Решение по дело №518/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			09.07.2020г.
					ДУПНИЦА

 

Номер                                 Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО - V състав

 

Районен съд – Дупница                                                                                               

	03 Юли		2020

 

на                                                                                         Година

СТРАХИЛ ГОШЕВ

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	А Н		518		2020

 

дело №                             по описа за                              година, 

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 277а-507 от 26.05.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР-Кюстендил, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Б.К.,***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 209а, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, изменена и допълнена многократно, последно с РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ.

В жалбата се излагат твърдения незаконосъобразност и неправилност обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила, които ограничават съществено правото на защита на санкционирания субект. Иска се отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. З., която поддръжа жалбата и доразвива съображенията в нея относно допуснати процесуални нарушения и липса на извършено административно нарушение от нейния доверител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното заседание от юрк. Б., редовно упълномощена. Последната оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адв. възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.220 г., около 15:20 часа в гр. Дупница, на ул. „Хан Крум“, срещу магазин „Лидъл“, след като на 13.03.2020 г. с обнародване на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. било обявено извънредно положение във връзка с разпространението на вируса COVID-19 жалбоподателят К. се движил пеша без поставена защитна маска на лицето, като носел поставен на врата си шал.  Същият бил забелязан от намиращ се на отсрещния тротоар полицейски патрул вземащ отношение по повод неносене на предпазни маски от други граждани, в състава на който били полицейските служители - свидетелите М., У. и Н.. С оглед на установеното движение на жалбоподателя без поставена предпазна маска закриваща носа и устата му, св. Н. се насочил към него и го спрял. Разпоредил му да представи личната си карта и да го придружи до паркирания на отсрещния тротоар полицейски автомобил. Жалбоподателят възразил, че разполага с шал, който поставил в това време на лицето си, но свидетелят се пресегнал и го свалил с ръка, след което повторно се разпоредил на жалбоподателя да представи личната си карта. С оглед на гореизложеното на жалбоподателя бил съставен от св. М. АУАН за нарушение на чл. 209, ал.1 от ЗЗдр. В текста на АУАН е описано единствено, че жалбоподателят се е намирал на открито обществено място, подробно описано по-горе, без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство прикриващо носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемична мярка въведена на територията на р. България с цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена на осн. , чл. 63, ал.1 от ЗЗдр., без да се посочи конкретна точка или мярка въведена със същата, както и без да се посочи дали е изменена или допълнена към датата на установяване на нарушението.

АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението и съставянето на акта Н. и У.. Същият е подписан и връчен на място на жалбоподателят, който собственоръчно е изложил писмени възражения относно носения от него шал.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН е допълнен номера и текста /съдържанието/ на противоепидемичната мярка, както и номера на заповедта, с която същата е била въведена за времето от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, като с НП № 277а-507 от 26.05.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР-Кюстендил, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Б.К.,***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 209а, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, изменена и допълнена многократно, последно с РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ. Същото е връчено редовно на нарушителя.

Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства. Налице са несъответствия в изложеното от свидетелите и в обясненията дадени от жалбоподателя относно това носил ли е последният шал на лицето си закриващ носа и устата му преди да бъде спрян от св. Н.. Конкретно по отношение на това обстоятелство съдът се доверява на заявеното от полицейските служители, които последователно, взаимнодопълващо се и логично описват ситуацията в тази и част. Съдът приема обясненията на жалбоподателя, с оглед двойствената им правна природа за средство за защита, а не за годно гласно доказателство. Не са налице данни за предходни влошени взаимоотношения между свидетелите полицейски служители и жалбоподателя. Писмените доказателства за прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК и спомагат в значителна степен за изясняване на фактите по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са допуснати няколко съществени процесуални нарушения, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът намира, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на всички изисквания на закона.

Съдът намира, че, както в АУАН, така и в НП не са описани всички основни елементи от състава на нарушението, което е визирано в сочената за нарушена разпоредба на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр.

Както беше посочено по-горе от фактическа страна в текста на АУАН са налице няколко сериозни пропуска, които с оглед обвинителната функция на този основен за административнонаказателното производство документ са съществени.

На първо място липсва цифрово или евентуално словесно посочване на точната неизпълнена от жалбоподателя противоепидемична мярка. Това до известна степен е санирано по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, чрез посочване на номера и буквално преписване пълния текст на предвидената противоепидемична мярка т. I.9, която гласи: „Всички граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). Обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване. Това важи и за места, на които се предоставят обществени услуги“.

Въпреки това в АУАН не е изобщо цитирана актуалната към датата на нарушението Заповед на МЗ с № РД-01-197/11.04.2020г., с която за пръв път е въведена посочената противоепидемична мярка и то за фиксиран в заповедта точно определен срок - от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В АУАН е цитирана единствено първоначално приетата от МЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, която е с друг срок и е многократно изменяна и допълвана до датата на нарушението с няколко други, изрично цитирани за пръв път едва в НП, заповеди на министъра. Трябва да се има предвид, че единствената цитирана в АУАН заповед, тази с № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ изобщо не съдържа подобна противоепидемична мярка като номер и текстово съдържание, като процесната мярка е била въведена именно за посочения срок с по-късно издадената заповед от 11.04.2020 г. На практика е налице неяснота и най-вече непълнота на обвинението повдигнато на жалбоподателя със съставения му АУАН. Същият е в обективна невъзможност да разбере коя противоепидемична мярка, с какво съдържание и въведена с коя точно заповед е нарушил, за да може да ангажира съответната си защита включително по повод евентуална нищожност или неприложимост поради отмяна на този нормативен административен акт издаден от МЗ, който засяга негови права и интереси.  Настоящият съдебен състав счита, че посочените пропуски в съдържанието на АУАН поради многобройността и сериозното си отражение върху яснотата на обвинението и произтичащото от него право на защита няма как да бъдат санирани изцяло по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, чрез посочване за пръв път, едва в текста на обжалваното НП на относимите разпоредби, мерки и заповеди на министъра.

Наред с това нито в АУАН, нито в НП не е цитиран чл. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа изобщо за постановяване на всяка от посочените заповеди и който е единствено обнародван в ДВ.

На следващо място с оглед характеристиките на посочените заповеди на МЗ, с които се уреждат приложимите противоепидемични мерки по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020, удължено до 13.05.2020 г.следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 75, ал.1 от АПК – „Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.“

Процесните заповеди по своята правна природа и характеристики, с оглед на законовата делегация за издаването им са именно нормативни административни актове, тъй като създават задължения за неопределен и неограничен кръг лица, който следва да бъдат изпълнявани многократно и непрестанно във времето от тях до отмяната или изменението им по реда на чл. 79 АПК с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. С оглед на това съдът след изрична служебна проверка на броевете на ДВ от м. Април. 2020 г. не успя да установи да е извършено обнародване в ДВ на цитираната в НП Заповед на МЗ с № РД-01-197/11.04.2020г., с която за пръв път е въведена посочената противоепидемична мярка по т. I.9. С оглед на това при липса на обнародване на цитираната заповед същата не е възпроизвела действието си, съобразно предвидените в нея правни задължение и забрани, представляващи противоепидемична мярка по чл. т. I.9 от същата.

Горните изводи мотивират настоящия съдебен състав да достигне до извод, че са налице различни и самостоятелни основания, които поотделно предпоставят задължителна отмяна на обжалваното НП.

По разноските:

С оглед изхода на делото и заявените претенции за разноски, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, право за разноски възниква в полза на жалбоподателя, който е представил по делото Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, според отразеното, в който е договорено и заплатено в брой адв. възнаграждение в размер на 50,00 лева. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед размера на хонорара от само 50, лева, като съдът взе предвид и съобрази, че с решения на ВАС / Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а. д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 / 2019 г./ е отменена НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното следва да се осъди ОДМВР-Кюстендил да заплати в полза на жалбоподателя Е.Б.К.,***, с ЕГН **********, сумата от 50,00 лева – адв. хонорар.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 277а-507 от 26.05.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР-Кюстендил, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Б.К.,***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 209а, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, изменена и допълнена многократно, последно с РД-01-197/11.04.2020г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, да заплати, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН,  в полза на Е.Б.К.,***, с ЕГН **********, сумата от 50,00 лева –адв. хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: