№ 248
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100503704 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. К. А. срещу решение №
260416/28.09.2020 г., постановено по гр.дело № 1036/2020 г. по описа на РС –
Варна, с което съдът е приел за установено в отношенията между ищеца
„Делта кредит“ АДСИЦ, гр.София, и ответника М. К. А. от гр.Варна, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 1357,05лв. – главница, представляваща
непогасено задължение по споразумение (анекс) от 08.10.2014г. за признаване
и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна
карта „EUROLINE" от 23.06.2003г., цедирано на „Алфа Кредит“ АДСИЦ,
ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ, съгласно Договор за
прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение №1 към него, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. – датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането; 413,15 лв. – мораторна лихва върху главницата,
1
считано от 29.10.2016 г. до 29.10.2019 г. присъдени по ч.гр.д. № 1782/19 г. на
ВРС, 25 състав, на осн. чл. 422 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че
съдът неправилно е приел исковата претенция за доказана, тъй като по делото
не е установено страните да са обвързани с Договор за издаване и използване
на кредитна карта "Euroline" от 23.06.2003 г., който, въпреки оспорването, не
е представен по делото от ищеца. На следващо място счита, че съдът
неправилно е установил, че погасителната давност е прекъсната, както и че
новият срок на прекъснатата погасителна давност е започнал да тече от дата
3.11.2014 г. Поддържа, че със споразумението от 8.10.2014 г. ответникът не е
признал задължението и в тази връзка не е правен отказ от погасителна
давност. Сочи, че признание на задължение не може да доведе до прекъсване
на давност, която е изтекла. Заявява, че не се е споразумявал изрично за отказ
от давност. Отделно от това поддържа, че давностният срок е започнал да
тече от момента на сключване на споразумението от 8.10.2014 г. и към
момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда е изтекъл.
Поддържа, че с представените писмени доказателства не се доказва
ответникът да е имал задължение към „Юробанк и ЕФ Джи България" АД,
респ., че не съществува вземане към М. К. А. описано в процесния договор за
цесия (т.е. договорът е нищожен поради липса на предмет). Сочи, че
ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия. Отправя до съда
искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор, с който
оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че
правопораждащият факт, от който произтича претенцията на ищцовото
дружество, е сключеното с ответника споразумение от 08.10.2014 г., имащо
характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, въз основа на
който страните са преуредили отношенията си, произтичащи от Договора за
издаване на кредитна карта от 23.06.2003 г. Отправя до съда искане за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
2
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на
чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателства
за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК,
предявен от „Делта кредит“ АДСИЦ срещу М. К. А. за установяване
съществуването на вземанията на ищеца по заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 8321/31.10.2019 г., издадена по ч.гр.д.№17821/2019г. по описа на PC-
Варна.
Ищецът твърди, че съгласно заявление от 11.06.2003г. и Договор за
издаване и използване на кредитна карта „Euroline" от 23.06.2003г. на М. К.
А. е издадена кредитна карта и е отпусната определена парична сума, а
Атанасов се задължил да върне усвоената част от кредита заедно с
начислените договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с установен
минимален размер. Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания №
001/15.11.2007г. "Юробанк И Еф Джи България" АД ЕИК *********
прехвърлило на "Алфа Кредит" АДСИЦ, ЕИК *********, с ново
наименование „Делта Кредит" АДСИЦ, вземания по договори за кредит,
изброени в Приложение №1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии
и принадлежности, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва. Твърди, че в срока на действие на договора, М. К. А. не изпълнявал
коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което
към 15.11.2007г. – датата на прехвърляне на вземането, дължимата от
Атанасов сума възлизала на 1357,05 лв. Длъжникът М.А. бил уведомен за
извършената цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 08.10.2014
3
г. сключено с „Делта Кредит" АДСИЦ, Атанасов признал съществуването на
дълга в размер на 1357,05 лв., като страните се съгласили задължението да
бъде редуцирано с 50%, в случай, че остатъкът в размер на 678,53 лв. бъде
изплатен еднократно в срок до 03.11.2014г. М. К. А. не заплатил дължимата
сума в срок, поради което в съответствие с т.6 на споразумението,
уговорената редукция станала невалидна и Атанасов останал задължен за
цялата неизплатена сума в размер 1357,05 лв. Твърди се, че задължението към
настоящия момент е в размер на 1770,20 лв., от които 1357,05 лв. главница и
413,15 лв. мораторни лихви.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Атанасов е подал писмен
отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Предвид
твърдението на ищеца, че задължението е признато от ответника със
Споразумение от 8.10.2014г., прави възражение, че вземането основано на
посоченото споразумение е погасено по давност. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено в регистратурата на съда едва на 30.10.2019 г., поради което са
изминали 5 години и 22 дни. Прави възражение и относно обстоятелството, че
е сключил Договор за издаване и използване на кредитна карта „Euroline" от
23.06.2003г. Възразява, че не е сключвал такъв договор, като възразява
представеното заявление за издаване на кредитна карта от 11.03.2003 г. по
някакъв начин да го обвързва договорно относно ползването на кредитна
карта „Euroline". Твърди, че не е получавал нито сума, нито кредитна карта,
която да използва, като възразява да има издадена такава на негово име.
Възразява, че е усвоил описания в исковата молба кредит от кредитната карта.
Възразява, че представените „Общи условия" не са подписани от него и са
неотносими към процесния договор. Същите уреждали отношенията между
„Бългериън Ритейл Сървисис" и клиенти по „издаването, предоставянето и
използването на кредитна карта „Euroline". Възразява да е имал договорни
отношения с „Бългериън Ритейл Сървисис". Ищецът е представил Заявление
за издаване на кредитна карта от „Бългериън Ритейл Сървисис" и Общи
условия изготвени от тях, а цедент по Договора за цесия от 15.11.2007г. е
„Юробанк и ЕФ Джи България" АД. Възразява, че е имал задължение към
„Юробанк и ЕФ Джи България" АД и договорни отношения с тази финансова
институция. Твърди, че не съществува вземане към него описано в процесния
договор за цесия (т.е. договорът е нищожен поради липса на предмет).
4
Оспорва съдържанието на Извлечение от Приложение № 1 – Списък на
длъжниците и вземанията по чл. 2 към Договор за прехвърляне на вземания №
001/15.11.2007г., в частта в която е вписано, че има задължение в размер на
1356.30 лв. дължима главница. Възразява, че същото е едностранно изготвено
от ищеца и е съставено за целите на процеса, като съдържа единствено
изгодни за него обстоятелства. Възразява, че не е уведомен надлежно за
извършената цесия и никога не е получавал приложеното уведомление за
прехвърляне на вземания. Възразява за изтекла погасителна давност, като
счита, че задължение по кредитна карта, по отпуснат договор за кредит,
претендирано с исковата молба е било погасено още преди сключване на
Споразумението от 8.10.2014 г. Възразява, че със сключеното споразумение
не е признал задължението и че не е направил отказ от погасителна давност.
Твърди, че признание на задължение не може да доведе до прекъсване на
изтекла давност. Предвид недължимостта на главницата, възразява, че не
дължи и лихва. Евентуално, ако се приеме, че главницата е дължима, прави
възражение за давност на претендираните лихви за забава.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приетото като доказателство по делото заявление за издаване
на кредитна карта от 11.06.2003 г. е видно, че ответникът М. К. А. е поискал
от „Бългериън Ритейл Сървисис" издаване на кредитна карта като е посочил,
че при уважаване на искането, желае сметката му да бъде заверена със сумата
4 000,00 лева.
Представен е договор за прехвърляне на вземане от 15.11.2007 г. с
цеденти „Юробанк и ЕФ Джи България" АД и „Бългериън Ритейл Сървисис"
от една страна и цесионер „Алфа Кредит" АДСИЦ, което е предишно
наименование на ищеца „Делта Кредит" АДСИЦ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора цедентите прехвърлят на цесионера вземанията си, посочени в
Приложение № 1 като е посочено, че всеки от цедентите прехвърля вземания
с определен общ размер, а конкретният размер на всяко вземане е посочен в
приложението. Видно от представеното извлечение от Приложение № 1 в
предмета на договора е включено и вземане от ответника в размер на
5
1 357,05, от които 1356,30 лева – главница и 0,75 лева – лихва.
Представено е с исковата молба и уведомление за прехвърляне на
вземане адресирано до М. К. А. и подписано от цедентите „Юробанк и ЕФ
Джи България" АД и „Бългериън Ритейл Сървисис" АД. Същото не е
датирано и не са налице данни за получаването му от ответника.
Видно от представеното по делото споразумение от 8.10.2014 г.,
сключено между „Делта Кредит" АДСИЦ – наричано кредитор, и М. К. А.,
наричан длъжник, страните са констатирали, че ищецът е закупил вземане
към ответника Атанасов в размер на 1 357.05 лв. произтичащо от договор за
кредитна кратна между Атанасов и „Юробанк и ЕФ Джи България" АД.
Страните са се споразумели за редукция на задължението с 50% и изплащане
на останалите 678.53 лв. на една вноска с падеж 3.11.2014 г. Съгласно чл.6 от
споразумението при неплащане на редуцираното задължение в договорения
срок, кредиторът има право да претендира цялата сума от 1 357.05 лв.
По делото е прието и заключение на вещо лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Видно от
заключението, непогасеното задължение на ответника прехвърлено на ищеца
съгласно представения договор за цесия е в размер на 1 307,05 лева. Размерът
на лихвата за забава за периода от 29.10.2016 г. до 29.10.2019 г. е 413,15 лв.
След анализ на събраните по делото доказателства и като обсъди
изложените от страните доводи и възражения, съдът, по релевираните във
въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:
Съвкупният анализ на доказателствата води до извод, че след отправяне
на заявление за издаване на кредитна карта от 11.06.2003 г. между „Бългериън
Ритейл Сървисис" АД и М. К. А. е сключен договор за издаване и използване
на кредитна карта "Euroline". Цитираният в споразумението от 8.10.2014 г.
Договор за издаване и използване на кредитна карта „Euroline" от 23.06.2003г.
не е представен по делото, но сключването му е признато от ответника. В
споразумението неточно е посочено, че цедент по договора за прехвърляне на
вземане от 15.11.2007 г. е само „Юробанк и ЕФ Джи България" АД, докато в
действителност цедент е и „Бългериън Ритейл Сървисис" АД. От текста на
споразумението става ясно, че ответникът М.А. е уведомен за извършената
6
цесия и е признал качеството си на длъжник по Договор за издаване и
използване на кредитна карта „Euroline" от 23.06.2003 г. Автентичността и
валидността на споразумението не са оспорени от ответника в настоящото
производство. Възражението за липса на предмет на договора за цесия е
неоснователно, тъй като с него е прехвърлено вземане, което се признава от
ответника в споразумението от 8.10.2014 г.
Съдът намира, че с подписването на споразумението от 8.10.2014 г.
длъжникът не се е отказал от евентуално изтекла в негова полза погасителна
давност. За разлика от признанието на дълга, което може да бъде направено
както изрично, така и конклудентно, отказът от погасителна давност може да
бъде извършен само изрично. Това обаче не оказва влияние върху
съществуването на задължението на ответника, възникнало на основание
споразумението.
Споразумението от 8.10.2014 г. има характер на обективна новация с
елементи на спогодба. Обстоятелството дали към датата на сключване на
споразумението вземането по договора за издаване на кредитна карта е било
погасено по давност е без значение. Изтеклата давност не води до погасяване
на самото вземане, а на правната възможност то да бъде събрано
принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция. Вземането продължава да
съществува и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена до доброволно изпълнение и плащане.
Доктрината приема за безспорна възможността естествените права да се
новират, като в зависимост от волята на страните новираното право е или
вземане (т.е. може да бъде превърнато в изискуемо), или страните запазват
състоянието му на естествено право. Допустимостта да се новира едно
естествено право се извежда per argumentum a fortiori от възможността
естествени задължения да бъдат изпълнявани (чл. 118 ЗЗД). Приема се също
така, че страните могат да решат да трансформират естественото задължение
в правен дълг. От своя страна поемането на правен дълг на мястото на
естествен е достатъчно основание, за да се обоснове наличието на новация.
(Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част, IV изд. С., Сиби, 2007, с.
44). За възникналия на основание договора за новация съвършен правен дълг
давността започва да тече от настъпване на изискуемостта.
7
Възражението, че вземането основано на посоченото споразумение е
погасено по давност е неоснователно. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно т. 4.3 от споразумението от 8.10.2014 г. падежът на задължението в
размер 50 % от дълга след извършената редукция е на 03.11.2014 г. С
неплащане на задължението на уговорения падеж уговорката за 50 %
редукция на дълга отпада и от същата дата кредиторът има право да иска
плащане на цялото задължение в размер на 1 357,05 лева – т. 6 от
споразумението. Следователно давността почва да тече на 03.11.2014 г., а
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в регистратурата на съда на 30.10.2019
г., или 4 дни преди изтичане на приложимата за случая петгодишна давност.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че не е платил в срок
уговорената сума от 678.53 лв., поради което дължимата сума при условията
на неизпълнение възлиза на 1 357.05 лв.
Претендираната лихва за забава е за три години назад, считано от датата
на подаване на заявлението, поради което същата или част от нея не е
погасена по давност.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции по съществото на
спора, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
съдебно-деловодни разноски за производството пред ВОС има въззиваемата
страна. Последната е направила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева съгласно чл.
37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260416/28.09.2020 г.,
постановено по гр.дело № 1036/2020 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА М. К. А. ЕГН ********** от гр.Варна, бул.“Осми приморски
8
полк“ №78, бл.5, ет.6, ап.21, да заплати на „Делта кредит“ АДСИЦ
ЕИК175145295, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43, сумата от 150 лева разноски за
производството пред ВОС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3 от
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9