курва и ако детето не каже, че иска да живее при баща си ще отиде в затвора. Казал е на детето, че ще отиде на * и ще убие Ш., майка му, Р. и М.. Детето Т. е много уплашено и не иска да ходи на училище, като споделя на майка си, че ответникът се е заканвал, че скоро ще отиде в училището, където учи, че ще го отведе и няма да живее повече при майка си.

Ответникът често посещава вилата, където молителите живеят, влиза в сградата и прави снимки, говори в квартала, че Ш. са бедни клошари и че са отвлекли сина му –Т., че са насилници и че Т. живее в риск.

От тормоза, който ответникът осъществява, молителите не се чувстват добре. Молителката постоянно се страхува за живота, психическото и физическото здраве за себе си, както и за детето Т.

Спрямо детето Т., ответникът е осъществил акт на домашно насилие на 08.10.2016г., когато детето е предавано от Р. Р. на ответника. Тогава бащата има агресивно поведение, осъществявано в присъствието на детето, предвид на което поведение детето Теодор е  плакал и е бил много уплашен. Т.е. ответникът е осъществил емоционално насилие спрямо детето.

Претендира да бъде издадена заповед за защита с ограничаване на ответника да посещава следните адреси: село О., *, където временно живеят молителите, * – адресът от който детето се приема и предава от бащата и училището, което посещава детето в *.

Ответникът депозира писмено становище.

С писменото становище ответникът счита молбата за допустима и изяло неоснователна. Сочи, че изложеното в молбата категорично не отговаря на истината. Оспорва наведените от молителите твърдения, че от негова страна са извършвани каквито и да било действия или бездействия, които да бъдат определени като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Сочи, че след прекратяване на брака му с молителката това е поредното образувано от нея производство, с което цели да го дискредитира като родител и да ограничи възможността му да контактува с детето. Молителката цели да отчужди детето от него. Излага, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 17069/2014г. на ВРС е прекратен сключеният между него и молителката граждански брак на основание чл.50 от СК, като родителските права за детето Теодор се предоставят на молителката, а за него е определен режим на лични отношения. Веднага след постановяване на решението молителката започва да препятства неговото изпълнение, особено в частта за личните отношения между ответника и детето. Това е причината да предяви иск за изменение на определените родителски права, който въпреки, че  не е уважен от съда е допуснато изменение в частта на определения режим на личен контакт с детето. Съобразно така определения режим на 08.10.2016г. в 9,45 часа ответникът отива на указания му адрес в *, за да вземе детето Т. Тъй като молителката с детето не живее реално на този адрес, както обикновено в 10 часа МПС * * спира на близкото кръстовище, находящо се на 20 метра от сградата на посочения административен адрес. Вижда, че неговата кола е на адреса, при което продължава нагоре по улицата и спира на съседна улица достатъчно далеч от сградата. Детето Т. слиза само от колата и тръгва подтичвайки към неговата кола. Когато се приближава ответникът установява, че то е без какъвто и да било багаж, облечен неподходящо за прогнозираното от синоптиците време, без връхна дреха, облечен с фланела, скъсани дънки, с чорапи и джапанки. Детето се качва в колата му и тръгва по посока на паркирания автомобил, от който то е слязло току-що. На шофьорското място стои Р. Р. – лице, на което молителката е предоставила нотариално заверено пълномощно с представителни права при съпровождане на детето. Ответникът се обръща към него с въпрос защо детето няма вещи и дрехи, но той вместо да отговори само го гледа и му се усмихва. От съседна къща излиза една жена на възраст, която ги вижда, включително вижда и състоянието, в което е детето, начина, по който същото е облечено. През цялото това време с него в колата е и Р. Г. К., която също става свидетел на всичко това. Самата К. подтиква ответника да тръгват, като предлага, че това е направено тенденциозно. От мястото потеглят първо тримата – ответникът, детето и К. Още следобед на същия ден детето вдига температура, която не се повлиява от приложеното първоначално лечение. На следващия ден 09.10.2016г. сутринта ответникът води детето при педиатър. На 09.10.2016г. съобразно определения режим към 17,15 ч. с детето и Кръстева ответникът отива на адреса в град Варна, ул.Осма №100 . Спира колата пред вратата на парцела и слиза да се види с негов познат живущ на адреса. Първоначално не вижда, че молителката е пристигнала на адреса, като докато си говорят с И. К. тя излиза от сградата и започва да крещи, докато отправя обиди към всички – ответника, И., неговата приятелка излязла на терасата на апартамента Н. П. и към Р. К. Отправя заплахи за живота на ответника, за това как ще се снабди с ограничителна заповед, как повече няма да вижда детето, подканва го да го целува за последно. Действително пред сградата вижда да стои също така и детето на настоящия й съпруг. Т. стои в колата му, защото е облечен с дрехите, с които неговата майка го изпраща при него предния ден. Доколкото всеки път молителката го предава в подобен вид и никога не вижда за втори път купените му от него дрехи приема, че такива ще му купува и ще го облича във времето, когато е при него. С оглед на предотвратяване на каквито и да било нежелани за него ситуации и последици винаги се старае да върне детето преди определеното време. Така в 17,58 ч. подканва детето да излезе от колата и да отиде в колата на майка си. Този ден времето също не е топло. Т. слиза от колата, прегръщат се за довиждане и той влиза в парцела, където на паркинга пред кооперацията е паркирана колата на Ш. шофирана от Р. Освен, че така и не успява да се види и поговори спокойно с неговия познат И. К., доколкото обаче детето вече е с майка си няма някаква причина да остава на адреса. Но тогава В.Ш. му заявява, че полиция ще дойде на адреса, поради което остава да разбере каква е причината. Не след дълго действително на адреса идва полицейски автомобил. Установява се, че е подаден сигнал с твърдения, че ответникът скача върху капака на автомобила им. Полицаите извършват проверка, при която установяват, че не е възможно да е извършил такива действия. МПС е вътре в двора, а тя извън парцела зад портата. Освен това видът на автомобила им не съответства на наведените от тях твърдения. Полицаите питат дали имат претенции един спрямо друг и след отрицателните отговори от всички ответникът и Р. К. потеглят с колата си. В този момент молителката Ш. прави по техен адрес нецензурен жест - показва им среден пръст. Това е видяно от самите полицаи. От тогава е виждал детето само веднъж и то случайно на паркинга на пазар Чайка в гр.Варна. И след тази случайна среща молителката не пропуска да подаде поредната молба по реда на ЗЗДН. На 11.11.2016г. е образувано ново производство пред ВРС, гражданско дело №13904 от 2016г. на ХХХІV състав. Детето не е чувал по телефона нито преди 08.10.2016г., нито след това, за което нееднократно е сигнализирал компетентни органи. Така предоставените номера на телефони за контакт при набирането им се установява, че са или грешни или абонатния номер е несъществуващ или пък получава указания, че операторът ще предаде за обаждането му, но без последващ резултат. Така молителката е в непрекъснато неизпълнение на влязлото в законна сила решение на Варненския съд. Предвид това счита за абсолютно неверни твърденията на молителката, че в телефонни разговори с детето е отправил заплахи към нея. Освен това прави впечатление, че изложените от М. Ш. твърдения в подадените по делото документи са неидентични. Оспорва сочения от молителите акт на домашно насилие срещу детето, осъществен на 08.10.2016год.Моли съда за отхвърляне на молбата и присъждане на сторените по делото разноски.

          Молбата се поддържа в съдебно заседание. Процесуалния представител на молителите-адв. М.С. моли за уважаване на молбата и присъждане на сторените в производството  по делото разноски. В срок представя писмени бележки.

          Ответникът , чрез процесуални представители – адв. Н. и адв.Д. моли за отхвърляне на молбата и присъждане на сторените по делото разноски. В срок представя писмени бележки.

          Контролиращата страна ДСП-Варна, участва в производството по делото, чрез изготвяне на соц.доклад. По съществото на спора конкретно становище не ангажира.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства , поотделно  и в тяхната съвкупност , намира за установено  от фактическа страна следното :

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че молителката В.М.Ш.  и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение, постановено в производството по гр.дело №17069 /2014год. по описа на ВРС.Развода е по реда на чл.50 от СК.

След развода на В.М.Ш. и И.Т.Г., родителските права по отношение на роденото от брака им дете Теодор са предоставени на майката, като за бащата е определен режим на лични отношения.

От приетото по делото решение по въззивно гр.дело №360/2014год. на ВОС е видно, че ответникът е санкциониран по реда на ЗЗДН за осъществявани от негова страна актове на насилие спрямо молителите, още преди постановяване на решението за развод.

Съгласно прието по делото решение №645 от 14.05.2016год. на ВОС по В.гр.д. №185/2016год. се установява, че е отменено решение №4500 от 12.11.2015год. по гр.дело №516/2015год. на ВРС, отхвърлен е предявения иск от И.Т.Г. срещу В.М.Ш. за изменение на постановените по гр.дело №17069/2014год. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права за детето Т., като е изменен и определения с бракоразводното решение режим на лични отношения между бащата и детето Т.

Приобщено към доказателствата по делото е постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу ответника за отправени към молителката закани.

Приета по делото е жалба, депозирана  от ответника до ВРП за отправени обиди и закани от молителката до ответника.

Сигнал от ответника до различни институции и организации е депозиран от ответника, относно случая на 08.10.2016год.

Жалба до ВПР и сигнал до различни институции са отправени от ответника и за случаи по повод отношенията между страните, осъществявани по повод осъществявания от страна на ответника режим на лични отношения с детето.

Приобщен към доказателствата по делото е амбулаторен лист –л.71 от делото, видно от който на 09.10.2001год. детето Т. е посетило педиатър, придружавано от баща си.

Към доказателствата по делото е приета разпечатка на хартиен носител, относно регистрирано на 08.10.2016год. обаждане до РЦ112 Варна. Видно от която сигналът е регистриран с електронен картон и предаден на дежурен ОДЧ при ОД на МВР-Варна.

Приети по делото са справки за месечните обобщения на валежите и температурите за м.октомври 2016год. Така приетите справки съдът не кредитира, тъй като тези справки са обобщаващи за съответния месец и не отчитат напълно правдоподобно точните температури и валежи за дните 08.10.2016год. и 09.10.2016год.

Приета по делото е преписка №3009/2016год. по описа на ВРП с която е отказано образуването на досъдебно производство срещу ответника за извършено престъпление от общ характер срещу Ш..

За твърдените актове на домашно насилие молителите представят декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.

Приобщен към доказателствата по делото е соц.доклад, изготвен от ДСП-ЗД град Варна. В соц.доклад е дадено заключение, че детето Теодор е свързан емоционално с всеки един от родителите си, като към майка си е силно привързан. Към момента детето е по-скоро негативно настроено към бащи си, което вероятно се дължи на впечатленията му от отношението на баща му към майка му и останалите лица, с които живее, така и от отношението на г-жа Ш. към г-н Г.. Съгласно доклада, детето дава противоречива информация, касаеща взаимоотношенията между родителите му. Темата за майка му и баща му буди напрежение и тревога у Т. Наблюдаваното поведение на детето в значителна степен е повлияно от ескалиралия конфликт между родителите и опитите на всеки един от тях да го привлече на своя страна. Детето се стреми да отговори на очакванията както на майка си, така и на баща си, но поради противоречивите им позиции, това се оказва изключително трудно за него, създава му психологически дискомфорт и може да има неблагоприятни последици за развитието му. Отдел ЗД счита, че продължителните спорове между г-н Г. и г-жа Ш. и враждебното им отношение един към друг оказват негативно влияние върху психиката на сина им Т. С неспособността си да взаимодействат  нормално по въпроси касаещи сина им, родителите за пореден път са създали стресови ситуации за детето и са нарушили неговото душевно равновесие, което е породило в Т. напрежение и силни страхови преживявания.

По отношение на преживяванията на детето по време на контакта с баща му, момчето разказва, че връщайки го, г-н Г. го помолил да каже на майка си да излезе от колата, за да й обясни, че той е болен. Детето отива до колата, предава думите на г-жа Ш., но тя отказва да излезе да разговоря с него. Тогава, по думи на детето, баща му започнал да го вика да се върне при него, докато майка му му казвала да стои при нея.Детето в този момент не знае какво да прави.Когато тръгнали с майка му, г-н Г. ги причакал и рязко спрял с колата.У момчето се е създало усещането , че той е щял да ги блъсне, защото не е имало други коли. Тогава г-жа  Ш. изважда телефона да се обади, баща му вижда това и си тръгва.Детето споделя, че същата вечер е спал спокойно, но понякога ,когато се връщал от среща с баща си, нощно време се „напикава”. На въпроса на психолога, случвало ли се е баща му да му вземе обувките, Т. отговаря „два пъти”. Разказва , че г-н Г. му ги взема  и му дава чехли, когато се връща при майка си.Допълнил, че веднъж, когато бил с баща си, докато спял той му нарязал дънките. На въпроса от къде знае, че баща му ги е нарязъл, Т. отговорил: „Той ми каза, че сами са се скъсали, но няма как те сами да се скъсат. Бяха здрави”. Помолено от специалиста момчето да разкаже какво  се  е случило предния ден/когато баща му го е взел/, то споделило, че отново се е изплашило. Разказало, че когато г-н Г. го видял по чехли, започнал да блъска по колата.На въпроса защо е бил по чехли, Теодор обяснил, че майка му така го изпратила, за да му върне баща му маратонките. Уточнил, че освен маратонките , нямал други обувки при него. Попитан от психолога дали са идвали полицаи, детето отговорило, че „друг път се е случвало да идват полицаи, защото посяга на мама”.

В полза на молителите са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите К. М. П.-без родство и дела със страните, Р. Д. Р.-без родство и дела със страните и К. Р. Д.-без родство и дела със страните.

Пред съда св. К.  М. П. заявява следното:  Съседи са с В. ***. Съседи са от три – четири години. Тя живее в *. На ул.* срещу тях построяват, но живеят в *. В момента тя живее в *. На ул.* живее докато строят там. Винаги детето го водят на ул.8-ма - от там го взимат, там го водят. Води го Р. – шофьорът на В., той е упълномощен да води детето Т. Р. го води и го взема и връща винаги на ул.*. На 08.10.2016г. до тях на 14-та улица – те имат порта за гаража на ул.8-ма и на 14-та пък имат друга порта и малка портичка – тя е навън и вижда, че спира една бяла кола. Никой не слиза. След две, три минути слиза детето Т. Детето е облечено нормално, октомври месец е топло времето. То е  с блузка отгоре, не обръща  много внимание. Обувките му не си спомня. Детето е нормално облечено. То тръгва към *, защото баща му го чака там. Баща му го посреща, хваща го за ръката и се връща назад към *-та улица, където Р. е спрял. Свидетелката мисли, че е забравил нещо и се връща да го вземе. Бащата се връща с детето и почва да вика, да се кара на Р., да чука по стъклото му нещо, чуваше се звук да рита, а вижда ръката му на стъклото да се кара нещо на Р. Чува нещо на висок тон. Детето и баща му са при автомобила на Р. на ул.*-та. Почва да вика да чука. Не отива там, само ги чува. Детето се разплаква, разстроива се. Тогава отива до колата на Р. Р. говори по телефона и изобщо не излиза от колата. Бащата тръгва надолу с детето обръща  се, вижда я, че отива до вратата и вика така ли се праща дете - не било облечено. Тя го вижда детето да е нормално облечено, не го вижда да е голо. Пита Р. какво става. Казва, че бащата на детето е дошъл, започнал да рита, да блъска, да се кара с него, да псува. В колата на бащата не вижда дали има някой друг. Вижда, че е спряна на * улица, но кой е бил вътре не е видяла. Винаги на ул.*-ма Р. води детето, паркира – има паркинг – и чака или да вземе детето или да го върне. Детето не й казва нищо, само плаче. Вижда го, че плаче. Тя е до портата, а то е при баща си на улицата. Не е опитвала да го успокоява, как да отиде да го вземе от баща му, тя не иска да разговаря с него, че и на нея да се кара.Ответникът вика на Р. Р. изобщо не излиза от колата. Това викане, блъскане продължава няколко минути. Когато Р. води детето и чака на паркинга, ответникът идва почва да го обижда, ти ли ще ми водиш детето, какъв си ти, да дойде майка му да го вземе. А майка му не може да дойде и затова е упълномощила Р., защото тя има малко бебе, то няма годинка тогава. Винаги при предаване на детето има такива разправии. В много рядък случай детето се взема тихо и мирно. Винаги сме на двора, всичко чуваме и виждаме. Когато майката е предавала детето винаги стават гюрултии. Той все вика, обижда я, да дойде да вземе детето, не знам каква била. Обижда я, че е курва. Това става в присъствието на детето, то е там и се чуди къде да отиде.  В конкретния ден не си спомня как е била облечена, както си е в къщи. На 8.10.2016г. времето е хубаво, топло е. Тя е на няколко метра от колата – от тук до прозореца. Р. е спрял на ул.*-та плътно до тяхната  порта. Друг път никога не е спирал на *-та улица, винаги на *-ма. Пита го защо този път спира на тази улица, като никога друг път не е спирал. Казва, че бащата на детето е спрял на ул.*-ма и не е могъл да влезе и да отиде на паркинга и се е принудил да спре тук. Г-н Г. чука по стъклото и се кара на Р. Р. не отваря колата. Той казва, че се е заключил в колата, за да не би ответника да го нападне. Детето е нормално облечено. Не беше с потник, а с фланелка.

В показанията дадени пред съда св. Р. Д. Р. заявява следното: В. го е упълномощила да води децата на училище и при предаване на Т. на баща му по времето за лични контакти със сина си. На 08.10.2016г. той предава детето Т. на неговия баща. Детето се предава на ул.*-ма № *, но г-н Г. е спрял със служебния си автомобил пред входа на гаража. Често прави тези неща, за да не може да влязе вътре в имота. Спира в съседната улица пред чичо Б. и леля К., тъй като г-н Г. е агресивен към него, обижда, псува и очаквах същото отношение. Затова и спира там. Предния път спира до него, той пак е затворил пътя до гаража, излиза до автомобила, отива до него и започва да го обижда - аз ще ти еба майката, с тебе ще се саморазправям, ще ти затворя очите, кажи на онази курва, че и на нея така също – говори за В.. Посяга да дръпне вратата на автомобила но се спира и влиза в автомобила си. На 08.10.2016г. пак е възпрепятстван да влезе в имота и затова спира на ул.*-та. Вижда, че той е спрял там, тръгва да води Т. Слиза от автомобила, тръгва и  вижда, че господин Г. е там и излиза от автомобила, вижда, че няма коли по улицата и казва на детето да отиде при баща си. Прибра се в автомобила. Директно с него не се е засякъл. По едно време гледа на задното огледало как г-н Г. дърпа Т. за ръката и идват към автомобила. Разбира, че пак има агресия в него и иска да се саморазправя с него, заключва се в автомобила и той започва да блъска, да тръшка по автомобила, да псува, но не може да отвори колата и си тръгва. Поне десетина минути блъска, псува и вика. Тогава вдига телефона, за да звънне на г-жа Ш., че бившият й съпруг пак е агресивен и да се обади в полицията. Точно не може да каже думите на господина, но той винаги го обижда. Думите му не ги чува, защото говори по телефона. В този момент той държи детето за ръката и то се разплаква. При връщането на детето присъства. Това е на следващия ден на 09.10.2016г. Моли г-жа Ш. да отиде с него, тъй като предния ден има  стълкновение с г-н Г., което той избягва. Отива с нея, със сина на г-н Ш. от първата му жена, изчаква да дойде г-н Г.. Той идва. Тогава детето Т. е с нарязани дрехи и с едни като еднодневки от хотел бели чехли. Когато предавах детето на 8-ми е добре облечено – с риза, с дънки. Не обръща внимание дали е с чехли или маратонки, но не е  с тези чехли, с които го връща баща му. Тя му казва как може така да връщаш сина ми, аз така ли го предадох. Той пак изявява агресия, започва да я обижда: „курво, ти ли ще ми кажеш какво“. Тя му казва да млъкне, че не иска повече да се разправя. Проявява пак агресия, иска да влезе да я удари. Постоянно действа по този начин. Свидетелят е  в двора. Г-жа Ш. е до него.  Г-н Г. иска да влиза в двора да я бие. Детето в този момент се разтревожва, разплаква се от този скандал, който баща му винаги прави. Не знае защо бащата е настроен агресивно. Още при първия случай, когато той предава детето му показва пълномощно заверено от г-жа Ш., той му вдига пак скандал, започва да го обижда, кой е, защо. Казва му, че има пълномощно. Детето предава от април тази година. Когато бащата идва агресивно към майката и свидетелят мисле, че иска да я удари детето е там по това време. Обидните думи детето ги чува. На 8-ми удрянето по колата и викането продължава около десетина минути. Когато се обажда на В. тя му казва да стои там, че ще извикат полиция, но през това време г-н Г. заминава. Полицаите идват, но г-н Г. е заминал. При втория случай на 9-ти също набира полицията Пето РУ и дава на г-жа Ш. да се обади и да извика полицай, за да спрат разправиите. На 8-ми тя се обажда, а на 9-ти г-жа Ш. от неговия телефон се обажда на полицаите в Пето РУ.Полицаите идват след половин час. На него нищо не му казват. Разправят се с г-жа Ш. и г-н Г..  През времето, в което предава детето, много рядко нещата са минавали спокойно от страна на бащата. В самото начало е така, няма проблем. В. не провокира по някакъв начин това поведение на бившия си съпруг. Той е  бил винаги точен, винаги детето е спретнато, няма никакви забележки, но по негово мнение явно г-н Г. е загубил нещо и иска по някакъв начин да си го върне. Случвало се е детето да бъде върнато във вид, в който не е било предадено. Не може да цитира точно кога, но детето е върнато с чехли. Предадено е с маратонки, а е върнато с джапанки. Детето е на десетина метра от бащата, когато се случва случката на 8-ми. В момента не изпълнява функциите като шофьор, поради лични причини. На 08.10.2016г. детето беше облечено с риза, с дънки и с яке. Чорапи има. Панталоните му са дълги. На следващия ден са нарязани. Детето се предава на улицата, защото г-н Г. е спрял на входа на гаража и той не може да влезе. Винаги предава детето на улицата, когато няма достъп до гаража, а иначе вътре в имота. Г-н Г. не влиза вътре, а до самата врата. Времето на 8-ми е топло, не е студено, нямаше минусови температури.  Детето е здраво. На 9-ти като се връща видимо изглеждаше здраво. През тези два дни няма спомен да е валял дъжд. На осми полицията е повикана от г-жа Ш.. Той не  се  е обаждал на полицията, защото в момента, в който вдига телефона пита г-жа Ш. какво да прави, тъй като г-н Г. е агресивен, блъска по колата. Чувства  се заплашен. На 8-ми съседите са там – чичо Б. и леля К. На 9-ти има други хора, мисли, че се казва И. – той е там. Получава възнаграждение за това, което върши. Не е по трудов договор. Дела нямам с г-н Г.. Подавал е оплакване срещу него в Пето РПУ. Детето не се взема от дома, в който живее, защото при развода има определено мястото на предаване и вземане на детето. На него тази причина му е известна. След тази случка детето не е  на училище и го завеждат на психолог. Това оплакване, което е подал срещу г-н Г. е за случая на 8-ми. Подал е  и за случай на 9.11.2016г. във Второ РПУ, когато той то удря в колата, издърпва му ухото и го удря по главата.  Това са оплаквания по повод недоразуменията с г-н Г. за предаването на детето. Иначе някакви други дела и съприкосновения с него няма. Той избягва всякакво съприкосновение с него, защото вижда, че той търси това, за да се явят тук.

Пред съда св. К. Р. Д. заявява следното:Познава В. от сегашния й брак с г-н Ш. И. не го познава. Виждала  го е, когато взема детето и го връща, само тогава, иначе лични контакти с него няма. Присъства на инцидент на 09.10.2016г. Тя има отношения с г-н Ш., почиства сградата, където те приемат и предават детето - на ул.Осма, в местност *, вилната зона. Всяка неделя тя почиства и в момента, когато вече е свършила и изчаква детето да го приемат, идва г-н И., довежда детето, пуска го, бутва го просто и започва да се държи агресивно, да обижда майката, че била курва, че не е достойна за децата си. Майката в този момент е в двора на вилата до колата, вътре чака детето. Той е отвън и от там вика на майката. Обижда я, започва да се държи се агресивно – „курво“, даже обижда и другото дете, което е с нея – М., „гладна въшка“, „аз ще ви дам да разберете“ – от този род агресивни поведения. Пряко съприкосновение не са имали двамата. Г-жа Ш. въобще не казва нито дума. Прави й  впечатление, защото детето го дават – тя много пъти е присъствала - с едни дрешки, а той го връща с други. Даже него ден го връща със скъсани дънки и две леви обувки – медицински, чехли – бели, големи. На осми е свидетел на предаването на детето. То облечено със здрави дънки, с маратонки и някакво якенце– добре, прилично облечено дете, а върнато просто … и се разплаква  детето, качва се в колата и тя просто се дърпа настрана. Детето се разплаква при връщането, когато той го бута и започва да обижда майката, даже посяга да я удря. Тя се дръпва и то се разплаква и се качва в колата. На девети, когато връщат детето той е с някаква жена. В колата има някаква жена. Тогава са Р., тя и В.. Други хора не вижда. На вилата почиства само входа. Почиства четири пъти в месеца, когато тя си прецени. Няма уточнени дни, в почивните дни в събота и в неделя. 9.10.2016г. е неделя, а осми е събота. Не е почиствала и двата дни. На осми не почиства, просто е с Румен да предадат детето. В сградата, освен Ш. живее жена, която е закупила жилището от г-н Ш. и там живее с приятеля си. Това знае от г-н Ш. Много рядко ги виждам тези хора. Почиства и си заминава. Отива по различно време. За почистването е наета от  г-н Ш. Той си е продал апартамент на живущите, които са там. Г-н Ш. има апартамент в тази сграда. Има и други лица, които имат собственост в тази сграда. В неделя е почиствала, а в събота отива на доброволни начала. Докато В. и И. са там идват служители на полицията. Р. се обажда,идват, но тя просто се дръпва  настрана. Говори за девети. Служители на полицията на осми не са идвали.  На осми е в сградата. Тя е  в сградата, Р. си предава детето, връща  се и те  си тръгват. Не знае за инцидент тогава. Когато на осми предава детето, Р. е на паркинга отзад, тя е вътре в сградата. Той е на паркинга пред сградата, където го предава до колата. Не е била там, явно е предал детето на бащата. Вижда как е облечено детето към момента на предаването, понеже те ходят да го вземат от О. Тя е с Р. в автомобила, вземат детето, после тя слиза от автомобила и той предава детето.  На девети тези хора, които също имат собственост в сградата не  ги  е виждала. Нито им е звъняла да излизат, нито ги е виждала. К. П. я познава като комшийка, но просто не я вижда. Няма други хора да живеят в тази сграда, която почиства. Те са си закупили, но още не живеят там, правят ремонт. Тази, която живее там се казва Невена.  На осми, когато е предавано детето не е виждала самото предаване. Тя видях детето как е облечено в колата. Не е видяла къде точно е предадено детето. Апартаментът на Н. няма видимост към паркоместото, което е отзад.Не е звъняла в Невена, за да знае дали са си в къщи или не. Тя си чистя стълбището, прибира се в апартамента и не знае дали горе има някой. Не притеснява хората, които живеят там.  Не вижда Невяна долу, където се случва случката. Нейният апартамент мисли, че няма видимост към мястото, където се случва случката на девети. Има тераса така странично и така, не може да каже от втория етаж дали ще се види или не.

В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства,чрез разпит на свидетелите: П.С. А.-без родство и дела със страните, Р.Г.Р.-без родство и дела със страните,Р. Г. К.-без родство и дела със страните и И. К. К.-без родство и дела със страните.

В показанията си пред съда св. П. Ст.А. заявява следното:  Не познава тук присъстващите страни. Работи в Пето РУ. На 09.10.2015г. на ул.* не си спомня дали е бил викан. Няма спомен за тези лица.

          Пред съд св. Р. Г.Р. заявява следното: Господина го познава по физиономия. Два пъти е ходил. Госпожата не си я спомня. Скоро ходил с този господин на адрес, за да взема дете, на който адрес няма никой. Това е преди около месец, не може да каже точно датата. На този адрес, на който отиват той да взема детето си спомня си, че преди това пак е ходил. Тогава е изпратен от дежурния. Установяват, че няма престъпление, нито нарушение на обществения ред. Спомня си, че този господин стои на една страна. Мисли, че госпожата е там. Дете не е виждал. В двора тогава има паркирани автомобили.Не се сеща за повода, за който го викат.  Автомобилите, които са там са в добър вид.Втория път няма никой на адреса. При първия път трябва да са говорили с мъжа и жената, но не се сеща какво. Щом е нямало нищо, не са установили престъпление или нещо друго ... Не знае повода, за който е повикан.При посещение на място, ако има извършено престъпление или нарушение на обществения ред съставят протокол, когато няма не. В конкретни случай не са съставили протокол, защото не са  констатирали някакво нарушение на обществения ред или престъпление. Отиват и правят проучване по данните, които ся получили дали е било така и ако установят, че има извършено престъпление тогава правят протоколи. Ако има нарушение на обществения ред пак съставят протокол.

          В показанията си пред съда св.Р. Г.К. заявява следното: Познава И.Г.. Запознават се във връзка с неговата работа – той е медицински представител, тя е лекар. Познават се от няколко години. Началник съм на Нервно отделение в МБАЛ „*“.  На 08.10.2016г. и на 09.10.2016г. присъства при предаване и приемане на детето на И.Г.. Познава детето. В събота на 8-ми е с И., когато отива да вземе сина си за осъществяване на режима на личен контакт. Адреса, на който се извършва обичайно предаването - на *. Те са там малко по-рано от часа за предаване, може би около десет без петнадесет и чакат да дойде детето. Спрели са  на улицата точно до сградата, където се извършва предаването. Тогава от долната улица се появява автомобилът, с който водят детето. Автомобилът леко забавя, вижда ги  най-вероятно, че са там и продължава нагоре по улицата, като спира някъде по-нагоре. След малко детето идва само към тяхната кола и е облечено несъобразено със сезона. Бащата слиза, а тя остава в колата. Детето след това влиза в тяхната кола. Детето е обуто с джапанки и е  без връхна дреха. Тя е  облечена с яке – есенно, но все пак яке.  Детето не е споделило да му е студено, но то се радва от срещата с баща си. Детето не носи никакъв личен багаж, а е ученик и би трябвало да носи със себе си поне за подготовка за понеделник за училище. То се качва в колата и И. решава да провери при господина, който го води дали има някакъв багаж оставен от майката за детето и просто да го е забравило,  избързвайки да дойде. Те отиват с колата до автомобила на госпожата. След това И. слиза. Господинът, който го води е сам вътре. Той не слиза изобщо от колата. Прозорецът му е затворен. И. се опитва да говори с него, пита го дали детето няма някакъв багаж. Той само стои вътре и се усмихва много саркастично. Детето е в тяхната  кола. След това казва на И.  по-добре да тръгват, защото това най-вероятно  е нарочно и тръгват. Това е в събота. Присъства и при връщането на детето. На следващия ден също е с И.. Придружава И., тъй като са приятели и тя често идва до Варна през почивните дни. Към шест без десет отиват на адреса. Долу е един познат на И., който тя също познава и е нейн колега - Д-р К., който е психиатър. Той е пред входа на сградата и И. отива да говори с него, като детето остава в техния автомобил. Тя също слиза да се видя с д-р К. В. не я вижда в началото. Познава я много добре, виждала е. Тя някъде отвътре започва да вика, да крещи, като много обидни думи, насочи към И. основно. И. връща детето във вида, в който е предадено от майката. Купили са  обувки на детето предния път и маратонки, които така и не се виждат после. И. решава да го върне във вида, в който го е изпратила майката. На 08.10.2016г. при предаване на детето на улицата няма други хора. Тя слиза за малко от автомобила. Тази госпожа, която седи на пейката в съдебната зала не  я виждала. Слиза, защото И. е спрял малко зад автомобила и просто да не е сам, просто превантивна мярка, за да няма някакви други твърдения, които не са верни. На 09.10.2016г. също присъства. Тогава В. започна да крещи, да обижда, най-вече обижда И.. Нарича го „гладна въшка“, казва „айде тръгвай си към квартирката“, казва, че „освен личната си карта нищо няма друго“. Нея  също обижда. Казва, че ще му издейства ограничителна заповед, да отиде да целуне детето си за последен път, че повече няма да го види.И. се е научил да се овладява в такива ситуации. Не е за първи път да бъде подлаган на провокации.

 При връщането вижда до В. да стои друго дете, по-голямо, за което също задочно е осведомена кое е. Р. е при връщането. Д-р К. е там. Когато връщат детето на 09.10.2016г. дънките му не може да ги нарече нарязани.През тези два дни – на 8-ми и на 9-ти времето е хладно, защото е с едно яке, което е  есенно яке, блуза с дълъг ръкав. Ръми.

          Пред съда св. И. К. К. заявява следното: Познава И.Г.. С бившата му съпруга не се е запознавал официално с нея.  Постоянният му адрес е на *, но живее в апартамента на приятелката си, който се намира на *.  Приятелката му се казва Н. П. Живеят заедно от десет години и повече. В този имот живеят малко повече от три години. Постоянно пребивават там с Н. В сградата, освен жилището, което обитават на долния етаж има две ателиета, на етажа, на който те живеят има  един апартамент, над тях има два апартамента, които са слети в един и на четвъртия етаж има мезонет. Нито едно от жилищата до момента не е обитаемо. Те с Н. са единствените постоянно пребиваващи в сградата. За осми октомври не си спомня дали с Н. са били в жилището. Той и за девети октомври не си спомня, но вижда по заведеното дело, че е било на девети, неделя. Тогава и двамата са си в къщи. Няколко пъти И. го е молил да слезе долу, защото винаги стават някакви панаири при предаването на детето, молил го е за морална подкрепа и с надеждата, че така нещата ще протекат по-гладко като има трето лице. С И. са  приятели и не би могъл да му откаже. На въпросния ден той слиза долу, отваря дворната врата и говори с И., а Н. си остава в една от спалните на жилището им. Когато И. и Р. слизат  от колата синът му Т. остава в колата. Бившата му съпруга е на терасата на първия етаж, откъдето има видимост към улицата – там, където са те и тя започва на доста висок глас да обижда И., да казва, че е луд, че трябва да се лекува, че си е спрял лекарствата и някакви такива неща.  Детето е в колата, защото доколкото знае те са пристигнали по-рано от уговорения час да речем 18,00 часа за предаване и детето остава няколко минути в колата, докато те си  говорят с И. и Р.  И. не е влизъл в имота. През цялото време той стоял навън на улицата. Това дете е предадено на майката. Автомобилът, с който майката е дошла до имота е паркиран на паркомястото, вътре в имота. При предаването детето слиза от колата придружено от баща си, той му отваря вратата и влиза в двора при колата на майката. Не е имало физическо съприкосновение между И. и В.. Тази жена, която преди малко излиза от залата не я познавам, но  я виждал да идва там. Ако не се лъжи по едно време почиства стълбищните клетки на кооперацията. В периода от време тази жена почиства, но в този ден не  я виждар. За осми не знае. Не може да прецени колко често е идвала. Понякога  я чувал, че почиства. Разбирал е от шума, който се вдига, понеже живеят само те и всеки шум прави впечатление.Ако не се лъже не знае дали се казва П. К. е съседката, която живее от другата страна на улицата. Когато разговаря с И. и с неговата приятелка на улицата К. със сигурност не е била. Ако е била в двора е възможно, не може да твърди, че не е била, но на улицата не е била. В жилището, в което живеят от терасата се вижда входната врата и част от паркинга. Сградата е на разстояние под 10 м от входната врата. В него ден в имота идва полицейски автомобил. Бившата съпруга на И., когато идва на паркинга му се развиква: „искаш да гледаш шоу ли, сега ще видиш“ и казва на . който е шофьор на семейството да се обади на полицията. След това тя взема телефона и говори с полицията, като казва, че е заплашвана и нещо такова. Полицаите идват своевременно. Когато идват полицаите И. е готов да си тръгва, но бившата му съпруга се развиква, че бяга и да остане и И. излиза отново от колата и остава на улицата. Служителите на полицията мисли, че им искат личните карти и разговарят с двамата по отделно, но не може да каже какво са говорили. Няма спомен полицейските служители да са оглеждали автомобилите и по-специално автомобила, който е вътре в имота. Той  не стоял през цялото време. Р. е на паркинга до колата на семейството. И. доколкото си спомня не е влизал в контакт с Р. Ако са си разменили някаква реплика, която пропуска в момента, по-скоро не. И. не е нанасял удари и ритници по автомобила в него ден. И. е на улицата, портата, която огражда улицата и паркоместата е затворена. И. не е отправял заплахи, закани или обидни думи по отношение на В.. Него ден не е отправял такива към Р. Към детето също не е. Когато майката и Р. от терасата минават по алеята и отиват до тяхната кола, И. отваря вратата и детето минава през входната врата и се качва в другата кола. Ако предположим, че при затворена врата вътре в колата не се чува, детето не е станало свидетел на тези кореспонденции. Детето е в добро общо състояние, не е плакал, стандартно настроение. Не му прави нещо необичайно в облеклото на детето – прилично като за сезона. Майката по повод облеклото на детето няма спомен да е казала нещо.  По образование е лекар психиатър. Детето, когато пристига и се качва в имота не изглежда да е разтревожено. Физическото му състояние и настроението му са нормални, може би малко напрегнат около нещата, които се случват, но е ревал, не се е дърпал или каквото и да е.Детето минава покрай него, за да влезе в двора. Той стои през цялото време до входната врата, където с И. си говорят и моли приятелката му да се прибере, защото В. се опитва да обижда и нея. Само тогава слиза на няколко крачки, но детето е в колата на И.. Минава покрай него детето. Приятелката му е излязла на терасата и моли В. да не вика, да не вдига цялата махала на главата си. Тя й казва да си затваря човката. Освен Т. там е  и другия син на Ш. – М. Той е на терасата, след което и той се качва в колата на Ш. Освен него, И., В., двете деца има и една колежка - д-р К., която също слиза от колата за малко. Тя идва с И. и с Т. Спалните им имат тераса. Специално тази спалнята, в която е Н. има тераса и тя се намира точно над терасата, на която стоят В. и Р. И в друг ден не е чувал И. да отправя обидни думи към Р. Присъствал е на подобни сцени, но такова нещо не е било  преди това.  След нейните обиди, в един момент, когато излиза от колата и казва: „стига си викала“ или нещо такова, на висок глас го казва. Неговите отношения и отношенията на Н. с Ш.не са особено добри. Не са прекрасни съседи. Той не е подавал жалби в Прокуратурата срещу Ш. Не е свидетелствал срещу него в производство пред Прокуратурата. Граждански дела срещу него той не е водил. Н. е водила, доколкото знае, но не е присъствал на тях. Не е свидетелствал по граждански дела срещу него.

 

 

 

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предпоставка за предявяване на искането, предмет на разглеждане в настоящото производство  са проява на насилие  или опит за такова насилие , като по своя вид то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и / или принудително ограничаване  на личната свобода и на личния живот , както и пострадалото лице да бъде от категорията лица посочени в чл.3 от ЗЗДН.

          Молителите, съгласно чл.3,т.1 и т.5 от ЗЗДН са активно легитимирана да търсят защита .

          Безспорно от установената фактическа  обстановка се доказва , че между молителката  и ответника са налице конфликтни отношения след развода и налице спор по отношение начина на упражняване на родителските права по отношение на детето Т.

          Водено е производство от ответника за промяна в режима на упражняване на родителските права в резултат на което е отхвърлен искът на ответника да упражнява родителските права по отношение на детето Т., като е променен постановения с бракоразводното дело  режим на лични отношения между ответника и детето Т. Съществуващия между бившите съпрузи конфликт по повод родителските права на детето Т. ескалира  и се проявява, чрез постоянното сигнализиране на всеки един от съпрузите до различни институции и организации, както и се проявява почти винаги при предаване на детето, на бащата и неговото връщане. Според свидетелката К.П., когато майката предава детето винаги стават гюрултии. Ответникът все вика, обижда я, това става в присъствието на детето, то е там и се чуди къде да отиде. Според свидетеля Р.Р. през времето, в което предава детето, много рядко нещата са минали спокойно от страна на бащата.Неупражняването фактически на родителските права по отношение на детето, провокира ответника към враждебно отношение спрямо молителката, нейното ново семейство , а тя от своя страна отвръща по същия начин  и в защита на поведението си, всеки от родителите използва детето без да се съобразява с неговия интерес, психика и състояние. Предаването и връщането на детето се превръща в събитие за което научават съседите , като ответникът няколко пъти моли св. И.К. К. да слиза долу, защото винаги  стават някакви панаири при предаването на детето, молил го е за морална подкрепа и с надеждата, че така нещата ще протекат  по-гладко, като има трето лице.  

          В резултат на тази проявеност в отношенията между родителите на Т. са и станалите на 08.10.2016год. и 09.10.2016год. инциденти.

          На 08.10.2016год. при предаването на детето от Р. Д.Райков на ответника, детето става свидетел на агресивното поведение на баща си, проявено към лицето Р.Р. и използването на детето като пряк свидетел на това поведение. От показанията на свидетелката К. М.П., която е очевидец се установява, че при предаването на детето от Р. на бащата, детето е било облечено  нормално с подходящи за сезона дрехи. Ответникът го посреща, хваща го за ръката и се връща назад към 14-та улица, където Р. е спрял.При връщането с детето бащата започва да вика, да се кара на Р., да чука по стъклото му нещо , чува се звук да рита и вижда ръката му на стъклото да се кара на Р. Чува нещо на висок тон. Детето се разплаква, разстройва се. Тогава свидетелката отива до колата на Р. Р. говори по телефона и изобщо не излиза от колата. Бащата тръгва надолу с детето обръща се, вижда свидетелката, че отива до вратата и вика така ли се праща дете – не било облечено.Свидетелката го вижда да е нормално облечено. Детето не казва нищо на свидетелката, само плаче. Свидетелката категорично заяви пред съда, че е видяла детето на плаче. Не се е опитвала да го успокоява, тъй като няма как да отиде да го вземе от баща му, а и не иска да разговаря с него, че и на нея да се кара. Вяра на тези показания съдът дава, защото ответникът признава, че на предаването на детето от Р. на него,на 08.10.2016год. е присъствала възрастна жена съседка. Вяра на тези показания съдът дава и защото те кореспондират с показанията на св. Р. Р. Р. е човекът, който е упълномощен от В. да приема и предава детето.На 08.10.2016год. свидетелят вижда как Г. след като детето вече му е предадено, дърпа Теодор и идва към автомобила, в който е Р. Р. Р. се заключва в автомобила, а ответникът започва да блъска да тръшка по автомобила, да псува. През цялото време Г. държи детето за ръка, а то се разплаква. По това време Р. се обажда на В., за да я уведоми какво става в момента, а тя от своя страна се обажда, за да подаде сигнал.

          За този случай съдът не кредитира показанията на св. Р. Г. К., защото те не кореспондират с показанията на св.К. и св.Р., който са преки очевидци на станалото и са в противоречие с признанието на ответника, че на този случай очевидец е станал  жена – съседка, за която св. К. казва, че не е виждала.Не кредитира за този случай и показанията на св. К. Р.Д., тъй като присъствието й на 08.10.2016год. при предаване на детето е недоказано.

          С поведението си на 08.10.2016год. независимо от причината, която го е провокирала – неподходящо облекло на детето, липса на лични вещи, учебници и т.н. , ответникът е осъществил психическо насилие над детето Т., тъй като е демонстрирал пред детето скандално, враждебно  и агресивно поведение спрямо лицето Р., поставил е детето в ситуация на стрес, страх, безпокойство, уплаха и е предизвикал плача на детето.

          По отношение акта на насилие, осъществен на 09.10.2016год. съдът се доверява изцяло на показанията на св.Р. Д.Р.., декларацията на молителите по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, както и информацията събрана от социалните работници при изготвянето на соц.доклад. Съвкупната преценка на тези доказателства установява, че на 09.10.2016год. Р. Р. е бил с В. при връщане на детето от бащата, като заедно с тях е бил и М.-сина на Когато бащата връща детето Р. вижда, че дънките на детето са нарязани, а детето е върнато не с обувките, с които е предадено на бащата, а с хотелски чехли. Когато Ш. го пита защо връща така детето, ответникът пак изявява агресия, като започва да я обижда: „курво, ти ли ще ми кажеш какво”.Когато тя му казва да млъкне, че не иска повече да се разправя, той иска да влезе и да я удари. С проявеното спрямо молителката поведение, ответникът е осъществил психическо и опит за физическо насилие на молителката. Това става в присъствието на детето, което се разтревожва и разплаква, и представлява акт на психическо насилие и спрямо детето. Връщането на детето с нарязани дънки също представлява акт на насилие спрямо детето, тъй като по този начин детето е унизено без причина. Възраженията на ответника за начина по който майката фактически упражнява родителските права не следва да се правят по демонстрирания от ответника начин, връх на която е нарязването на дънките на детето. За това, че ответникът е върнал детето  с нарязани дънки съдът съди от показанията на св.Р. Р. и заявеното от детето пред соц.работници и изложено в соц.доклад. Пред соц.работници детето е заявила, че е върнато от баща си по бели чехли и скъсани дънки, като е уточнило, че според него баща му ги е нарязал, тъй като предния ден, когато е тръгвало от Орешак е било със здрави дънки.Детето е споделило, че баща му на два пъти му взема обувките и му дава чехли когато се връща при майка си. Споделило е ,че е уплашено от поведението на баща си. За осъщественото от страна на ответника поведение  на 09.10.2016год. съдът извежда извод и от казаното пред соц.работници от детето М., което не е спорно между страните, че е присъствало на станалото на 09.10.2016год. Пред соц.работници М. споделя, че бащата на Т. е говорил на висок тон и е използвал обидни думи спрямо Ш. – „курво”.

          Показанията на св. К.Р. Д. съдът не цени и за случая на 09.10.2016год., тъй като в хода на производството нейното присъствие  на процесните инциденти не се установи. Освен това  показанията й за присъствие на 08.10.2016год. при вземане на детето от Орешак и впоследствие установяване в сградата, която чисти до предаване на детето се явяват изолирани и не се подкрепят с останалите ангажирани от молителите доказателства.

          Съдът не кредитира за този случай показанията на свидетелите, разпитани в полза на ответника.

Свидетелката К., която твърди, че придружава ответникът обичайно при приемане и предаване на детето, която е присъствала на двата случая, твърди, че присъства , за да не е ответникът сам, просто като превантивна  мярка, за да няма някакви други твърдения, които не са верни, явно присъства, за да обезпечава доказателства, изгодни за ответника. Освен това показанията й са в пълно противоречие с показанията на св. Р.Р. и заявеното от детето Т. пред соц.работници.

Вяра за този случай съдът не дава и на показанията на св.К., тъй като съществуват съмнения в тяхната безпристрастност и обективност. Тава е така, защото се установи, че жената с която свидетелят живее на семейни начала е подала жалба срещу Ш. , а и самият свидетел в съдебно заседание заяви, че не са били в прекрасни съседски отношения с Ш. Пред съда свидетелят заяви, че не си спомня на 08.10.2016год. дали са били с Н. в жилището си, не си спомня и за девети октомври , но вижда по заведеното дело, че е било на девети, неделя. С оглед на това категорично не може да се изведе извод, че обстоятелствата за които този свидетел говори са за процесния слчуай на 09.10.2016год.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по делото молителите доказаха, осъществени от страна на ответника актове на насилие спрямо детето  Т. на 08.10.2016год. и спрямо молителката Ш. и детето Т. на 09.10.2016год. Така извършените актове на насилие са нарушили психическото и емоционална състояние на детето, акта на насилие спрямо молителката е накърнил нейното достойнството и чест, опита за физическа разправа е проява на засягане на личната й неприкосновеност. Предвид на това и на основание чл.5, ал.1 , т.1 от ЗЗДН ответника , следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие , спрямо молителката и детето Т. На основание чл.5, ал.1, т.3 и ал. 2 от ЗЗДН , на ответника, следва да бъде забранено да приближава до следните адреси: *, където временно живеят молителите, местност *, вилна зона, ул.*-ма * – адресът от който детето се приема и предава от бащата и училището, което посещава детето в * за срок от три месеца. На ответника съгласно разпоредбите на чл.5,ал.4 от ЗЗДН следва да бъде наложена задължително предвидената мярка - глоба , която по размер  съдът определя в размер от  300лв.

          Мотивите , които наведоха съда до вземане на решение за налагане на горепосочените мерки са адекватност и относимост на тези мерки, спрямо актовете на насилие, извършен  от ответника , спрямо молителката и детето Т. , и съобразеността им  с разума на закона. Целта на санкцията налагана по ЗЗДН е да има поправително  и превантивно въздействие. С наложените спрямо ответника ограничителни мерки тази цел съдът намира, че е спазена, тъй като с ограничителните мерки и наложената глоба ответникът следва да осъзнае укоримостта на проявяваното от него поведение , да коригира същото и осъзнае в минимално предвидения тримесечен срок какво следва да бъде нормалното му поведение спрямо детето и неговата майка, когато осъществява режима на лични отношения с детето.

          Съобразно изхода от настоящото дело и предвид заявеното от молителката искане за присъждане на сторените разноски, съдът намира , че ответникът, следва да заплати на молителката Ш. сторените разноски в размер на 200лв. за платено адв.възнаграждение. Ответникът следва да да заплати и държавната такса по делото, която съдът определя в размер от 25лв.

          

 Водим от горното съдът,

 

 

                         

 

 Р Е Ш И :

 

 

 

 

ЗАДЪЛЖАВА  И.Т.Г. , ЕГН: ********** с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо  Т. И. Г., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.М.Ш. и В.М.Ш., ЕГН:**********, двамата с адрес *** ,на основание чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на И.Т.Г. , ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ДОБЛИЖАВА до Т. И. Г., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител В.М.Ш. и В.М.Ш., ЕГН:**********, както и следните адреси: село Орешак, ул.18 №6, където временно живеят молителите, местност Евксиноград, вилна зона, ул.8-ма №100А – адресът от който детето се приема и предава от бащата и училището, което посещава детето в гр.Варна, кв.Чайка, ОУ„Захари С.” за срок от три месеца, на основание чл.5,ал.1,т.3 и ал.2  от ЗЗДН.

ОСЪЖДА  И.Т.Г. , ЕГН: ********** с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС глоба в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА  И.Т.Г. , ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25/двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА И.Т.Г. , ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Ш., ЕГН:********** с адрес ***, сумата от 200/двеста/лева за сторените по делото разноски, изразяващи се в платено адв.възнаграждение, на основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН.  

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съобразно диспозитива на настоящото решение.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началника на съответното  РПУ, по настоящ адрес  на пострадалите лица  и ответника , съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считан от момента на обявяването-01.02.2017год.

                                               

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                          /Р.Х./