РЕШЕНИЕ
№ 1286
град
Пловдив, 01.07.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ,
XXIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Петя Добрева и участието на
прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД
№ 1282/2022година по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.208
и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.В.Х.,
ЕГН ********** *** против Решение №594 от 18.03.2022г., постановено по АНД № 20225330200272/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив-25 н.с., с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-1030-007587 от 20.07.2020г. на Началник Група при Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР- Пловдив, с
което за извършено административно нарушение на чл.6 т.1 от Законът за
движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ му е наложено на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева и за административно
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба в размер на 200лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, като са отнети 18 контролни точки,
на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР.
Касаторът в подадената жалба счита, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при противоречие
със съдопроизводствените правила. Твърди се, че касаторът не е собственик на
процесния автомобил, не е знаел за прекратената регистрация и управлението на
процесното МПС от него по времето, когато са установени нарушенията, са
свързани с неотложна необходимост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и на потвърдения с него административен акт. Редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично и поддържа касационната жалба. По същество на
спора отново изразява становище за липса на негово виновно поведение. Не се претендират
разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД
МВР-Пловдив не взима становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително отношение по
съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Пловдивският административен съд, в настоящия
касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във
връзка с наведените от касатора оплаквания
и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна поради следните за това съображения:
Районният съд, въз основа на събрани по предвидения
в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния извод, че
касаторът на 21.06.2020г., около 14,00 часа, в гр. Пловдив,
на бул. „Васил Априлов“- посока юг на кръстовището с бул.Дунав е управлявал лек
автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № СА***ХВ, собственост на Д. Г. Д. , при
което е преминал на червен сигнал на светофара, работещ в нормален режим, с
което не съобразява поведението си със светлинните сигнали и е нарушение на
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП и на следващо място, е управлявал посоченото
МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, регистрацията е била
прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което съставлява нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. При тези обстоятелства законосъборазно му е бил съставен и
предявен АУАН бл. № 819003 от 21.06.2020 г. и
въз основа на него било издадено процесното наказателно постановление от 20.07.2020г..
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на
които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните
разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. С разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП се определя задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а с
нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм.
ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата, при промяна в регистрацията,
собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се
попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът
представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата
наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация,
смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна
регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна
уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е
закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство
на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и
от разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен
да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По делото не е спорно обстоятелството,
че на посочените в НП дата и място, Ц.Х. е управлявал лек автомобил, марка „Хонда
Акорд“ с рег. № СА***ХВ, собственост на Д. Г. Д. , при което е имала качеството
„водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 21.06.2020г., е
било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил
на липсата на регистрация на същия. Също така, не е спорно и нарушителят не
отрича установеното обстоятелство, че на посоченото в НП място и време е
извършил и нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП, като не е съобразил поведението си със
светлинен сигнал „червено“ на светофарната уредба при управление на същото МПС.
Установените по делото факти и анализът
на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава
извод, че Ц.Х. е осъществила виновно вменените и нарушения, вкл. и това по
чл.140 ал.1 ЗДвП, за което тя прави възражение, че не е знаела за прекратената
регистрация. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго
лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това
МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го
е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща регистрация.
Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила
документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да
установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие
между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е
следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил
това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната
теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още
от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.
Независимо, че Ц.Х. не е била собственик на автомобила, а само го е управлявала
по изключение, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на
МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и др.. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат касаторът да прояви
активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика
на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали
органите на Министерство на вътрешните работи са уведомили или не собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от Х. автомобил
е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност.За така извършените нарушения
законосъобразно административнино наказващият орган е приложил санкционната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и начл.183 ал.5 т.1 ЗДвП, като наложените
санкциите са определени в минимален размер, съобразно тежестта на нарушенията и
личността на нарушителя.По всичко изложено съдът приема, че правилно е отмерена
отговорността на А. Б. в контекста на правилото на чл. 27 от ЗАНН. В този смисъл
касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционният съд,
като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на
чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне. По тези
съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба без уважение.
По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на
касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, поради което съдът и не дължи произнасяне по тях.
Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2
от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №594 от 18.03.2022г., постановено по АНД №
20225330200272/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив-25 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.