Р E Ш Е Н И
Е
№
23.04.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИНА КЪНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 1041 по описа на съда за 2019
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 144 СК.
В исковата си молба ищецът И.Д.С.
твърди, че с решение, постановено по гр. д. № 1202/2008 г. по описа на РС-Стара
Загора бил прекратен бракът между баща му и майка му, като баща му бил осъден
да му заплаща издръжка в размер на 100 лева. Оттогава издръжката не била
увеличавана. Независимо от това баща му преустановил заплащане на издръжка от
м. септември 2018г.
Ищецът твърди още, че на
05.01.2019г. бил навършил пълнолетие, но продължавал средното си образование –
бил ученик в 11 кла в ПГР „Джон Атанасов“. Нуждите му за храна облекло и
образование били значителни, поради което претендира издръжка от 240 лева.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника Д.И.С. да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 240 лева, считано от датата на навършване на пълнолетие до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.И.С. е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по размер. Твърди, че
получаваното от него възнаграждение е в размер на 562 лева, поради което за
него е непосилно да заплаща претендираната издръжка от 240 лева. Предлага
издръжка от 140 лева, която да заплаща на пълнолетния си син.
Извън горното твърди, че последните десет месеца синът
му по неизвестни причини се държал изключително грубо към него и преустановил контактите
си с него.
В съдебно заседание, ищецът И.Д.С., лично и чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа подадената искова молба по
изложените в нея съображения. Ищецът твърди, че ответникът притежава движимо и
недвижимо имущество и че до 2017г. е работил в чужбина, поради което счита, че
издръжка от около 200 лева няма да е непосилна за него. Едновременно с това,
твърди, че майка му е в обективна невъзможност да поеме цялостната му издръжка,
а той е ученик, редовна форма, което препятства възможността да работи.
В съдебно заседание, ответникът Д.И.С., не оспорва
фактите относно имущественото си състояние и това, че до 2017г. е работил в
чужбина, но твърди, че понастоящем получава възнаграждение, което му позволява
да изплаща издръжка от 140 – 150 лева, не повече.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и от представеното
удостоверение за раждане се установява, че И.Д.С. е роден на *** г. (пълнолетен
понастоящем) и че негови родители са майка – М. Б. и баща -ответникът Д.И.С..
Видно от представеното по делото съдебно решение от
16.10.2008г. по гражданско дело 1202/2008г. по описа на РС – Стара Загора, със
същото бракът между родителите на ищеца е прекратен с развод по взаимно
съгласие, като ответникът е осъден да заплаща на сина си издръжка от 100 лева
месечно. Не е спорно, че оттогава издръжката не е била увеличавана.
От служебна бележка от 22.02.2019г., издадена от
Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“, се установява, че И.Д.С.
е редовен ученик в 11 клас през учебната 2018/2019г.
От трудов договор 367/25.02.2019г., сключен между
„Аякс - Агро“ ООД, като работодател и Д.И.С., като работник, е видно, че
ответникът е назначен на длъжност шофьор, с основно месечно трудово
възнаграждение от 562 лева. Няма спор, че същият до 2017г. е работил в чужбина.
От справка по лице от Служба по – вписванията – Стара Загора и от удостоверение за декларирани данни,
издадено на 29.03.2019 г. от Община Стара Загора, се установява, че Д.И.С. е
собственик на право на строеж на ап.6, със застроена площ 97.08 кв.м. в гр.
Стара Загора, кв. Казански 43, на идеални части от земя и сгради в с. Ловец и
на лек автомобил, марка „рено“, модел „меган“
От удостоверение, издадено на 22.02.2019 г. от „ВТ
Булпласт“ ЕООД се установява, че майката на ищеца М. Б., за периода от м.юли
2018г. до м.януари 2019г. вкл. е получила трудов доход в общ размер на 3407.16
лева или средно месечно по 486.73лева.
От изслушваната по делото като свидетел М. Б., се
установява, че от развода си с ответника през 2008г., тя отглежда сама сина им,
че понастоящем той е ученик, редовна форма на обучение, поради което не може да
работи и че тя е в невъзможност да поеме цялостната му издръжка. Разказва, че
от 2008г. издръжката от 100 лева, която била определена на бащата да заплаща не
е била увеличавана досега, че извън нея бащата за 11 години е купил само едни
обувки, яке анцуг, телефон, лаптоп и ролери на сина си и че един – два пъти му
е давал на ръка по 20 лева. Казва, че понастоящем всеки ден гледа да осигури на
сина си по 5-6 лева джобни, а когато излиза на кафе и фитнес му дава по още 3-
4 лева, че поради финансови причини го е ограничила по веднъж на месец само да
ходи на дискотека, тъй като когато отиде на дискотека му трябвали по 20 – 30
лева. Казва още, че около 20 лева са му разходите за телефон месечно. Отделно
от това, са му необходими средства за дрехи, обувки, храна, учебни пособия и
материали. Разходите, свързани с комуналните услуги, са отделно. Казва, че от
2008г. синът й не е ходил на почивка и че едва миналата година е успяла да го
заведе за един ден на море в Гърция, защото били на гости при родителите й в
Свиленград и било близо и че това му е единствената почивка. Казва, че
причината И. да се отдръпне от баща си в края на миналата година била, че
детето й разказало, че се видели с баща си в един магазин, а баща му се
направил, че не го познава. Съдът кредитира изцяло тези свидетелски показания
като вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи на събраните по делото писмени
доказателства, като не се събраха други доказателства, които да ги оборват или
да поставят под съмнение тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.144 СК родителите дължат
издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се
издържат от доходите и имуществото си, когато учат редовно в средни или висши
учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна
възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение. Навършването на пълнолетие е обстоятелството, с настъпването
на което присъдената по-рано издръжка се прекратява. Това е така, защото
предвидената в чл. 143 СК безусловност на дължимостта на издръжката за
ненавършили пълнолетие деца, отпада, а СК поставя условия, които следва да
бъдат налице, за да се присъди издръжка на навършило пълнолетие дете. Освен
посочените по-горе условия чл.144 СК постановява, че издръжка се дължи, и ако
тя не съставлява особени затруднения за родителя.
По делото се установи безспорно, че ищецът е навършил
пълнолетие през м. януари тази година и че учи редовно в средно учебно
заведение и е в 11 клас. Не се установи да разполага с имущество и доходи, от
които да може да се издържа сам. Напротив, установи се, че поради това, че е
ученик редовна форма на обучение, не
може да работи и че майката е тази, която осигурява голяма част от нужната му
издръжка, като бащата му заплаща само по 100 лева месечно от 2008 г. насам. Предвид
това, за да може да се справят майката и синът финансово с основните си нужди,
същите са свели до минимум разходите си. Майката Милена Балабанова, разпитана
като свидетел разказва, че поради финансови затруднения, синът й излиза само по
веднъж на месеца на дискотека, където
отиват по 20 – 30 лева и че от 2008г.
насам (т.е. за 11 години) е ходил само веднъж на почивка – за 1 ден на море
миналата година. Установените по делото разходи на ищеца възлизат на около
180 лева месечно – за джобни (по 6 лева
на ден) и около 100 лева месечно – за телефон, за дискотека веднъж месечно и за
фитнес и кафе (по два пъти в седмицата). Отделно са разходите за комунални
услуги, за дрехи, обувки, храна и учебни пособия и материали, които съдът
определя на около 300 лева месечно, изхождайки от ноторно известните им цени и
на база данните на НСИ (общоизвестни факти – отчетите се публикуват в Интернет)
за средствата, необходими за издръжка на едно лице. Предвид което следва, че
нужната издръжка на ищеца възлиза на сумата около 600 лева месечно, като се има
предвид възрастта, в която се намира и неговите потребности, включително че
след една година му предстои и завършване на средното образование.
Наред с горното, се установи, че бащата разполага с
движимо и недвижимо имущество и че до 2017г. е работил в чужбина. Действително
се установи също така, че м.февруари 2019г. той е назначен на трудов договор с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 562 лева. Но приблизително
толкова, дори и по – ниско по – размер, е установеното по делото трудово
възнаграждение на майката на ищеца.
Предвид горното, съдът намира, че за бащата няма да
представлява особено затруднение да заплаща издръжка на сина си в размер на 200
лева. Неоснователно е възражението на ответника, че може да заплаща издръжка на
сина си максимум 140 – 150 лева. В момента минималният размер на издръжката по
закон е 140 лева. В продължение на 11 години бащата е заплащал на сина си
издръжка само от по 100 лева месечно, включително когато е работил в чужбина и
е реализирал по – високи доходи. Видно от справката в Служба по вписванията той
през 2017г. е закупил право на строеж на апартамент със застроена площ от 97.08
кв. м. в гр. Стара Загора, отделно от това притежава и лек автомобил и идеални
части от земя и сгради в с. Ловец. Всичко това, съотнесено към установените
разходи на ищеца, съдът намира за справедлив размера на издръжка от 200 лева,
която бащата да заплаща за предвидения срок на обучение в средно учебно
заведение, до навършване на двадесетгодишна възраст на ищеца или до настъпване
на други основания за изменение или прекратяване на издръжката. Определяне на
по –висок размер на издръжката няма да бъде съобразено с доходите на бащата, а
определянето на по – нисък размер с нуждите на сина му, който макар и навършил
пълнолетие все още е ученик, редовна форма на обучение и предвид възрастта, в
която се намира нуждите му от издръжка са завишени.
Предвид гореизложеното, искът следва да бъде уважен за
сумата 200 лева, като ответникът, на основание чл. 144 СК, бъде осъден да
заплаща на сина си ежемесечна издръжка от 200 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.02.2019г. до настъпване на основанията,
предвидени в закона, за нейното изменение или прекратяване, като над тази сума
до пълния претендиран размер от 240 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Издръжка по чл. 144 СК се присъжда, считано от датата на
подаване на исковата молба, като ищецът не е предявил изрично иск по чл. 149 СК
за присъждане на издръжка за минало време, като не е изложил обстоятелства в
тази насока и не е възразил относно доклада на съда, с който е прието, че съдът
е сезиран само с иск по чл. 144 СК.
На основание чл. 242 ал. 1
от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената сума за издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разходи за възнаграждение за
един адвокат, съразмерно уважената част от иска, а именно сумата от а именно
сумата от 166,67 лева (л. 18 от делото). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт, държавна такса върху определения размер на издръжката, която
възлиза на 288 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 144 СК, Д.И.С., ЕГН **********,***,
да заплаща на И.Д.С., ЕГН **********,***,
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.02.2019 г. до
настъпване на основанията, предвидени в закона, за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за издръжка над присъдената до пълния претендиран размер от 240 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Д.И.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на И.Д.С., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 166,67 лева, представляваща направените от него разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт, сумата от 288
лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 23.04.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: