Решение по дело №70/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        12.04.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                              Граждански състав

На 28.03.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №70 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е постъпило по подсъдност от РС-София.

Производството е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Искът е предявен от Застрахователно АД “В.” гр.София, заличено и преобразувано в „Д.З.“ АД гр.София срещу Ж.Ж.Б. ***. С исковата молба се твърди, че на 24.10.2011г. в гр.Стара Загора е реализирано ПТП между лек автомобил “Форд Мондео” с рег.№***, собственост на П.И.Т., управляван от същия и лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№****, собственост на Ж.Ж.Б., управляван от П.Ж.П.. В резултат на ПТП са нанесени материални вреди на лек автомобил “Пежо 406”. Съгласно Протокол за ПТП №1271928 от 24.10.2011г., виновен за настъпване на произшествието е П.И.Т. – водач на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***. На основание сключената в Застрахователно АД “В.” задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на водача на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***, полица №15511029385, за увреждане на  лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** в дружеството е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която е образувана ликвидационна преписка №1010 220 220 11 01770. За увреждането на  лек автомобил “Пежо 406” е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 1356,00лв., изплатено на правоимащата - Ж.Ж.Б. в качеството й на собственик на автомобила, с преводно нареждане от 07.12.2011г. След изплащане на застрахователното обезщетение Застрахователно АД “В.” е уведомено от П.И.Т., че Наказателното постановление, което му е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение е обжалвано и отменено с Решение №550/12.06.2012г. по НАХД №2546/2011г. по описа на РС-Стара Загора. Поради тази причина не било налице основание за ангажиране на отговорността на Застрахователно АД “В.” като застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” автомобилистите, полица №15511029385 и изплатеното от Ж.Ж.Б. застрахователно обезщетение по преписка №1010 220 220 11 01770, следвало да бъде възстановено на застрахователното дружество. На ответницата било изпратено писмо с изх.№*********/29.10.2012г., с което е поканена да възстанови доброволно в 15-дневен срок от датата на получаване на писмото дължимата сума в размер на 1356,00лв. на ищеца. Поканата била получена от ответницата на 08.11.2012г., но тя не е погасила задължението си по доброволен ред.

За посочените по горе суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №280/2015г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1356,00лв. главница за изплатено застрахователно обезщетение, 350,89лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2012г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за настъпилото ПТП. Счита обаче, че претенциите и за главница и за лихва за забава са погасени по давност. Освен това твърди, че застрахователното обезщетение е дължимо платено, тъй като именно автомобилът на ответницата бил ударен и се нуждаел от възстановяване на щетите. Твърди, че не е получавала покана за доброволно изпълнение, поради което дори съдът да уважи иска, моли да не бъдат възлагани разноските в тежест на ответницата. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.280/2015г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1356,00лв. вземане за изплатено застрахователно обезщетение, 350,89лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2012г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №214/10.06.2015г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копие на Протокол за ПТП №1271928 от 24.10.2011г.; Уведомление за щети по МПС от 24.10.2011г.; Декларация от 10.11.2011г.; Свидетелство за регистрация на МПС; Опис заключение по преписка №1010 220 220 11 01770/2011г. от 24.10.2011г.; Опис заключение по преписка №1010 220 220 11 01770/2011г. от 09.11.2011г.; Опис заключение по преписка №1010 220 220 11 01770/2011г. от 24.10.2011г. с експертна оценка; Ликвидационен акт №001 по преписка №1010 220 220 11 01770/21.11.2011г.; преводно нареждане от 07.12.2011г., на 24.10.2011г. в гр.Стара Загора е реализирано ПТП между лек автомобил “Форд Мондео” с рег.№***, собственост на П.И.Т., управляван от същия и лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№****, собственост на Ж.Ж.Б., управляван от П.Ж.П.. В резултата на ПТП са нанесени материални вреди на двата леки автомобила. Съгласно протокол за ПТП №1271928 от 24.10.2011г., виновен за настъпване на произшествието е П.И.Т. – водач на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***. По делото е представено копие на Комбинирана полица №15511029385/15.03.2011г., от което се установява, че П.И.Т. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ищеца за период на валидност 16.03.2011г. – 15.03.2012г. На основание сключената в Застрахователно АД “В.” задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на водача на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***, за увреждане на  лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** в дружеството е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която е образувана ликвидационна преписка №1010 220 220 11 01770. За увреждането на  лек автомобил “Пежо 406” е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 1356,00лв., изплатено на правоимащата - Ж.Ж.Б. в качеството й на собственик на автомобила, с преводно нареждане от 07.12.2011г.

От копие на Протокол за ПТП №1271928 от 24.10.2011г. се установява, че на водача на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№*** - П.И.Т. е съставен акт за административно нарушение. След изплащане на застрахователното обезщетение Застрахователно АД “В.” е уведомено от П.И.Т., че Наказателното постановление, което му е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение е обжалвано и отменено с Решение №550/12.06.2012г. по НАХД №2546/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора, също прието като доказателство по делото. От мотивите на решението става ясно, че жалбоподателят по делото - П.И.Т. не е извършил вмененото му административно нарушение и не е нарушил правилата за движение по пътищата. От страна на ответницата са представени и приети като писмени доказателства по делото копия на: Решение №360/16.04.2013г. по АНД 163/2013г. по описа на РС-Стара Загора и Решение №331/11.04.2013г. по АНД 167/2013г. по описа на РС-Стара Загора, от които се установява, че след отмяната на наказателното постановление, издадено срещу П.И.Т., от Пътна полиция при ОД на МВР-Стара Загора са съставили два акта за административно нарушение и са издали две наказателни постановления срещу водача на лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** - П.Ж.П.. И двете наказателни постановления са били отменени от Районен съд гр.Стара Загора поради нарушение на процесуалните правила – актовете за административно нарушение са съставени след законоустановения срок. Съдът не е изследвал по същество въпроса дали е извършено съответното административно нарушение.

По делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетеля П.И.Т. – водач на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***, се установява, че същият е участвал в ПТП на посочената в писмените документи дата. ПТП-то е станало в гр.Стара Загора на кръстовището на бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Индустриална“. Свидетелят се е движил с автомобила си в посока север-юг по бул.“Патриарх Евтимий“. На зелен сигнал на светофара той е преминал през кръстовището, и на излизане от същото е бил ударен от лек автомобил марка „Пежо“, който се е движил в посока юг-север и е завивал наляво по ул.“Индустриална“ или е правил обратен завой. Автомобилът „Пежо“ е бил спрял на кръстовището, изчаквайки зелен сигнал на светофара и по мнение на свидетеля, е тръгнал по-рано. Автомобилът управляван от свидетеля е бил ударен в лявата си част. Свидетелят е категоричен, че се е движил на зелен сигнал на светофара, като са оставали още 3-4 секунди при навлизането му в кръстовището. Автомобилът е бил в колона, като преди него е имало и други автомобили.

От показанията на свидетеля П.Ж.П. – водач на лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** се установява, че пътнотранспортното произшествие, в което е участвал е станало сутринта към 7,30 часа. Свидетелят с управлявания от него автомобил се е движил по бул.“Патриарх Евтимий“ в посока юг-север. На кръстовището с ул.“Индустриална“ свидетелят е спрял на червен сигнал на светофара в локалното платно за завиващите наляво. Неговият автомобил е бил първи в колоната. Той бил застанал така, че да вижда светофара. При зелен сигнал на светофара свидетелят потеглил наляво по ул.“Индустриална“. Тогава се случил удара с лек автомобил „Форд Мондео“. Свидетелят изобщо не видял автомобила до момента на удара. Счита, че автомобилът „Форд Мондео“ се е движил с превишена скорост, тъй като след удара е продължил движението за около 50 метра. Свидетелят счита, че другият автомобил е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара.

Макар свидетелят П.Ж.П. при разпита си да посочи, че е без родство и отношения със страните по делото, от писмените доказателства по делото става ясно, че същият е брат на ответницата по делото и като такъв е заинтересован от изхода му. Съдът, след преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК, не кредитира с доверие показанията на свидетеля П.Ж.П. относно изложените от него обстоятелства при настъпилото ПТП, а именно, че е предприел маневра наляво при зелен сигнал на светофара и изведнъж пред него се е оказал автомобилът управляван от другия свидетел - П.И.Т., който се е движел с превишена скорост и П.Ж.П. го е видял в последния момент при самия удар. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля П.И.Т., тъй като същите са логични и непротиворечиви и няма данни за евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. 

По делото бе назначена съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице кръстовището, на което е настъпило ПТП-то е било регулирано с пътни знаци и светофарна уредба, която е била в работен режим към момента на ПТП-то. При настъпилия удар лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** удря с предните си части левите състави на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***, при което  последният променя направлението си на движение и се удря в пътен знак Г-11 и разделителния остров на локалното платно с десните си врати и десния си праг. Изследвайки фазите на светофарната уредба на кръстовището на бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Индустриална“ вещото лице е установило, че няма вариант и двата автомобила да са навлезли в кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба. Вещото лице счита, че водачът на лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** е предприел маневра завой наляво или обратен завой при червен сигнал на светофарната уредба, отнел е предимството на движещият се в права посока лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***, като е нарушил и  хоризонталната маркировка – двойна непрекъсната линия на около 24 метра южно от стоп линията. Вещото лице счита, че няма как лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№*** да изскочи изневиделица, както твърди водачът на лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№****, няма технически причини последният да не види движещия се срещу него автомобил, няма препятствия по линията на пряката видимост.

Въпреки възраженията от страна на процесуалния представител на ответницата, съдът прие заключението на съдебно-автотехническата експертиза като добросъвестно и компетентно изготвено. Действително вещото лице се е запознало с експертното заключение по АНД 2546/2011г. по описа на РС-Стара Загора, което не е приложено към настоящото дело, но изводите на вещото лице са направени главно от протокола за ПТП, от огледа на процесното кръстовище и от свидетелските показания. Ситуацията на ПТП-то е описана в протокола, който е официален свидетелстващ документ и няма причини вещото лице или съдът са се съмняват в неговата достоверност.

От друга страна ситуацията на кръстовището на бул.“Патриарх Евтимий“ и ул.“Индустриална“ е известна на съдията-докладчик от личен опит. Кръстовището е голямо с много добра видимост и звучат твърде неправдоподобно показанията на свидетеля П.Ж.П., че е видял автомобила, управляван от П.И.Т. едва в момента на удара. Видно от заключението на вещото лице, лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№**** е тръгнал да прави маневра завой наляво или обратен завой преди светването на зелен сигнал на светофарната уредба и е отнел предимството на лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***.  

Следва да се има предвид и фактът, че с Решение №550/12.06.2012г. по НАХД №2546/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора е прието, че П.И.Т. не е нарушил правилата за движение по пътищата, като въпросът е изследван по същество, а наказателните постановления на П.Ж.П. са отменени на процесуално основание, без да е изследван въпроса за вината за настъпилото ПТП между двата автомобила, управлявани от свидетелите П.И.Т. и П.Ж.П..

Предвид гореизложеното съдът приема, че виновен за настъпилото на 24.10.2011г. в гр.Стара Загора ПТП е свидетелят П.Ж.П., управлявал лек автомобил “Пежо 406”, с рег.№****, а не е свидетелят П.И.Т., управлявал лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№***. Тъй като свидетелят П.И.Т. не е виновен за настъпилото ПТП, то не са налице и основания за ангажиране на отговорността на застрахователя, с който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил “Форд Мондео”, с рег.№*** – ищец по делото.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо на отпаднало основание, т.е. налице е третия фактически състав от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД. „При третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.” / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. За да бъде уважен иска по чл.55 от ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването. /Решение № 1329 от 11.VII.1995 г. по гр. д. № 2372/94 г., V г. о./

Съдът намира, че действително ищецът е ощетен със сумата на застрахователното обезщетение в размер на 1356,00лв. Със същата сума ответницата се е обогатила неоснователно и дължи връщането й. Моментът, в който основанието за получаване на сумата от страна на ответницата е отпаднало, е моментът на влизане в сила на Решение №550/12.06.2012г. по НАХД №2546/2011г. по описа на Районен съд Стара Загора – 11.07.2012г. От този момент тече погасителната давност, която в случая е петгодишна съобразно разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Ищецът е уведомил ответницата за отпадналото основание на полученото от нея застрахователно обезщетение и я е поканил да върне сумата в 15-дневен срок от получаване на поканата, видно от Покана с изх.№*********/29.10.2012г. с обратна разписка. Ответницата е получила поканата на 08.11.2012г. Срокът за доброволно връщане на сумата е изтекъл на 23.11.2012г. и от 24.11.2012г. е започнала да тече лихва за забавено плащане. Погасителната давност за вземането за лихва е тригодишна съобразно разпоредбата на чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД и изтича на 24.11.2015г. На 10.06.2015г. – преди изтичане на давността и за главницата и за лихвата, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение с предмет връщане на застрахователното обезщетение и лихва за забава, по което е образувано приложеното към настоящото производство ч.гр.д.280/2015г. по описа на РС-Гълъбово. Поради тази причина съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно. Видно от представеното извлечение от on-line калкулатор за изчисляване на законната лихва, обезщетението за забавено плащане върху главницата от 1356,00лв. за периода на забавата – от 24.11.2012г. до 10.06.2015г. възлиза на 350,89лв.

По изложените съображения съдът намира исковете за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1356,00лв. главница за изплатено застрахователно обезщетение, и сумата от 350,89лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2012г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумите, за основателни и следва да бъдат уважени.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските в размер на общо 491,62лв., от които 70,10лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 321,52лв. - възнаграждение за вещо лице и 100,00лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да признае за установено и, че ответникът дължи разноските в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от 34,14лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., присъдени със Заповед за изпълнение №214/10.06.2015г. по ч.гр.д.280/2015г. по описа на РС-Гълъбово.

   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Ж.Б., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** дължи на “Д.З.” АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., в качеството му на правоприемник на Застрахователно АД “В.”, ЕИК****, сумата от 1356,00лв. /хиляда триста петдесет и шест лева/, представляваща вземане за изплатено застрахователно обезщетение на отпаднало основание, сумата от 350,89лв. /триста и  петдесет лева и 89 стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2012г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №214/10.06.2015г. по ч.гр.д.280/2015г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА Ж.Ж.Б., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., в качеството му на правоприемник на Застрахователно АД “В.”, ЕИК****, направените разноски по делото в размер на общо 491,62лв. /четиристотин деветдесет и един лева и 62 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Ж.Ж.Б., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на “Д.З.” АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., в качеството му на правоприемник на Застрахователно АД “В.”, ЕИК****, направените разноски по заповедното производство в размер на 34,14лв. /тридесет и четири лева и 14 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. /триста лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №214/10.06.2015г. по ч.гр.д.280/2015г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: