Решение по дело №2795/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Н.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат В., против Решение № 1602 от 21.09.2023г., постановено по АНД № 2052 по описа на Пловдивския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-000456/21.02.2023г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на от Н.Б.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 138, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е неправилно. Твърди, че разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН определят съдържанието на НП, които в случая не са спазени стриктно. Излага подробни съображения. Намира, че ПРС неправилно е приел, че в случая не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира се отмяната на оспореното съдебно решение както и издаденото НП. Не се претендират се разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба, не се явява, не се представлява, не изразява становище по касационните оплаквания.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Контролът за правилност на съдебния акт, дължим от настоящата съдебна инстанция, е ограничен от въведените с жалбата основания с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които се следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Касационният съд намира, че АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Предвид на това АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното лице да разбере какво е нарушението.

Касационният съд намира за напълно необосновани касационните оплаквания относно непълнотата на реквизитите на НП.

Доказано е, че от представеното заверено копие на пътна книжка на името на „Никсолар" ЕООД , че на дата 29.01.2023 г. в книжката е нямало отбелязване за датата на ползване на табелите, пореден номер от дневника, марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС, маршрут, цел на придвижване, час на излизане и час на връщане, име, фамилия и подпис на водача.

Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е формирал правилни изводи. Действително доказателствата сочат, че Н.Б.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.138, ал.1 от ЗДвП. Не са изпълнени изискванията на чл.30, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като е излишно в случая да се повтарят изводите на районния съд.

Изводите за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН също се споделят от касационния съд, тъй като действително нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. При това е установено, от Справка за нарушител, че Н.Б.Ч. е реализирал многократно нарушения на изискванията на ЗДвП.

При това положение районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1602 от 21.09.2023г. на ПРС, постановено по АНД № 2052 по описа на Пловдивския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: