№ 321
гр. П., 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200471 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е след изпращането по подсъдност от Районен съд гр. П. по жалба от "К.к."
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление /населено място/, с управител А.Х.В.,
чрез пълномощника адв. О. Д. от АК-П., с адрес на кантората /населено място/, против
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата №
********** от 22.02.2021 г., издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството
жалбоподател, за административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от Закона за движението
по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е необоснован, неправилен, постановен в
противоречие на закона и процесуално опорочен. Излага подробни аргументи във връзка с
твърденията си и моли за отмяната му. Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител, но от последния е депозирана молба, в която поддържа жалбата срещу
процесния електронен фиш и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен и
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустрйството, се явява редовно
1
упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда да потвърди
процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по подробно изложени
съображения в депозирано писмено становище.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокола от проведено
съдебно заседание на 19.07.2023 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 22.02.2021 г. в 21:12 часа в Община П., на път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км 163+488, с посока намаляващ
километър, е установено движение на ППС влекач ДАФ ФТ ХФ, рег. №***, с технически
допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000,
за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Така извършеното нарушение № BС5F2B53B2A1390EE053031F160A64A5 е
установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, намиращо се на път А - 3
км 163+488.
Собственикът, на когото е регистрирано ППС-то е "К.к." ЕООД, със законен представител
А.Х.В., със седалище и адрес на управление /населено място/, ЕИК***, срещу което за така
установеното нарушение е съставен обжалваният Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На
основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП. Независимо от наложеното административно наказание, в ЕФ е
посочено, че дружеството жалбоподател дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б,
ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното от него пътно превозно средство в
размер на 119,00 лева.
Електронният фиш е връчен на М.В., технически секретар в дружеството жалбоподател на
03.04.2023 г., като в законоустановения срок на 06.04.2023 г. е депозирана и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на валидна
2
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването за ППС с рег. №*** на
22.02.2021 г. в 21:12 часа, тол селекция 10112, път А - 3 км, 163+488, посока намаляващ
километър, област Б., град М., както и данни за собственика на процесното ППС и
индивидуализиращи превозното средство данни, ведно със статично изображение във вид на
снимков материал на същото.
От АНО е представено заверено копие на Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на И.Д.
Председател на Управителния съвет на АПИ, с която са утвърдени образци на електронни
фишове съгласно приложение, измежду които и Приложение № 2 – Образец на електронен
фиш за превозно средство с обща техническа допустима максимална маса над 3.5 тона за
собственик на ППС; Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3 и Приложение №
4 към същата заповед – електронен фиш;
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 25.04.2023 г., с приложение таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата и
часа на нарушението за ППС с рег. №*** не е получена тол декларация за сегмента на
рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за
това, че на посочените в ЕФ дата, час и място е установено движение на собственото на
дружеството ППС, индивидуализирано с техническите му характеристики, за което изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването –
нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП. Вменената за нарушена разпоредба предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е документирано от Електронната
система за събиране на пътни такси по смисъла на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, която създава
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Съгласно
чл.189е, ал.8 ЗДвП докладът и снимките, в своята съвкупност, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства, тъй като законодателят е предвидил, че контролните
3
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със
следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси. А съгласно ал.9 на същата разпоредба - чл.189е ЗДвП, справката от електронната
система за събиране на пътни такси има доказателствена сила за отразените в нея
обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.
В настоящия случай не беше оборена доказателствената сила на доклада, генериран от
Електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл.167а, ал.3 от ЗДвП и
отразените в него обстоятелства.
По делото е безспорно, че ППС-то е собственост на дружеството жалбоподател и липсват
наведени съображения или доказателства в обратна насока от дружеството жалбоподател.
Ноторно известно е на съдебния състав, че пътят, по който е установено движението на
процесното ППС – път А - 3 км 163+488, с посока намаляващ километър, е включен в
обхвата на платената пътна мрежа и съгласно Списъка на републиканските пътища, за които
се събира такса за изминато разстояние – тол такса, приет с Решение № 101 на МС от
20.02.2020 г. на Министерския съвет, за движението по него се дължи съответната такса.
Същият път се намира на територията на Областно пътно управление Б. и представлява
Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е разположено устройство № 10112, с
което е установено нарушението.
Установеното движение на ППС-то, за което не е платена дължимата пътна такса, безспорно
попада в хипотезата на чл.10, ал.1, т.2 ЗП – за преминаването му по платената пътна мрежа
се дължи такса за изминато разстояние – тол такса, тъй като същото е с обща техническа
допустима максимална маса над 3.5 тона и попада в категорията на пътните превозни
средства по чл.10б, ал.3 ЗП. Размерът на дължимата за плащане тол такса, съгласно чл.10б,
ал.4 ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7 ЗП или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено
от него разстояние по определен маршрут.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно доказано от обективна страна, въз основа
на доклада по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с приложени към него 2 броя статични изображения
във вид на снимков материал, че собственото на дружеството жалбоподател ППС влекач
ДАФ ФТ ХФ, рег. №***, на дата 22.02.2021 г. в 21:12 часа се е движило по път включен в
обхвата на платената пътна мрежа – А - 3 км 163+488, с посока намаляващ километър, като
за същото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП.
Докладът е редовен и служи като доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
4
местонахождението на техническото средство – част от системата. Същият не е оборен с
допустимите по закона доказателствени средства.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно съдържанието на ЕФ – датата на
издаването му. Следва да се има предвид, че електронният фиш се отличава както от
административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на
административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува
законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и
наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито
във връзка с процедурата по съставянето им. Не може да се приеме и че всички изисквания
по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение
на електронния фиш.
Съкратеното производство за ангажиране на административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството със съставянето на АУАН и завършването му с издаването на
НП. Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към
влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Доколкото в настоящото производство се
установи, че оспорваният акт – електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с
чл.189ж, ал.1 ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш не е
опорочена, а издаденият в хода й ЕФ е съобразен с процесуалните правила и същият е
законосъобразен.
Предвид изложените съображения, неоснователно е и твърдението на дружеството
жалбоподател, че не са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш е своеобразно
съкратено производство, предвидено в ЗДвП, което е изключение от общите правила по
ЗАНН, съгласно постановките изложени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г. В специалното производство по издаване на
електронните фишове не намират приложение разпоредбите на ЗАНН касателно сроковете
за съставяне на АУАН и издаване на НП, обективирани в чл.34 ЗАНН.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, отговорността на което е обективна, съдът не
следва да обсъжда субективната съставомерност на деянието.
При категорично установеното нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, правилно дружеството е
санкционирано на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б ЗДвП. Санкцията на
чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда наказание за собственика на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 ЗП, каквото е ППС с рег. №***, за което изцяло или частично не
е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Разпоредбата на чл.187а ЗДвП определя
административноотговорното лице, според която при установяване на нарушения по чл.179,
5
ал.3 - 3б ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му. А съгласно ал.2 на чл.187а ЗДвП
когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл.10, ал.1 ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, като в настоящия случай
последната е по т.3 от същата алинея - по чл.179, ал.3б – в размер на 2500 лева.
Имуществената санкция е определена в константен размер, което препятства възможността
за индивидуализация на наказанието.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието му. В
същия са посочени мястото на нарушението – община П., път А – 3 км 163+488 с посока
намаляващ километър; датата на нарушението – 22.02.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 21:12 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство –
СМ9562ВА; собственикът – дружеството жалбоподател; описание на нарушението –
движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени задълженията във връзка със заплащане на съответната такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП; нарушените разпоредби – чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 във
вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП; разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната
таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2500 лева;
срокът и начините за доброволното й заплащане.
Издаденият ЕФ съответства на образецът на ЕФ – Приложение № 2, одобрен по надлежния
ред, за което в преписката са представени Протокол 28765/21 от заседание на УС на АПИ от
09.09.2021 г., както и Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на И.Д. Председател на
Управителния съвет на АПИ. Доколкото в настоящото производство се установи, че
оспорваният акт – електронният фиш, отговаря на изискванията, възведени с чл.189ж, ал.1
ЗДвП, съдът намира, че процедурата относно ангажиране на административнонаказателната
отговорност чрез издаване на електронен фиш не е опорочена, а издаденият в хода й ЕФ е
съобразен с процесуалните правила и същият е законосъобразен.
Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Охраняваните обществени отношения касаят управлението и в
частност поддръжката на републиканската пътна мрежа, като част от необходимите
финансови средства за нея се генерират именно чрез заплащането на пътни такси за
движението по платената пътна мрежа. В тази връзка неоснователен е доводът на
дружеството жалбоподател, че административнонаказваищя орган не е извършил такава
преценка. Напротив, не плащането на дължимата пътна такса ощетява държавния фиск, от
който се разходват средства и за републиканските пътища. Не на последно място е и
обстоятелството, че доколкото нарушението е извършено преди влизане в сила на чл. 189з
6
от ЗДвП /от 23.12.2021 г./, съдът намира, че нарушението не е маловажно и към него не са
приложими правилата на чл. 28 ЗАНН,
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което обжалваният електронен
фиш да се потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден, на
основание чл.63, ал.9 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, да заплати на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, определено съгласно чл.144
от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на "К.к." ЕООД, със
законен представител А.Х.В., със седалище и адрес на управление /населено място/,
ЕИК***, за административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от Закона за движението
по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева.
ОСЪЖДА "К.к." ЕООД, със законен представител А.Х.В., със седалище и адрес на
управление /населено място/, ЕИК***, да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, сумата от 100.00
/сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7