Р Е Ш
Е Н И Е № 77
гр.
Сливница, 09. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 197 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Интерлоза“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Витоша“ ул. „433“ № 10, представлявано от
управителя Стефан Методиев Ставрев срещу Наказателно постановление № КГ – 1513
от 17. 02. 2016 г., издадено от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол, с което на основание чл. 34в, ал. 1 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) му е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 18б, ал. 4, т. 2 ЗЧАВ.
В
жалбата се излагат съображения, че при издаване на обжалвания акт е нарушен чл.
42, ал. 4 ЗАНН, тъй като не е посочено точно и ясно нарушението. Моли се съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, по
изложените в жалбата съображения.
В
съдебно заседание дружеството – жалбоподател не се представлява.
Ответната
страна – ДАМТН, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (определение № 153 от
27. 02. 2017 г., постановено по ч.к.н.а.д. № 141/2017 г. по описа на АССО), от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
На
16. 06. 2015 г. контролните органи при ДАМТН, главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“, сред които и свидетелите В.Г.Н., на длъжност
„инспектор“, и Г.С.Ц. – главен специалист, извършили проверка на обект –
бензиностанция ГКПП Калотина, в с. Калотина, стопанисван от дружеството –
жалбоподател. На място контролните органи установили свидетелят Любомир Крумов,
на длъжност „продавач-консултант“, обслужващ бензиностанцията. При направената
проверка било установено, че в обекта се разпространява течно гориво – гориво
за дизелови двигатели, с декларация за съответствие съответно № 0113/14. 05. 2015
г. от „Лукойл България“ ЕООД партида № 0113 в общо количество 4 000 тона.
По време на проверката свидетелката Н. установила, че в обекта не е поставено
на видно място информация, относно изискванията за качество, съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба за качеството на
течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. За извършената
проверка бил съставен протокол № С – 68/16. 06. 2015 г.
С
писмо-покана № 84-00-212-3/20. 08. 2015 г. управителят на дружеството бил
поканен да се яви лично или упълномощено от него лице на 28. 08. 2015 г. в
ДАМТН за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 18б, ал. 4, т. 2 ЗЧАВ. На
посочената дата свидетелката Н. съставила АУАН № А – 765/28. 08. 2015 г., за
това, че на проверявания обект не е поставено на видно място информация за
изискванията за качество, определени в чл. 8, ал. 1 НИКТГУРНТК, в присъствието
на управителя на дружеството, който се запознал със същия и подписал без
възражения. На 17. 02. 2016 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление № КГ – 1513, с което на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
свидетелите Н. и Ц., както и приобщените по делото писмени доказателства –
наказателно постановление № КГ – 1513/17. 02. 2016 г.; протокол № С – 68/16.
06. 2015 г.; декларация за съответствие на качеството на течните горива №
0113/14. 05. 2015 г.; нареждане за експедиция 142388, покана № 84-00-212-3/20.
08. 2015 г., обратна разписка, акт за установяване на административно нарушение
№ А – 765/28. 08. 2015 г., заповед № А – 527/17. 06. 2015 г.
Съдът
даде вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не
е заинтересован от изхода на делото. Следва да се отбележи, че заявеното от тях
се подкрепя и от писмените доказателства. От показанията на свидетелката Н. се
установява, че в хода на проверката са изискани различни документи по отношение
предмета на дейност на обекта, конкретно липса на поставено на видно място на
приложението за изискванията за качество, съгласно Наредбата.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът намери, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни
административни органи в рамките на материалната им и териториална
компетентност. Съгласно чл. 30б, ал. 1, т.
9, вр. чл. 30а ЗЧАВ
длъжностните лица от ДАМТН са компетентни да извършват проверки и при
констатиране на нарушения да съставят актове за тяхното установяване. Съгласно чл. 43а, ал. 3
ЗЧАВ
наказателните постановления за констатираните нарушения се издават от
председателя на ДАМТН или от оправомощено от него лице. Видно от представената
по делото Заповед № А – 527/17. 06. 2015 г. на Председателя на ДАМТН
актосъставителят В.Н. е оправомощена да съставя актове за установяване на
административни нарушения по чл. 34в ЗЧАВ.
При преценка за спазване на
процедурните правила съдът съобрази и че и АУАН, и НП са издадени при спазване
на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.
Законосъобразно след отправена покана актът е съставен в присъствието на
представител на санкционираното дружество. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствието на свидетел, подписан е от
съставителя и свидетеля, впоследствие е предявен за запознаване на представител
на дружеството - жалбоподател.
И двата процесуални документа имат
предвиденото в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
съдържание. Както в АУАН, така и в НП, по надлежен начин и при пълна
идентичност, са описани както нарушението, така и обстоятелствата, при които е
извършено, с посочване на нарушените законови разпоредби.
При извода за липса на процесуални
нарушения, съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. От
приобщените в хода на производството доказателства по несъмнен начин се
установи, че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 4
ЗЧАВ
лицата по ал. 1 и по чл. 18а, ал. 1, както и крайните разпространители са
длъжни да поставят на резервоарите за съхраняване и използване на течни горива,
петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните,
корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни
средства (чл. 3, ал. 1, т. 5
ЗЧАВ)
маркировка съгласно § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби и на видно място
следната информация: 1. вид на горивото; 2. изисквания за качество, определени
в наредбата по чл. 8, ал. 1; 3. декларация за съответствие за
разпространяваната партида. Дружеството - жалбоподател е адресат на визираното
в цитираната разпоредба задължение, тъй като има качеството "краен
разпространител", доколкото съгласно параграф 1, т. 20
от ДР на ЗЧАВ "краен разпространител" са
бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за
горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни
инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.
В настоящия случай се установи, че
в обекта по време на проверката не са били поставени на видно място
изискванията за качество на разпространяваната партида течно гориво - гориво за
дизелови двигатели, определени в чл. 6, т. 2,
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, като свидетелката Н. заяви и че
посочените изисквания не са били и представени на проверяващите до края на
проверката. С липсата на изисканата информация на видно място, нарушението е
довършено, тъй като се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не
е необходимо настъпването на общественоопасни последици. Ирелевантен е довода,
че в обекта е била налична на видно място декларация за съответствие за
разпространяваното гориво. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 4
ЗЧАВ
изисква поставянето на видно място както на изискванията за качество, така и на
декларацията за съответствие. Съгласно чл. 6, т. 2 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол горивото за дизелови двигатели следва да
отговаря на изисквания, съгласно Приложение № 2 към Наредбата. Видно от
съдържанието на Приложение № 2, същото съдържа информация, различна от
посочената в декларацията за съответствие на качеството на течните горива,
поради което не може да бъде споделено възражението, че с поставяне на видно
място на декларацията за съответствие правата на потребителите са били
охранени, и изискванията на закона – изпълнени.
Предвид факта, че отговорността на
юридическите лица е обективна (безвиновна), субективната съставомерност на
деянието не следва да бъде обсъждана.
Съгласно разпоредбата на чл. 34в, ал. 1
ЗЧАВ
лице, което наруши разпоредбите на чл. 18б, ал. 4
ЗЧАВ
се наказва с имуществена санкция в размер на 1000 лева. Предвидената санкция е
в абсолютно определен размер, поради което и предвид принципната невъзможност
за определяне на санкция под този размер, излагането на съображения досежно
нейната индивидуализация се явява ненужно.
Предвид всичко изложено
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление - потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № КГ – 1513 от 17. 02.
2016 г., издадено от Стефан Иванов Цанков – председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на „Интерлоза“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 34в, ал. 1 ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на
1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 18б, ал. 4, т. 2 ЗЧАВ.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: