№ 188
гр. Варна, 16.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20233001000163 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:40 часа се явиха:
Въззивникът ЕСО „Билд“ ЕООД, гр. Варна, редовно призовано, представлява се от
адв. К. Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна „Файн Билд“ ЕООД, гр. Варна, редовно призовано,
представялва се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Третото лице помагач Н. Х. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач Я. Н. Я., редовно призован, не се явява, за него се явява адв.
Б. З., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 3607/15.05.2023 г. от „Файн билд“ ЕООД
чрез пълномощника адв. Д.Д., в която моли да бъде даден ход на делото и излага становище
по съществото на спора. С молбата е представен списък на разноските, ведно с договор за
правна помощ.
Адв. Г.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. В.: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Адв. З.: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 255/04.04.2023г.
1
Адв.Г.: Запознат съм с определението на съда. Поддържаме въззивната жалба.
Адв. В.: Поддържаме отговора на въззивна жалба, оспорваме жалбата.
Адв.З.: Поддържам депозирания отговор, оспорвам жалбата. Нямам доказателствени
искания.
Съдът приканва страните към спогодба.
Адв.В.: Към настоящия момент възможност за споразумяване няма.
Адв. Г.: По доказателствата нямаме искания. Представям списък на разноските.
Адв. В.: Нямаме искания по доказателствата. Представям списък на разноските.
Адв. З.:Нямаме искания.
Страните размениха списъци на разноските, не правят възражение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Г.: Моля, да отмените решението на първоинстанционния съд, по съображения,
които подробно сме изложили във въззивната жалба. Приобщени по делото са електронни
документи, представляващи електронна кореспонденция, от които е видно, че договорът за
заем въз основа на който е заведен настоящия осъдителен иск и за който се твърди, че бил
съставен на 27 юли 2021 г., всъщност е бил договорен и съставен в периода от 15.09.2021г.
до 01.10.2021г. между представител на ищцовото дружество и двама правни консултанти.
Видно е също така, че този договор бидейки едно привидно съглашение е създаден
единствено с цел да създаде един несъществуващ дълг за ответното дружество и с който се
цели единствено да се навредят неговите законни права и интереси. Считаме за изцяло
незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд да не разделя по същество
въпросната електронна кореспонденция, тъй като същата била обективирана в констативни
протоколи създадени от нотариус извън пределите на неговата материална компетентност.
Дори и това да е така, тези електронни документи са представени пред съда в писмена
форма, съобразно изискванията на чл. 184, ал. 1 ГПК и са заверени надлежно от страната,
която ги е представила. Искам да обърна внимание на съда, че в нито един момент от
разглеждане на настоящия съдебен процес, въпросните електронни документи не са били
оспорвани и по отношение на тях съответно не е била осъществена процедурата по
проверка, каквато същата е разписана в разпоредбата на чл.184 ГПК. По отношение на тези
електронни документи се твърдеше, че били обективирани в протоколи, които били
съставени от нотариус извън неговата компетентност. Твърдеше се също така, че същите
били кореспонденция между адвокат и клиент и се ползвали със защитата на чл. 33, ал. 2 от
ЗАдв., т.е., че не биха могли да бъдат използвани като доказателства пред съд. В нито един
момент не се оспори наличието на тези електронни документи. Не се оспориха и фактите и
обстоятелствата, които същите удостоверяват.
2
По отношение на твърдението, че същите представлявали кореспонденция между
клиент и адвокат, което както виждам е застъпено и като теза в отговора на въззивната
жалба ще посоча, че правоотношение между адвокат и клиент възниква единствено и само
тогава, когато клиентът се обърне за съвет и съдействие към адвоката в защита на свои
законни права и интереси. В никакъв случай не може да става дума за отношение между
адвокат и клиент, когато едно лице се обърне към правен съветник, за да получи съвет как с
позволени от закона средства, да се създаде един привиден договор, единствено с цел да се
навреди на едно търговско дружество.
По тези съображения, моля да разгледате в настоящата съдебна инстанция
въпросните документи, останали изцяло некоментирани от състава на първоинстанционния
съд и да отмените решението. В случай, че сторите това считам, че неоснователен се явява и
наведения в условията на евентуалност иск за връщане на даденото поради начална липса на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С въпросната сума от 60 000 лева, която е напуснала
още същия ден на 3 август патримониума на ответното дружество се твърди, че е бил
погасен съществуващ дълг на същото към дружеството „Строител 65“ ЕООД. Представен
беше договор с посочена дата на съставянето му 1.10.2015 г., с допълнителната искова
молба, за който се установи съгласно заключението по съдебно-почерковата експертиза, че
подписът и на възложител и на изпълнител в него са фалшифицирани. Представен беше и
друг договор в първото по делото заседание от 18.11.2014 г., заедно с 10 броя актове образец
№ 19, за които се твърди, че били съставни в периода м. юли – м.септември 2015 г., по
отношение на които също установи, че всички подписи на възложител са фалшифицирани.
По тези съображения считам, че не е съществувал дълг, който да е бил погасен с въпросната
сума от 60 000 лева, което се потвърди и от заключението на ССЕ, която посочи, че
фактурата послужила за конкретно основание за въпросния превод от дата 2.08.2021 г., към
нея са били заприходени разходи, извършени в периода м.април - май 2016 г., т.е. една
година след съставянето на въпросните актове обр. № 19.
По тези съображения, моля да отхвърлите и евентуалния иск, като постановите
решение в наша полза и ни присъдите сторените по делото разноски.
Адв. В.: Моля, да постановите съдебно решение, по силата на което да оставите без
уважение процесната въззивна жалба, като неоснователна и необоснована и да потвърдите
решението на Окръжен съд - Варна като правилно и законосъобразно и постановено при
спазване на процесуалните правила. Подробно в отговора на въззивната жалба сме изложили
аргументи защо считаме решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. В хода на съдебното производство считам, че се доказа, че е налице
валиден договор за заем сключен на 27.07.2021 г., по силата на който доверителят ми „Файн
Билд“ ЕООД е предоставил на 3.08.2021 г. на „Есо Билд“ ЕООД заем, парична сума в
размер на 60 000 лева, за която ответникът е поел задължение да бъде върната на 7.09.2021
г. В хода на първоинстанционното производство считам, че не се доказа по безспорен начин,
че процесният договор за заем е сключен във вреда на представлявания на осн. чл 40 от ЗЗД
и е недействителен, тъй като при сключването на договора пълномощникът на заемателя в
3
качеството си на договарящ се е споразумял във вреда на представляваното дружество, с
оглед на факта, че уговорената неустойка е до такава степен прекомерна, че противоречала
на добрите нрави, както и, че предвидената в чл. 4 възнаградителна лихва в размер на 4 % от
заемната сума месечно, също е до такава степен прекомерна, поради противоречие с добрите
нрави.
По отношение твърдението на въззивника, че не сме оспорили процесния договор за
заем считам същото за неоснователно, тъй като изрично в допълнителната искова молба
сме оспорили твърдението, че на посочената дата 15.09.2021 г. е изпратен от посочения
електронен адрес **************@*****.*** договор за заем от 26.07.2021г. за сумата от
60 000 лева. В условие на евентуалност в случай, че приемете, че не е налице процесното
заемно правоотношение считам, че са налице предпоставките за уважаване на фактическия
състав на нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като считам, че безспорно се доказа по
делото, че заемната сума е заплатена от „Файн Билд“ ЕООД на „Есо Билд“ ЕООД, както и,
че предадената от „Файн Билд“ ЕООД сума на „Есо Билд“ ЕООД е използвана за погасяване
на задължение на „Есо Билд“ ЕООД към „Строител 65“ ЕООД.
Моля, за решение в този смисъл и за присъждане на сторените разноски по
представен списък с изрична молба. Моля, за срок за писмени бележки, в които подробно да
изложим аргументите си.
Адв.З.: Намирам първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно. За
мен е правен парадокс адвокатът на ищеца да бъде конституиран като помагач на ответника,
но като такъв, ще се опита поне да не пречи. Считам, че решението на първата инстанция е
правилно, законосъобразно и моля, да го потвърдите изцяло. За мен ще бъде изключително
интересно отсъждането на съда на представената електронна кореспонденция в съответствие
на чл. 33 от Закона за адвокатурата.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на „Файн Билд“ ЕООД адв.
В., да представи писмени бележки в седмодневен срок, считано от изготвянето на
протокола, с преписи за страните.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4