Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 08.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                               Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                                   КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Ирен И. и в присъствието на прокурор Станимир Димитров, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНАД № 5538 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

 

С Присъда от 23.04.2018,г., постановена от СРС, Наказателно отделение, 136- ти състав по НОХД №21901/2015 съдът е признал подсъдимия К.Ц.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2015 г. около 17.00 ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Деу”, модел „Нубира” с peг. № *******, на „заден ход”, излизайки от дворно място, находящо се на бул. „Сливница” № 157 и в района на спирка на масовия градски транспорт - бул. „Сливница”, в посока от дворното място към бул. „Сливница”, на тротоара, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.” „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности” - извършил маневра „заден ход”, като не проявил достатъчно внимание към стоящия на тротоара, в района на спирка „бул. „Сливница” пешеходец Й.В.И., ЕГН **********, не намалил скоростта, не спрял, следствие на което ударил пешеходеца с лявото странично огледало на управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Й.В.И., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, довело до трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение в движенията на левия горен крайник, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което на основание 343, ал. 3, пр. 4, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК  е отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

Със същата присъда съдът на основания чл.343г НК вр. чл.37,ал.1,т.7 НК е постановил и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

 

С оглед изхода на делото съдът е възложил на подсъдимия К.Ц.Т., ЕГН **********, /с посочена по-горе самоличност/ на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 180,00лева/сто и осемдесет лева / по сметка на СДВР, 462,00лева/четиристотин шестдесет и два лева/по сметка на СРС , както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от К.Ц.Т. чрез адв. И.А. в която се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, отрича се участие на подсъдимия в деянието, както и се оспорва механизма на причиняване на телесната повреда. В заключение се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

 

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба в което се прави разбор на доказателствата, като се сочи, че съдът неправилно е кредитирал частично показанията на св. Т. и св. Ч.. Сочи се и за пристрастност на показанията на пострадалата И.. Сочи се и за липса на мотиви към първоинстанционната присъда, тъй като липсвало описание на фактическата обстановка и анализ на доказателствата. Отрича се също така и това, че подсъдимият бил избягал от местопрестъплението, като се сочи, че пострадалата си е тръгнала без оплаквания. В заключение се сочи, че подсъдимият не е осъществил деянието нито от обективна, нито от субективна страна, а между телесната повреда и деянието липсвала причинно следствена връзка. Сочи се и че наказанието не е определено правилно, тъй като към инкриминираната дата е действал по-благоприятен закон и по този текст подсъдимият е следвало да бъде освободен от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а от НК.

 

В производството пред въззивната инстанция СГС адв. А., защитник на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

 

Прокурорът оспорва жалбата и не сочи нови доказателства.

 

Адв. К., повереник на ЧО И. моли жалбата да бъде отхвърлена, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

 

В хода по същество адв. А. счита, че постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила. Счита, че механизмът на ПТП-то е останал неизяснен, като прави подробен анализ на доказателствата, като сочи, че е налице случайно деяние. В заключение прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на неговия подзащитен, алтернативно – връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

 

Прокурорът заявява, че оспорва жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Прокурорът счита, че не е налице случайно деяние и моли присъдата да бъде потвърдена в цялост.

 

Адв. К. моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

 

В реплика, адв. А. сочи, че законът е бил изменен с бр. 74 на Държавен вестник и към момента на деянието наказанието е било до 5 години и моли съдът да направи съответните изводи в това отношение.

 

Подсъдимият Т. лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи, че е помогнал на пострадалата, а тя дошла с адвокат и казала, че иска да получи обезщетение от неговата гражданска отговорност.

 

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди доводите в жабата, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира, че при постановяването на същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна на присъдата.

 

Съображенията на настоящата инстанция са следните :

 

От материалите по делото е видно, че К.Ц.Т. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като деянието е извършено на 30.06.2015г.

 

От разпоредбата на посочения текст се установява, че към датата на деянието, предвиденото за това престъпление наказание е било от ЕДНА до ПЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С брой 74 на Държавен вестник от 26.09.2015г. посочената разпоредба е изменена като за престъплението е предвидено наказание от ЕДНА до ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НОХД 21901/2015г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав е било образувано на 17.12.2015г. по внесен на същата дата Обвинителен акт от СРП, поради което и на основание чл. 28, ал. 2 от НПК към посочената дата делото е следвало да бъде разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а не от един съдия, както това е направено по първоинстанционното дело, поради което е налице основание за СГС да приеме, че делото е разгледано от незаконен състав.

 

 Въззивният състав намира, че посоченото нарушение на закона обосновава отмяната на атакувания съдебен акт, тъй като е нарушен принципа на формиране на съдебния състав, което всякога е съществено процесуално нарушение, опорочава изцяло постановения съдебен акт и обоснована връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Това е така, тъй като сме изправени пред хипотезата на съществено процесуално нарушение по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което е и абсолютно отменително основание. Посоченото процесуално нарушение не може да бъде санирано от настоящата инстанция, доколкото съдът е заседавал в незаконен състав, което рефлектира пряко и върху формирането на вътрешното му убеждение. Ето защо Присъда от 23.04.2018,г., постановена от СРС, Наказателно отделение, 136- ти състав по НОХД №21901/2015 следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на разпоредителното заседание.

 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯВА Присъда от 23.04.2018,г., постановена от СРС, Наказателно отделение, 136- ти състав по НОХД №21901/2015 и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.