Решение по дело №159/2015 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 28
Дата: 8 март 2016 г. (в сила от 31 март 2016 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20153220100159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 08.  03.  2016 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Р.И.…………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр.  дело № 00159 по описа за 2015г и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Ч.гр.д. № 00086/ 2015 год. по описа на РС Г.Т. е било образувано по подадено от „ В и К „ ЕООД гр. Д. срещу К.И.К. и В.П.К. от гр. Г.Т. заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото съдът е издал заповед , с която е задължил длъжниците да заплатят на заявителя цитираните в заявлението парични суми. В срока по чл. 414, ал.1 ГПК от длъжниците е постъпило възражение, че не дължат цитираните в заповедта суми. В дадения му законен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по заявлението по чл. 410 ГПК.

   Постъпила е искова молба от  „ В и К „ ЕООД гр. Д. срещу К.И.К. и В.П.К. от гр. Г.Т.,  с която се иска съдът да признае за установено, че ответниците, като потребители на предлагани от ищеца услуги,  дължат изпълнение на парично задължение към ищеца, като доставчик на услугите, в размер на 4636. 24 лв- главница за периода 04. 04. 2006 год. до 01. 08. 2014 год., 1524. 99 лв- лихва за забава за периода на забавата на всяко задължение при изискуемост- първия ден след изтичането на тридесетдневния срок за плащане след фактуриране на задължението до датата на подаване на заявлението- 31. 03. 2015 год, законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по ч. гр.д. № 86/ 2015 год. на ГТРС до окончателното издължаване, както и сторените по ч. гр. д. № 86/ 2015 год. разноски на заявителя.

     Претендират се и разноските по настоящото дело.

     Така предявени исковете са по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, и чл. 86 ЗЗД.

     В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирал писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете по основание, като са заявили възражение, че за претендирания период водомерът им не е бил отчитан редовно съобразно Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год. и Общите условия на оператора, което представлява неизпълнение на общите условия, довело до лишаване на потребителя от възможността да възрази против начисленото количество изразходвана вода и размера на дължимото плащане съгласно чл. 40, ал.2 от Наредба № 4 и съгласно чл. 32 от Общите условия на операторя. Твърди се, че липсват към исковата молба доказателства, установяващи размера на употребеното количество вода от СТИ в имота, данни за лицето на което са предявявани резултатите от проверката на СТИ, доказателства за времето на извършваните замервания, както и доказателства за годността на СТИ- водомер и имота, т.е. юридическите факти, на които ищецът основава вземането си по главницата и от това следва извода, че тези факти не са се осъществили, а оттам и извода, че ответниците не дължат претендираните суми по главницата, респективно и по обезщетението за забава.

   На основание чл. 111, б. „ в „ ЗЗД ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по всички фактури, издадени за периода от 30. 05. 2006 год. до 24. 04. 2012 год. включително. На същото основание се прави и възражение за изтекла погасителна давност за лихви за забава по фактури за горепосочения период от време.

   Прави се и възражение за недължимост на претендираната главница и лихви по издадени фактури за целия претендиран период поради липса на отчитане съобразно Наредба № 4 от 14. 09. 2004 година и Общите условия на оператора.

   Оспорват по съдържание всички описани в исковата молба фактури, представеното извлечение от карнет на абоната К.И.К. с абонатен № 468, карнет 5 досежно вписаните дати на проверка, вписаните отчитания и вписани състояния на водомерния възел за периода 04. 04. 2006 год. до 01. 08. 2014 год. и молят да бъде открито производство по чл. 193, ал.1 ГПК.

 Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е открил производство по чл. 193, ал.1 ГПК по оспорване съдържанието на описаните в исковата молба фактури, представеното извлечение на карнет № 5 досежно вписаните дати на проверка, вписаните отчитания и вписани състояния на водомер-ния възел за периода 04. 04. 2006 год. до 01. 08. 2014 год. и е постановил  да се извърши проверка истинността на съдържанието на процесните фактури и карнет.

   В съдебно заседание от 28. 10. 2015 година съдът с определение е приел поискано от ищеца изменение на иска чрез намаляване на неговия размер като вместо предявен с главница от 4636. 24 лева да се счита предявен за сумата от 3644. 89 лева и по лихви за забава вместо за 1524. 99 лева да се счита предявен за сумата от 965. 56 лева и е прекратил производството по исковете по главница за сумата от 991. 35 лева за периода от 04. 04. 2006 год. до 13. 02. 2012 год., и по лихви за забава за 559. 43 лева за периода 04. 04. 2006 год. до 13. 02. 2012 год.

    По делото е представено удостоверение за граждански брак, от което е видно, че двамата ответници са съпрузи по граждански брак, сключен на  на 02. 12. 1984 год. и като такива за процесния период на основание чл. 32, ал. 2 СК отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, от което следва и пасивната процесуална легитима-ция на ответницата В.П.К..

   Правна страна на спора :

   С чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализацион-ните услуги/ ЗРВКУ/- Д.в. бр. 18/ 25.2.2005 год. се уреждат регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от В и К операторите, като В и К услуги са и тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови нужди. Съгласно § 1, ал.1, т. 2 от Допълнителните разпоредби физическите лица- собственици или ползватели на имота, за който се предоставят В и К услуги, имат качеството на потребители.

   С чл. 1, т. 3 от Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год. се определят условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 8, ал.1 от наредбата получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган / КЕВР/. С ОУ се определят и правата и задълженията на оператора и потребителите, редът за измерване, отчитане и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът за осигуряване на достъп до водомерите, и др.

  Общите условия на В и К оператора- ищеца Водоснабдяване и канализация ЕООД гр. Д. са одобрени с решения на ДКЕВР от 23. 06. 2006 год. и от 04. 06. 2007 год. и са в сила между страните по настоящото

дело.

   Съгласно чл. 8, т. 1  от ОУ В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества…, да отвежда и/ или пречиства отпадъчните води. Съгласно чл. 8, т. 6 операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и в сроковете, определени в ОУ и да издава фактури за дължимите суми. Съгласно чл. 7 операторът има право да получи в срок от потребителя дължимите суми за предоставените В и К услуги, както и на право на достъп до измервателните устройства за отчитане на количествата вода.

   Съгласно чл. 6 от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват достъп на длъжностните лица, упълномощени от оператора при условията на чл. 22, ал.1 от ОУ за отчитане на водомерите, да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 31 , ал. 2 ОУ.

  Съгласно чл. 20 ОУ изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер на водопроводното отклонение от В и К оператора.

  Съгласно чл. 21 ОУ показанията на водомера се отчитат от В и К оператора за период не по- дълъг от 3 месеца за потребители по чл. 3, т.1 ОУ, а в междинните периоди между два отчета опираторът начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния разход от предходните два отчета и след отчитането на показанията на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Отчитането се извършва в присъствието на потребителя или негов представител като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено съобщение на подходящо място, или се съобщава по друг начин не по- кратък от три работни дни преди отчитането. Съгласно чл. 22 ОУ потребителят е длъжен да осигури свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на оператора за извършване на отчети на водомера. Достъпът до водомера се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К оператора, а при невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или на негов представител…., същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по- дълъг от 6 месеца от последното отчитане и в случай, че потребителя не изпълни това си задължение се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който отказ се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на оператора, подписан от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице при оператора. След съставяне на протокола операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ.

   Съгласно чл. 42 ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

   Съгласно чл. 46 ОУ при отказ на потребителя, установен с протокол по чл. 22, ал. 4, изр. 2 и 3  ОУ, да осигури достъп на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощие и изтичане на водата със скорост 1 метър в секунда.

  Съгласно чл. 66 ОУ Всички предизвестия и уведомления следва да бъдат в писмена форма, а начина на връчване и удостоверяването на връчването им са посочени в ал. 2 от същия член.

  В чл. 69 ОУ се казва, че общите условия/ на оператора В и К ЕООД гр. Добрич/ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник, което условие ищецът не е доказал в настоящия процес, и от което следва извода, че ищецът не е доказал задължителността на тези ОУ между страните.

  С доклада си по чл. 146 ГПК по делото в съдебно заседание от 28. 10. 2015 година съдът е възложил в тяжест на ищеца да докаже, наред с останалото и че е изправна страна в облигационно отношение с оглед принципа, че само изправната страна по облигационно отношение може да има претенции за изпълнение на договора и за обезщетения спрямо насрещната страна.

    От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както от заключенията на вещото лице по основната и допълнителните съдебно- икономически експертизи, неоспорени от страните и приети от съда, се установява следното:      

     Ч.гр.д. № 00086/ 2015 год. по описа на РС Г.Т. е било образувано по подадено от „ В и К „ ЕООД гр. Добрич срещу К.И.К. и В.П.К. от гр. Г.Т. заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото съдът е издал заповед , с която е задължил длъжниците да заплатят на заявителя цитираните в заявлението парични суми. В срока по чл. 414, ал.1 ГПК от длъжниците е постъпило възражение, че не дължат цитираните в заповедта суми. В дадения му законен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по заявлението по чл. 410 ГПК, с оглед на което искът се явява допустим.  

   В съдебно заседание от 28. 10. 2015 година съдът с определение е приел поискано от ищеца изменение на иска чрез намаляване на неговия размер като вместо предявен с главница от 4636. 24 лева да се счита предявен за сумата от 3644. 89 лева и по лихви за забава вместо за 1524. 99 лева да се счита предявен за сумата от 965. 56 лева и е прекратил производството по исковете по главница за сумата от 991. 35 лева за периода от 04. 04. 2006 год. до 13. 02. 2012 год., и по лихви за забава за 559. 43 лева за периода 04. 04. 2006 год. до 13. 02. 2012 год.

      По делото ищецът не е доказал, че е изправна страна по валиднооб-върз ваща страните облигационна връзка по предоставяне от В и К опера-тора- ищеца по делото на потребителите- ответниците по делото, В и К услуга за периода от 13. 02. 2012 год. до 01. 08. 2014 година, която връзка да е настъпила по силата на Общите условия на В и К оператора – В и К ЕООД гр. Добрич. За да докаже, че ОУ са задължителни между страните, а и изобщо, че същите са влезли в сила, то ищецът е следвало да докаже, че съгласно чл. 69 ОУ общите условия/ на оператора В и К ЕООД гр. Добрич/ са били публикувани в централен и местен ежедневник, а оттам и че в едномесечен срок от публикуването им същите са обвързали валидно ответниците като потребители за В и К услуги, предлагани от оператора. Като не е представил доказателства ОУ на В и К ЕООД гр. Добрич да са били публикувани в централен и местен ежедневник ищецът не е доказал и че Общите условия са влезли в сила и са задължителни за двамата ответни-ци, респективно, че между страните е налице валидно облигационно пра-воотношение.

   При условие, че ОУ на ищцовото дружество не са задължителни за изпълнение от ответниците, то ищецът няма правото да търси тяхната договорна отговорност, от което пък следва и извода, че предявените искове по главница и лихви и сторени по заповедното производство от заявителя разноски, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и по размери.

   За правна пълнота следва да се изтъкне и че, като системно не е изпълнявал задълженията си по писмено уведомяване на потребителите- двамата ответници за датите на отчитане на водомера им най- малко три работни дни преди датата на отчитането, и че не е удостоверявал съгласно текстовете на ОУ липсата на достъп до водомера на ответниците, начислените количества изразходвана вода не са били предявявани по реда на ОУ на собственика или на негов представител, с което са били нарушени правата му по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год., от което следва и извода, че ищецът като неизправна страна по договора не може да претендира обезщетение за неизпълнение от двамата ответници като потребители на В и К услуга.

   С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати солидарно на двамата ответници сторените от тях съдебни разноски в размер на 100 лева за депозит за вещо лице и 460 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо 560 лева.

   Воден от изложеното съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

     

  ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „ Водоснабдяване и канализация „ ЕООД гр. Д., бул. „ Т. м. „ № **, ЕИК **********, със законен представител П. А. К. срещу К.И.К. ЕГН ********** и В.П.К. ЕГН **********, двама от гр. Г.Т., ул. „ К. Б. „ №* положителни установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК, и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземането си по Заповед № 41 от 01. 4. 2015 година по ч. гр. д. № 00086/ 2015 год. по описа на РС Г.Т., с което съдът е задължил К. И.К. и В.П.К. да заплатят солидарно на „ В. и к. „ ЕООД гр. Д. сумата от 3644. 89 лева за ползвана, пречистена и отведена вода за периода 13. 02. 2012 год. до 01. 08. 2014 год. за обект гр. Г.Т., ул. „ К. Б. „ № *, лихва за забава- 965. 56 лева за периода от 13. 02. 2012 год. до 31. 3. 2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от 31. 03. 2015 год. до окончателното издължаване и ведно с разноски от 123. 22 лева за платена държавна такса.

   ОСЪЖДА  „ В. и к. „ ЕООД гр. Д. да заплати солидарно на К.И.К. и В.П.К. сторените от тях съдебни разноски по настоящото дело общо в размер на 560 лева.

   Решението подлежи на въззивна жалба от страните в двуседмичен срок от съобщението му пред Окръжен съд гр. Д.

  Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :