Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
Година 2021, 20.08 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На тридесети юни ……………….………...….. Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар …………………...…… Жана Кметска
…….......………………………………
Прокурор ……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
гражданско дело номер ……… 903 ……… по описа за ……. 2020 .….. година.
Производството по делото е с правно основание чл. 108 от
ЗС, чл. 79 от ЗС и чл. 72 от ЗС.
Образувано е по
повод исковите претенции на ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със
седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11,
представлявано от Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град София, ул. „Доспат“ №18, ет. 1, ап. 3 против Община Несебър,
Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, представлявана от
Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за приемане за установено по отношение
на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“,
представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с
идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна
с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на
построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен
адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1, получена като дял от договор за
съвместна дейност от 06.02.2004 година, както и за
осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху
същата. При условията на евентуалност се поддържа иск за установяване на правото
на собственост върху така описаната сграда на основание изтекла в полза на
ищеца придобивна давност, както и за осъждане на
ответника да предаде собствеността и владението върху нея на ищеца.
Също при условията на евентуалност се поддържа от ищеца и осъдителен иск против
посочения от него ответник за заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща
направени от него подобрения в така описания имот и за признаване право на
задържане на последния до заплащане от страна на ответника на стойността на
претендираните подобрения в размер на стойността
на цялата постройка. Отправено също така и искане да бъдат
присъдени на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищецът
в исковата си молба твърди, че на 06.02.2004 година с Община Несебър и още 18
други лица създали гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, като
сключили „Договор за съвместна дейност“. Вследствие на дейността на
гражданското дружество той придобил собствеността върху сграда „Рибен павилион
№ 7“, представляваща сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв.
м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по ККР на град Несебър.
Съгласно
уговорките в договора за гражданско дружество, страните поели задължението да
обединят усилията си за изграждането на
конкретно посочени в чл. 1 от договора обекти. Постигнато било съгласие
дейностите да се извършват от името и за сметка на съдружниците, при запазване
на тяхната организационна, икономическа и юридическа самостоятелност.
Дружеството било учредено с краен срок - до изграждането на обектите и
приемането им с разрешение за ползване, като съгласно чл. 18, т. „б“ то се
прекратявало с постигане на целите му. Ответникът поел задължение да внесе в
собственост на гражданското дружество свой собствен недвижим имот и да
предостави проекти за изграждането на обектите по договора, а останалите
съдружници поели задължението да финансират и изградят обектите, предмет на
договора за своя сметка. Било предвидено още, че имуществото на дружеството се
състои от вноски, внесени в пари или в други вещи и имоти, както и придобитото
от дейността му, като внесените пари и заместими вещи, както и такива, които се
унищожават чрез употреба ставали обща собственост на съдружниците; останалите
вещи се считали за общо ползване, като внеслият ги съдружник запазвал правата
върху тях. С договора било уговорено също така, че след прекратяване на
дружеството собствеността върху земята и върху обектите по чл. 1, б.
„б“, „в“, „г“ и „д“ остава в полза на общината, а обектите по б. „а“ се
предоставяли за ползване на останалите съдружниците за срок от петнадесет
години, заедно с прилежащите към тях територии, като за ищеца било посочено, че
получава павилион № 7.
Всички
съдружници с изключение на ответника изпълнили поетите от тях задължения, като
в частност ищецът внесъл първоначална вноска от 20000 лева, както и други
парични средства за изграждането на обектите, предмет на договора.
Финансирането не се ограничило само до степен на „груб строеж“, както било
посочено в договора, а до окончателното им изграждане и издаването на
разрешения за въвеждане в експлоатация. Последните били издадени на 16.08.2004
година, 19.08.2004 година и 16.09.2004 година. От това следвало, целите на
договора за съвместна дейност били постигнати, поради което дружеството било
прекратено на 16.09.2004 година. Според ищеца, гражданското дружество било
прекратено и на основание чл. 363 от ЗЗД, тъй като двама от участниците не били
регистрирани в търговския регистър и на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР били
заличени в съдебния регистър, считано от 01.01.2012 година, а друг участник бил
починал, без да била ясна точната дата на това събитие.
След
прекратяване на дружеството, на 03.12.2005 година, бившите съдружници се
събрали и съставили протокол, подписите под който не били заверявани пред
нотариус. По-късно се появил протокол с нотариална заверка на подписите, който
бил вписан в Служба по вписванията - град Несебър, без да са налице основания
за това.
Сочи
се, че правото на собственост на ищеца върху
процесния павилион № 7 възникнало въз основа на договора за съвместна дейност
от 06.02.2004 година. В той тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 9 и
10 от същия. От тяхното съдържание извежда извода,
че внесените пари и недвижими имоти били станали обща собственост на
съдружниците в гражданското дружество, както и придобитото от дейността му,
включително обектите по чл. 1 от договора.
При
излизане от дружеството всеки съдружник можел да иска своя дял от общата
собственост. В процесния случай това право възникнало с неговото прекратяване
на 16.09.2004 година. В допълнение се сочи, че датата на прекратяване на
дружеството можела да бъде и по-ранна в случай, че смъртта на единия от
съдружниците - физическо лице била настъпила преди посочената дата. По
отношение на размера на дяловете се излагат съображения, че съгласно закона,
ако не било уговорено друго, те били равни. В тази връзка ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 11, т. „а“
и т. „б“ от договора за съвместна дейност и чл. 360 от ЗЗД, като счита, че в
дружествения договор дяловете на съдружниците не били изчислени правилно, тъй
като по отношение на ответника била остойностена и записана цялата стойност на
неговата вноска, докато за останалите съдружници това не било сторено, а били
посочени само авансовите им вноски от по 20000 лева. Твърди нищожност на
клаузата чл. 15, изр. 1-во от договора като противоречаща на императивната
разпоредба на чл. 360, изр. 2-ро от ЗЗД.
В
резултат на анализ на уговорката в чл. 13 от дружествения договор ищецът е
заключил, че съдружниците уговорили ответната община да придобие всички обекти,
описани в чл. 1 от договора, с изключение на тези по б.
„а“. Последните следвало да бъдат получени в собственост от останалите
съдружници. Уговорката за бъдещо „безвъзмездно ползване“ на изградените
павилиони ищецът също счита за нищожна
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД поради невъзможен предмет, тъй
като тя касаела все още невъзникнала вещ. Сочи се още, че за да се отдавала от
някого вещ за безвъзмездно ползване, то той трябвало да е неин собственик, а в
случая изграденото в едно гражданско дружество ставало обща собственост на
съдружниците, поради което не можело един от съсобствениците да отдава за
ползване имот, който сам не притежава. Все в тази връзка се изтърква и това, че
съгласно чл. 39 от ЗОС, правото на безвъзмездно ползване върху имоти - частна
общинска собственост се учредявало след провеждането на публичен търг или
публично оповестен конкурс, въз основа на решение на Общинския съвет, взето с
мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците, като срокът за ползване не
можел да бъде по-дълъг от 10 години. Законът предвиждал възможност за
учредяване на безвъзмездно ползване
върху имоти - частна общинска собственост на определени в
него лица и без провеждането на посочените процедури, като в този случай
решението се вземало с мнозинство от половината от общия брой на съветниците.
Аналогична разпоредба се съдържала и в Наредбата за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество - чл. 54 от същата. Поради императивния
характер на посочените разпоредби, уговорката в чл. 13 от договора за съвместна
дейност била абсолютно нищожна. Според ищеца, тази клауза имала своето значение
единствено в смисъл на ползване на общата вещ до прекратяване на дружеството.
Заявява се, че печалбите и загубите в една гражданско дружество се разпределяли
съразмерно с дружествения дял, поради което уговорката ответникът да внесе в дружеството недвижимия имот само за ползване,
както и да получи в собственост всички обекти, изградени от съвместната дейност
била недействителна. Следвало да се приеме, че всички павилиони били
разпределени и съответно останали в собственост на съдружниците, а не им били
предоставени за ползване.
Посоченото
по-горе не се променяло и от съставения и подписан протокол
№ 6/03.12.2005 година. В тази връзка се сочи, че към датата на съставяне на
протокола гражданското дружество вече не съществувало, тъй като било прекратено
на 16.09.2004 година - с постигане на целта си.
Учреденото на 06.02.2004 година гражданско дружество било без
наименование, докато в протокола от 03.12.2005 година било посочено гражданско
дружество с такова „Пристанище Юг“, докато съдружниците на прекратеното
дружество не били вземали решение за наименоването му по този или друг начин.
По отношение на отразените в протокола изявления на Кмета на община Несебър се
заявява, че за същите важало изложеното за клаузата на чл. 13 от договора за
съвместна дейност, като са преповторени разсъжденията относно императивния
характер на разпоредбите на чл. 39 от ЗОС и чл. 54 от Наредбата за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество. В тази връзка се поддържа от
ищеца, че клаузата на т. 2.2 от протокола
не била породила действие, тъй като била нищожна поради противоречие със
закона. Протоколът, обаче удостоверявал, че към датата на съставянето му
лицата, изброени в т. 2.4 владеели както построените павилиони, така и рибна
борса, инфраструктура, тоалетна и трафопост. От друга страна се посочва, че
обективираното изявление по т. 2 от решенията за прекратяване на дружеството
нямало правни последици, тъй като дружеството било вече прекратено по силата на чл. 363, б. „а“ от ЗЗД и чл. 4 от договора и за това не е било нужно решение на съдружниците. По
отношение на т. 2.1 от протокола
се излагат съображения, че същата няма правни последици, още по-малко
вещноправни такива, тъй като съставянето на акт за общинска собственост нямало
правопораждащо действие и не създавало, нито изменяло или погасявало правото на
собственост на общината върху имоти. Наред с това се твърди, че към момента на
обективиране на изявлението по тази точка, подписалите протокола страни не били
съдружници, а именно в такова качество те били подписали документа. Според
ищеца, въпросното изявление още веднъж потвърждавало, че бившите съдружници
били станали собственици на изградените павилиони. В заключение се заявява, че
не били налице предпоставките за вписване на процесния протокол в Службата по
вписванията, тъй като с него не се създавали, изменяли или прекратявали вещни
права, които подлежали на вписване, поради което вписването се явявало
незаконосъобразно.
Като
основание за придобиване на собствеността върху процесния павилион № 7 ищецът
изтъква и изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка заявява, че
завладял имота и упражнявал фактическа власт като собственик веднага след
издаване на удостоверението за въвеждане на последния в експлоатация. Твърди,
че бил добросъвестен владелец, поради което в случая била приложима
разпоредбата на чл. 79 във връзка с чл. 70 от ЗЗД. Заявява, че бил извършил
подобрения в имота, упражнявал собственическите си права и заплащал редовно
дължимите данъци и такси за имота. Манифестирал собственическите си права като
правил изявления пред приятели, туристи, включително пред ответника, че бил
собственик на спорния павилион и отхвърлял всякакви претенции към него, поради
което бил придобил собствеността в резултат на непрекъснато, несмущавано и
спокойно владение повече от 10 години. Счита, че не може да му бъде противопоставена
клаузата на чл. 13 от договора за съвместна дейност поради нейната нищожност, с
която той бил наясно още при подписване на договора, както и при подписване на
протокола от 03.12.2005 година.
На
следващо място се навеждат твърдения за направени подобрения върху процесния
имот. В тази връзка се отправя искане, в случай на неуважаване на претенцията
му за собственост, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата, с която се
била увеличила стойността на имота към датата на постановяване на съдебното
решение, която сума според ищеца възлизала на 50000 лева. Сочи, че бил
добросъвестен владелец, който смятал, че е собственик на имота и влагал парични
средства не само за завършването му до груб строеж, съгласно договора за
съвместна дейност, а до цялостното му завършване и пускането му в действие с
удостоверение за въвеждане в експлоатация.
По
отношение на актовете за общинска собственост, легитимиращи Община Несебър като
собственик изтъква, че същите нямат правопораждащо действие. Ищецът твърди, че
при извършена от него справка в имотния регистър към Агенция по вписванията бил
открил, че на 18.02.2020 година били вписани два акта за общинска собственост,
имащи отношение към процесния имот, а именно АЧОС № 6599/17.02.2020 година - за
ПИ с площ от 786 кв. м., с адрес: град Несебър, ул. „Крайбрежна“ № 1 и АЧОС№
6601/17.02.2020 година - за сграда „Рибен павилион № 7“, представляваща
процесния имот.
За
актувания поземлен имот се заявява, че не било посочено точното правно
основание, въз основа на което била възникнала собствеността на общината,
поради което следвало да се изключи удостоверителната му сила по чл. 5, ал. 2
от ЗОС. В допълнение се сочи, че не били вписани по-рано съставените актове за
имота, посочени в т. 8 от АЧОС № 6599/17.02.2020 година. Наред с изложеното се
твърди, че собствеността на ответника върху поземления имот била недоказана,
тъй като по данни на ищеца имот с номер 701 с площ от 408 кв. м., който бил
част от УПИ I - 9040,701 в кв. 105 по плана на град Несебър /внесения
от Общината в гражданското дружество имот/,
бил придобит по силата на приватизационен договор от 1999 година от 15
физически лица, а впоследствие бил внесен в дружество „Черноморски риболов - Несебър“ АД. Поради това, към момента на
внасяне на УПИ I - 9040,701 в кв. 105 по плана на град Несебър в гражданското
дружество, той бил съсобствен между общината и това търговско дружество. В тази
връзка се сочи, че и разрешението за строеж на процесния павилион № 7 било
издадено на Община Несебър и „Черноморски риболов - Несебър“ АД заедно, като в него бил посочен и
договор за приватизационна продажба от 25.02.1999 година.
За
АЧОС № 6601 от 17.02.2020 година, съставен за процесната сграда се излагат
аналогични съображения относно неговата материална
удостоверителна сила. Ищецът заявява,
че противопоставял собственическите си права на констатираното в т. 3 от акта.
Сочи също, че при справка в имотния регистър се установило,
че по- рано съставените актове за този имот не били вписани, поради което не
можели да му бъдат противопоставени.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен
отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови
претенции. Сочи се в него, че ищецът извеждал правото си на собственост в
резултат на неправилно тълкуване на представените с исковата молба документи,
поради което исковете се явявали неоснователни.
Оспорени
са фактите, с които е обоснован предявеният първоначално като
установителен
иск за придобито право на собственост върху процесния павилион № 7 по силата на
дялово участие на ищеца в договора за съвместна дейност от 06.02.2004 година.
Не е оспорен факта, че на 06.02.2004 година между страните бил сключен договор
за съвместна дейност, който бил такъв за гражданско дружество и за който се
прилагали правилата на чл. 357 - чл. 364 от ЗЗД. Счита, обаче за неправилно
направеното от ищеца тълкуване на клаузите на този договор и излага своите
съображения за това.
На
първо място сочи, че ищецът не бил взел предвид разпоредбата на чл. 10, изр.
2-ро от договора за гражданско дружество, която предвиждала, че вещите извън
пари, заместими вещи и такива, които се унищожавали
чрез употреба, се считали
за общо ползване, като внеслият ги съдружник запазвал правото си на собственост
върху тях. Акцентира върху обстоятелството, че в договора нямало изрична
уговорка, съгласно която имотът да се счита за обща собственост на
съдружниците, а за общо ползване, каквато била и разпоредбата на чл. 358, ал. 2
от ЗЗД. Нямало логика той да внесе като обща собственост имота в дружеството и
след това при прекратяването му тя да бъдела възложена пак на него. Подчертава,
че поземленият имот не бил въведен като предмет на делото.
За
неправилно е счетено и обвързването на дела с размера на направената вноска. В
тази връзка се сочи, че за разлика от капиталовите търговски дружества, при
гражданските такива не било налице изискване да се посочи паричния размер на
дела или акцията, по която стойност те се придобивали. При гражданското
дружество те се уговаряли от съдружниците, като при липса на такава уговорка се
прилагала разпоредбата чл. 359, ал. 2 от ЗЗД. В настоящият случай била налице
уговорка за размера на дяловете на всеки съдружник в дружеството, за което
всеки един от тях бил направил валидно волеизявление.
Оспорва
се и твърдението на ищеца, че съгласно договора, обектите по чл. 1, б.
„а“ следвало да бъдат изградени до груб строеж. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл. 4 от договора, според която дружеството се прекратявало
след въвеждане в експлоатация на обектите. Разпоредбата на чл. 11 от договора
следвало да се тълкува в смисъл, че първоначалната вноска щяла да бъде за
изграждане на павилионите до груб строеж, а не, че при тази степен на
завършеност се постигала целта и дружеството се прекратявало.
Неправилно
според ответника било тълкуването на ищеца както на договора за съвместна
дейност, така и на решенията обективирани в Протокол № 6/03.12.2005 година. Не
е оспорено обстоятелството, че по силата на закона всичко придобито за
дружеството е обща собственост на съдружниците, но поземленият имот не бил
станал тяхна собственост, а и разрешението за строеж и ползване било издадено
на името на Община Несебър. Сочи се, че за бъдело
едно лице собственик на строеж, следвало да е собственик на земята или да му е
било учредено право на строеж. В случая гражданското дружество не било
собственик на земята, нито на ищеца му било учредявано право на строеж за
процесния павилион. Съгласно чл. 13 от договора и протокол
№ 6/03.12.2005 година, волята на съдружниците била за сметка на дяловите си
вноски в извършените строежи, съдружниците с изключение на ответника да получат
правото да ползват обектите безвъзмездно за срок от 15 години. Според
ответника, в случая била налице хипотезата на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, каквото
било разбирането на всички останали съдружници, които след изтичане на
посочения срок предали владението върху обектите на общината.
На
следващо място, ако не бъдат споделени горните доводи, е въведено от ответника
възражение, че договора за съвместна дейност бил сключен в противоречие и при
заобикаляне на закона, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД. В
тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗОС в редакцията му
към момента на сключване на договора, който регламентирал изрично видовете
сделки, които можели да бъдат сключвани с имоти общинска собственост. В
следващите текстове било посочено, че разпоредителните сделки се извършвали
чрез търг или конкурс,освен в изрично посочени случаи. Уговорените в договора
права и задължения по своя характер попадали в хипотезата на чл. 37, ал. 2 от ЗОС в редакцията към 06.02.2004 година и по-точно учредено право на строеж с
определен срок, като след изтичане на срока, за който то било учредено, построеният обект преминавал безвъзмездно
в собственост на общината. За обектите без стопанско предназначение се сочи, че
дейностите по изграждането им следвало да бъдат извършени, за да можело да
бъдат ползвани обектите със стопанско предназначение. Изведен е извод, че
договора за съвместна дейност бил сключен в противоречие с чл. 37, ал. 1 във
връзка с ал. 2 от ЗОС в редакцията към 06.02.2004 година.
Поддържа
се нататък, че ако не била налице
нищожност на договора поради противоречие със закона, то същият бил нищожен
поради заобикалянето му. В тази връзка се сочи, че със заповед № 738/26.08.2003
година на Кмета на община Несебър бил открит конкурс за учредяване право на
строеж и изграждане на постройки в процесния поземлен имот, който конкурс бил
прекратен със последваща заповед от 09.12.2003 година. Около два месеца
по-късно бил сключен процесния договор за съвместна дейност, който бил със
същия предмет като открития и прекратен конкурс. В този двумесечен срок били приети
две решения на общинския съвет, чиято цел била конкретно определени лица да
ползват правата по все още неприключилия конкурс за учредяване право на строеж
за изграждане на едноетажни обслужващи постройки в процесния недвижим имот.
Така с правомерни средства се постигал неправомерен резултат.
Като
неоснователен е счетен евентуално заявения от ищеца иск за приемане за
установено, че е придобил правото на собственост върху павилион № 7 на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Не оспорва, че
ищецът продължително време упражнявал фактическа власт върху имота, но това
било въз основа на договора за съвместна дейност, който ответникът считал за
нищожен. Оспорено е наличието на предпоставките за давностно владение и
по-специално имота да бил владян от ищеца като свой и това да било явно. В тази
връзка заявява, че ищецът не бил отправял волеизявления до него, нито бил
предприел действия, с които да покажел,
че счита обекта като свой. Ищецът бил подавал заявления за категоризация на
обекта. В удостоверенията и заповедите за категоризация било записано, че
собственик на процесния павилион е община
Несебър, а ищецът не бил правил възражения и не бил оспорвал по друг начин
собствеността му. Позовава се и на разпоредбата на § 1 от ЗС, съгласно която
собствеността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спирала да тече до 31.12.2022 година, считано от 31.05.2006 година.
За
неоснователен е счетен и евентуално предявеният иск за заплащане на сумата от
50000 лева за направени от ищеца подобрения в имота в качеството му на
добросъвестен владелец. За липсата на добросъвестност у ищеца се сочи
изявлението му, че още от самото сключване на договора за съвместна дейност,
той бил наясно с нищожността на уговорката и това, че тя не произвеждала правно
действие.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложените по делото писмени доказателства,
че на 06.02.2004 година между ответната Община Несебър и 19 лица, от които едно
търговско дружество, едно физическо лице и 17 еднолични търговеца е бил сключен
договор, наименован от тях договор за съвместна дейност по чл. 357 от ЗЗД. В
чл. 1 от същия е посочено, че страните
по него обединяват усилията си за организиране и реализация на съвместна
дейност в областта на: организация, строителство и експлоатация на едноетажни
обслужващи постройки /за КОО/ в УПИ І-9040 в кв. 105 по плана на град Несебър,
стара част; изграждане на цялостна вертикална планировка, подмяна на
канализацията в посочения по-горе имот; изграждане на трафопост и ел.
инсталация, обслужващи същия този имот; изграждане на обществена тоалетна,
благоустрояване и хигиенизиране на същия и изграждане на комплекс „Рибна борса“
в него и околовръстен път. Спород чл. 3, дружеството, което се учредява за
постигане на тази цел ще осъществява своята съвместна дейност от името и за
сметка на съдружниците, при запазване на тяхната организационна, икономическа и
юридическа самостоятелност. В чл. 4 е записано, че дружеството се учредява с
краен срок до изграждане на обектите по чл. 1 и приемането им с разрешение за
ползване. Като задължение на общината е вменено внасянето на собствения и
недвижим имот, представляващ УПИ І-9040 в кв. 105 по плана на град Несебър,
стара част с площ от 6744.42 кв. м., както и предоставянето на останалите
участници на проектите за изграждане на обектите, визирани в последните четири
точки на чл. 1, т. е. без първата, касаеща едноетажните постройки. Останалите
19 лица са се задължили да извършат за своя сметка, по одобрени и съгласувани с
общината проекти, изграждането на едноетажните постройки по чл. 1, както и да
финансират за своя сметка изграждането на обектите, упоменати в останалите
точки на чл. 1, след предоставяне на проекти от общината. Уговорено е, че за
постигане на целите си дружеството притежава имущество, което се състои от
дялови вноски, внесени пари или други вещи и имоти, както и от придобитото от
дейността му. Внесените пари, заместими вещи и такива, които се унищожават чрез
употреба са обща собственост на съдружницете, а останалите се считат за общо
ползване, като внеслият ги съдружник запазва правото си на собственост върху
тях. Дяловете, съобразно тяхното описание в чл. 11 от договора, са 18 за
ответната страна и по 1 за всеки от останалите участници, с изключение на двама
еднолични търговеца, конкретно упоменати, които общо имат един глас. Пак там е
записано, че дяловете на общината съответстват на пазарната оценка на правото
на собственост на имота, който тя следва да внесе, а този на останалите
участници се формира от средствата за финансиране изграждането на обектите по
чл. 1, б. „б“ до б. „д“, като авансовата вноска за всеки един от тях е 20000
лева, платима в тридневен срок по сметка на дружеството. В чл. 13 е записано,
че след прекратяването на дейността на дружеството собствеността върху земята и
върху обектите по чл. 1, т. „б“ до т. „д“ остават собственост на общината, а
тези по б. „а“ на същата норма се предоставят за ползване от съдружниците
безвъзмездно за срок от 15 години, заедно с прилежащите към тях територии,
определени с отделна скица и конкретизирани с отдел „ТСУ“ при Община Несебър;
уговорено е, че ищецът ще ползва павилион №7. В чл. 18 са визирани условията за
прекратяване на договора и те са: с изтичане на срока; постигането на целите,
които си поставя или ако постигането им се окаже невъзможно; по решение на
съда, ако за това има основателни причини и по взаимно съгласие на съдружниците.
Установява се от протокол №6, че на 03.12.2005 година е
било проведено събрание на гражданско дружество „Пристанище - Юг“, на което са
присъствали всички негови членове. Ответната община Несебър е била
представлявана от Кмета на същата, а всички останали съдружници са били
представлявани от упълномощен техен представител. По първа точка е прието
решение за освобождаване като съдружник на ЕТ „Стоян Вълчев“ и приемане на
негово място на ЕТ „Катя Василева“, която поема всички права и задължения на
своя наследодател - починалия Стоян Колев Вълчев в качеството му на едноличен
търговец с посочено по-горе наименование. По точка втора е взето решение,
считано от датата на събранието гражданско дружество „Пристанище-Юг“ да бъде
прекратено поради изпълнение на целите, за които е било създадено при
определени условия, формулирани по-надолу в писмения текст на този документ.
Първото от тях е актуването от страна на община Несебър на всички
обекти-предмет на договора като нейна собственост. Останалите лица, участвали в
изграждането на обектите, описани в договора, включително и тези, които
общината ще ползва след изграждането им запазват право на ползване за срок от
15 години, считано от 15.10.2004 година; след изтичането на този срок общината
влиза във владение и ползване на тези обекти без настоящите им ползватели да
имат някакви претенции към нея. Последните могат да демонтират от обектите
онези вещи от оборудването, които не са здраво закрепени и функционално
свързани с характеристиката на обекта. Разпределено е и правото на ползване,
като ищецът е получил такова по отношение на КОО №7.
От заключението на вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-икономическа експертиза се установява, че участниците в договора за
съвместна дейност от 06.02.2004 година, наречени в него съдружници, са
направили съответни вноски, като тази на ищеца възлиза на сумата от 48716.03
лева. Във връзка с така поставените му задачи, при отчитане на зададените му
величини, вещото лице е изчислило ликвидационен дял на ищеца в размер на 3.08%.
По делото не е спорно също така, че процесните едноетажни
постройки, чието изграждане е било предвидено по процесния договор са били
изградени, като всички те са били въведени в експоатация с нарочно
удостоверение за всяка една от тях с дати съответно 19.08.2004 година,
19.08.2004 година и 16.09.2004 година. Тази на ищеца е била въведена в
експлоатоация, съгласно издаденото разрешение, на последната посочена дата, а
именно 16.09.2004 година.
Доказателственият материал сочи на това, че с изключение
на ищеца всички останали участници по договора за съвместна дейност са предали
владението по отношение на обектите на община Несебър след изтичането на
петнадесетгодишния период на ползване, упоменат в процесния договор.
Договорът
за гражданско дружество има възмезден характер, тъй като участието на всеки
съдружник е свързано с очакването да получи съответна на неговия дял част от
печалбата, реализирана от осъществяването на общата дейност. Всеки съдружник
участва в общността на възмездно основание, като причината, поради която поема
задължения във връзка със създаването и управлението на гражданското дружество,
е именно реализирането на определена стопанска изгода. Обстоятелството, че
съдружниците запазват икономическата и юридическата си самостоятелност, им дава
възможност да влизат помежду си и в двустранни отношения, извън отношенията в
рамките на дружеството, респективно
да поемат насрещни права и задължения. Гражданското дружеството не предполага
насрещни права и задължения между съдружниците и ако такива са налице, то те са
различни от отношенията в рамките на дружеството. При договора за гражданско
дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, както при
двустранните договори. При двустранните договори поемането на насрещни права и
задължения е обусловено от различните цели и интереси на съконтрахентите,
докато при договора за гражданско дружество страните обединяват дейността си за
постигане на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определя еднаквостта и
взаимността на съдържанието на правата и задълженията на съдружниците.
Различните форми на участие в общата дейност не обуславят различно съдържание
на правата и задълженията, тъй като съдружниците нямат отделни цели и
противоположни интереси в рамките на развиваната обща дейност.
Съдът
намира, че процесния договор за съвместна дейност не е дговор за
гражданско дружество. Този извод се налага при съобразяване на посоченото
по-горе относно характеристиките на такъв. В тази връзка и на първо място
следва да се посочи, че за това свидетелстват и употребените в него изрази и
по-специално всички останали, извън ответната по делото страна, участници в
него са назовани „страна втора“. Очевидно е, при съобразяване на клаузите му,
липсата на обща стопанска цел, т. е. такава, при която в резултат на дейността
ще се реализира печалба, която след приспадане на разходите да се разпредели
между т. нар. „съдружници“. Не би могла да бъде възприета в тази насока тезата
на ищеца, развита с исковата молба, че печалбата била изградените в резултат на
дейността на дружеството обекти по чл. 1, а загубата - цялата разходна част по
изграждането на същите; вероятно именно поради условността на употребените
понятия печалба и загуба ищецът ги е сложил в кавички. Постигнатата между участниците в това писмено
съглашение договореност сочи на поемането на насрещни права и задължения, като
при двустранен договор, като в тази връзка е без значение обстоятелството, че
на едната страна има повече от един правен субект. Постигнатите договорености,
които се извличат по пътя на тълкуването на волята на страните, се свеждат по
поемане на взаимни, насрещни права и задължения и по-специално, че т. нар.
страна втора ще финансира, изгради за своя сметка всички обекти, посочени в чл.
1 от договора върху земя, частна общинска собственост, като срещу това ще
ползва, всеки един от тях, самостоятелно изградения от него обект безплатно в
рамките на 15 години; след изтичането на този срок всеки един от обектите
преминава във владение на общината. Всички това сочи, че е налице сключен двустранен,
възмезден ненаименован договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори и горното да не бъде споделено, то съдът намира, че в съдържанието на
процесния договор за съвместна дейност, с който се счита от ищеца, че е
учредено гражданското дружество, е инкорпориран и друг такъв, за
възлагане на всеки един от участниците на част от
общата дейност, при което между последните и гражданското дружество са възникнали
насрещни права и задължения. Няма пречка при уреждане на отношенията по повод
на едно гражданско дружество, за постигане на общата цел, съдружниците да
сключат и друг договор, с който да уреждат други, вътрешни отношения помежду
си. Този договор също е облигационен, но има самостоятелен характер и урежда
вътрешните отношения между съдружниците по повод участието им в гражданското
дружество, като отношенията, създадени между
съдружниците въз основа на този договор са от типа „насрещни“,
което не променя съществуването на договора за гражданско дружество, в
изпълнението на който се сключва вторият договор, и не отпада необходимостта
вторият договор да не противоречи, а да е в съответствие с характера и
задълженията на съдружниците, поети с договора за гражданско дружество и
посочени в закона. Тук следва да се отбележи и това,
че от клаузите на договора по никакъв начин не може да се извлече воля на
страните по него, земята, върху която е извършено строителството да стане
съсобствена между всички съдружници в т. нар. гражданско дружество, а още
по-малко, че същите предвиждат преминаване на собствеността на всяка една от
едноетажните сгради към изградилото я лице - сочената норма на чл. 13 изрично
говори за предоставяне на срочно ползване, а изключването на тези обекти от
първата част не налага друг извод. В този смисъл направеното от ищцовата страна
тълкуване на тази разпоредба не може да бъде споделено.
Така сключения договор за съвместна дейност, съдът намира
за нищожен поради противоречието му със закона. Видно от доказателствата по
делото, със Заповед №738 от 26.08.2003 година, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗОС и чл. 48, ал. 3 от Наредба №5 на Общински съвет-Несебър, Кметът на общината
е заповядал да се проведе конкурс за учредяване на право на строеж за
строителство на едноетажни обслужващи постройки /за КОО/ в УПИ І-9040, 701, кв.
105 по плана на град Несебър, стара част, като са изброени общо 17 на брой
постройки със съответна квадратура. Определени са с тази заповед условията на
конкурса, началната конкурсна цена и други формалности. С последваща заповед е
определено той да се проведе на 12.09.2003 година. Такъв е бил проведен и със
заповед № 885 от 15.09.2003 година на Кмета на община Несебър са били
определени и участниците, спечелили конкурса за учредяване на право на строеж
за строителството на едноетажните постройки. Тази заповед, обаче впоследствие с
нарочна друга такава, а именно от 09.12.2003 година под №1060 е била отменена.
Съображенията за това са посочени в самата нея и по-специално, че са налице
подадени жалби срещу заповедта под №885, образувани са по тях административни
дела, които са висящи. Тъй като издалият заповедта орган сам е констатирал
допуснати при издаването и процедурни нарушения, водещи до нейната
незаконосъобразност, той на основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП я е отменил сам. Два
месеца по-късно, а именно на 06.02.2004 година е сключен процесния договор,
касаещ абсолютно същите обекти. Очевидно е, при това положение, че е налице
нарушение на установения в чл. 37, ал. 1 от ЗОС в редакцията на нормата към ДВ, бр. 96 от
1999 година /изменението от 2004 година е с ДВ, бр. 101 от
16.11./ ред за отстъпване на право на строеж върху недвижим
имот - частна общинска собственост, а именно по решение на общинския съвет след
проведен търг или конкурс при условия и ред, определени в наредбата по чл. 8,
ал. 2 със заповед на кмета на общината. Фактически уговореното с договора, без
да е спазен реда на цитираната правна норма, съответства на регламентираното в
следващата алинея на същата, а именно, че когато учреденото право на строеж е с
определен срок, след изтачане на срока, за който е учредено, построеният обект
преминава безвъзмездно в собственост на общината. Такава именно, както вече бе
посочено по-горе, е била волята на участващите в договора за съвместна дейност
- искало се е определени лица да ползват правата по все още
неприключилия конкурс за учредяване право на строеж за изграждане на едноетажни
обслужващи постройки в процесния недвижим имот. Безспорно, обаче
сключването му е сторено в противоречие със закона. Това го прави нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Съдът намира, че е налице именно
тази хипотеза, а не и допълнително поддържаната от ищеца за сключването му при заобикаляне на закона. Това е така, тъй като сключена при
заобикаляне на закона сделка е налице, когато забранената от закона цел се постига с
позволени средства; при условия,
че макар от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се
постигне непозволен или забранен от закона резултат, като участниците в
сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват
неправомерна цел. Безспорно е в случая, че чрез процесния договор не се постига забранен от
закона резултат - не е забранено от закона учредяването на право на строеж
върху зема - частна общинска собственост, а и освен това по делото липсват
доказателства страните, участници в атакуваната сделка да са имали съзнание, че
с нея преследват неправомерна цел.
По
горните доводи и съображения, с оглед констатирания по-горе характер на
процесния договор, страна по който е и ищеца и неговата действителност, съдът
намира, че същият безспорно не е станал собственик на павилион №7 в резултат на
неговото сключване, извършваната от твърдяното за създадено с него гражданско
дружество дейност и разпределяне на резултатите от дейността /получаване на
имуществото на гражданското дружество/, съобразно поддържаните в исковата молба
в тази насока факти и обстоятелства.
Същият
не е станал собственик на постройката и въз основа на давностно владение. По отношение на общината имотът не е могъл да бъде
придобит и по давност, като в тази насока е без значение дали се касае за
публична или частна общинска собственост. Съгласно разпоредбата на
чл. 86 от ЗС в редакцията й от 1951 година,
не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
По-късно с изменението на закона през 1990 година, според тази разпоредба, не
би могла да бъде придобита по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост. Тази забрана е действала до 1996 година, когато вследствие на
изменение на закона е отпаднала, но с приемането на § 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността /изм. ДВ, бр. 105 от 2006 година, изм. ДВ, бр. 113
от 2007 година, в сила от 31.12.2007 година, изм. ДВ, бр. 105 от 2011 година, в
сила от 31.12.2011 година, изм. ДВ, бр. 107 от 2014 в сила от 31.12.2014
година, изм., бр. 7 от 2018 година, в сила от 31.12.2017 година/, давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2022
година. Твърди се, че владението върху имота е установено от 16.09.2004 година,
като голяма част от него е по
време на установения от закона мораториум за придобиване по давност на общински имоти /за вещите частна държавна
или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението
на чл.
86 от ЗС от
ДВ, бр. 33 от 1996 година,
давностният срок започва да тече от 01.06.1996 година. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 година. На тази дата, обаче течението на
давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на
правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до посочената
по-горе дата или ищецът не е могъл да осъществи владение в 10-годишен срок/.
Неоснователна
е и заявената при условията на евентуалност претенция на ищеца за заплащане на
сочените за направени от него подобрения, заключаващи се в строителството на
цялата постройка, която съдът с оглед изхода по главната такава следва да
разгледа. Това е така, тъй като той не се легитимира като добросъвестен
владелец,
защото за процесната постройка няма
придобивно основание, годно да го
направи собственик,
което да служи като основание за установяване на добросъвестно владение. Соченият договор за
съвместна дейност
безспорно
не е придобивно
основание, следователно
не са налице основанията на чл. 68 от ЗС. Твърдения за качеството недобросъвестен
владелец на ищеца и свързаните с него възможности, както и за връщане на
равностойността на имота на основание чл. 57 от ЗЗД са направени от пълномощниците
на ищеца едва с писмената им защита, поради което и не следва да бъдат
разглеждани и обсъждани по същество.
Ето защо и по изложените
съображения, съдът намира, че предявените по делото искови претенции са
неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, направеното
в тази насока искане и наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за
това, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
съдебно-деловодни разноски в размер общо на сумата от 750 лева. В тази сума се
включват възложената в нейна тежест част от определеното от съда и внесено
възнаграждение на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-техническа
експертиза /300 лева/ и юрисконсултско възнаграждени в размер на 450 лева,
определено в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 78, ал. 8 от ГПК. За тях са представени доказателства за реалното им
извършване, поради което и именно следва да бъдат възложени в тежест на
ищцовата страна. На същата, отново с оглед изхода на настоящото производство,
суми за разноски не следва да и бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 108 от ЗС, чл. 79 от ЗС и чл. 72 от ЗС, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със
седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11,
представлявано от Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град София, ул. „Доспат“ №18, ет. 1, ап. 3 против Община Несебър,
Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, представлявана от
Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за приемане за установено по отношение
на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“,
представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с
идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна
с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на
построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен
адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1, получена като дял от договор за
съвместна дейност от 06.02.2004 година, както и за
осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и владението върху
същата.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със
седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11,
представлявано от Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град София, ул. „Доспат“ №18, ет. 1, ап. 3 против Община Несебър,
Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, представлявана от
Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за приемане за установено по отношение
на ответната страна, че ищецът е собственик на „Рибен павилион №7“,
представляващ сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с
идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна
с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на
построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен
адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1 на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, както и за осъждане на ответната страна да му предаде собствеността и
владението върху същата.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на
ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление
ул. „Комсомолска“ №11, представлявано от Янаки Димитров Досев чрез
процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град София, ул. „Доспат“ №18,
ет. 1, ап. 3 против Община Несебър, Булстат *********, с адрес град Несебър,
ул. „Еделвайс“ №10, представлявана от Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата
от 50000 лева, представляваща направени от него подобрения в имот - „Рибен павилион №7“, представляващ сграда за
обществено хранене със застроена площ от 50 кв. м., с идентификатор №
51500.501.353.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община
Несебър, с предназначение: сграда за търговия, с конструкция: масивна с носещи
стени и стоманобетонни подови конструкции, етажност: 1 етаж, година на
построяване: 2004 година, с граници на имота: 51500.501.450, с административен
адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1и за признаване право на задържане на
последния до заплащане от страна на ответника на стойността на претендираните
подобрения в размер на стойността на цялата постройка.
ОСЪЖДА ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със седалище
град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11, представлявано от
Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град
София, ул. „Доспат“ №18, ет. 1, ап. 3 да заплати на Община
Несебър, Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“ №10,
представлявана от Кмета на същата Николай Кирилов Димитров сумата от 750 /седемстотин и петдесет лева/ лв., представляваща направени
от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: