Р Е Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Силистра, 21 декември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:е
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
с участието на секретаря Румяна Пенева, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело номер 193 по описа за 2022 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по жалба на К.Х.К. *** против Заповед №
22-1099-000595/03.11.2022 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Силистра, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“.
Като
фактическо основание е посочено - на 02.11.2022 г. в 22,18 ч. в гр. Силистра,
по ул. „Добруджа“ К.Х.К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. №
СС8825АН след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
С
определение от 06.01.2023 г. съдебното производство е било спряно до изясняване
на въпроса дали за същото нарушение има образувано друг вид санкционно производство
(наказателно) и, след изясняване на въпроса за липсата му, съдебното
производство е било възобновено с акт от 17.10.2023 г.
Жалбоподателят, действащ чрез адв. В.П., впоследствие
чрез адв. А.Г., изтъква, че така наложената принудителна административна мярка
е незаконосъобразна. Счита, че поради допуснати процесуални нарушения не може
да се възприеме, че по съответния ред е установена употребата на амфетамини. Излага
съображения. за неспазване на разпоредбите на Наредба №
1/19.07.2017 г., за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества и техни аналози, /обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 02.10.2018 г., в сила от
06.10.2018 г./
Позовава се и на незаконосъобразност на оспорената
заповед в частта относно продължителността на мярката – периода от налагането й
- 03.11.2022 г. „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Счита, че оспорената мярка представлява акт, който причинява вреда,
която е явно несъразмерна на преследваната цел. В тази връзка наложената мярка
е несъразмерна и противоречи на легалния принцип за пропорционалност по чл. 6,
ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Чрез жалбата се претендира
уважаване на оспорването и присъждане на разноски.
Чрез писмено становище и в съдебно заседание адв. Г. допълва
следните обстоятелства: изготвената съдебно-химическа експертиза №
Е-237/10.08.2023 г. от ВМА, МБАЛ - Варна на биологични проби от кръв и урина с
проба, иззета на датата на установяване на деянието – 02.11.2022 г. сочи, че в
предоставените
биологически проби /кръв и урина/ не се установява наличие
на наркотични вещества и техни метаболити /аналози/ в т.ч. отрицателен резултат
за МЕТАМФЕТАМИН.
Същите са заключенията от изготвената и приложена към делото на стр. 7 - Справка
от лабораторни изследвания, изготвени
от ЦИБАЛАБ - Силистра на 07.11.2022 г. - 5 дни след датата на инкриминираното
деяние. Моли за
отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началникът на група МПСВАНД при ОДМВР - Силистра не ангажира становище по
жалбата.
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147,
ал. 1 АПК.
В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана
по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:
К.Х.К. е правоспособен водач и притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено 20.11.2019 г. с валидност до 20.11.2029
г.
На 02.11.2022 г., около 22:10 часа в гр. Силистра
жалбоподателят е бил спрян за проверка от органите за контрол по ЗДвП - младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР Г.Т.К. и А.П.. За проверка за употреба
на упойващи вещества водачът на МПС бил тестван с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабр. № ARPK - 0018. Дисплеят му отчел
употреба на „метамфетамин“. Бил съставен АУАН серия GA № 838047/02.11.2022 г.
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, по повод на който били
иззети СУМПС № ********* и контролен талон № 6784989.
Бил издаден талон за медицинско изследване №
127470/02.11.2022 г.
Жалбоподателят бил съпроводен до ЦСМП - гр. Силистра,
където предоставил кръв за изследване.
На 07.11.2022 г. К.К. извършил изследване на биологичен
материал (урина) в лаборатория „ЦИБАЛАБ - Силистра“, която
отчела отрицателен резултат за всички 8 на брой изследвани показатели (стр.7 - Справка от лабораторни
изследвания).
Видно от заключението по приобщената съдебно -
химическа експертиза № Е-237/10.08.2023 г., в предоставените за изследване
биологични проби (кръв и урина), иззети на 02.11.2022 г. в 22:38 часа от К.Х.К.,
не се е открило наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в
т.ч. отрицателен резултат за Метамфетамин).
Въз основа на получените резултати наказателното
производство по ДП № 1886 ЗМ-613 от 2022 г. по описа на РУ на МВР - Силистра
било прекратено с дата на постановлението за прекратяване от 29.09.2023 г. и
процесното СУМПС било върнато на жалбоподателя на 03.10.2023 г.
С процесната заповед, издадена от началника сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра
на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № GA838047/02.11.2022 г., на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона
за движението по пътищата – временно отнемане на СУМПС на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от „от
02.11.2022 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения
АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че
деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорването на посочената заповед е станало повод
за инициирането на настоящото производство, при което предвид
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е обстоятелството,
че Областните дирекции на МВР са
определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП,
а полицейските органи в секторите пътна полиция в ОДМВР са определени да
осъществяват контрол за дейностите по чл. 165 ЗДвП. Съобразно предоставената в
закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед №
342з-1315/30.12.2021 г. (л. 27) е делегирал правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и на началниците на сектор ПП при ОДМВР –
Силистра, какъвто е и ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено
по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и
при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за
изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В
настоящия случай не се спори, че при проверката на 02.11.2022 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо
средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамини, но не е
приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят
е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични
проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е
следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното
изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 9 (в редакцията към датата на
издаване на ЗПАМ, сегашна ал. 10 – изм. ДВ бр. 81/23 г.) от Наредба № 1
употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява
въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за даване на проби за изследване. Настоящият случай не е такъв, доколкото
лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП - Силистра,
където е дало биологични проби за изследване. При това положение, резултатите
от теста не е следвало да се приемат като основание за установяване употребата
на наркотични вещества. Независимо от това, че в чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП двата способа за установяване на употребата на наркотични вещества са
регламентирани алтернативно – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, то отново по аргумент от чл. 6, ал. 9 от цитираната
наредба следва, че поредността на изброяването налага да се приеме, че при
различни резултати по двата способа, както е в случая, следва да се съобрази
медицинското и химико-токсилогично изследване. В този смисъл в настоящото
производство презумптивната доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на
съставения на жалбоподателя АУАН № GA838047/02.11.2022 г. се явява опровергана
и предвид резултата от извършената химическа експертиза следва да се счете, че
на 02.11.2022 г. жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, а след като това е така, липсва основание за временно отнемане на
СУМПС.
По изложените съображения следва да се приеме, че
оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и са налице основания
за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 10.00 лв., формирани от внесената държавна такса.
Относно определянето на размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. В. П. в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна
адвокатска помощ на близки лица) съдът счита, че приложение следва да намери
правилото по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от същия закон, съгласно което размерът на
възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установен
минимален размер от 1000 лева за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без материален интерес, извън случаите по
ал. 2. Ето защо за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя
ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата
на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да заплати
на адв. В. П. възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
По делото не е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, който факт корелира с възможността на страната да
иска изменение на решението в частта за разноските.
В съдебно заседание е представен договор
за правна защита и съдействие (л. 70), в който е отразено, че договореното
възнаграждение е 400 лева, платимо с подписване на договора. Последният е
подписан на 18.10.2023 г. и следва да се приеме, че подписването на договора е
индиция за заплащане на договорената сума. В тази връзка в полза на
представляваната страна следва да се присъдят 400 лева адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 22-1099-000595 от
03.11.2022 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра,
за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на К.Х.К. с ЕГН
– ********** *** по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* и
контролен талон № 6784989 на водача К.Х.К.,
считано от 03.11.2022 г. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати
на К.Х.К. с ЕГН – ********** *** направените по делото разноски в размер на 410.00
(четиристотин и десет) лева за държавна такса и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра да заплати
на адв. В.П. *** сумата от 1000.00 (хиляда) лева на основание чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно - чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: