РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 01.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 411 / 2018 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед № 18-9250/31.10.2018 г. на Началника на СГКК – Ловеч е отказано „по недопустимо заявление вх. № 01-23124-19.01.2018 г. от Община **** да се извърши изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. ****, ЕКАТТЕ *****, общ. ****, одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК“ и е прекратена образуваната по него преписка.
Недоволна от заповедта е останала Община ****, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. ****, ул. „*****, представлявана от кмета М. П., чрез адв. С.Л. от ЛАК, която срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подала жалба, в която излага аргументи за нарушение на формата, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващата община сочи, че са изпълнили всички изисквания на чл. 53б от ЗКИР, като акцентира, че няма нито един текст от ЗКИР, който да е посочен в обжалваната заповед и от който да е видно кое точно изискване на закона не е спазено относно допустимостта на подаденото заявление. Сочи, че за разлика от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, процесната разпоредба на чл. 53б от ЗКИР не изисква споровете за материално право да са предварително уредени, като сочи, че при отстраняването на ЯФГ такова изискване няма. Сочи, че даването на съгласие от заинтересованите лица не е изискуем документ от процедурата по изменение на КККР по реда на чл. 53б от ЗКИР при ЯФГ. Сочи, че в обжалваната заповед не са изложени мотиви и правни основания, което е особено съществено нарушение на формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което допълнително затруднява съдебния контрол за законосъобразност на заповедта, като сочи, че посочените в обжалваната заповед правни норми, не отговарят на изискването за форма. Излагат се и други подробни съображения за отмяна на ожалваната заповед. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, както и да върне преписката на ответния административен орган за произнасяне по същество, като се претендират сторените по делото разноски на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.Л., която поддържа жалбата, излага подробни аргументи за отмяна на заповедта в съдебно заседание и в писмена защита, като поддържа и искане за присъждане на разноски на жалбоподателя съгласно списък на разноските на л. 729 от делото
Ответникът – Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява и не ангажира становище по делото.
Заинтересованите страни – В.М.Г. и Р.М.Г., чрез адв. Ц.К. от САК намират жалбата за неоснователна, като подробни аргументи излагат в писмени становища и писмена защита. Сочат, че изготвеният проект за изменение на основание чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР засяга поземлени имоти, възстановени на физически лица с решения на ПК-гр. ****, като сочат, че с процесния проект за изменение на КК и КР се предлага увеличение на площта на язовира в размер на 17 751 кв.м., а съгласно документ за собственост на Община **** – Решение № 192 от 21.02.2003 г. на ПК-гр. **** площта, собственост на общината е 4,527 дка. Сочат, че общината не разполага с документ за собственост за разликата над 4 527 кв.м. Сочат, че с изготвения проект за изменение на КККР, близо 11 години след влизане в сила на КККР, се цели заобикаляне на закона, като се избегне заплащане на дължимото обезщетение на собствениците на засегнатите поземлени имоти, като се твърди, че липсва ЯФГ по смисъла на § 1, т. 9 от ЗКИР. Отделно се оспорва Община **** да е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ЗДР на ЗКИР. Излагат се и други подробни аргументи, включително относно евентуална заинтересованост на ВЛ К.К. по единичната СТЕ, като се моли съда да отхвърли жалбата. В последното съдебно заседание ЗС В.Г. се представлява от съпруга си В. Г., който поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваната заповед.
Заинтересованите страни П.Ц.М., Ц.И.М., И.Н.Т., Т.Н.Т., И.В. Б., чрез особен представител адв. П.К., намират жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна. Излагат се идентични съображения за законосъобразност на заповедта, както аргументите на заинтересованите страни В.М.Г. и Р.М.Г.,
Останалите заинтересовани страни не се явяват и не се представляват и не ангажират становище по делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщението на заповедта на 06.11.2018 г. /на л. 19 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Няма спор, че жалбоподателят Община **** е собственик по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, поради което разполага с активна процесуална легитимация, а относно обема на собственост на общината, съдът намира, че предвид предмета на обжалваната заповед, с която е отказано „по недопустимо заявление вх. № 01-23124-19.01.2018 г. от Община **** да се извърши изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. ****, ЕКАТТЕ *****, общ. ****, одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК“ и е прекратена образуваната по него преписка, въпросът относно това в какъв обем и за кои конкретно площи е собствеността на общината не е свързан с активната процесуална легитимация, респ. с допустимостта на настоящата жалба, а е въпрос по същество относно издаване на бъдеща заповед, с която се допуска исканото изменение.
Ето защо оспорването е допустимо и жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Следва да се посочи, че на ответника Началника на СГКК – Ловеч на основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указана доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, като ответникът не се явява и не се представлява, не сочи доказателствени искания и не ангажира становище.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Няма спор между страните, че Заповед № № 18-9250/31.10.2018 г. на Началника на СГКК – Ловеч е издадена от компетентен орган съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР. Липсва отменитено основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта не отговаря на изискванията за форма, като не са изложени ясни мотиви по какви причини ответният административен орган приема за недопустимо подаденото от Община **** заявление вх. № 01-23124-19.01.2018 г. Липсата на ясни мотиви /фактически основания/ е достатъчно сериозно основание за отмяна на обжалваната заповед, още повече, че такива мотиви липсват и в приложената административна преписка. Ето защо съдът намира, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно неизлагането на мотиви, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Допълнително съдът намира, че формата на обжалвания административен акт страда и от друг порок – неясно и непълно посочване на правно основание за издаването на заповедта – отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от АПК, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗКИР. Сочените разпоредби не са достатъчни да обосноват извод за недопустимост на подаденото заявление на Община ****, при липсата на посечени други разпоредби от специален закон.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както във връзка с неизлагането на мотиви, така и във връзка с неясното и непълно посочване на правно основание. Поради това обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. Липсва изложение на административния орган относно преценката му налице ли е явна фактическа грешка или не, този въпрос изобщо не е разгледан по същество, тъй като е преценено, че подаденото заявление е недопустимо. За този извод липсват каквито и да било правни основания в оспорваната заповед. Непосочването на правно основание за издаването на административния акт е особено съществено формално нарушение, тъй като препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. Посочените в обжалваната заповед правни норми не изпълват изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Допълнително съдът намира, че при издаването на ожалваната заповед са допуснати и нарушения във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК - допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Обжалваната заповед е постановена на несъответно правно основание и в порочна процедура. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, с уточнението, че в същата липсват мотиви, на практика е приложена нормата на чл. 54, ал. 2, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, който урежда различни процедура при наличието на основанията по чл. 51, ал 1, т. 2 и т. 3 от ЗКИР. Двете процедури се провеждат при наличието на различни материалноправни предпоставки и са уредени съответно в чл. 54 и чл. 53б от ЗКИР. В настоящия случай не е заявено искане по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а такова по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, видно от обяснителната записка към самия проект, съпътстващ заявлението на Община ****. Следвало е да се процедира именно по реда на чл. 53б от ЗКИР, а не да се търсят основания за отказ в нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
В същия смисъл е и Решение № 7035 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм.д. № 701/2020 г., II отд.
Ето защо налице е и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Налице е и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради следното:
Община **** е депозирала заявление вх. № 01-23124/19.01.2018г. в СГКК- гр. Ловеч, с което цели поправка на явна фактическа грешка, допусната в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрена със Заповед № РД-18- 49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като се заснеме целият имот с идентификатор *****.****с начин на трайно ползване „язовир“, местност „Черешов дол“. Целта е отстраняване на допусната явна фактическа грешка, тъй като части от язовира са заснети като земеделски земи, а други са записани като собственост на физически лица, макар че правилно е отразен начинът им на трайно ползване „язовир“. Неправилно е заснет язовирът като площ, граници и местоположение, което се установява от приетите по делото две СТЕ единична и тройна, които съдът кредитира.
Съгласно чл. 53б от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява от АГКК по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от СГКК. Следователно, законът предвижда дори служебно стартиране на производството в случай на установяване на допусната явна фактическа грешка, без да е необходимо сезиране на СГКК.
В настоящия случай, заинтересованото лице, подало заявлението, е Община ****. Община **** е заинтересовано лице по смисъла на чл. 53б от ЗКИР, което има право да стартира производството по отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като в полза на общината е издадено Решение № 192/21.02.2003г. на ОСЗ - Ловеч, постановено по заявление вх. № 14360/19.09.1991г. на Община ****. С това решение на общината се възстановява правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на язовир от 4,527 дка в местността „Черешов дол“, представляващ имот №****по картата на землището, както и изкуствена водна площ от 1,795 дка в местността „Чешките ливади“, представляваща имот № **** и язовир от 0,843 дка в местността „Игов рът“, представляващ имот № ****.
Заявлението, съгласно изискванията на чл. 53б, ал. 2 от ЗКИР, е придружено от проект за изменение на КККР, изработен от правоспособно лице, по възлагане на Община ****. Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка. АГКК е изпратила проекта за изменение на директора на ОДЗ - Ловеч за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно на чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Директорът на ОДЗ-Ловеч е върнал проекта с мотивирано становище, че собствениците на имотите, чиито площи и граници се променят с изменението, не могат по реда на посочените разпоредби да бъдат обезщетени.
С това са изпълнени всички изисквания на процедурата по чл. 53б от ЗКИР за изменението им при явна фактическа грешка. Въпреки това, началникът на СГКК е счел за необходимо да уведоми всички лица, които е преценил, че са заинтересовани, и на база на техните възражения, да указва на Община **** да представи доказателства за дадено съгласие за исканото проектно изменение от лицата, носители на вещни права върху имотите, засегнати от обхвата на проекта.
СГКК-Ловеч дава на Община **** 14-дневен срок от получаване на уведомлението изх. № 24-19689/03.09.2018г. следното указание: „да представи нови писмени доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства, различни от приложените по преписката, на основание чл. 19, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри“. Освен че така дадените указания на Община **** са неясни, то следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 53б от ЗКИР, която регламентира процедурата по изменение на КККР въз основа на явна фактическа грешка, не изисква от заявителя каквито и да било други писмени доказателства към заявлението освен проекта, изготвен от правоспособен геодезист, какъвто е представен от Община ****.
Няма нито един текст от ЗКИР, посочен в обжалваната заповед, който да указва кое точно изискване на закона не е спазено за допустимостта на подаденото заявление.
Напротив, за разлика от разпоредбата на чл. 53б от ЗКИР, тази на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /в случаите на изменение на КККР поради грешки и непълноти/ изисква споровете за материално право да са предварително уредени. При отстраняване на ЯФГ по чл. 53б от ЗКИР такова изискване в ЗКИР няма.
Липсват недостатъци в подаденото заявление с вх. № 01-23124/19.01.2018 г. на Община **** съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба от 11.10.2016г. и ако са били налице такива, те щяха да бъдат констатирани още при подаване на заявлението за извършване на проверка с контролна компютърна програма. Потвърждение за липсата на недостатъци е удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-4514/12.01.2018 г.
Даването на съгласие от заинтересовани лица не е изискуем документ от процедурата по изменение на КККР по реда на чл. 53б от ЗКИР при явна фактическа грешка. Отделно чл. 53б от ЗКИР, както беше посочено по-горе, предоставя възможност дори за служебно стартиране и провеждане на процедурата.
Ето защо в процедура по чл. 53б от ЗКИР не се изисква съгласие на заинтересовани лица. Целта на производството е да се установи налице ли е действително явна фактическа грешка. За това в хода на това производство единственото, което е следвало да се провери, е дали заявлението е подадено от заинтересовано лице и в коя от двете предвидени в §. 1, т. 9 от ДР на ЗКИР хипотези, а именно: несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, или несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
Това е следвало да прецени административният орган-издател на обжалваната заповед, за да стигне до извод има ли допусната явна фактическа грешка при отразяването на язовира в КККР на землището на гр. ****.
Законосъобразното приключване на процедурата за отразяване на съществуваща явна фактическа грешка в КККР на гр. **** следва да приключи с издаването на заповед на началника на СГКК-Ловеч за нейното нанасяне или отказ от такова съгласно чл. 53б от ЗКИР и чл. 81 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Началникът на СГКК-Ловеч в уведомлението от 03.09.2018 г. се позовава на общите текстове на чл. 30, ал. 2 от АПК и на чл. 19, ал. 2 от Наредба РД-02-20- 4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от КККР, според които при наличие на недостатъци в заявлението и в приложенията към него, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 14-дневен срок. Тези разпоредби са общи принципни процесуални норми, които, за да изпълнят със съдържание извода за нередовност на подадено заявление, трябва да препращат към специалния нормативен акт, който посочва подробните изисквания към заявлението, за да се прецени основателно е или не даденото указание, както и какво точно да се изпълни от заявителя.
В процесния случай не се сочи нито една правна норма както в уведомителното писмо на началника на СГКК- Ловеч от 03.09.2018 г., така и в обжалваната заповед, която да поставя конкретно изискване към заявлението по чл. 53б от ЗКИР, което да не е изпълнено от Община ****.
Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР на ЗКИР „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
Както беше посочено по-горе, наличието на спор за собственост
е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1. т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Той е уреден от закона като предпоставка да се откаже изменение в кадастъра, само в случаите на отстраняване на грешки и непълноти, но не и в производството по чл. 53б от ЗКИР /каквото е процесното/, където такова изискване няма. Поради това и такова изискване не би могло да е основание за прекратяване на административното производство като недопустимо.
Видно от двете заключения на вещите лица по единичната и тройна СТЕ, и от двете заключения е видно и безспорно установено, че относно продесния имот с идентификатор *****,****е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР в КККР на гр. ****, която се изразява в грешно заснети в КВС и КККР граници на язовир.
Налице е несъответствие в границите и площта на заснетия поземлен имот, така както имотът е бил отразен в КВС и КККР относно реалната площ на имота и границите му на място на терена. Безспорно и от двете заключения вещите лица установяват, че водната площ - язовир представлява топографски обект с изкуствен произход но смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, поради което е налице именно втората хипотеза по смисъла на тази законова разпоредба, а именно: несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
Отделно няма спор по делото, а и се установи от заключенията по двете СТЕ /единична и тройна/, че язовирът е един и той следва да се заснеме правилно като местоположение, площ и граници, а не като няколко язовира или с неправилно отразена площ и граници.
Въпросът относно това дали на физически лица правомерно е възстановен „язовир“ или не е извън предмета на настоящото дело.
Настоящият процес не е вещен, не е административен по обезщетение на заинтересовани лица. Административният съд нито има задължението, нито е в предмета на настоящото дело да изследва има ли спор за материално право. Затова производството по чл. 53б от ЗКИР е независимо и различно от това по чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Както беше посочено по-горе, процесното заявление е подадено от
заинтересовано лице, а относно обема на собственическите права, същите не са предмет на разглеждане в настоящото производство с оглед предмета на заповедта, с която заявлението е прието за недопустимо и производството е прекратено.
Видно от доказателствата по делото, административна преписка и две СТЕ, установена е явна фактическа грешка по смисъла на § 1,т. 9 от ДР на ЗКИР по отношение на възстановения на Община **** поземлен имот - язовир. Търсенето на обезщетение в това производство е недопустимо.
В настоящото производство е недопустимо административния съд да решава материалноправни спорове.
Правото на получаване на обезщетение е и неотносимо към настоящия правен спор с оглед предмета на обжалваната заповед.
Текстът на чл. 53б от ЗКИР предвижда ред за обезщетяване, който следва хронологично във времето издаването на самата заповед за изменение на КККР на основание явната фактическа грешка, като първо се издава заповедта, след което се изпълнява процедурата по обезщетение. Задължението на органите по кадастъра е да поддържат кадастралната карта в актуално състояние, като отразяват настъпилите изменения в КККР и при установяване на явна фактическа грешка да издават заповед по чл. 53б, ал. 5 от ЗКИР.
Поради това съдът намира, че са налице и отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което Заповед № 18-9250/31.10.2018 г. на Началника на СГКК – Ловеч следва да бъде отменена, а преписката изпратена на ответния административен орган със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочено по-горе.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателна претенцията на Община **** за присъждане на разноски, съгласно списък на разноските на л. 729 от делото, както следва: 600 лв. - адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 403 от делото, 260 лв. - депозит за вещо лице, видно от л. 485 и л. 486 от делото и л. 644 от делото и 100 лв. - депозит за призоваване на заинтересовани страни, или общо 960 лв. Други разноски на жалбоподателя не бяха доказани, поради което следва да бъде осъдена СГКК – Ловеч да заплати на Община **** сумата от 960 лв. разноски по делото.
С оглед изхода на делото на заинтересованите страни не следва да се присъждат разноски, като същите не са и представили списък на разноски.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община ****, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. ****, ул. „*****, представлявана от кмета М. П., Заповед № 18-9250/31.10.2018 г. на Началника на СГКК – Ловеч.
ИЗПРАЩА преписката на Началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър – Ловеч за
ново произнасяне по подаденото от Община **** заявление съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Ловеч да заплати на Община ****, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. ****, ул. „*****, представлявана от кмета М. П., сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: