Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
гр.
Хасково, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при секретаря Ангелина
Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) №
60 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от В.Т.Т., подадена чрез пълномощник адв. М.Л. с посочен съдебен
адрес ***, срещу Решение № 135/ 12.11.2021г., постановено по АНД № 383/2021 г.
по описа на Районен съд Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Оспорва се
компетентността на актосъставителя М. П. М., въпреки приетото от въззивния съд
за наличието на такава, като се твърди, че по делото пред въззивната инстанция
не са били събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи актосъставителя М.
да притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗАвП. На
следващо място се сочи, че връчването на жалбоподателя на АУАН в нечетливо,
бледо копие, без възможността да бъде прочетено е довело до това, че същия не е
разбрал, че проверяващия не е отразил в АУАН направените от него възражения.
Без всякакъв коментар от страна на съда останало и направеното възражение, че
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, което било грубо
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Освен това от АУАН не ставало ясно и
качеството на посочения свидетел – дали е очевидец, присъствал при установяване
на нарушението или при съставяне на акта или и двете. На следващо място се сочи,
че от представените на проверяващите два тахографски листа единият от
25.03.2021г., а другият от 26.03.2021г. било видно, че се касаело за
несъществен пропуск установим в достатъчна степен при тяхното сравняване, тъй
като следващия по време на изготвяне тахографски лист, съдържал начална точка
на отпътуване, която съпоставена с процесния тахографски лист, съставлявала
крайна такава за пътуването, осъществено на 25.03.2021г. В касационната жалба
се излагат подробни съображения и за приложимостта в разглеждания случай на
чл.28 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, се моли да бъде отменено обжалваното
решение и бъде постановено ново, с което да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление №43-0000499/27.05.2021г. на директора на РД „АА“ гр. Стара
Загора. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Изложените в жалбата съображения се поддържат и в депозираната по делото молба
от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът –
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Административен
съд Хасково, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за
установено следното:
Касационната
жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление №43-0000499/27.05.2021 г. на директора на РД „АА“ гр. Стара
Загора, с което на В.Т.Т. за нарушение по чл. 34, § 6, буква "б", на
основание чл. 93в, ал.
15, т. 3, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500.00 лв.
За
да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд по подробно изложени
съображения, които се споделят изцяло от настоящия състав е приел, че както
АУАН, така и НП са издадени в съответствие с изискванията по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, по отношение на необходимото
съдържание и спазването на процесуалните правила. Нарушението е доказано и
правилно квалифицирано, доколкото е безспорно установено от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и
час водачът не е попълнил мястото на приключване на осъществения превоз на
представения тахографския лист за 25.03.2021г. По отношение приложимостта на
чл.28 от ЗАНН е посочил, че с оглед степента на засегнатите обществени
отношения случая не може да бъде приет за маловажен. Нарушението било формално,
което означавало, че за съставомерността му не се изисквало настъпването на
конкретни и установени вредни последици. Факта, че липсвали други установени
нарушения нямало как да обоснове извода, че процесното нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност от други сходни нарушения, за да се приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. Задълженията на водач на тежкотоварно МПС били ясно
описани в регламента и не случайно законодателят отграничил както мястото на започване
на използване на техническото средство, така изрично е описал и мястото на
приключване на работата с него. По този начин можело да се проследи движението
на едно МПС и неговият водач, като се съблюдава спазването на задълженията им,
което от своя страна рефлектирало върху безопасността на останалите участници в
движението и на обществения живот като цяло.
Така
постановеното решение е правилно.
В
разглеждания случай, административнонаказателната отговорност на В.Т.Т., е
ангажирана за това, че в качеството му на водач на товарен автомобил „Волво ФХ
12“ с рег.№ ********от категория N3 и прикачено към него ремарке „Шварцмюлер“ с
рег.№ ********от категория 04 - и двете собственост на превозвача пътува на
дата 12.04.2021г. по направление от с. С. за гр. Х. празен, видно от пътен лист
№ 310208 от 12.04.2021г., без да е попълнил мястото на приключване на използвания
тахографски лист на дата - 25.03.2021г. Безспорно е установено, и не е спорно
по делото, че при проверката, водачът е представил тахографски лист за дата
25.03.2021г., в който не е попълнено мястото на приключване на използвания
тахографския лист, с което е нарушил чл. 34, § 6, б. "б" от
Регламент/ЕС/ № 165/ 2014
г., за което му е наложена предвидената в закона санкция по чл. 93в, ал. 15, т. 3, пр. 1 от ЗАв. Пр. Съгласно този текст се
предвижда санкция "глоба" в размер на 500.00 лв. за водач, който не е
попълнил мястото на започване и/ или на приключване използването на
тахографския лист, в конкретния случай- мястото на приключване на използвания
тахографски лист на посочената дата. Нарушението е безспорно доказано от
обективна и субективна страна, квалифицирано е правилно от
административнонаказващия орган, като съответна е и приложената санкционна
разпоредба, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на
касационния жалбоподател. НП е издадено от компетентен орган, в съответствие с
императивните изисквания на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание,
процедура и срокове за издаването му. В административно- наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В
тази връзка се явяват неоснователни наведени в касационната жалба доводи за
неустановеност компетентността на актосъставителя, същата е безспорна и се
подкрепя с представените по делото доказателства, които надлежно са обсъдени от
въззивния съд при постановяване на решението.
Неоснователно
е и възражението, че
връчването на жалбоподателя на АУАН в нечетливо, бледо копие е довело до това,
че същия не е разбрал, че проверяващия не е отразил в АУАН направените от него
възражения. Тук следва да бъде отбелязано, че не проверяващият е този, който
следва да впише в АУАН възражението на лицето нарушител. Самият нарушител разполага
с възможността да направи това, съгласно дадената му възможност с разпоредбата
на чл.44, ал.1 от ЗАНН, освен ако е неграмотен, обстоятелство което не се
твърди по делото. В подкрепа на изложеното е и текстовото съдържание на АУАН, в
който изрично се съдържа израза „запознах се със съдържанието на акта и правя
следните обяснения и/или възражения по него“, като в скоба е поставен текста
„попълва се от нарушителя“, т.е. при възражения от страна на нарушителя същите
се вписват единствено и само от него, а не от актосъставителя, така както се
твърди в касационната жалба. Още повече, неможе да не бъде обърнато внимание и
на това, че самият нарушител в АУАН е вписал, че няма възражения по констатираното
нарушение.
По
отношение на следващият довод в касационната жалба, а именно, че АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, което било грубо нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, следва да бъде посочено, че в конкретния случай АУАН е съставен в
присъствие на жалбоподателя и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа
на един свидетел, който е посочен в АУАН като свидетел очевидец на извършеното
нарушение и свидетел при съставяне на акта. Настоящият състав на съда намира,
че с посочването на един свидетел, не е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като не е налице засягане на правото на защита на
санкционираното лице. Посоченият в АУАН свидетел Узунов е индивидуализиран,
посочен с трите му имена, ЕГН и адрес, отделно от това е и инспектор в РД „АА
гр. Стара Загора. Същият е очевидец на извършеното нарушение и свидетел при
съставяне на акта. Непосочването на други свидетели не е довело до порок в
издадения АУАН, който да доведе до неговата невалидност, така както се настоява
в касационната жалба.
Съдът
намира, че в настоящия случай не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението, респ. липсата на такава. Действително, в използваният тахографски
лист водачът е попълнил всички данни, с изключение единствено на мястото на
приключване на превоза. Въпреки това обаче, доколкото законодателят е въвел
изискване във всеки един случай на управление на МПС в използвания тахографски
лист да се вписват мястото и датата на приключване на използването му, съдът
намира, че това обстоятелство, само по себе си, не води до извод, че
обществената опасност на процесното нарушение е незначителна. За да е
съставомерно визираното в НП административното нарушение, законодателят не
изисква и не е предвидил задължително настъпване на вредни последици.
Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г. по тълк. д. № 1/
2005 г., НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН, се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице
съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи обаче, е длъжен
да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността.
Ирелевантен
за спора е и навадения в касационната жалба довод, че от представените на проверяващите два тахографски
листа единият от 25.03.2021г., а другият от 26.03.2021г. се установявало, че се
касаело за несъществен пропуск установим в достатъчна степен при тяхното
сравняване, тъй като следващия по време на изготвяне тахографски лист, съдържал
начална точка на отпътуване, която съпоставена с процесния тахографски лист,
съставлявала крайна такава за пътуването, осъществено на 25.03.2021г. Както бе
посочено по-горе законодателят е категоричен, че във всеки един случай на управление на МПС в използвания
тахографски лист следва да се вписват мястото и датата на приключване на
използването му, като същият не позволява да се правят съпоставки и аналогии.
Ето
защо, предвид безспорната доказаност на нарушението, както от обективна, така и
субективна страна, липсата на процесуални нарушения в хода на производството по
установяването и санкционирането му, и констатираната пълна липса на основание
за приложението на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме, че с
процесното НП, законосъобразно е ангажирана отговорността на В.Т..
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 135/12.11.2021г., постановено по АНД № 383/2021 г. по описа на Pайонен съд Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.