№ 104
гр. Ловеч , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500296 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 298 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба вх. № 260791/16.04.2021 г. от ЦВ. Г.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Л.“ № 8, ет. 6, ап. 10, чрез адвокат
АНТ. Й. СТ. САК, вписан в единния адвокатски регистър с личен №
******** и чрез адвокат М. АТ. АТ. - САК, вписана в единния адвокатски
регистър с личен № *******, в качеството си на пълномощници на ищеца, със
съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „С." № 4, вх. 1, ет. 4, ап. 6
срещу решението на РС-Т. в частта, с която първоинстанционния съд е
отхвърлил предявените искове за главница и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД
от 13.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за разликата
между присъденото обезщетение, в размер на 3 000 лева, и пълния размер на
претендираното обезщетение, в размер на 10 000 лева, в частта за разноските -
до пълния им сторен размер от страна на ищеца за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и разноски в производството пред PC - Т., както и
в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника Н. П. П. сторените
от него разноски в производството по компенсация и молят въззивния съда да
1
го отмени в тези части, като постанови ново, с което да уважи изцяло
претенцията на въззивника Ц. за заплащане на обезщетение в размер на 10
000 лева за претърпените неимуществени вреди от изказвания на ответника
по адрес на ищеца пред електронната медия www.*** в статия „БОМБА В
ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за
взрива на колата на С.Д. и за бомбата в офиса на в. „Г."! Той прибираше
комисионни от кметове" от 13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 13.10.2019 г. - датата на увреждането до окончателното
изплащане на задължението, ведно с пълния размер на претендираното
адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса и разноски в
производството пред РС-Т., както и съдът да присъди на ищеца ЦВ. Г. ЦВ.
направените в настоящото производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Считат, че решението в обжалваните части е
неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано.
Излагат, че съдът е изследвал обективно събраните по делото писмени и
гласни доказателства, за да постанови крайния съдебен акт. Считат за
напълно правилни и поради това следва да се кредитират изцяло изводите на
съда, че е случая е осъществен фактическият състав на деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД от ответника, който чрез изнесените думи и
изрази по отношение на ищеца в публичното пространство, е уронил
престижа и доброто име на ищеца и който, с изказванията си, е приписал на
ищеца извършването на престъпления, както и че е налице пряка причинно -
следствена връзка между извършеното непозволено увреждане от ответника
спрямо ищеца и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, вследствие на
това. Изразяват доводи, че правилно съдът е приел и че степента на засягане
на оценката на обществото в случая е висока, тъй като е засегната публична
личност, участваща в обществения и политически живот на страната, като е
накърнена репутацията на г-н Ц.Ц. и неговия авторитет в обществото. Считат
за безспорно, че са напълно правилни изводите на съдебния състав, досежно
достоверността на събраните по делото гласни доказателства, които гласни
доказателства на разпитаните по делото свидетели са изключително подробни
и изчерпателни и позволяват да се направи задълбочен и пълен анализ на
претърпените множество и непоправими болки и страдания от ищеца,
вследствие на противоправните деяния, извършени от ответника, спрямо него.
Изразяват становище, че категорично се противопоставят на направените от
първата инстанция правни изводи, досежно приетия от него за установен
размер на неимуществените вреди, т.е. оценката, която съдът е дал на тяхната
стойност, както и по отношение на посочените в исковата молба изрази и
изявления на ответника Н.П., по отношение на които съдът е приел в
Решението, че изнасянето им не е противоправно по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД.Считат, че обезщетението е крайно занижено, както и че изявленията на
ответника, по отношение на които съдът е приел, че не е налице
противоправно поведение на ответника, също са съставомерни и ответникът
следва да носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД и за тяхното изнасяне и в този
2
смисъл, размерът на обезщетението, определен от съда, е щял да бъде по-
висок, ако съдът е отчел правилно и съставомерността на думите и изразите
на ответника, по отношение на които е приел в Решението, че за изнасянето
им ответникът Н.П. не следва да носи отговорност. По отношение на
изявленията и твърденията на ответника, посочени в исковата молба, които
съдът е счел за правомерни излагат,че в случая се касае за един деликт,
въпреки, че ответникът е изрекъл множество думи и изрази по адрес на
ищеца, тъй като са изречени по едно и също време пред репортера на
електронната медия „ПИК" и публикувани в процесната статия. Молят да
бъде отменено решението на РС-Т. в обжалваните части, като бъде
постановено ново, с което да уважи изцяло претенцията на въззивника ЦВ. Г.
ЦВ. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените
неимуществени вреди от изказвания на ответника Н. П. П. по адрес на ищеца
пред електронната медия www.*** в статия „БОМБА В ПИК! Бивш кмет и
шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С.Д.
и за бомбата в офиса на в. „Г."! Той прибираше комисионни от кметове" от
13.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.10.2019 г. -
датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, ведно с
пълния размер на претендираните и сторени в производството пред PC - Т.
разноски, държавна такса и адвокатско възнаграждение от ищеца, както и да
ни присъдите направените в настоящото производство разноски, в това число
и за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх. № 2607006/31.03.2021
г. от Н. П. П. от гр. Т., ул. К. № 7, чрез пълномощниците си адв. Б. Р. и адв. М.
Д. против решението на РС-Т., молят да бъде отменено решението изцяло,
включително и в частта за разноските, като вместо него въззивният съд
постанови ново решение по съществото на делото, с което да отхвърлите
изцяло предявения иск от ЦВ. Г. ЦВ. като неоснователен и недоказан и
присъдите на доверителя ми съдебните разноски както пред въззивна
инстанция, така и изцяло направените разноски пред първа инстанция в
размер на 2 800 лева.Излагат, че с отговора на исковата молба не са оспорили
фактическото твърдение на ищеца, че на 13.10.2019 г. на страницата на
елетронното издание на *** е публикуван материал под заглавие : Бомба в
ПИК ! Бивш кмет и шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за
взрива на колата на С.Д. и за бомбата в офиса на в. «Г. »! Той прибираше
комисионни от кметове», но сме оспорили всички останали фактически
твърдения от исковата молба,вкл. заглавието ,което не изхожда от
интервюирания.Оспорили са обаче, че всички думи в тази публикация са
изречени от него, както и че целта и намерението на нашия въззивника П. е
била да отговори честно на поставените му въпроси, а не е била да отправи
клеветнически изявления и да припише престъпления на ищеца г-н Ц.. Счита,
че статията оформена в преобладаващата част като Интервю, публикувано на
страницата на електронното издание трябва да се анализира цялостно, като
съвкупност от заглавие, уводна част и същинското интервю, като за
3
основната цел и журналистическа цел следва да се доверим на
интервюиращия журналист, разговарял по телефона с г-н П.. Защото той е
направил уводната част, поставил въпросите и накрая той и редакционния
екип и собственика на изданието са оформили заглавието. Посочва,че авторът
свидетелката З.К., е разпитана като свидетел по искане на ищеца, а не на
ответника и нейните показания е задължително да бъдат кредитирани от
решаващия състав. Обсъждат се поотделно конкретните изявления и
съставомерността им.Твърди се, че статията е възприета превратно от ищеца
Ц., а субективното психическо възприятие, когато е изкривено не само не
допринася За изясняването на изразите позорящи, а е в състояние да търси
позорящи факти и обстоятелства, там където липсват такива и да си
самопроектират вина, където не е приписана. Така например от двамата
служители на Ц. -разпитани по делото св. С. П. -служебно работеща за него
от 6 години и В.Б. -негов личен шофьор от 13 години / не само негов, а и на
децата и семейството му/ става ясно, че най-засегнат е ищеца от заглавието на
статията , и се чувства едва ли не отговорен за взривовете като извършител, а
не като министър на вътрешните работи, чиято основна задача е да разкрие
подобни престъпления с окраска на терористични актове. Когато
клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление,
той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който
внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца,
предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. Разгласяването на
позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.С оглед
гореизложеното молят въззивният съд да отмени решението на РС-Т. и да
постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли изцяло иска и
да присъдите на доверителя ни разноските пред въззивна и първа инстанция
за което ще представя ДПЗС и списък на разноските по чл.80 ГПК.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на
въззивна жалба вх. № 260863/28.04.2021 г. от ЦВ. Г. ЦВ., чрез адв. АНТ. Й.
СТ. от CAK. Излагат, че оспорват изцяло въззивната жалба, като считат, че
изложените във въззивната жалба правни доводи са в пълно противоречие с
установените по делото фактически обстоятелства, както и с действащите
законови разпоредби, и че решението в обжалваната от ответника част е
напълно правилно, стройнообосновано, постановено при пълно съответствие
с действащото законодателство и с целта на закона.Изтъкват, че РС-Т. е
постановил крайния съдебен акт след анализ на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, като възраженията на ответника във
въззивната жалба във връзка с неговата порочност поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост, са необосновани, а направените изводи -погрешни, поради
което не ги споделят.Молят да бъде отхвърлена изцяло въззивната жалба на
ответника Н. П. П., тъй като същата е неоснователна.Излагат подробни
съображения, като посочват, че категорично се противопоставят срещу
4
направеното от ответника твърдение във въззивната жалба, че било
извършено от PC - Т. нарушение на материалния закон - чл. 45 от ЗЗД, както
и че съдът бил формирал погрешни изводи относно фактите и
обстоятелствата, на които се основавал искът на ищеца. По отношение на
авторството на ответника върху изявленията, предмет на иска излагат, че в
производството пред PC-Т. безспорно се е доказало извършването
(авторството) на описаните в обстоятелствената част на исковата молба
противоправни деяния от ответника Н.П.. Считат за абсолютно недоказани по
делото твърденията на ответника чрез процесуалните си представители в
отговора на исковата молба, че клеветите, по отношение на които е било
проведено производството пред PC - Т., не изхождали от интервюирания.
Изтъкват, че на първото открито съдебно заседание по делото адв. Д. като
процесуален представител на ответната страна не оспорва даването на
интервю, а какви точно изрази е използвал ответникът Н.П.. Сочат доводи, че
от свидетелските показания на свидетеля К. се установява категорично, че
именно ответникът Н.П. е автор на изявленията и те са възпроизведени точно.
Като подробни, безпротиворечиви и от ключово значение за изясняване на
спора, свидетелските показания на Свидетеля К. са правилно кредитирани от
PC-Т.. Молят да не се взема предвид при решаване на спора по същество нито
един от посочените печатни материали - статии, както и изявленията на
ответната страна по отношение на тях - развити както в хода на
първоинстанционното производство, така и развити във въззивната жалба.С
оглед всичко гореизложено молят да съда да не кредитира по никакъв начин
представените от ответната страна печатни материали под формата на статии
с твърдения, че г-н Ц. рекетирал, пълнил черни каси, имал свързани с него
фирми и т.н. Не се доказаха фактическите твърдения в статиите, които си
останаха материали, които не само че са неотносими към предмета на спора,
но и са с непроверено съдържание.В случая отговорност следва да носи
авторът на изявленията - г-н Н.П., който е направил изявленията по адрес на
ищеца от свое име, без да препредава информация от друг източник или да
сочи такъв. Считат, ирелевантно за спора обстоятелството, че свидетелят К. е
чувала подобни „неща" за г-н Ц. преди, каквито доводи са развити във
въззивната жалба от въззивника Н.П..Молят въззивният съд по никакъв начин
да не кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели за
установяване на верността на изнесеното от ответника Н.П. - свидетелите
М.Д. и И.И.. Категорично се противопоставят на изложеното във въззивната
жалба, че липсвала пряка причинно - следствена връзка между изявленията на
ответника в процесната статия от 13.10.2019 г. и претърпените от ищеца
неимуществени вреди.Предвид изложеното молят да бъде отхвърлена
подадената от ответника Н. П. П. въззивна жалба.
По делото е постъпил и отговор на въвззивна жалба вх.
№260980/28.05.2021 г. от адв. М. Д.,САК , ул, „ А.И.Б. " № 15, и адв. Б. Р.
като пълномощница на отв. Н.П.. Излагат, че ищецът Ц.Ц. е останал
недоволен от Решение №260019/12.03.2021 по гр. дело №1002/19 г.
5
постановено от Районен съд - гр. Т., ГК, П състав в частта на определения
размер на поисканото обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,
относно присъждане размера на съдебните разноски и пропорционално
присъдените съдебни разноски на ответника П.. Чрез процесуалните си
представители адвокатите С. и А. е внесъл въззивна жалба с твърдение за
неправилност, като нарушение на материалния закон и необоснованост и
искане да се отмени н горните части и постановите ново, с което са уважите
въззивната им жалба. Посочват, че за горното излагат своите доводи за
правилността на Решението в уважителната част и неправилност на
отхвърлителната, досежно изложените мотиви и изведените правни изводи за
отсъствие на противоправно поведение на ответника с изявленията, които са
означени по исковата молба и в Определението на съда ,като 1-во , 4-то, 10-то
, 11 и 12-то ,че целият материал бил един деликт ,че обезщетението следвало
да се определи глобално , че всички изявления били клеветнически - позорни
и приписвали престъпления и обидни и като са изключени от деликта размера
на обезщетението е занижен. В последователност въззивникът излага
собствените си възприятия като анализ и твърди, че съдът не е приложил
правилно закона като не бил отчел всички думи и изрази в процесната
публикация за извършен от ответника деликт и затова необосновано и
незаконосъобразно е занижил размера на присъденото на ищеца обезщетение.
Излагат, че решението е обжалвано в срок и от ответника П., защото считат,
че е неправилно поради оценката, която решаващият съд е придал на
процесния материал и е извел деликта ,като приписани престъпления и
позорни обстоятелства ,които били недоказани откьм верността им, защото
нямало присъда или наказателно производство, както и не използвали
процесуалното средство по чл. 124 ал. 5 от НК. Направено е искане за отмяна
на Решението изцяло и постановяване на ново, с което да отхвърлите
предявения иск, с произтичащите от това последици относно направените
съдебни разноски.По тези съображение считат , че в обжалваната от ищеца
част решението е правилно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.Считат, че в обжалваната част правилно е приложен
материалния закон, като съдът е изразил вътрешното си убеждение по
недвусмислен начин и конкретно е казал защо част от възведените от ищеца
за процесии словосъчетания не се субсумират към състав на непозволеното
увреждане. По изложените съображения, молят съдът да отхвърли като
неоснователна и недоказана въззивната жалба и уважи искането им за
присъждане на съдебните разноски в полза на ответника за първа и въззивна
инстанция.
В съдебно заседание въззивникът Ц., редовно призован не се явява
лично, а участва чрез проц.представител- адв. С., като посочва,че поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, при изтъкнатите в нея и доразвити
в съдебно заседание доводи.
Н.П., редовно призован се явява лично и с адв. Р.. Изтъква, че
6
моли да бъде отменено ,съдебното решение в частта, в която е уважен иска за
сумата 3000 лева като неоснователно, а в останалата част да бъде потвърдено.
От представените доказателства, вложени в гр.д. № 1002/2019 г. на
ТРС,от становището на страните и техните проц.представители в съдебно
заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Постановено е решение № 260019/12.03.2021 г. по гр.д. №
1002/2019 г. на РС-Т., с което Н. П. П., е осъден да заплати на ЦВ. Г. ЦВ., , на
основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 3 000.00/три хиляди/лева,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди,вследствие на изнесена
информация на дата 13.10.2019г в електронна медия www.***, в която
ответникът Н. П. П. приписва престъпления на ищеца ЦВ. Г. ЦВ.,заедно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 13.10.2019г до окончателното и
заплащане,а за разликата до пълния претендиран размер от 10 000.00 лева е
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Осъдил е ЦВ. Г. ЦВ., да
заплати на Н. П. П., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата от 466 лева-
разноски в производството, определени по съразмерност и компенсация.
Предвид подаването на две въззивни жалби, както от ищеца, така и
от ответника, предмет на въззивен контрол е съдебното решение №
260019/12.03.2021 г. по гр.д. № 1002/2019 г. на РС-Т. изцяло. Съдебният акт е
валиден и допустим, но след като обсъди писмените и гласни доказателства,
въззивният съд намира, че е неправилен.
Предвид констативен протокол от 14.10.20219 г. на нотариус Б.Н.
се установява, че в електронната медия www.*** на 13 октомври 2019 година
е публикувана статия озаглавена „Бомба в ПИК! Бивш кмет и шеф на затвора
в К.: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на колата на С.Д. и за Бомбата в
офиса на вестник Г.! Той прибираше комисионни от кметовете". Статията е
изготвена при участието на журналиста Звезделина Танева К. /М./,която към
онзи момент е заемала длъжността главен редактор в електронната медия.
Статията е съставена от въвеждащ текст с бележки за образованието,
професионални позиции и позицията на Н.П. за проблеми с водата на гр.Т.. В
основната част на статията са зададени въпроси и отговори на Н.П.. Не е
посочен автор на статията.Журналистическият материал е написан въз основа
на интервю на Н. П. П. / за датата, на което няма твърдения в св. показания на
Св.К./М./ или в други доказателства/,в което той е коментирал проблеми във
връзка с изграждане на водопровод в Р., Ловешка област, търсене на
финансиране за доизграждане на проекта от Министерство на регионалното
развитие и благоустройство и по този повод среща с жена в център за
европейско финансиране на проекти, която твърдяла, че трябва да има 20% от
това финансиране за Цв. Ц.. По повод на написаната статия
първоинстанционният съд е издал съдебно удостоверение на Ц., което да му
послужи пред електронната медия за снабдяване с информация кой е автор на
7
статията от 13 октомври 2019 година, правен ли е аудиозапис, съхранява ли се
същия и при необходимост той да бъде предоставен за нуждите на делото. С
писмен отговор №2051 от 29 май 2020 година Недялко Недялков Йорданов,в
качеството на управител на „****“ ЕООД е уведомил съда, че автор на
статията от 13 октомври 2019 година е Звездомира М. и притежават
аудиозапис който се съхранява при тях и при поискване ще бъде изпратен. В
писмо №3321/07.08.20 г. управителят на „****“ЕООД-С. е съобщил на съда ,
че вече не съхранява искания аудиозапис на статията от 13.10.2019 г.
Изпратено е повторно писмо №260210/14.09.20 г. от „****“ЕООд-С. също с
лаконично изявление, че вече не съхранява искания аудиозапис на статията от
13.10.2019 г.В последващо писмо 260390/10.02.2021 г. на „****“ЕООД-С. е
вписано че статията е изготвена от З.Т. К./М./, интервюто е снето на хартиен
носител и дословно възпроизведено в статията, като всички изявления са
лично направени от Н.П. и възпроизвеждат думите му.
По делото е представено писмо №3163/29.07.2020 г. от НАП-ТД-С.
„КП“, в което е посочено, че З.К./М./ е работила по трудов договор в
„****“ЕООД за периода 12.09.2013 г. до 29.07.2015 г. и е била осигурявана от
дружеството. Конкретизирано е ,че за лицето няма данни за изплатени
възнаграждения по извънтрудови правоотношения с дружеството за 2019 г.
По констативен протокол №156,рег. №19414 от 21.09.2020 г.на Г.Н.
помощник нотариус по заместване на нотариус М.Г. е посетен сайта www.***
и е приложена разпечатка относно редакционен колектив на ел.медия, в който
е вписана като главен редактор Зв. К./М./. Въпреки изявленията на управителя
на „****“ЕООД и вписването като главен редактор, не е представен трудов
договор, сключен със Зв. М..Доколкото този факт не е оспорван от страните и
доказван,в настоящето производство съдът приема,че статията е изготвена
при участие на Зв.К./М./.
В писмен отговор №382/20.01.20 г. Н.П. е признал единствено
факта ,че на 13.10.2019 г. е публикувана статия със процесното заглавие в
електронната медия, но е оспорил всички други фактически твърдения по
исковата молба, вкл. заглавието,като неизхождащо от интервюирания. В
съдебно заседание на 17.02.2020 г. Н.П. чрез проц. представител е оспорил
използваните изрази в интервюто, тяхното съвпадане с отразеното в
публикацията и е заявил, че този факт следва да бъде доказан в хода на
делото. В същото съдебно заседание с доклад по делото районният съд е
счел,че не може да се приеме за безспорно съдържанието на интервюто и
автентичността на отразеното в материала – /л.90-91 по гр.д. 1002/20019 г. на
ТРС/, като е разпределил в доказателствена тежест на ищеца установяването
на тези факти и уважил искането за издаване на съдебно удостоверение.
В съдебно заседание на 29 май 2020 година, по повод оспорване на
съдържанието на интервюто, включително и изявленията на Н.П., е допуснато
призоваване и изслушване на З.К. /М./, както и изискване за представяне на
8
аудиозаписа от 13 октомври 2019 година. В съдебно заседание на 12 януари
2021 година З.Т. К./М./ е дала свидетелски показания и заявила, че лично е
провела интервюто с Н.П. и е записала на диктофон изявленията му
,конкретизирала, че има редактори, които свалят интервюта от записа/
включително и думите по него дословно/. Посочила е, че заглавието и
подзаглавието са редакторска работа и в него е изказано личното и мнение ,
че става въпрос за политическа отговорност на Ц. като шеф на МВР, запознат
с всички факти, обстоятелства и инциденти.
След 13 октомври 2019 година Ц. се запознал със статията в
електронната медия, като от свидетелските показания на С. П. и В.Б. не може
да се установи на коя конкретна дата, той е възприел съдържанието на
статията. Двамата свидетели са категорични, че след като Ц.Ц. прочел
статията, споменал за нея и бил изнервен,стресиран, притеснен. Свидетелите
твърдят,че станал сприхав и разсеян.
Съдът възприема като достоверни св. показания на св. С. Ю. П.,
В.Б. Б., М.Т.Д. и И.В.И., които възпроизвеждат непосредствени лично
възприети от тях обстоятелства, но ги съобразява в контекста на останалите
доказателства и изводи на настоящата инстанция.
Ловешки окръжен съд преценява, че писмените доказателства на
л.114-160 по гр.д. 1002/2019 г. на ТРС са неотносими към делото, тъй като
касаят други публикации,несвързани с процесните теми и факти и не следва
да се обсъждат.
Към 20.11.2019 г. ЦВ. Г. ЦВ. не е бил осъждан , не е имал
обвинения по неприключени наказателни производства в Национална
следствена служба и Софийска градска прокуратура- свидетелство за
съдимост №101555/20.11.2019г. на СРС,писмо №11-36286/20.11.2019 г. на
НСС-ПРБ,удостоверение №16698/25.11.2019 г. на ПРБ.
Предявен е иск с за деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД относно
присъждане в полза на ЦВ. Г. ЦВ. на сумата 10000 лева-обезщетение за
причинени имуществени вреди от изказвания на Н.П. пред електронна медия
www.pik.bg ,публикувани в статия на 13.10.2019 година и акцесорен иск по
чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху тази сума, начиная от
13.10.2019 г. до окончателно изплащане.
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД включва четири
кумулативни предпоставки – вина, вреда,противоправност на деянието и
причинна връзка между виновно и противоправно деяние и последвалите
имуществени вреди . В настоящето производство обаче не са представени
безспорни доказателства относно осъществено конкретно виновно поведение
на Н. П. чрез даване на интервю, което да съдържа обидни и клеветнически
изявления, отразени в публикацията на 13.10.2019 г. в статия „Бомба в ПИК!
Бивш кмет и шеф на затвора в К.: Ц. трябва да носи отговорност за взрива на
9
колата на С.Д. и за Бомбата в офиса на вестник Г.! Той прибираше
комисионни от кметовете". Въпреки разпределената доказателствена тежест
от районния съд за ищеца относно установяване на достоверността на
отразените изявления от Н.П. в статията, ищецът е представил единствено св.
показания на св. Звездомира М.. Свидетелските показания на З.Т. К./М./ съдът
кредитира само относно механизма на изготвяне на интервюто, но не и в
частта досежно съответствието на използваните дословно изрази и вложения
в тях смисъл от Н.П.. В такъв смисъл писмо 260390/10.02.2021 г.
„****“ЕООД-С. съдът счита, че също не следва да се обсъжда, тъй като
въпреки първоначалните твърдения на дружеството, че разполага с
аудиозапис през май 2020 г. вече след юли 2020 г. е посочено, че не го
съхранява. Предвид тези действия на дружеството и факта, че то също в пр.
случай / при недостоверно отразяване на интервюто в журналистически
текст/би носило имуществена отговорност за публикацията, съдът възприема
като недостоверни твърденията по цитираното писмо. Още повече, че се
касае до декларативни изявления в насока на последици от св.показания за
начина на работа при изготвяне на статията.
Твърденията на св. К./М./ за отразяване на личните и конкретни
изявления на Н.П. в статията целят да осуетят ангажиране на лична
имуществена отговорност на самата свидетелка и съдът приема, че е
пристрастна в тази част на изявленията си като свидетел.
По делото не е изслушвана съдебно-техническа експертиза, която
да анализира аудиозаписа / който към май 2020 г. е бил наличен/, да посети на
място редакцията на ел.медия и се запознае с наличната документация по
повод интервюто. От друга страна лисват други гласни доказателства-
изслушване на други длъжностни лица в ел. медия,работили по
аудиозаписа/св. К. /М./…аз съм един от авторите на статията, колега я е
свалял от записа.“/к.ц.//, отразяващ изявленията на П. и редактори,
представяне на доказателства за факта на достоверно и дословно отразяване
на конкретните изрази в интервюто на Н.П. по статията. Следователно съдът
приема, че не са посочени достатъчно и надлежни доказателства относно
твърденията на ищеца за достоверността на изложеното в интервюто на Н.П.
и публикацията на 13.10.2019 г.
При условията на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
исковата си молба ищецът Ц. е цитирал дословно в 12 пункта конкретни
извадки от статията по интервюто на Н.П. и е извел основанието на иска си
по чл. 45 от ЗЗД от съдържащите се в тях клеветнически твърдения. В
гласните доказателства се посочва, че въпросите и фактите ,споменавани в
интервюто, изготвилата го журналистка ги чувала в медиите/л.322 по гр.д.
1002/2019 г. ТРС-св.покания К./М./ и това поставя въпроса доколко
публикуваната статия съдържа лични изявления на Н.П..При това положение
10
в тежест на ищеца е било да докаже, че посочените цитати от статията от
13.10.2019 г. съответстват на изреченото лично от Н.П. пред Зв. К./М./, но
според настоящата инстанция доказателства в такава насока не са
представени.
Прави впечатление, че в хода на производството пред първа
инстанция-в писмените доказателства или гласни такива не е конкретизирана
дата на процесното интервю с Н.П., мястото, където е проведено и начина на
провеждане. Тези обстоятелства са недоказани, въпреки, че са били от
съществено значение за изясняване на деянието.
Цв.Ц. е български политик,който преди октомври 2019 г. е бил
министър на вътрешните работи, председател на парламентарната група на
***,заемал ръководни постове в органите на *** до юни 2020 г., след което е
напуснал тази политическа формация и създал Евро-атлантически център за
сигурност, а в последствие партия „РЗБ“. Н.П. е бивш кмет на гр.Т.,
подкрепен от структурата на ***, бивш началник и затворническото
общежитие „К.“ и общински съветник в ОС гр.Т.. Данните за политическата
дейност на страните са според общодостъпна информация в интернет
пространството, тъй като тези факти не са установявани с доказателства по
делото. Няма спор, че страните са лица, които имат политическа дейност, но
поради липсата на конкретни писмени доказателства, съдът не може да
направи извод за периода,конкретните политически формации/доколкото те
са се променяли/ и длъжностите в тях за процесния период.Правото на
свобода на изразяване по чл. 10,ал.2 от КЗПЧОС спрямо фигурите от
политическия живот в обществото може да бъде ограничавано само при
убедителни основания и тези категории субекти следва да проявяват
търпимост към критика поради обществения интерес от открит и всеобхватен
дебат за обществените лица и институции-Lombardo and Others v. Malta, Appl.
№7333/06.
В член 8 на КЗПЧОС е уредено правото на зачитане и личния на
личния и семеен живот на гражданите и като част от него правото на
репутация. По делото ECHR Lindon,Otchakovsky-Laurens and July v. France,
Appl №21279/02 and 36448/02 e изразено съгласие със становището на
Голямата камара на Европейския съд по правата на човека, касаещо защитата
на репутацията.Нито едно двете права, защитени от КЗПЧОС,няма превес над
другото, а трябва да бъдат приложени в баланс, съобразно фактите във всеки
конкретен казус. Правото на репутация има същото значение като свободата
на изразяване и националният съд следва да прецени пропорционалността
при намесата в личния живот на едно лице, предвид приложимостта на чл. 8
и чл. 10 от КЗПЧОС. В чл. 10 алинея 2 от Европейската конвенция за правата
на човека правото на свобода на изразяване е ограничено за постигане на
изрично определени цели, включително защита на репутацията и правата на
другите. Макар правото на репутация да не е отделно самостоятелно човешко
11
право то е част от правото на зачитане на личния и семеен живот.
В делото ECHR Karako v. Hungary, Appl. №39311/05 са обсъдени
два вида нарушения на правото на репутация. Първият от тях е разгласяване
на позорящи факти с неизбежен пряк ефект върху личния живот на
пострадалия и засягане на неговия личен интегритет, а вторият - не толкова
сериозна атака спрямо репутацията.. Защитата на правото на репутация в
българското национално право е чрез разпоредбите на член 146 и чл.147 от
НК. В член 147 от НК е определено че разгласяването на невярно позорно
обстоятелство за друго лице представлява клевета и се изследва нейните
елементи. При съставомерност на деянието се преценява съществуването на
фактическо твърдение, което да се отнася до конкретно физическо лице, да
бъде невярно,да е позорящо,разгласено публично и умишлено. В чл. 146 от
НК е криминализирана обидата, като действие или изказване , унизително за
честта и достойнството на друго лице в негово присъствие. За разлика от
клеветата, при обидата не е необходимо фактическо твърдение, тя е възможно
да бъде и невербална и зависи от самооценката на човек. Регламентирана е и
възможността за търсене на имуществена отговорност спрямо причинителя на
вредите чрез клевета и обида по чл. 45 алинея първа от ЗЗД. Европейският
съд по правата на човека е категоричен в позицията си, че националните
съдилища следва да разгледат пълния текст на статията или съдържанието на
изявлението, за да определят насоките и целите които преследва твърдението
ECHR Perna v. Italy, Appl №48898/99. От съществено значение е
анализирането на думите и твърденията които определят преценката дали се
касае за фактическо или за оценъчно твърдение ECHR Lingens v. Austria,
Appl №9815/82, ECHR Rumyana Ivanova v. Bulgaria , Appl №36207/03. В
конкретният казус съдът намира, че липсват надлежни доказателства относно
датата, мястото, начина на даване на интервю от Н.П. и конкретните изрази и
думи използвани от него /ползвани като основа за статията от 13.10.2019 г. в
електронна медия/. Всички тези обстоятелства са нужната конкретика на
деянието, която следва да бъде анализирана от съда и предвид недоказването
им,настоящата инстанция преценява, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана изцяло.
Съдът счита,че не е осъществен сложния фактически състав на
чл.45 от ЗЗД и не е установено по настоящето дело съществуването на всички
негови елементи, за да се определи дължимост на обезщетение за
непозволено увреждане. Предвид не представянето на доказателства от
въззивника досежно кумулативните предпоставки на чл.45 от ЗЗД съдът
счита,че иска за присъждане сумата 10000 лева е неоснователен и недоказан и
следва да бъде оставен без уважение. Предвид отхвърляне на главния иск по
чл. 45 от ЗЗД неоснователен и недоказан е и акцесорният облигационен иск за
заплащане на законната лихва върху сумата 10000 лева, начиная от
13.10.2019г до окончателното и заплащане.
12
Ловешки окръжен съд намира, че обективно съединените искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени ЦВ. Г. ЦВ. против
Н. П. П. да заплати на сумата от 10 000ева,представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди,вследствие на изнесена информация на дата
13.10.2019г в електронна медия www.***, в която ответникът Н. П. П.
приписва престъпления на ищеца ЦВ. Г. ЦВ.,заедно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 13.10.2019г до окончателното и заплащане, е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение № 260019/12.03.2021 г. по гр.д. № 1002/2019 г.
на РС-Т. следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, тъй
като изводите на двете инстанции от фактическа и правна страна са различни.
При такъв изход от настоящото производство и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК Цв. Ц. следва да заплати на Н.П. съдебно-деловодни разноски
в размер на сумата 1860 лева за двете инстанции. Разноските в размер на
сумата 930 лева за всяка от инстанциите са определени по размер на
основание чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съдът съобрази направените в съдебно
заседание 12.02.2021 г. и на 14.07.2021 г. възражения от ищеца –въззивник за
прекомерност на адв. възнаграждение на ответника-въззивник.Съдът счита, че
от договореното възнаграждение от Н.П. по 2000 лева за всяка инстанция
следва да бъде намалено и заплатено от Цв.Ц. в размер 930 лева за всяка
инстанция.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ , като неправилно и незаконосъобразно,съдебно решение №
260019/12.03.2021 г. по гр.д. № 1002/2019 г. на РС-Т., изцяло, в т.ч. и за
разноските, и вместо него постанови :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани обективно
съединените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ,
предявени от ЦВ. Г. ЦВ. ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Л.“ № 8, ет. 6,
ап. 10, против Н. П. П. ,ЕГН- ЕГН **********, от гр. Т., ул. К. № 7 да заплати
сумата от 10 000 лева,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди,вследствие на изнесена информация на дата
13.10.2019г в електронна медия www.***, в която ответникът Н. П. П.
приписва престъпления на ищеца ЦВ. Г. ЦВ.,ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 13.10.2019 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. ЦВ., с горните данни да заплати на Н. П. П.,с
горните данни сумата 1860 лева/хиляда осемстотин и шестдесет лева/
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
13
Решението е обжалваемо в едномесечен срок от съобщение на
страните ,че е изготвено ведно с мотивите пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14