№ 1414
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110209160 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„===“ АДСИЦ, представлявано от М.Г.А. - изпълнителен директор, е обжалвало
наказателно постановление /НП/ №Р-10-359/17.05.2021г. на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди,
че в НП не са обсъдени всички относими факти по случая, поради което не е
обосновано, издадено е в нарушение на материалния закон. Посочва, че за първо, второ
и трето тримесечие на 2020г. дружеството е подало уведомление за финансовото
състояние чрез системата extri, като по този начин били изпълнени изискванията на
чл.100о, ал.1 от ЗППЦК. Освен това, към датата на твърдяното нарушение била в сила
Наредба №2/17.09.2003г., в която не било предвидено задължение, регулираната
информация да се разкрива единствено чрез системата e-Register, което означавало, че
с обявяване на регулираната информация в системата extra по електронен път,
интегрирана със системата e-Register е изпълнено задължението на чл.100т, ал.1 от
ЗППЦК. Причината да се използва системата extri, а не системата e-Register били
технически проблеми, свързани с достъпа до същата чрез актуален софтуер, съвместим
с електронните подписи и възможности за достъп чрез съвременните поддържани
браузъри, което предполагало използване на остарял софтуер, който понастоящем не се
поддържал. Твърди, че КФН не поддържала системата e-Register в техническо
състояние, което позволява използването й чрез актуални и поддържани браузъри,
1
което не позволявало синхронизирането й за електронно удостоверяване с КЕП и на
практика прави достъпа в определени моменти невъзможен. Подчертава също, че
нямало нормативно или административно определено задължение да се разкрива по
електронен път информация пред КФН единствено чрез системата e-Register.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв.Дограмаджиев поддържа жалбата
и моли НП да бъде отменено по подробно изложени в същата съображения, които
акцентира и по време на устните пледоарии.
Въззиваемата страна чрез юрк.Налбантов оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които
намира, че категорично от събраните по делото доказателства се установило, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан. Що се отнасяло за
използване на системата extri вместо системата e-Register, посочва, че първата се
използва за разкриване на информация пред БФБ и информацията се визуализира
единствено на страницата на БФН, а не пред КФН, поради което твърдението на
жалбоподателя, че чрез използване на портала на БФБ е изпълнил задълженията си по
чл.100о, ал.1 от ЗППЦК е неоснователно. Ставало въпрос за обявяване на финансови
отчете пред обществеността чрез избрана медия и пред КФН по електронен път, чрез
единна електронна система. В случая ставало въпрос за изпълнение на две отделни
задължение, неизпълнението на което предпоставяло две отделни нарушения. В
административнонаказателното производство, при съставяне на АУАН и издаване на
НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно
било определено наказанието, а случая не можел да се квалифицира като маловажен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „===“ АДСИЦ е наложена имуществена санкция, в
размер на 5000лв., за това, че при извършена проверка е установено, че в качеството си
на емитент по смисъла на ЗППЦК и регистрирано дружество в регистъра на КФН по
чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН не е представило на КФН 6-месечен консолидиран финансов
отчет за дейността си за първите шест месеца на 2020г. в срок - до 30.09.2020г., а е
представил отчета на 24.11.2020г. по електронен път чрез системата e-Register -
нарушение на чл.100о, ал.1, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗППЦК, вр. с §45, т.1 от
ПЗРЗМДВИП.
НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-903/01.12.2020г.
Приобщена по делото е административнонаказателната приписка по издаване на
обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитан по делото е свид. Т. Н. СТ. - актосъставител, според който при
2
извършена проверка в системата на КФН установил, че дружеството като емитент и
регистрирано в регистър на КФН публично дружество не е представило 6-месечен
финансов отчет за първото шестмесечие на 2020г. в срок до 30.09.2020г., а е сторило
това на 24.11.2020г. За нарушението бил съставен АУАН в отсъствие на представил на
дружеството, което било поканено.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи, че
е с предписано от ЗАНН съдържание по чл.42. Актът е съставен при условията на
чл.40, ал.2 от ЗАНН и е предявен при спазване на изискванията на чл.43, ал.4 от
ЗАНН. Съставен е от оправомощено със заповед длъжностно лице.
Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в
съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган.
Категорично от разпита на свидетеля, писмените доказателства и изложеното в
жалбата се установи, че 6-месечния финансов отчет за първите шест месеца на 2020г.
не е представен в срок до 30.09.2020г., а на 24.11.2020г. чрез използване на системата
e-Register. Жалбоподателят не оспорва тези факти, като излага причината за неспазване
на срока с технически проблеми, свързани с достъпа до същата чрез актуален софтуер,
съвместим с електронните подписи и възможности за достъп чрез съвременните
поддържани браузъри, изискваща използване на остарял софтуер, който понастоящем
не се поддържал.
Съдът не може да се съгласи с тезата на жалбоподателя, че с разкриване на
финансовия отчет в друга електронна система, в случая системата extri, дружеството е
изпълнило задължението си чл.100о, ал.1, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗППЦК, вр. с
§45, т.1 от ПЗРЗМДВИП в срок.
Съгласно чл.100т, ал.1, вр. ал.4 от ЗППЦК, емитентът е длъжен да разкрива
публично регулираната информация чрез предоставянето й на КФН по електронен път.
Приетата, утвърдена и използвана електронна система е системата e-Register.
Действително не се установи със закон или друг вид нормативен акт да е въведено
задължение на емитентите да използват системата, но Комисията има правомощия да
изгради, внедри и използва единни система за разкриване на регулирана информация и
това е системата e-Register. Дали е актуална, дали е съвременна са въпроси, които са
извън обсега на проверка в това производство, затова и съдът не е допуснал изследване
чрез СТЕ на подобен тип въпроси, поставени от жалбоподателя. Очевидно е, че
дружеството е наясно с използваната система, както и преди и след този случай
използва същата система за разкриване на регулирана информация, т.е. КФН не е
3
въвела изненадващо, без да уведоми задължените лица да използват тази система.
Жалбоподателя не твърди, че системата е била недостъпна, имало е грешка,
непозваляваща работата за изпълнение на задължението в срок.
От друга страна, произволно избрана от емитента система за разкриване на
регулирана информация от КФН, като системата extri, няма как да обоснове
изпълнение на задължението по чл.100о, ал.1, вр. чл.100т, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗППЦК,
защото емитентите имат две задължение – да разкриват информация пред КФН и пред
обществеността. Разкриването на информация пред КФН е по определени от същата
правила, в определена система, определен обем, условията, начините и редът за
нейното разкриване. Затова задължените дружества не могат да избират, чрез коя
електронна система ще разкриват регулираната информация пред КФН. Те имат това
право само за разкриване на информацията пред обществеността, тъй като в чл.100т,
ал.3 от ЗППЦК се казва, че регулираната информация се разкрива на обществеността
по начин, който осигурява достигането й до възможно най-широк кръг лица
едновременно, и по начин, който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва
информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното
разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави
членки. На практика, емитентите избират медията и уведомят КФН, чрез коя медия ще
разкриват информацията, за да е достъпна до най-широк кръг лица едновременно и по
начин, който не ги дискриминира. Така, според съда аргументът на жалбоподателя, че
е разкрил информацията чрез система ползвана от БФБ, може да се противопостави
при изпълнение на задължението му по чл.100т, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗППЦК, но не и по
процесния текст на чл.100т, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗППЦК, защото става въпрос за
изпълнение на две отделни задължения – разкриване на регулирана информация пред
КФН, от една страна и от друга страна, за разкриване на регулирана информация пред
обществеността. Изпълнението на едното задължение, не освобождава емитента от
изпълнение на другото, поради което не може да се претендира от жалбоподателя,
КФН да издирва начини и средства, електронни системи и пр., за да се сдобие с
регулирана информация. В допълнение на изложените аргументи е и писмото от
изпълнителния директор на БФБ АД до КФН от 13.04.2020г., според което
интегрираният портал www.extri.bg се използва единствено за уведомяване и
разкриване на информация към БФБ АД и съответно изпратените през него финансови
отчети се визуализират единствено на страницата на БФБ.
При тези съображения правилно е квалифицирано деянието като
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.221а,
ал.2, т.1 от ЗППЦК и е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минимален
размер от 5000 лева, отчитайки всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
4
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен, тъй като
следва да се държи сметка за обществените отношения, които се засягат от
административното нарушение. В случая, обект на нарушението са обществените
отношения във финансовата сфера и инвестициите, характеризиращи се с динамика и
висока степен на риск за инвеститорите, като съдържащата се информация във
финансовите бюджети на емитента е необходима на надзорния орган - КФН за
установяване действителното финансово състояние на дружеството, чиито ценни
книжа се търгуват на регулирания пазар. В тази връзка, макар нарушението да е
формално, т.е. да не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, с
осъществяването му се поставят в опасност обществените отношения, който са негов
обект и с оглед тяхната значимост, този вид формални нарушения не могат да бъдат
определяни като маловажен случай. Освен това закъснението за разкриване на
регулираната информация е изпълнено с голямо закъснение – около два месеца, след
като е започнала настоящата проверка и дружеството е подканено от контролните
органи да изпълни задължението си.
За пълнота трябва да се каже, че разкриването на регулираната информация,
макар и не по утвърдената на КФН система, включително и непосредствено след
поканата, е отчетено от наказващия орган при определяне на имуществената санкция
именно в минимален размер, но съдът вече обоснова причината да не доведат до по-
ниска степен на обществена опасност на деянието.
При изложените съображения, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на въззиваемата страна, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева - минималното на осн. чл.63, ал.5
от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като се съобрази от съда липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключилото производство в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия от процесуалния представител, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-359/17.05.2021г. на
заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност” като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „===“ АДСИЦ с ЕИК ... да заплати в полза на
5
въззваемата страна КФН юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6