Решение по дело №210/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от АПК вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Н. Н. А., с която се иска осъждане на Административен съд – Пазарджик да му заплати сумата в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на влязъл в сила съдебен акт на Административен съд – Пазарджик /Решение № 864/05.11.2020 г. по административно дело № 819 от 2020 г. и решение № 287/15.04.2022 г. по к.а.д. № 916/2021 г. и двете по описа на административен съд Пазарджик/ и за сумата от 100,00 /сто/ лева представляващи обезщетение за имуществени вреди – разноски по адм.д. № 819 от 2020 г., изразяващи се в причинени от правораздавателна дейност на съда /разноски по адм.д. № 819 от 2020 г., присъдени в полза на ГДИН/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.04.2022г. (датата на постановяване на решение по адм. дело с номер 916/2021г. по описа на АдмС-Пазарджик) до окончателното им изплащане.

Исковата молба е конкретизирана от ищеца с молба от 13.03.2024г., в изпълнение на указание на съда, дадено с разпореждане № 2010/29.02.2024 г. за посочване на период, в които ищецът е претърпял твърдените неимуществените вреди. В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения за нарушено право с постановено решение по адм. д. № 819 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик, което е било оставено в сила с решение по адм. д. № 916 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав. Твърди се от ищеца, че правораздавателната дейност на ответника нарушава чл. 3, чл. 13 и чл. 17 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи вр. с чл. 6, пар. 1,2,3 от Договора за ЕС и на чл. 1 и чл. 4, вр. чл. 41 и чл. 52, пар. 3, чл. 53 и чл. 54 от ХОПЕС. Посочва се, че с процесния съдебен акт ищецъ е осъден да заплати разноски, които счита за имуществени вреди. В писмена защита, подадена от служебно-назначения му процесуален представител - адв. П. Г., се развиват доводи, че ответникът не се е задълбочил, изследвал и обсъдил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, а е подходил формално, обосновал е мотивите на съдебното решение единствено с оперативната самостоятелност на административния орган, без да изследва фактите с правно значение. Твърди се, че ответникът е проявил прекомерен формализъм при прилагането на закона, с което е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебните актове. В съдебно заседание адв. Г. и ищецът поддържат исковите претенции.

Ответникът, Административен съд – Пазарджик, не е подал отговор на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че ищецът Н. Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор“ в Затвора в [населено място].

С исковата молба ищецът е подал и молба за освобождаване от държавна такса, както и да му бъде назначен служебен защитник, както и е цитирал съдебна практика. С разпореждане № 1026/31.01.2024 г. съдът е задължил Началника на Затвора в [населено място] да предостави информация на доходите на ищеца за последните 12 месеца. С писмо вх. № 2213/06.02.2024 г. от Началника на Затвора - Пазарджик е изпратена изисканата информация. С Определение № 2009/29.02.2024 г. съдът е освободила ищеца А. от държавни такси по настоящото дело и му е предоставил правна помощ. С Определение № 2677/21.03.2024 г. за процесуален представител на ищеца е назначена адв. П. Г.. От Административен съд – Пазарджик са изискани адм. д. № 819/2020г., адм. д. № 916/2021 г. и адм. д. № 324/2021 г. и трите по описа съда.

Установява се, че адм. д. № 819 от 2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано по подадена молба от Н. Н. А. за нарушения на чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като администрацията на Затвора Пазарджик не му предоставя достъп до котлон и фурна, от което той търпи неимуществени вреди. С решението си първоинстанционният състав е приел, че посочените котлон и фурна са сред разрешените вещи със заповед на министъра на правосъдието, но от 2017г., т.е. за част от посочения по делото период не са били разрешени. Прието е, че решението за внасянето на тези вещи е в оперативната компетентност на Началника на Затвора Пазарджик, който преценява всеки отделен случай и не подлежи на съдебен контрол. Ищецът А. не е представил доказателства за претърпените неимуществени вреди, както и за реалното му увреждане. При тази фактическа обстановка искът на А. е бил отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния състав, като ищецът е осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение на ГДИН. Недоволен от решението ищецът А. обжалва постановеното решение. Касационният състав също приема, че не е налице претърпени вреди, както и причинно-следствена връзка между твърдените бездействия на администрацията и твърдените вреди.

В настоящото производство са разпитани свидетелите С. А. Я. и К. Д. И.. Същите излагат факти и обстоятелства за липсата на кухненски помещения в Затвора Пазарджик, както и за емоционалното състояние на ищеца от липсата на котлон и фурна, и в резултат на поставените актове на Административен съд – Пазарджик.

Други релевантни за спора доказателства по делото не са ангажирани от страните.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете, съдът приема, че е сезиран с допустима за разглеждане пред настоящия съдебен състав искова претенция. Според нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

При обосноваването на исковата си претенция ищецът се позовава на множество нормативни актове, като оплакванията му са изцяло свързани с действията на Административен съд - Пазарджик при разглеждане на адм. д. № 819 от 2020 г. и к.а.д. № 916/2021 г. по описа на съда. Сочените действия на съда, от които се твърди, че са произтекли неимуществени вреди за ищеца, по своята същност представляват актове от правораздавателна дейност на административен съд, като според нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, производството се разглежда по реда на АПК.

Разгледана по същество, исковата претенция се явява неоснователна и подлежаща на отхвърляне по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК, за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд (ВАС).

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав, отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. В тази връзка в тежест на ищеца бе да докаже следното: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца; 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда (Решение на СЕС от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08).

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно и липсата, на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответната страна.

Следва да се посочи, че е извън компетентността на настоящия съд е да извършва контрол за законосъобразност на влязъл в сила съдебен акт, който е минал и инстанционен контрол. Веднъж влязъл в сила, той не може инцидентно да се проверява по исков път. Обхватът на проверката се ограничава само до тази незаконосъобразна правораздавателна дейност на съда, която е резултат от неприлагането, нарушаването или неточното прилагане на общностното право.

В разглеждания случай, ищецът обосновава претенцията си с твърдение, че допуснатото от ответника съществено нарушение на правото на ЕС се състои в прекомерен формализъм при прилагането на закона и необсъждане в достатъчна степен на приложените по делото писмени и гласни доказателства, посочвайки за нарушение на чл. 3, чл. 13 и чл.17 от КЗПЧОС, чл. 1, чл.4, чл. 41, чл. 52 - чл. 54 от ХОПЕС.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно направеното позоваване на разпоредбите на ЕКЗПЧОС. Както се посочи по-горе, предмет на настоящото производство е установяването на допуснато от ответника достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. В чл. 3 ЕКЗПЧОС е посочено, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. По делото липсват доказателства, от които да се установи по какъв начин Административен съд – Пазарджик е нарушил тази разпоредба и е допринесъл за нечовешко или унизително отношение спрямо А.. Чл. 13 от Конвенцията сочи, че всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. Ищецът е имал възможността да предяви иск, който е бил разгледан по надлежния ред, без да му бъдат ограничени правата, като му е била осигурена възможност да обжалва постановения съдебен акт по адм. дело с номер 819/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик и по този начин правата му са били защитени докрай.

Разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) сочат, че никоя разпоредба на настоящата Харта не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и от конституциите на държавите-членки. Никоя от разпоредбите на настоящата Харта не трябва да се тълкува като даваща право да се извършва дейност или действие, които имат за цел погазване на признати в настоящата Харта права или свободи, или да се ограничават правата и свободите в по-голяма степен от предвидената в настоящата Харта. Липсват данни по делото, от които да се установи нарушение на някоя от посочените разпоредби.

В исковата молба се сочат още разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно чл. 1 от ХОПЕС, регламентиращ ненакърнимостта на човешкото достойнство и необходимостта то да се зачита и защитава; чл. 4 от ХОПЕС - никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание; чл. 41 от ХОПЕС, отнасящ се за правото на добра администрация и чл. 52 пар. 3 ХОПЕС – тълкуване на правата и принципите защита на потребителите, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Чрез поставените съдебни актове Административен съд – Пазарджик не е нарушил нито една разпоредба, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявена искова претенция, като е приел представените по делото доказателства, осигурил е възможност на лицето да участва в процеса и съобразно установената фактическа обстановка е постановил решение според своето вътрешно убеждение, което решение е било обжалвано и съответно – потвърдено.

В настоящия случай исковата претенция пред Административен съд - Пазарджик е разгледана от съд, който е установен със закон, доколкото същият е регламентиран в ЗСВ, а правилата и процедурите за разглеждане на делото са уредени в АПК и ЗИНЗС. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не установи в производството по по адм. д. № 819 от 2020 г. и к.а.д. № 916/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ищецът А. да е бил лишен от ефективни правни средства за защита пред съда. Ищецът е участвал активно в производството, а също по подадената от него молба му е предоставена правна помощ, като му е назначен процесуален представител – адв. Кобаков. Делото е разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебния акт е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установи, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на ищеца А. във всички съдебни производства.

В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани каквито и да било доказателства за проявено от страна на съда в производствата по цитираното дела процесуално нарушение или липсата на изследване и обсъждане в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Не се споделят възраженията за прекомерен формализъм при постановяване на съдебните актове. В нито един текст от тяхното съдържание /което е публично достъпно/, не може да бъде извлечен извод за наличие на твърдените в исковата претенция процесуални нарушения, свързани с прекомерен формализъм при прилагането на закона.

Никой от разпитаните свидетели не посочва претърпени неимуществени вреди от конкретно нарушение на съда – ответник. Излага се единствено субективното отношение и поведение на ищеца спрямо изхода на повдигнатия от него спор. Следва да се посочи, че когато изход по дадено дело не съвпада с нагласите на съответната страна е нормална реакция същата да бъде разочарована, гневна и да изпита негативни емоции. В случая няма нищо извънредно в психо-емоционалното поле на ищеца, което да е било предизвикано от нарушение на правото на ЕС от страна на ответника, именно защото такова нарушение не е извършвано.

В обобщение на изложеното се налага единствено логичният извод, че от страна на съдебните състави в Административен съд - Пазарджик, разгледали адм. д. № № 819/2020 г. и к.а.д. 916/2021 г. по описа на съда, не са били нарушени правни норми на ЕС, включително и по критериите на Европейския съд по правата на човека.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая не са налице първите две кумулативно предвидени предпоставки, предполагащи ангажиране на отговорността на ответника по 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Този извод, сам по себе си представлява достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, като изцяло неоснователна.

В допълнение на горното следва да се посочи, че не се установи и наличието на сочените имуществени вреди, тъй като не се събраха доказателства, че са заплатени, респ. принудително събрани разноските в размер на 100.00 /сто/ лева. Наличието на парично задължение към ГДИН в размер на 100.00 лева не води до автоматично намаляване на имуществото на ищеца, тъй като липсва плащане или принудително събиране, а това означава, че липсват сочените имуществени вреди. Дори обаче същите да бяха заплатени, то исковата претенция в тази част също щеше да бъде неоснователна именно поради липсата на нарушение на правото на ЕС от страна на ответника при правораздавателната му дейност.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Н. Н. А., [ЕГН], с адрес Затвора в [населено място], срещу Административен съд – Пазарджик, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.04.2022 г. до 25.01.2024 г. вкл., в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане на адм. дело с номер 819/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик и к.адм.дело с номер 916/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 10 000.00 лева, считано от 15.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, поради неоснователност.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Н. Н. А., [ЕГН], с адрес Затвора в [населено място], срещу Административен съд – Пазарджик, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица], дължимо по силата на влязло в сила решение по адм. дело с номер 916/2021г. по описа на Административен съд – Пазарджик, претърпени в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника при разглеждане на посоченото дело и адм. дело с номер 819/2020г. по описа на Административен съд - Пазарджик, ведно с дължимата лихва за забава върху главницата от 100.00 /сто/ лева, считано от 15.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, поради неоснователност.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез касационна жалба.